РАЗШИФРОВАН МОНОЛОГ НА СКАКАЛКАТА:

      Внимавай да не ме настъпиш, защото сега не мога да бягам - снасям яйца дълбоко в торфения пласт, където те ще презимуват на топло.

  Краят на м. август е, а ние обитаваме южните скатове на върховете Ботев, Млечен чал и Жълтец, където времето може да се промени изведнаж. Скоро тук ще стане студено, ще завали сняг и ние всичките ще замръзнем и умрем. Но животът ни няма да секне. Тези яйца ще презимуват на топло в торфа, а когато слънцето ги стопли през следващото лято те ще се излюпят. Отново по тревата ще заподскачат скакалчета, после ще порастнат и когато скакалките влезнат в репродуктивен период, скакалците ще започнат да им пеят и свирят. Скакалките тогава ще се отправят за любов към тези, които са най-гласовити. Така ще бъде цяло лято – скокове, песни, игри,  сватби, веселби. А в края на лятото едни ще подължават да пеят и свирят, други... ще снасят яйца. Тук лятото е късо, зимата идва изведнаж. Ние трябва да я изпреварим, като снесем яйцата си в топлата още земя. Както аз сега.

  Благодаря ти, че ме запази . Следващото лято благодарение на мен и теб тук пак ще има скакалци.