СКАЛНОТО  ХРИСТИЯНСКО  ОБРОЧИЩЕ

 

      Планината Манастирище е известна с многото си оброчища, за които се счита, че са възникнали след унищожаването на християнските манастири по нея от турците. Големият им брой в миналото по тези места - днес само останки от тях - е дал името на планината. За да има обаче толкова много каменни кръстове по нея, които не са само оброчни, а и по гробищата, има и друга причина -  каменорезбарската школа в с. Гинци, която е в този район и където предимно са изработени те, днес вече само спомен. Прецизната изработка на кръстовете вдъхновява и днес. Подобно умение са имали и каменарите-каменорезбари по Врачанско, работещи с тамошния местен камък, но техните мотиви по изделията им - не само кръстове - не касаят предимно религиозни символи и се изразяват в различни украси, напр. определено цвете. От гинцките майстори обаче има такива уникати, че се страхувам престъпниците да не започнат да крадат кръстовете от гробищата и оброчищата и да открият канал за изнасянето и продаването им на ненаситния за произведенията на изкуството ни Запад. Колко църкви вече разбойници ограбиха заради икони, а ромовете заради цветен скрап! Колко иманяри превърнаха това престъпление в поминък! Сега са разрушили с техника „Римската стена” над с. Завидовци, останка от римска сграда край римски път в околностите на с. Дреновец. Хората твърдят, че иманярите са се хвалели с намерени медни монети. Знаят ги кои са, знаят че копаят, полицията обаче - Свогенската - не знае. Тя не знае със сигурност, не знае и какво се върши и в скрапопункта в кв. Зли дол, защото ако знае означава, че дЕли с престъпници. 

    Манастирище е част от Понор планина. Аз съм я нарекъл в писанието си Малкия Понор, но съм описал и още два – Средния и Големия. Концентрацията от манастири на квадратни километри тук наистина е много голяма. Уточнявам границите на Малкия Понор, като предварително казвам, че той е поне два пъти по-голям по площ от Витоша. Планината има форма на ромб с остри ъгли при Разбоишкия манастир и при махалата Палилула в кв. Искрец на Своге. Северната граница на тази планина минава по река Бракьовска и после по река Нишава. Южната граница минава по река Искрецка, после по Годечкото корито. Ако аз работех в БАН щях към тази планина да добавя още 2 планини, Чепън и Видлич, защото така разделени е все едно Витоша да има три имена.

    Оброчищата по тази планина са на места, където е имало манастири, но те са възниквали и по инициатива на вярващи хора, които са поръчвали на свои разноски според възможностите си кръстове в Гинци и са ги побивали някъде до много голямо единично дърво на обгледно място или в красива китка от огромни стари дървета. Така мястото се е превръщало в оброк с името на побилия кръста. Данговците в Бов си имат кръст, в Завидовци има Спасов кръст. Някои от тези кръстове са много големи и с много сложни каменорезби с религиозна тематика. Ако Иван Костов имаше познанията в тази обраст, каквито имам аз, нямаше да открадне кръста за параклиса пред НДК от Гинцките гробища, а щеше да открадне някой друг кръст - хем по-голям, хем с повече каменорезби и брадавици по рамената. Аз също побих кръст, но не в населено място, а на приказно красиво място на билото на Балкана в близост до изгорен манастир над с. Осеновлак. Ще поместя снимка и от него.

     Един от трите оброка на с. Завидовци е уникален. Той е на място, наподобяващо това на траките по Източни Родопи, но не толкова опасно. До този оброк е горното гробище на селото, което с уникалността на кръстовете в него съперничи на това в с. Гинци, където са работили майсторите каменорезбари. Аз имам предположение защо е така. Мисля, че по тази планина първите християни са изпълнявали богослужения както Св. Иван Рилски на скалата до пещерата, приготвена за него. На това място се е вършело нещо такова. Чувал съм за прастар Разбоишки скален манастир, където по пещерите са се укривали богомили. Има нещо много силно като вяра и дух тук. Аз усещам този район като силно място и винаги изпитвам радост и вълнение, когато го посещавам. Младите хора харесват Пирин, Рила, но Балканът с тези свои дялове е нещо повече от природа, той е и история. Същото чувство изпитвам и по планините Чепън и Видлич, но и по Източните Родопи. Постепенно, отдалечевайки се от Манастирище броят на оброчищата намалява. Някакъв религиозен център е било мястото тук. Тези места не са случайно избрани от хората, те са им посочени. В тях има някаква сила.

