Прочетен: 6091 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2013 18:58
МЕСЕЦ ЮНИ – НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯТ ЗА ПЛАНИНИТЕ
Преди много години така ползвах отпуските си, че да мога по времето на най-продължителните дни да бъда десетина дни с немските си приятели на Пирин - предпочитаната от тях наша планина. Неизменна тема вечерта бе музиката. По онова време най-популярен от композиторите бе Бетховен, но пък за приятелите ми евангелисти най-великият композитор бе Бах. Много уважаван от тях бе и евангелският християнин Брамс. Аз много държах немските ми приятели да са евангелисти, защото те бяха културни хора за разлика от партайгеносчетата. Годините преминаваха. Хората с неразумната си дейност нанасяха големи щети на природната среда в планините – посичане на горите в алпийския пояс и по северните скатове, което е ужасно екопрестъпление, строеж на скиписти и пътища, на водосборни зони с отклоняване пътя на реките. Изчезнаха животновъдите от планината, а с тях и прекрасните „овчи” пътеки в алпийската й част и пътищата за товарните им животни, които някога знаех и ползвах. Давам ппример с Винарския път от Банско за Мелник. В скалистия участък под върховете Каменица и Яловарника то вече не съществува. Промених се и аз. Вече гледам с други очи на планината – тя с всяка измината година ми се струва все по-красива и ме привлича неудържимо, макар силите ми да не са вече същите. Желанията ми обаче са дори по-големи.
Доживях и до това лято и във вторник излитам към планината като самолет от писта на кораб, който е набрал тяга и го освобождават от еластичната примка. Зимата ползвам за еднодневни посещения на планината, през лятото обаче съм там като на експедиция. Правя си лагер някъде, упознавам района, местя лагера. С отварянето на границите след 1990 г. упознах и граничните планини. И...свърших България! Ходи ми се по Македония, но се убедих, че там хората са сбъркани и се опасявам от тях. Държат се нагло и със самочувствие - като победители в бигбрадър или както стана модно да се казва, горди като да ги е тъкувал бать Боко. Затова през последните години се отправих по Крайните /Западните покрайнини/, където има прекрасни планини и където живеят българи. Това лято ще посетя не за първи път четири от тях – Гребен, Власината, Милевската и един рид от Стара планина между реките Дойкинска и Темщица. Този рид е доста по-голям по площ от Витоша и почти толкова висок. В алпийската си част е развъдник на свини и вълци, които преминават у нас в района на селата Дива Слатина, Копиловци и Мартиново. Природата му е като тази на Централен Балкан, височината му е почти същата, а дивотията там няма равна на себе си. Има такива гъсти и непристъпни стръмни обрасли с гори и храсти участъци, че дори сеч на гората не е възможна – където е върхът на едната бука започва дънерът на следващата. В този район видях рис, а дивите котки са много. Римски пътища пресичат Балкана на невероятни места. Ридът започва от едно плато на височината на петте коти на вр. Копрен, после става алпийски със страхотни скални пропасти към река Темщица. Такова красиво място, където живеят българи, така удобно поради близостта си за софиянци, с исторически и религиозни паметници, остава непознато. Споменавам няколко понятия от него – Бабините зъби, Миджур, Хайдушки камък, Острата чукла, Вражата глава, Трите чуки, Копрен, Кацакамък, манастирът Свети Димитър. За някои от тях съм писал и съм поместил снимки.
Ходенето ми сред дивотията за мен е нещо като зареждане на човешките ми батерии. Не се страхувам от дивите животни. Оставам спокоен при среща с тях и това, че не излъчвам напрежение вероятно е причина и те да ме отминават. Така се промених, че ако ми предложат да отида на Айфеловата кула и да ми платят за това или да отида в някоя планина за моя сметка, ще предпочета второто. Някога не беше така.
А сега за предстоящото ми пътуване:
Гребен планина и Власината планина се разделят от реката Ерма. Тази българска река извира от Западните покрайнини, преминава през гр. Трън и отново отива в Западните покрайнини, където прави страхотно ждрело, съперничещо по красота на Искърския пролом. Набелязал съм си няколко места за лагер и над Звонска баня. От Гребен планина наблюдавайки власината съм си набелязал места за лагер и по нея. Тя наподобява на Родопите в участъците над Девин, над Триград и Мугла, но и на Понора. Последната планина, която ще посетя е Милевската от към с. Божица. Милевската планина представлява един мощен рид, който се отделя от планината Бясна Кобила. Преди англичаните да откъснат от нас тези територии границата е минавала по билото на планината Бясна кобила. Ако ми върви с времето, ще остана за ден-два и над язовир Лисина в Бясна Кобила. И там красотата е голяма – река Лисинска извира почти от вр. Стрешер, най-красивият връх на Бясна Кобила. Пред очите ми е чупката на билото на планината и извисяващия се на нея като купол връх, наподобяващ горната част на купа сено.
