СЕЛО ЖЕЛЕН ОТИВА КЪМ СМЪРТТА СИ...
Село Желен е интересен туристически център. От него започват десетки красиви туристически преходи в един огромен триъгълник, чиито три точки са: гара Бов, вр. Издремец и мостът, където река Лесковдолска се влива в Искъра. Районът е огромен, много интересен и много красив. Периодично го посещавам повече от 30 години. Централно място в него заема селото Желен със /може би/ стотици махали над него. То е било в миналото село с добър поминък, защото освен добра среда за всякакви домашни животни, селото има и много подходяща за обработване земя. Климатът тук е чуден, а изгледът към Понора – величав. Вазов е посещавал това село. Характерно за този район са свлачищата, едно от които в миналото е преградило с години река Искър, създавайки язовир със стена от свлечената пръст между вр. Грохотен и отсрещния скат. Това свлачище дава името на вр. Грохотен и на реката Искрецка. След построяването на ж. п. линията голяма част от хората на с. Желен намират препитание в БДЖ. Вагонът, докаран в центъра на селото и преустроен за ресторант е свидетелство за това, че поминъкът на хората е бил свързан с влака доста време. Днес знам само един машинист на гаров влекач от Желен. А вагонът – изоставен, затворен - много е тежък, за да се открадне и да замине за скрап...
Друга особеност на Желен са многото извори в селото, които текат между отделните земни пластове при свличането им един върху друг. Целият този район се свлича с малки изключения където районите са скалисти.
В участъка над селото гората бе букова и бе изсечена изцяло още при социализма. Тогава трябваха подпори за минната промишленост и други нужди и гората отиде по шахтите в околните рудници. Такива имаше по Лакатник, Бов, от с. Томпсън до с. Чибаовци. Гората бе подменена с борова и днес в тази борова гора успяват да се укрият последните неотстреляни животни, предимно диви свини. Отсичането на гората, залесяването й и после подръжката й станаха причина днес от с. Желен нагоре към планината да има доста пътища, които се ползват от контрабандистите на дърва и животни и от... мен. Красотата започва почти веднага над селото, но когато се достигне до височината на езерата Тръстеная става райски красиво. В най-пространния ми труд – Искърски пролом 150 - съм описвал този район. Познавам го още преди да изсекат буковите гори. Там има/ше/ десетки махали, свързани с пътища през гората. Има останали неосечени дъбови гори и махалите са предимно в тях по долините на поточетата. Много махали бяха напуснати поради безводието, което настъпи сред подмяната на буковите гори с борови. Известно е, че борът през цялата година пие водата под него и я изпарява.
Една среща преди много години е оставила спомен в мен. В доста студена зима при недълбок сняг се изкачвам от Желен към рида над с. Лесков дол. Настигам една булка с две деца, води ги при баба си в някаква махала. Казали й, че тази зима вълци не са се появявали тук и поради това тя решила през ваканцията да отиде с децата при майка си. И ме посъветва да продължа без да се страхувам нагоре, вълци няма.
От две години не бях ходил в село Желен. Положението там не е никак добро. Но това, което видях сега е направо плачевно. Голяма част от къщите вече са изоставени, друга са рухнали. Около 1970 г. тук имаше бум на строеж на вили и на купуване на стари къщи, които могат да се повъзстановят. Този интерес продължи до 1989 г, като бяха построени и някои нови къщи. Поминък имаше по рудодобива и малкото заводи тук по Пролома, а също и по влака. А влаковете бяха като трамваи.
След 1989г. започна отлив от селото. Първи го напуснаха виладжите, които през лятото предаваха живот в района. После го напуснаха тези, които останаха без работа и трябваше да пътуват всеки ден до София. А спирка Желен е доста по-ниско от селото. Бързите влакове пък спират на гара Своге, отстояща на 4 км. от селото. И хората от селото пойдоа. Обезлюдените и частично изоставени махали станаха обект на престъпност. Хората твърдят, че жиците от къщите им и от стълбовете, железните предмени от къщите и домакинствата са били откарвани при някакъв Мариан в Своге, който бил търговец на скрап. Покрай суровините за скрап било откарано и всичко ценно от къщите на хората в двата близки цигански квартала на Своге, Тунел №8 и Зли дол. Набезите ставали все по-нагли и все по-близо до селото, дори в самото него. Оплака ми се човек от Добров Требеш тази година, че цигани му откраднали медните менци, в които той притоплял леко водата за кравите през зимата. Активен участник в тези набези били циганите секачи към Горското, за които докарвали фургони при оброка с кръста в горната част на селото. Някакъв кмет разрешил на 35 цигана от Годеч да се заселят в селото, като си купят от хората полуразрушени къщи, почти без пари, а не му минало през главата от какво ще живеят тези 35 годечки цигана. Те се заселили, на гости им идвали още много пъти по толкоз. Годечките цигани не живеели само тук, връщали се и в Годеч и отново идвали тук. Получили право да навлизат свободно в селото поради безразсъдността на някакъм кмет, те добре се възползвали от него. Все по-голямата мизерия и пиянството пък станали причина да започнат да крадат и самите селяни. Знаело се кои са те, но никой не смеел да се обади, защото ще му пламне сеното или къщата. Като се напие пиянището не се знае какво ще направи. Без да се крият, тези пиянища сваляли топка жици при търговеца на скрап Мариан в Своге, връщали се в кръчмата и си допивали. Такова действие К. Канев нарича изяждане на препитанието по времето на сушавата година в Момчиловци, когато не е имало нито вода нито трева с месеци и хората заколвали и изяждали овцете си преди да умрат. Май такива години дойдоха за хората по селата, забравени от държавата или пък предоставени на престъпниците.