    Имам намерения да публикувам доста снимки от Манастирище, които са интересни. Сега ще поместя само няколко рекламни. Крайно време е това археологическо богатство да бъде приведено под закрилата на държавата, макар тя да се превърна в такава, която толерира разбойниците, игнорира хората и културата, напложда чалга, цигани, простотия и духовно осакатени боклуци, вярващи единствено в далаверата. Само в такава държава съдиите могат да прехвърлят окраденото от големите престъпници за себе срещу свободата им отново да крадат. Съдебната система е бомбата, заложена при прехода /б. м. грабежа!/ и ще дам един пример по темата на настоящото ми писание:

   Всички знаят историята на откраднатия от гробището на Гинци кръст от Иван Костов, но съдията се позовава на това, че кръстът не бил надписан, а била отразена само годината, когато е изработен. Така той запроституирва с този казус и иска от правнуците свидетели, че кръсътът е бил на семейния им гроб. Той така и ще продължи да проституира с казуса в полза тези, които са му платили да върши това докато изтече девностния срок от 10 години и ще приключи делото в полза на Иван Костов и другите му съкрадци. Аз обаче ще сложа в блога си снимка на близнака на този кръст, който още стои неоткраднат в гробището на Гинци, макар и той да е уникален, но и гроба на кмета на Гинци, с когото Иван Костов уреди  някога далаверата „законно” да извадят кръста. Като че не Синода е собственик на гробището, а корумпирания общинар. А това си е чисто оскверняване на гробище, задигнаха символът му. Никога няма да „дръпне” държавата ни с такива държавници и съдии-проститути

     Археолозите трябва да проучат това наследство и съвместно със Синода да напрпавят усилия то да бъде съхранено. Необходимо е да има музей в с. Гинци с кръстове от всичките  разновидности. Допълвам, че има и кръстове от времето на император Юстиниан. Има от къде да бъдат набавени кръстове за музея – във доста от гробовете за всеки новопредставен пред Бога е изработван нов кръст, а старите са оставени полузарити в частта от гроба към краката на починалия. Има гробове с по 5-10 такива кръста в тях. Освен този музей трябва да се приведат в истинския си вид някои гробища с уникални кръстове те са археологически паметници. Аз мога да бъда в помощ на тези хора с информация за такива места.

    Това е историческо културно наследство в областта на археологията и голямо богатство, но хората не го и знаят. Има опастност да го оценят мутрите –съвременните примати и неверници, за които истината е далаверата - и да го изчезнат от страната. Във времето, когато духовността на нацията подържат няколко поета, а всички, които получават след избори властта са слуги на мафията, това би било едно наистина благородно дело в прослава на Бога, който забравихме и Той е отвърнал лицето си от нас...

    Изразявам много силно безпокойство от това, което видях на Завидовските гробища. Там кръстовете са стотици, но имаше извадени два по-малки и оставени на края на гтробището. По основата им имаше още пръст, значи са извадени наскоро. Дали това не е начало на процес, който ме безпокои много отдвана?

 

Това е историческо културно наследство в областта на археологията и голямо богатство, но хората не го и знаят. Има опастност да го оценят мутрите –съвременните примати и неверници, за които истината е далаверата - и да го изчезнат от страната. Във времето, когато духовността на нацията подържат няколко поета, а всички, които получават след избори властта са слуги на мафията, това би било едно наистина благородно дело в прослава на Бога, който забравихме и Той е отвърнал лицето си от нас...

***
Прав си, Коста. Ние не знаем какво имаме. Ние сме пред телевизорите, където денонощно се изливат Ниагари от помия, злъч, злоба завист и отрова.

За Бог няма място.

В центъра но Шоплуко - в Требич - когато явят накой по телевизията и той безсрамно заговори без се притеснява от това, че лъже и сам себе си убеждава, хората казват:
На тоя устата, градският кенеф ни мое да му я напълни!
Така преценяват хората приказките на политоведите, социолозите - политпроститутите! - които с орална си дейност, изразяваща се в химнословене на определена политическа сила станаха мултимилионери и сега се изявяват като инвеститори, собственици на медии, дават най-скъпите консултантски услуги. Един такъв от консултантски услуги печелел по 65000 лв. на ден, обявиха от НАП, без да казват кой е той, но пък си платил плоския данък.
Та, Ниагарският водопад като сравнение има и алтернатива...