КРЪСТОВИЩЕТО РИМСКА ПЕТОЛЪЧКА
Ако някой заложи на търсачката кръстовище ПЕТОЛЪЧКА,ще се появи тази на бул.Скобелев,а може би и тази до църквата Св.Седмочисленици.Дано да не съм само аз,който знае тези римски пет кьошета.
Освен с много красивата си природа,Врачанската планина се характеризира и с останките на много римски пътища,които са я пресичали на времето.В писанията ми за тази планина съм описал около 15 римски пътя,както и доста техни разклонения.Безспорно най-важният от тези пътища е този от Враца през Згориград,после покрай извора Дудил,където прави кръстовище в буквалния смисъл на думата,след което се спуска в Стара Елисейна.
Сега обаче ще се спра на една петолъчка от римскси пътища,друга такава не ми е известна.Петолъчката се намира над Миланово на една седловина,където от неколкократно модернизирания римски път за Враца започват три отклонения.След построяването на шосето от Миланово за Вършец през Дружевската седловина,този път изгуби значението си.Днес той се ползва от туристи като мен,но и от бракониерите,преобладаващо ловци и дървари.Предварително казвам,че тези две мафии са тясно свързани,по-долу ще стане въпрос за това.
За да се достигне седловината с петолъчката може да се гръгне от две места,еднакво удобни като достъп до нея.Едното е с.Миланово,като се ползва шосето през планината за Враца.Това шосе представалява разширеното антично трасе на римския път.Първо се достига овчарник,след него два карстови извора,под които минава новото трасе на пътя.На стотина метра над нивото на изворите по вертикала е седловината.До нея може да се достигне и от разклона за с.Дружево, спирката Дружевска седловина.Според мен този път е по-приятен,защото автентичният римски път не е доправян да се ползва от автомобили.
Седловината с петолъчката е кръстопът за туристите,който предлага марщрути с различна по характер природата: Скали и пропасти под тях,ливади и валози,както тук наричат понорите,прекрасни букови гори,а от определени места – неповторими изгледи.Само ще маркирам възможните дестинации:
-Нагоре в ляво има наклонена поляна,бих казал безкрайна по площ.Уж поляна,а завършва с една скална стена в горната си част и след това с много стръмен горист скат,достигащ Дружевската седловина.Местността наподобява витошкото Копито.Малко под върха има карстов извор.На север има и долини,но те не са както нормалните,а се състоят от въртопи,както тук наричат понорите с дупка за отичане на водата в тях.
- в дясно от седловината започва маркиран с железни неоткраднати колове по платото на планината маршрут в посока хижа Пършевица,
- по шосето се отива към пещерата Леденика с много възможни отклонения,а също към селата под планината,към х.Пършевица,към разкошни местности за еднодневен излет.
Аз обаче искам да се спра на два маршрут от седловината,които туристите мисля,че не познават.Гръбнакът на тези маршрути е римски път,който започва от с.Горна Бяла Речка,изкачва се тук и слиза в с.Оплетня.Най-леко е да се измине маршрутът за два дни,като се тръгне от седловината с петолъчката.Започвам обаче с посоката,идваща от запад.Така изгубване в планината е по-малко вероятно.
Планината в участъка между реките Бяла и Черна образува един рид,чиято природа е неповторима.Ридът по някое време се разделя на две,като прави един чатал.При изхода на този чатал е селото Горна бяла Речка.Маршрутът започва от моста,по който се влиза в селото.От тук започва трасето на римския път,който върви покрай реката.На километър над селото е карстовият извор на реката,след това изворчетата тук са като класифицирана информация,знаят ги само местните хора.Шосето е доправяно с цел придвижване по него на малки камиони,а също така за да се прехвърля рида и да се достига по кратък път в селата Лютаджик,Горно и Долно Озирово.Пътят минава по долината на реката,течаща между този чатал,изоставя я и се изкачва по ската на разкошни ливади,където се губи.Ливадите са на две височинни коти,които са разделени с горски пояс.Вторият пояс с ливадите е изключително красив.Те представляват леко вдлъбнати заравнености,обградени с букова гора и са на етажи.На всеки етаж пейзажът се сменя.Ако трябва да кажа,коя ливада е най-красива,не мога да преценя.Не съм броил етажите,но са около пет.Любимата ми ливада – жив понор,че и с втичало под една скала,е тази до седловината.
