ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ПРОВИРАЛКАТА ДО С. СТОМАНЦИ
Село Стоманци е близо до гр. Джебел. Разположено е по високата част на един от ридовете на Устренския дял на Родопа. Площта на селото е огромна. Не мога да цитирам точно броя на махалите му, но те вероятно са към десет. Към селото започва път, отклонение от старото шосе за Джебел, което минава през много красиви места. Пътят изкачва наоре и нагоре, виждат се махали със стабилни каменни къщи и джамии, които остават в страни от пътя. Пътят обаче върти за да преодолее височинаата постепенно и навлиза в първата махала. Един друг свят!
Голяма част от къщите – каменни крепости на два и три етажа – са изоставени след напускането им от турците през 1989 г, но една част от тях се подържат и са уникални архитектурни паметници. Те са правени от дялан камък, като тук-там по зидовете има пълнеж от камъни, които не са дялани, а имат само лице. Покривите обаче не са от тикли /сивите плочи/, защото тук явно такива няма, а от керемиди. Някои са от типа турски, някои – цигли. Имам култ към камъка и видът на сграда от камъни винаги ме вълнува, особено ако зидът е изпълен красиво.
Напомням, че през 1989 г. турците от селата са били събирани от ходжите и от местните управници за да решат сами /!!!/ напускат ли родните си места или остават по тях. Има решения и в двете крайности, има и такива, които са смесени. Преобладаващо е напускането на родните места от младите хора, а възрастните са останали по селата и махалите си. Голяма част от останалите по родните си места вече са починали. В ума ми нахълтва спомен с един много възрастен турчин от с. Птичар, където има голямо училище, детска градина, но не и деца. Младите се изселиха в Турция, каза дядото и сега без деца, селото ни прилича на мезар /гробище/.
Разговорихме се с един турчин от с. Стоманци с двойно гражданство. Роден тук, работил в България и в Турция и ето, че това се оказва предимство. В България има пенсия 400 лв, а в Турция – 1000 лири. Ако обмени парите от пенсията си в България ще получи 100 лв, но стойността на пенсията му там е значително по-висока. Макар и трудно, може да се живее. Стоките там са евтини, но бензинът, хлябът, вносните стоки, лекарствата, те са направо недостъпни. Турция в момента е препълнена от мигранти, каза той, само от Сирия били към 5000000, но имало и още поне 2000000 от други страни. Това променило облика на Турция, натоварило икономиката й и допринесло в значителна степен за бедността на хората там. За политика не говорихме, всичко бе ясно. Човекът с ханъмата си живее от април до ноември в България, после се качва на колата си и си отива в Турция. Синът му е женен в Турция, там работи, с България е скъсал. Дядото и бабата обаче прекарват с внуците през лятото времето си тук, внуците не говорят български. Къщата им има много красив изглед към долината на р. Върбица и към дела на Родопите, наречен Стръмни рид. Стръмни рид е дял на Родопа с най-много тракийски светилища на единица площ. Ориентирът ми е някогашната заглушителна станция по времето на соца на вр. Звездел, днес кула с ретранслатори.
Попитахме обитават ли се тези подържани и красиви като архитектура къщи. Все по-малко, каза човекът. Хората ги подържали, защото си идвали през лятото от Турция, но голяма част от тях починали и къщите сега се ничии. Турците искат да ги продадат или дори подарят, но при условие къщата да се подържа. Няма как да стане това, прекрасните каменни къщи-крепости са обречени.
Пътят продължава през следващите махали и се заспусква по тесен много стръмен асфалтов път към светилището. Има широка поляна, където се оставят колите, а от нея започват две пътеки – към Провиралката и към пещерите. Спряхме, за да питаме едни турци с кола, има ли разширение пътя, за да обърнем посоката на колата. Те обаче решиха, че се страхуваме заради пътя и обърнаха посоката, като казаха да пътуваме зад тях, нищо страшно няма. Благодарихме им, те искаха да разговарятс нас, много приятно средно младо семейство с дете и един дядо. Устроили се в Словения, където мъжът ралотел в Горското. Тук идвали съвсем за кратко за да осигурят дядото за зимата. Казаха, че ако работят същата работа тук, ще получават много малко пари, но да се работи в Горското е работа тежка, каза младият турчин.
