СЛЕД  ПРОЧИТАНЕТО  НА  СТИХОТВОРЕНИЕ  ОТ  ПОЕТЕСАТА  ДЕЛА  РАИ

 

    Тези дни не ми върви - само неприятни преживявания ме съпътстват. Преди два дни изпратихме бивш мой колега, покосен от рак на белите дробове. Утре изпращаме друг колега поради същата причина, млад човек. Голямата ми дъщеря пък се развежда - ходя в съда – институцията, която мразя органически. Сетих се за един израз в такива случаи, който съм чувал в село Требич, Софийско. Там казват : От всякъде се сгъсти! 

За да разведря малко обстановката вчера бях на „разузнаване” над с. Желен, за да разбера до къде е проходим вече Балкана. Не бях ходил там две години, но под влияние на тъжната картина, която видях там си казах, че за този период това населено място убедено върви към смъртта си. Както старата ескимоска Азиак, на която зъбите се изпилиха от смекчаването /дъвчене/ на кожи, не можеше повече да бъде полезна и се качи на плуващ лед. Ескимосите, които я видяха не отидоха да я спасят, а само си казаха: Азиак отива към смъртта си! А пък Азиак си мислеше: Сега ще ме изяде мечката, ще се нахрани. После Ерненек ще убие мечката, той ще се нахрани. Животът ще продължи...

   В този доста тъжен за мен момент попаднах и на тъжно стихотворение на поетесата Дела Раи от книгата й „Небесни Ветрове”. Стихотворението е кратичко, но има огромна мощ. Възприех го като послание към хората, да престанат поради блажената си простота да рушат природата. За мен – войнстващия еколог - това е много силна вещ. Помествам го и ще опиша към кои райони с екопрестъпления то насочи мислите ми.

 

                                   БЛАЖЕННА  ПРОСТОТА

 

                                  Отсякоха короната на бора.

                                  Отнесоха трупа му за дърва.

                                  И чудех се – какви са тия хора?

                                  Каква безумна, мерзка нищета!

             

                                  И колко са дървета посадили,

                                  За да убият цялата гора?

                                  Прощавай им, природо мила –

                                  Те тънат си в блажена простота.

 

   Отсичането на дърво според възприемането на света от поетесата е вид убийство. Ако не възприемах и аз така този акт, нямаше да остане това стихотворение в сърцето ми. Мога да се похваля и с право, че колкото дървета съм разсадил и присадил аз, това са сторили малцина. Всичките дървета около Енергото на ул. Цар Симеон 330 са мое дело: орехи, трепетлики, бор, бели черници, сухоустойчиви дървета, непознати за мен. При преместването ни там през 1992 г. направих тази горичка и горски пояс около сградата, сега там хората и циганите събират чували орехи. В САЩ има засадена от мен слива от Тъмраш.

   В горите обаче става нещо страшно. Започвам с горите тук, в района на София. Да е минавал някой по линията от Владая до Драгичево? Нито една акация, която трябваше да крепи ската към линията не е останала! Те заминаха за печките в циганските квартали. Пред мен са ги секли, през деня, и ги товареха в каруци. Да е бил някой на разходка в Западен парк в близост до гара Захарна фабрика? Сеч и ужас и превоз към Баталовата воденица и Факултето, това се разразява там всяка зима. Да е минавал някой по рекичката Косана? Там през деня цигани с моторни резачки режат дърветата, които крепят пътя от спирка „Разклона за с. Герман” до старата Пречиствателна станция. А над циганския квартал там да е останало едно дръвче? Да не пропусна и пътя от Горна Баня да с. Мало Бучино, където всичко е посечено. И не само там. При влизането във Велинград в дясно зад циганския квартал кой ли е изсякъл боровата гора? Тя бе като зелен килим над сипейния днес скат там. При навлизането в тунел №8 преди Своге кой ли е изсякъл гората над ж. п. линията? В квартал „Тунел №8” ли е отишла тя или в квартал „Зли дол”?

    По горите също става страшно. Една от най-жестоките сечи на букова гора съм виждал под вр. Копрен, където тече река Припон. Такава красива долина има само в Сърбия от другата страна на Копрен по р. Дойкинска. Изчезват горите над с. Славянци, Бургаско, където растат най правите дъбови дървета. Вместо за дървен материал поне, те се нарязват на метровици. А дъбовата гора при изворите на р. Градечница? А буковата гора във водосборната зона на каскадата Петрохан?

   И като капак – царо. За да излъже българския народ му набутаха гювеч – да сече беломуровата гора на Рила, която расте над смърчовата гора. Това е гората с най-благоприятен климат, където зимуват мечките. Този тип дървета са рядкост, но пък от тях се добива най-скъпата дървесина, защото става за прецизни мебели и дърворезби.