Колкото и високи да са тези ливади,следващите към местността,която нарекох Копитото,са още по-високи.Към тях започват долини,съставени пак от тераси,такова нещо другаде в България няма.
Този малшрут се изминава за около пет часа.Ако се тръгне в посоката,която описах,няма опастност от загубване,но ако се тръгне от седловината надолу,пътят през ливадите може да го улучи само този,който е наясно с района.Иначе ще слезе в долината на река Черна.
Горещо препоръчвам на туристите този дял на Врачанската планина,да упознаят този чатал,съставен от два рида.Левият от тях е къс,много стръмен и горист,а десният е дълъг и има по билото си само ливади.През стръмния горист рид някога са минавали дост апътеки.Днес те се различават само ако се гледат от дружевския скат.Правилото тук е да се върви през ливадите.Навлезеш ли в гората,трябва да се върнеш,но не и да се спускаш надолу.Ще се получи жестока забивка в подраста на осечените гори.
Вторият маршрут е в източна посока,описвам го от седловината в посока към с.Оплетня.Римският път е леко затревен,но е добре очертан.Той извърта нагоре в алпийския пояс,като да могат пътуващите по него да се оглеждат,след това слиза в гористия пояс.И там е строен по места,като да са имали предвид строителите му да служи за панорамен.Защото това е бил стратегически път и придвижващите се по него е трябвало да са сигурни,че няма да ги нападнат от засада.
Пътят слиза на прекрасна поляна,която бе развъдник за най-първите,днес,поле за изява на ловци-бракониери.Колкото пъти съм минавал от тук,съм виждал сърни.Двете реки,които идват от горе през лятото пресъхват,но където се събират има нещо като вир,който не пресъхва и това е мечтаната точка на бракониерите.От тук има едно трасе от римския път около 2 км.запазено като това до х.Персенк.В началото му е първата махала на Русинов дел,а където завършва е втората.Този участък от пътя трябва да се запази срещу всякаква промяна по него.А такава опастност има,ще стане въпрос и за това.
След втората махала римският път се отправя към с.Оплетня,но участъци от него са отнесени от ерозията.Над селото пък са му „приватизирани” камъните от някои негови участъци за къщи,огради,кошари.Този преход не отстъпва по красота на предишния,но е по-труден за ориентиране,особено при слизането към с.Оплетня.От алпийската част да се окажеш в долината на река Оплетня,наречена още Бяла е изключително преживяване.Първо да я погледнеш от горе,как извира изпод Кобилските стени,после да достигнеш изворите й изпод натрошените камъни.Преход-мечта!
Бракониерите обаче,дървари и ловци не спят,а действат съвместно.Пътят от Миланово през Старо село до махалата Русинов дел,от която започва абсолютно запазеният участък от римския път е ремонтиран със средства от ловното,но прицелът е не да пътуват по него УАЗ-ките на ловците,които и сега си пътуват,а бракуваните военни камиони с висока проходимост без номера,които свалят откраднатата осечена гора.След като се измине запазеният участък от римския път започва страхотна несечена никога букова гора и мисля,че прицелът на бракониерите е точно тя.Подстъпът им се осигурява от Ловното.Остава обаче още едно препятстние,двукилометровия участък от римския път до гората.Дано Господ да го опази от бракониерите,а също и гората.Тук няма местна власт,няма и държава.Силни тук са местните феодали.
Дървената мафия се е развъртялала яко и по горите над с.Горна Бяла Речка.Тук говарят за някаква дървена мутра,която наричат Врачанина.Врачанинът изкупувал реституирани гори от бедните хорица за по 50 лв.на декар,после си уреждал да прорежда или неясно какво да прави с гората и сечал на поразия.Никой и не се опитвал да го спре.Врачанинът бил организираният престъпник тук по Врачанския Балкан на гората,но имало и други вратички да се осича гората.Които имали реституирани ливади,можели да си ги разширят,за по-голям добив на сено.Вземали си разрешение да осекат две-три буки,отсичали десет пъти по толкоз и никой не ги и проверявал.Напр.за това,ползва ли се ливадата му като ливада или е запустяла.Явно,оплели са си кошницата с Горското,с местния феодал или по-нагоре.И секат,секат!