От общината са направили екопътеки до Провиралката и до пещерите. Без парапетите при Провиралката, провирането е направо невъзможно, защото от дупката излизаш с главата напред на пътека 50 см. над пропаст. Сега има парапет и не е опасно. Тук е имало тракийски култов комплекс, към който са и двете пещери тип вулви. Такива пещери има много, най-първата и най-голямата от този тип е Дангардъккая /Падащи камъни, които издават шум/ сега наречена Утробата. Цитирам още две, тази на светилището Пармаклъкая /Камък с пръстови отпечатъци/ и тази в Красново, една от най-истинските като изработка спрямо оригинала.
Първата от двете пещери представлява леко разтворена таквоз, но много истинска. От вътрешната й страна е имало култови ниши или нещо подобно, но те са се размили в течение на изминалите 10-20000 години. Същата изработка и същата идея е по-запазена в пещерата към светилището на с. Красново, по вътрешната страна на киято има култови ниши. Там пещерата е много по-голяма от тези две. Имам принос към тази пещера, защото с триона, клонореза и лозарските ножици я обезхрастих и тя буквално светна. Така захрастена, пещерата там бе трудна за откривне.
Втората пещера-вулва на светилището до с. Стоманци изобразява цялото родово дъно. Отвор в който да се влиза в нея тук е само аналният, всичко останало е много стегнато и с всички подробности. Над двете пещери има още една, мъничка, и тя тип вулва, но е недостъпна, защото е на отвесна скала. Ако имаше 4-5 метрова стълба, с която да се достига, щях да я обезхрастя, както сторих с още доста подобни пещери. В момвента си спомням с какви шипки се борих при пещерата-вулва на светилището Харманкая, от двете ми ръце и от гърдите ми течеше кръв от убожданията.
Друга забележителност тук е изворчето, чиято вода не се пие, но лекува кожни болести. Славата на това изворче е известна и в Турция, откъдето идват хора да се лекуват с тази вода. Обясниха ни как да достигнем до изходната точка, но пътят се оказа много тесен, много стръмен и с много остри завои. Намерихме място да оставим колата, но ще се изкачи ли тя или ще забоксуват предните колела поради наклона не бях сигурен и бях притеснен през цялото време.
Табелката бе поставена неудачно, не я намерихме и се отправихме към една обитаема къща. Попаднахме на туркиня, която не знаеше български. Обяснихме й, че търсим извора, казах и на турски, кайнак, тя ни отпрати към извора с вода за селото. Попаднахме на млада туркиня, говореща български, която остави раотата си и поиска да ни води. Тръгна тя с нас, измина поне километър по стръмнината и докато не ни остави на пътеката и не ни показа извора на отсрещния бряг на дола, не ни остави.
Към този извор хората тук са имали религиозно отношение, видно от дяланите камъни над него, всеки с надпис на арабски. Като публикувам снимките дано някой да ги преведе.
Обратният път до паркинга на светилището бе много напрегнат. Колата едвам влизаше в завоите, а стръмността бе според мен поне 20 на 100 изминати метри. Ако завали дъжд, нагоре пътуване е невъзможно. Достигайки до паркинга усетих, че тежа на седалката, отпуснах се. На тези, които посещават светилището ако решат да посетят и извора, добре е да се спуснат пеша. От дясната страна на пътя има махаличка, в която живеят две семейства, ще дадат информация за пътеката. Тя е много добре очертана.
Най-ниската махала на с. Стоманци е прекрасно вясто за село. Мястото е много голямо, има място за ниви, ливади, градини, заобиколено е с гора, а над него е светилището, за което младата туркиня каза, че ги пази. Там има една прекрасна каменна къща, чиито стопани са починали. Попитах момичето защо не я купят, след като живеят там, толкова е хубава. Тя отговори, че хората са готови и да им подарят, но ако я вземем, ние трябва да я подържаме, а си имаме всичко, няма да сколасаме. Поминъкът на тези хора сега е отглеждане на пуйки, но си имат крава, кози, градини със зеленчуци.
Това село е принадлежало към един свят, до който през живота си се докоснах. Той бе доста различен от този в страната, хората там живееха по законите на ХVІІ век. Докато се пръкнаха марксандроповците, които им ебаха майката /б. м. възраждаха ги/, както сега маркспутинците обезфашизирват украинците.
Светът ще свърши, изродите – не!
