Тези снимки направих малко над село Стол. Слизах от този район на Власината планина, който напусках с мъка заради красотата му. Имах още малко светло време и спрях да си почина на това място. Напомням, че с. Стол е съвсем близо до Бабушница и че частта от Власината планина над селото е позната тук като Стол планина. Величав е изгледът към Стол планина когато се пътува от Бабушница в посока на с. Звонци. Местността прилича на Кобилските стени при с. Оплетня в Искърския пролом. Ще поместя още снимки от Власината планина в следващите ми постинги за Западните покрайнини.





Този връх се казва Калето, защото на него има останки от византийска крепост. Аз съм на римския път, който след малко ще направи отклонение за калето.



















































                         Тази ливада вече е ненужна на селяните от с. Стол.







Тази нивиичка ми напомня за нивите по Понор планина по дъното на самите понори.



              В с. Стол козите приличат на сърни. Някаква местна порода.







                                  Долу под този скален масив е село Стол.



Асфалтиран път. Той е част от селската пътна мрежа, асфалтът е положен върху едрите камъни от лимско време. Води за селото Камберевац, и то под вр. Стол.

Но само ти поглеждаш с такава любов към тях..Поздрав.

А и в Сърбия не я знаят. Или не ги интересува.

А е божествена планина. С божествена красота.

Райска земя.

Изоставена земя. Забравена земя.

Ето кои сме.И какви сме.

Поздрави, Коста. Снимките са прекрасни.