Прочетен: 7582 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2012 10:28
Посветено:
М О С Т О В Е Т Е...
За мен те са нещо много важно, красиво, символ. Мостове и каменорезбени кръстове винаги когато съм забелязвал съм ги разглеждал. Техни снимки имам поместени стотици в блога си. Една от причините за това е култът ми към камъка. Навсякъде, където съм пътувал съм прибирал в колата си интересни и красиви камъни с различни форми. Мога да строя с камъни, да правя калдъръм и други неща, като напр. макет на римски мост. Дори непотребните ми в момента камъни са подредени красиво в двора ми и периодично ги пререждам.
Да се градят мостове не е лесно. Затова за строител и владетел на мостовете в Средновековието е бил считан дяволът. Въпросът е не само да се направи мостът, но той да бъде също така здрав и красив. Мисля, че колкото по-древен е един мост, толкова по красив и вдъхновяващ е той. Както музиката според Гьоте.
В моята таблица на красивите мостове в България на първо място поставям Дяволския мост над р. Арда. Не като от строители да е бил замислен и строен той, а от поети.
Мостовете – това понятие има и друг смисъл. Мостове се градят и между хората, защото те са различни, като обитаващи два бряга на река, която може да бъде премината леко по моста или доста по-трудно и опасно по водата с лодка. Единият човек, който обича обитаващ другия бряг може да го посети когато пожелае през моста и да се върне обратно на своя. Това са духовни мостове, които се изграждат много трудно, в продължение на дълги години и трябва да се пазят. Те са много важни за хората, притежаващи качеството духовност.
Този тип духовни мостове могат много лесно да се разрушат. Това може да стане само от към едната им страна, но може и съвместно. Последствията от разрушения духовен мост са ужасни – контактите стават трудни или невъзможни, нищо вече не е същото. Можеш само с тъга да поглеждаш към другия бряг, който до скоро си посещавал и си бил щастлив. Разрушеният мост те е откъснал завинаги от него...
Да се възстанови духовен мост е задача непосилна. Градената продължително време с обич духовност в човешката душа и срутена изведнаж не може да се възгради отново. Защото Духът стои над Живота и защото човешката душа е много крехка. Веднаж счупи ли се нещо в нея, тя вече не е същата.
И подвластният й живот поема в друга посока. Не където той би желал, а където го поведат...
Не съм го гледал, кой е тои филм? А е възможно и да съм го гледал, но предмети на изкуството от дърво ме впечатляват повече. И споменът се е размил.
Този мост наподобява Божие творение. Някога бе без парапетите, които изградиха за обезопасяването му и приличаше на лък от тетива, опънат над реката. В края на филма отчето стоеше на моста със свълена шапка, мисля, че в нея се оказа кръстче и трябваше да поеме едната посока. От едната страна е Ардино, от другата Песнопой. Към Християнството отново или към исляма? Този въпрос остава за тези места.
За малко мостът щеше да бъде срутен от иманяри като десетките останали по долината на река върбица и притоците й. Спаси го тогавашният кмет на Ардино Мехмед Дикме. Сега мостът щеше да е развалина както Срутеният мост на няколко км. по течението на Арда след Дяволския. И той е бил толкова голям, но камъните ми не са били здрави.
Величието на моста ползвам за сравнение с духовните мостове, които не се виждат, но са също толкова красиви...
Поздрави, Коста!! Нека мостовете никога да не се рушат!!
Поздрави, Коста!! Нека мостовете никога да не се рушат!!
С пожелание да посетиш моста на Девинската река до х. Орфей - той е близо до Пловдив. Много години ми бяха необходими за да установя за себе си кой мост повече ми харесва. Тези мостове са нещо реално, като едно оперно представление. Но духовните мостове са нещо различно - като да слушаш Пасион на Бах и библейските картини да идват в съзнанието ти както си ги възприел при четенето на библията.
http://bulgariatravel.org/bg/object/330/Mostyt_na_Kolio_Ficheto_Yantra_Byala
Мостът, чието име не искам да назовавам, по-горе е красив, но зле наречен. ;)))
Снимката ти е удивително-красива!
http://bulgariatravel.org/bg/object/330/Mostyt_na_Kolio_Ficheto_Yantra_Byala
Мостът, чието име не искам да назовавам, по-горе е красив, но зле наречен. ;)))
Снимката ти е удивително-красива!
Мостът на Кольо Фичето пострадва благодарение на глупост:
След като по него преминават тежките руски обози по време на Руско-турската война безпрепятствено, след Освобождението решават да правят втори мост над река Янтра при с. Новград. Но как става това, Фичето вече е починал. С разрешение на кмета на Бяла идват "майстори" и разкопават "лодките", където са стъпили колоните на моста да видят как се прави такова нещо. Разглеждали ги дълго време, умували, Ятнра през това време придошла - тя обхваща водите на Балкана от от вр. Костенурката до вр. Бузлуджа - и отнесла частта от моста с подкопаните колони. Следващото поколение майстори с много усилия успява да възстанови моста, но новият му участък е по-тесен и е грозно построен. А по стария участък дори има и каменорезбени красоти, които Колю Фичето прави през зимата в дома си, когато няма как да се строи.
Постингът ми има за цел не реклама на мостовете, както отговорих вече на г/жа Тота. Не този мост, който съм поместил на снимката имам пред вид, а духовните мостове между хората, които се изграждат трудно и трябва да се пазят. Затова съм написал преди постинга: "Посветено"
Филмът е много силен, защото това се случва на всяка нормална жена след 40. Важното е достоинството и отговорността в случая. Пресъздадена е една любов по много красив начин. Любовта уважават дори в Ада, давам за пример Франческа да Римини, тема, която вдъхновява и Чайковски. За нас, доста големите пък друг един гений - Пушкин - пише:
Любви все возрасти покорный, ее поривы благотворный!
И там мостът е един символ...