КРЪСТАТИЯТ ДЪБ НА ПЛАНА – ВЗРИВЕН ОТ ИМАНЯРИ
През миналата есен бях на Плана. Страхотно обичам тази планина. Писанието ми за нея направих с голяма любов. Плана – това е един умален модел на Родопите. Тя е планина за живеене. Посещавал съм много пъти Плана, радвал съм се на всяка гънка и плато по нея, на уникалните й /останки от/ гори. По нея има букови групи дървета, събрани по начин да се преборват с бурите. Едни са се преплели, за да се по-здрави, други участъци започват с ниски букчета, следват по-високи и големите дървета са в средата на китката. Така мощта на бурята се повдига нагоре и не може да прекърши дърветата в средата на групата. На Плана има и китайски бор, който няма връх, а е като с чадър над него. Такъв има и покрай р. Чепинска. При снеговалеж клоните му се наклоняват и така се отърсват от снега. Тези уникални единични дървета по поляните на Плана се ползват от мутрите да поставят върху тях едни хартиени кръгове и стрелят, за да видят колко са напреднали в изкуството.
Всичките дървета на Плана са огромни, новопосадените борове растат най-бързо от всички в България.
Има някаква връзка между мен и тази планина. Когато съм на нея чувам глас, по-точно двуглас, нещо подобно на песните, които пеят бабите от Железница. Чак когато напусна планината този звук от ушите ми се губи.
Плана – тя е продължение на планината Витоша. Вратата на Плана е от към с. Железница. Пресича се долинта на река Егуля и си на най-високия връх на Плана, Манастирище.
Любим маршрут по Плана ми е този от спирката при моста над река Ведена и после покрай Кокалянския манастир. От него продължавам към платото на планината. Наклонена, изоставена вече нива за картофи, превърнала се отново в пасище има три огромни диви круши, не по-малки от орехови дървета. След тях бе Кръстатият дъб. Той бе така важен за туристите, както Самотното борче под Видимския превал в Балкана. Това огромно дърво с един перпендикулярен клон, дебел колкото три дървета, стана жертва на иманяри. Започнаха с разкопки около дънера му, после установили, че металотърсачите им реагират като се опират на ствола му. Как се реже и претърсва този дебел 150 см. ствол? Много лесно. Тургаш му две тротилови шашки и той като стане на трески си показва има ли нещо в него или не. И взривиха Кръстатия дъб. Вероятно по ствола и клоните му е имало оставени монети, които са зарастнали в дървото.
От забележителните дървета на Плана остана още едно. Това е бук на 1000 години от северната страна на връх Манастирище, където е имало комплекс от четири манастира, изгорени от турците. Под бука някога е имало аязмо, от където са се снабдявали с вода монасите,но то сега е пресъхнало. Букът е много стар, огромен е и има по клоните и ствола си места, където се задържа вода след дъжд и от росата. Има поверие, че ако човек си напръска или измие болните очи с тази вода, те оздвавяват. И аз съм правил така многократно без нужда, но съм виждал и специално дошли за това хора..
Букът е много виден и различим сред другите дървета в гората - той е огромен. И се безпокия за него. Не че ще го отсекат, както циганите от Кнежа отсякоха и изгориха символа на града, дъбовете от местността Китката, а че ще се появят и тук иманяри. Ако някой е оставил от благодарност пари преди години на дървото и те са зарастнали в него, както вероятно е било и с Кръстатия дъб, дали и този символ на Плана – последият, няма да бъде взривен, за да го претърсят. Точно такива идиоти взривиха доста римски мостове по притоците на р. Върбица, за да търсят укрито злато между къмъните им.
Срещу тези престъпници предлагам решение - ловни дружинки. Пътуват цивилни полицаи от ловната дружинка и видат ли иманяр да копае или с металотърсач в колата– гръмват го. Оставят го така и забиват до него един кол с надпис, обясняващ защо е гръмнат.
Иманярската мафия е много силна и печели много. Нашите иманяри са се развъртяли и в Сърбия и заради тях там ме подозираха, че съм на раузнаване и че ще изпратя после иманяри.
НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО | с инж. Иван Лишков
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
20.02.2012 23:50
22.02.2012 11:58
22.02.2012 17:39
Първо изчезна оградата, явно запътила се към по-добрия свят през нечии комин, за нуждите на ловния заслон наблизо или през огньовете на мангалите. Идваха с коне и жигулите без номера, уж да работят като общи работници към горското. Но според мен най-вече си тарашеха на хората из имотите в района, сечаха безогледно и наред, и ако докопаха нечии добитък, не му прощаваха.
После по пазарите се появиха първите моторни триони и резачки, и една пролет открих че някой е рязал ствола на дъба на воля. Без свян и притеснение, като че ли да си пробва триона.
Теглих му една майна профилактично и реших да си спестявам гледката занапред, като минавам по други пътища. Поне да не се нервя излишно и безполезно.
Съжалявам да науча за този му край, хубаво място беше, но явно съдбата му не е по-различна от тази на останалите местенца от страната. Тъжното, но факт. Остава ни надеждата за провидението и гарантираното плащане на стореното в един момент. Дори и от всички!
14.09.2012 11:14