Преди две години на доста места в селото се виждаха животни – крави, овце и кози. Сега видях животни само на две места – десетина овце в една къща под пътя и две крави пред една срутваща се вече къща и две кози с тях. Дори кокошки не видях. Само безлюдни къщи. Освен от кражби по домовете друга кражба била тази по гората. Имало един в селото, на който това било бизнеса. На времето купил бракувани военни камиони и с тях от гората си вадел хляба.
Няколко работни места имаше в разсадника за дръвчета до ж.п. спирка Желен, но и този поминък умря. Кой днес залесява? Мутри секат горите законно, мотивирайки служителите да им дадат разрешително за сеч, бракониерите също секат, предимно през зимата. Да е чувал някой за горски стопанства? Имаше такова над с. Желен. Сградата му сега е ограбена от към дограма, джици и джелезо. Остават около постройката две гигантски секвои, дано да не ги осекат и тях, защото са шедьоври.
Разсадникът на спирка Желен е на Горското в Своге. От година е предложен за продаване – той представлява 10-20 декара разкошна продородна земя със стопански сгради и сгради за живеене. Идвали дебелаци с хубави коли, както казват хората, но местните смятат, че Горското прави търг за себе си и някой от Общината е определен да го вземе, изпунтирвали процедура. Ако ставаше за строеж тук, отдавна да са го купили и да са сменили статута на земята, но разсадникът става за чифлик, бахча, плодни и зеленчукови градини, ниви. Кой ще ги работи? Сега е време, когато се крадне. Но ако може – на едро.
На фона на тази беднотия от една страна и престъпността, която се разви, този край отива към смъртта си. Благородният климат и красотата тук не могат да привлекат хора от София да си направят тук вили, не могат да задържат повече и местните хора тук, защото този район като да е извън държавата и престъпниците са го завладяли. Те сега вилнеят тук, но това, което има за крадене вече свършва. Следите от грабежа са навсякъде. Като окрадат всичко те ще го оставят гол като тупан, от който няма какво повече да се открадне и ще прехвърлят престъпната си дейност в други райони на страната. Да прогонят хората и от тях. Какво бъдеще имат тези хора, които държавата е забравила? Какво бъдеще има страна, в която ако нападнатия нарани крадеца или го убие отива в затвора? А крадецът представя документ за малолетен или луд. Или пък за свободата си заплаща на върховния магистрат или вицепрезидента? Не работи ли тази държава за престъпността и против хората? Ето един малък примиер - село Желен. Самите хора си дават срок, още десет години и селото няма да го има. Така е в целия Пролом, в 2/3 от Северна България и не само там. Престъпността става поминък на хората в много райони на страната и срещу това нейно развитие не се извършва превенция. Ще завърша това тъжно писание с част от стихотворението на Вазов ПЛАНИНЦИ:
„И сякаш в техни погледи покрусени
Прочитам укор тих,
и чувам глас от чуките намусени
„Що сторихте за них?””
Настоящото писание направих като подготовка за снимките, които скоро ще поместя. Избрал съм стари къщи, заради характерната им архитектура, както и други снимки с характерни особености на природата около селото. Имах доста разтговори с хора и жени, между които и с две млади, нещастни жени. На едната предишното й гадже като се напило с бутилката избило половината от предните й зъби. Сега има второ гадже, на което бе отишла да купи цигари и пиене, защото то не можело да отиде до кръчмата само. Казах й, че е млада и хубава, тя поруменя, после й направих и снимка до един оброк. Тя съблече грозната си горна дреха, поразклати цици. Какво ли ще й строши след малко новото й гадже като обърне и тази бутилка? Хем мъжете пребиват жените, хем жените по-дълто живеят, да се чудиш. Ако ги не бият със сигурност ще прехвърлят сто.
Другата млада жена пък имаше работа, в смисъл бе на работно място. Покрай тази работа стои на топло през деня и печели толкова, колкото да не умре от глад. Прилича на сушена риба и след като се заприказвах с нея си призна, че това е от глад. Поръчах си кафе и вафла за да й направя оборот, който бе 95 ст, исках да й оставя няколко стотинки повече. Не иска! Връща ми до стотинка и се обижда. И на нея повдигнах самочувствието докато бях там, защото ми стана мъчно. Обиколена от пиянища, пият, а тя пише в един тевтер какво й дължат. Дано да й платят, като снемат суровина от някоя къща и я дадат за скрап. В един момент могат и да я претрепат, а тя е само кокали. Можех да я снимам тайно, но ми стана толкова мъчно за нея, че се отказах...
Наскоро ти писа коментар в поста ми за Велинград, но видял ли си скоро Септември? - трудно може да се разпознае, че е общински и транспортен център.
Миналото лято четох в местните новини, че земеделски стопанин, обработващ 60-на декара, поискал разрешение за оръжие, за да пази реколтата и себе си... Отказали му, защото "липсвали доказателства за непосредствена опасност за живота му"...
С какво заслужихме тези управници?
И защо хората продължават да "спят"?
........
Село Желен се намира в Западна Стара планина, по-точно в Голема планина
.......
Красиви изгледи към цялото Искърско дефиле. На половин час път от София. Въздух с възстановителни качества, благодарение на планински течения преминаващи през селото; изворна вода.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD
04.10.2012 18:56
19.10.2012 22:52
От над 10 години е проектът Тринога, в който всяка година идват млади хора от цял свят.
http://www.trinogabg/
http://vegetarium/
В селото има още няколко подобни инициативи, както и постоянно живеещи чужденци.