Ако Господ е с мен и тази година – Той винаги е бил с мен - ще посетя в края на лятото и Източните Родопи. Имам бели петна по горното течение на р. Върбица и около Маджарово. Ще трябва да ги изпълня със съдържание, защото биологичният ми часовник цъка – вече съм на 69.
По планините в Западните покрайнини ще ми бъде мъчно, че няма да проследя борбата между двете малки партии, които ще въртят парламента по дръпването на конците им от кукловодите и така ще продължат да водят страната още по-надолу в пропастта. Което се случва вече 24 години. Предполагам че са извършили необходимите сношения и са се договорили какво ще има за тях ако изпълняват поръчките подобно на съдиите, които се договарят с престъпниците за да ги оневинят. Към Атака ли ще поеме корабът с мангизите или към рязаните, това ще зависи от изхода на борбата между тях. Най-могъщите политпроститути и демони на прехода – Слави, Андрей Райчев, Гарелов, Бригадир Аспарухов и др. си свършихаа работата – катурнаха стола на бать Боко и така преструктурираха политическото пространство, че изборите нямаха никакво значение. Сториха това много лесно – чрез разпиляване на гласовете по нови партии, като за целта активираха по-никостоящи в йерархията им политпоститут/к/и. Някои – с криви хоризонтални и вертикални устни и гласове на комсомолки. И други разработки имаше – компромати в последния час, традиционните ромгласове бяха точно пресметнати, изборните шашми в Турция винаги минават. Голямата игра обаче предстои. Тя ще се играе от Малките. Балансът в държавата ще зависи от една от тези две малки партии, Атака и ДПС – фани едната, удари другата. Техните конци отново ще се дърпат от тези, които дърпат конците на държавата вече 24 години. Четвърт век строихме демокрацията и тя трябваше вече да е построена, сега обаче започваме нейното разгърнато стрителство подобвно на това от 1969 г. До сега не стана ясно дори кой окраде България, за това не стигтна четвърт век. Пазарлъците вероятно вече са направени и една от тези две партии ще бъде езичето на кантара на събитията в България но коя? А какво ще започне да се случва после, то е ясно: ще приключат набързо делата на наглите, на октопода, на килърите – офертите отдавна са на масата. Но не бе удобно да се приемат по времето на старата власт. Ще продължат инвестициите в зелена енергия, ще започне да се строи съветска АЕЦ в Белене, откраднатите пари от офшорките ще продължат да се връщат за молове, карфури и др. масодонти, банките ще свалят и последната кожа на хората. Заменките ще почнат пак и ще се добетонира морето. Заплатата на водните концесионери ще достигне космическо ниво, а загубите на вода още по-ще се доближат до 100%. Съдът пак ще прибира парите на престъпниците срещу свободата им, ще разцъфтява контрабандата и престъпността. Младите хора ще напускат страната. И още много неща ще се случат в изгода на богатите. Които никой не пита от какво станаха толкова богати и какво работят. Като че някой ги пази от най-високото ниво в държавата.
Видях една снимка в нета и я ползвам за илюстрация на борбата между ДПС и Атака коя партия да стане езичето на кантара. На нея в партер е поставен единият противник, нека това бъде една от конкурентните партии, но след малко политпроститутите ще им свирнат и в партер ще застане другата партия. После пак ще се разменят, ще се правят, че се мразят. От своя архив пък избрах два подходящи образа за най-първи в страната след изборите. По излъчването им ги избрах. Героите от новите холивудски продукции, тия, дето летят с джиповете си из страната, много ми приличат на тях. Те дават пример на подрастващите, които се стремят да заприличват на тях и така върви процесът на приматизация на хората. И как не! Такива са днешните богати - джипове карат, самочувствие имат, в мутробароци с охрана живеят, полицайчетата им треперят...И другите така искат.
Ще цитирам Вазов, който също се е /въз/качвал на планината. В стихотворението си „На Ком” той казва:
Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир,
с живителний ти въздух, с дълбокия ти мир,
със твоят вид чудесни, със твойта дива хубост,
със твоята свобода и девственост, и грубост,
и кат орела диви - твой домакин крилат,
аз гордо поглед хвърлям над всичкий долен свят.
Едната муха е с рязана карабина, правен й е сюнет /изрязване на препуциума от ходжата при съпровод на религиозна музика/. Другата е черна на сини черти, защото има разширени вени от напъването при говорене.
Сикиждансикиши ефенди - моето предложение
за министър на новото мегаминистерството на
бедствията и държавната администрация.
Амдикларъкючек ага - моето преложение за нов министър на културата. Към постинга ще приложа един линк за тези, които обичат Шуман. Това произведение е една от най-вдъхновените му творби. Както един поет в едно свое стихотворение може да каже почти всичко за себе си, така и Шуман в тази творба е разкрил Духа си. Приятно слушане!
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
27.05.2013 11:33