   Жестокостта, унищожението на околната среда не се разпространява само върху гората. Поместих постинг „Ранената кобила”. Нашенски мутри от границата ни около Светинколския проход са стреляли по конете на сърбин, който с тях си вади хляба. Убили му жребеца на стадото, на една бременна кобила пробили с куршум бедрото,  но костта не е засегната, друг един кон му „завАля” и не може да се разбере къде е улучен. Смята, че куршумът е останал в него.  А какво стана с животните по планините на България? Тук, по Мургаш не остана нищо за отстрелване, всичко избиха. В момента е забранен ловът и на свини, защото са бременни, но бременноста им би ли станала причина мутрата ако види бременна прасица да не я удари със снайперовата си карабина?

   Ще продължа с градацията на жестокост. Без мисъл – поради пиянство - или с цел придобване на малки суми пари малолетни удушиха с връзките на обувките си жена с две деца в с. Михайлово. Други в с. Брезово убиха баба, защото предния ден е слизала в Елисейна за пенсията си. Сега в Дъбово за да разберат къде бабата крие парите си, крадци са рязали пръстите й с кухненския й нож.

      Ескалацията на жестокостта, на безчовечието вече е безумна. И в този момент, един просветлен ум, без да познава конкретно степента на този ужас казва:

    - Хора, осъзнайте се, спрете!

     Поради това Господ /според мен/ ни изпраща  поети – пророци. Когато ги четем трябва и да се размисляме върху казаното от тях, защото то е предназначено за нас. Понеже съм изключително скромен, няма да дам пример със себе си и да кажа, че аз точно така постъпвам. Но пък прокрай това стихотворение прочетох и другите стихове в стхосбирката й Небесни Ветрове.

    Идва пролет. На най-смелите предлагам разходка в Западен парк. А на страхливите – където и да е из Балкана. Там има диви животни, лоши хора – не!

   

 

      

“Само, когато последното дърво бъде отсечено. Само, когато последната река бъде отровена. Само, когато последната риба бъде хваната. Само, тогава ще разберем, че парите НЕ МОГАТ ДА СЕ ЯДАТ !!! ”/индианска сентенция/
Лека вечер!

Нищо не може да ги спре да рушат, освен здравата ръка. Те нямат страх от Бога, нито култура за това, какво ни очаква унищожавайки природата ...Силно е стихотворението на Дела Раи." Каква безумна, мерзка нищета!" - възкликва тя при вида на поваленото дърво . И продължава:
"И колко са дървета посадили,
За да убият цялата гора?
Прощавай им, природо мила –
Те тънат си в блажена простота."

Въпреки оправданието им, словата са и призивни! Да пазим природата, защото ние сме част от нея!

Поздрави, Коста за твоята позиция да опазим богатството на България!! Природата и!!

Колкото и хубаво да е стихотворението на поетесата, за съжаление това си е глас в пустиня.
Поезия четат незначителен брой хора, а и тиражите са смешни - 300 - 500 екз.

Повече вярвам на текстовете на Коста, но да имаше по-висока трибуна - централен ежедневник, гледана телевизия, където може да води постоянно предаване. Но кой да го забележи.

Не съм оптимист.

Включих и този твой постинг в моята блог-вълна "Циганизацията в България", та да има по-голяма трибуна и да го видят хора, от които би могло да зависи нещо. Какво да кажа, тъжна картина, а Дела пише много хубаво и правдива, аз също я чета и на места сякаш някое извънземно ги е писало тези стихове, такова чувство придобивам, сякаш ме омагьосва с музика от думи.

Управляващите се размърдват само при протест. действат си статуквено. Така е било, така и ще бъде. Децата и раждането им не по любов или любов да го отгледаш, а за пари и похот. Това не е плод, а завръз. Никакъв духовен имунитет. Всичко в този свят е свързано. Духовността и любовта към твореца се отглежда или е дадена свише. Ако любовта я чувстваме ниско долу и нехаем за Твореца, така ще е . Каквото посеем, това жънем. Иска се Любов и мъдрост при държавничеството. Не да чакаме сами да се сетят. А кураж? А подбутване? А кауза? Материализмът е кауза пердута. Това е крахът и. С огромен доказателствен материал. И Страдателен. И Винителен. И Отрезвителен падеж.

Може би единственото хубаво нещо на тоя свят е перфектно работещия механизъм за неговото очистване.
Някъде из сайтовете на НАСА или свързани с нейните програми, имаше информация за астероидите, метеоритите и останалите след тях кратери. Както и някакви пресмятания за честотата на тези сблъсъци. не без основание Артър Кларк говореше за "Чукът на Бога".
Доколкото си спомням, статистиката беше нещо от рода - средно на всеки 100-на хиляди години, Земята е удряна от астероид с диаметър между 200 и 500 метра. Отделената енергия в мястото на удара е достатъчна за да запали дървени предмети, отстоящи на разстояние над 1000 и повече км. Няма да изпадам в подробности, има си скали на Торино и Палермо, които са достатъчно показателни.
По-скоро мисълта ми е, че рано или късно, ще дойде Видов ден. Независимо дали си даваме сметка, дали го искаме или осъзнаваме...