Освен бедата над гората,наречена Врачанина,хората тук се оплакват и от циганско нашествие.По накои села тук между Вършец и Враца концентрацията на цигани по селата е станала непоносима,а кражбите с взлом-ежедневие.Хората по селата са се прехранвали от скромния добив по градините си около селата,днес ако там има плодове и зеленцуци,циганите ги обират.Обират и домовете им.Никакъв полицай,кмет или каквото и да било не може да стори нещо срещу това.Разказвали са ми за обирите по бараките по лозята около Враца,където са откраднали всички медни лозарски пръскачки.В тези праскъчки имало месингово тяло,доста тежко и меден резервоар.На Отпадъци медта от разфасованата пръскачка вървяла скъпо.Хората си купили пластмасови пръскачки,но пък сега бедата се задала от другаде.Цигани с коли комби обикаляли лозята на врачани,където отглеждали не само грозде и ако останело нещо без надзор за кратко,отнасяли за секунди от него толкоз,колкото поемала колата им.Хората се оплакват,че полицията не прави или не може да направи нещо срещу това,негодуват срещу Бойко Борисов,който обещал армията да пази реколтата от крадци,а забравил за обещанието си.Хората разправят,че не само тук се краде реколтата.Организирани цигански бригади обирали лозята по Пловдивско-Пазарджишкото поле и откарвали гроздето по циганските катуни на Велингтрад,Девин и другаде.И никой нищо не прави,като този проблем да го няма,а той съсипва хората най- вече по селата.Имало обаче и села без циганско ношествие в тях,най-бедните.Хората там казват,тук цигани нямаме,какво ще правят тук?А аз го тълкувам,тук сме толкова бедни,че от нас нищо не може да се открадне.Разказваха за циганета,които решили да откраднат пенсията на пенсионер,влезли в двора му,качили се на едно дърво и приготвили камъни,като тръгне към вратата да го утепат.Той обаче бил ловец,видял ги и гръмнал едното цигане,като го ранил тежко.Сега го съдили да плаща докато цигането е живо,защото го осакатил.А ако бяха го треснали с камъните по главата!В полицията циганите казали,че влезли да си откъснат сливи от дървото,повярвали на тях.Не могло да се докаже,че те са качили камъните на сливата.
И понеже стана въпрос за цигани,една циганска история от влака.Качвам се на Лакатник на бързия влак от Видин,вкъдето вагоните са с общи купета,две по четири места.Влакът бе пълен,имаше и правостоящи.В едното сепаре обаче имаше само едно цигане,около 15 годишно,със златни обеци и украси.От към него се носеше миризма и чалга от телефона му.Само погледнах към него и продължих навътре във вагона.Предпочетох да съм прав,но не и до него.Намерих си обаче място.Цигането не се чувстваше дискомфортно за това,че заема места за четири души.Слушаше си чалгата,местеше си дупето от едното място на другото без да си вдига краката от пода,мислено вероятно играеше чалга,веселеше се и във влака.Другите хора-угрижени.Никой не смееше да му направи забележка за шума,никой не искаше да седне до него.Бързият влак спира на Своге,където се качиха още много хора.Всеки от качващите се поглеждаше към цитането,танцуващо по седалките чалга и го отминаваше.Предпочиташе да се вози прав,но да е далеч от този смрад и щум.В смърдежа обаче участваха и някаксви парфюми.
И за да не свършвам писанието си с цигани и цигания,ще опиша една моя среща тук,във Врачанската планина с орел.Доста ниско слезе над мен един орел,но аз имам за такива случаи подготвен пенис и веднага го приложих.Легнах по гръб,разтворих си ръцете на страни и не помръдвах.Орелът с планиране,без да си маха крилете слезе на не повече от пет метра над мен.В момент,когато бе над мен си навеждаше главата надолу,вероятно да ме гледа.Размахът на крилете му бе според мен около метър и половина,а дължината от главата до опашката,не повече от 60 см.Едно летящо крило!Безшумен,жив СТЕЛТ.Веднаж така ме облетя двойка орли на скалата Черней в Рила,че и кацна до мен,втори път със точно същия пенис ми излезе един орел на Мазалат.При хората-финансова криза,мургави ктрадци,че и други проблеми.Но и орлите имат проблем.Няма стока /животни/,няма и мърша,с която да се хранят.Затова всичко,което се движи трябва да се проследи.Ако пък вземе,че му стане нещо,трапезата ще е богата...
Товарищ Пропойцев
