За тази разходка в снимки - и за други! - загатнах в предишни постинги. На тези, които не познават тази красива планина пожелавам приятна виртуална за сега разхоздка, а някой път и да я посетят. Село Ябланица е много дълго, но от всякъде започват пътеки към софийските села. Те са поне 20, а до тях се върви 6 часа. Пресичат се два рида и се преминава през една река - Елешница.



                                Село Ябланица-център. А то е по-дълго и от Гинци.















                                                    Ябланишка махала



                                                         Ябланишка хмахала







                                                              Ябланишка махала











Свинска им работа! Тук свинетата пият вода. Колкото вода изпиват, толкоз и тиня изяждат.



                          Глава на кррокодил? Не, дървесна гъба.



                     Кръстоска между охлюв и гъсеница? Не, дървесна гъба.



























Тук хората са се били за межда, до къде да пасат овцете на различнвите хора. Днес няма нито една овца.



Цветята са по-умни от хората, защото спазват ред. Цъфне едно, прецъфти, цъфва друго. А при нас като цъфнат Иван Костов, Лютив Местан и др. та цъфтят, цъфтят, цъфтят, няма прецъфтяване.  Не по седмица, а по четвърт век. Другите цветя да мрат.



     Типична за Ябланица планина - разлата, мека, създадена за живот в нея.







А на какъв красив превал беше тази къща! Покрай нея се е минавало от Ябланица за Бухово.







Няма нужда да сде обяснява от коя страна на билото преобладават ветровете.



От тази къща си взех от купа в средата на една от стаите, нахвърлян от търсачите на скрап и покъщнина за ромбараките тънкостенна чаша за ракия.











След падането на мазилката се виждат валците по тавана. Те са от сено,поръсено с разреден крави тор. След като изсъхне то се навива на валци и се притискат, за да задържат топлината.

























 




 

 

Поздрави, Коста!