ПОЖАРЪТ НАД СЕЛО ЮГОВО – ВСЕ ЕДНО ГОРИ МОЙ ИМОТ...

   Много силно съм свързан с този регион на Родопа, принадлежащ към дела Средни Родопи. Най-забележителната личност на този край, който написа книгата си „Миналото на с. Момчиловци” е отец Константин поп Канев. В нея той описа историята на този дял на Родопа, но стори това както е писана Библията. Тук се е водила борба между двете вери, християнскта и мюсюлманската, а съседството на принадлежащите към тези две вери, които са от една кръв е направило борбата доста ярко изразена – и едните и другите са строили и подържат своите верски паметници, дело, което продължава и до сега. От страна на християните то се подържаше от този отец, който е личност за канонизиране! Борбата между тези вери е причина за раслеване из този регион на Родопа, за възникване на нови християнски села като Манастир и Проглед, а също и с. Виево.

   Гледайки картините с пожара над с. Югово си спомням и за един друг случай в този участък на пътя – там бе блъсната от таварен автомобил колата, в която е пътувал баща ми и той остана сакат до края на живота си.

    Някога по времето на помака Величко Караджов имаше големи планове за инфраструктурата през Лъки. Подчертавам, че ползвам думата помак като подигравка за него, защото той се бе отказал от вярата си, заменяйки я с комунистическата и бе довереник на Тодор Живков за Смолян. Този идиот съсипа Смолянско като докара всички селяни около Смолян в града и ги натика в панели. От там – всичките беди на града днес, който се обезлюдява. Имаше и идея пътят от Асеновград до Юговския разклон да се направи много широк, а за Смолян да се пътува еднопосочно – към него през Чепеларе, от него – през Лъки. Вместо това се направи път от с. Проглед през Пампорово и после до Смолян, заобикаляйки пътят през Рожен.

    Пътят до гр. Лъки минава през опасни участъци, като трасето на пътя е с остри завои, стръмно, сравнително тясно, а през зимата – много опасно. Река Юговска е на стотици метри под него. На много места пътят е врязан в скали с наклон до 10 градуса спрямо вертикалата. Скалите тук са карстови, защото преди милиони години тук е било дъно на море, каквато е почти цялата Родопа. Тези скали, започвайки долу от река Юговска достигат много нависико, като само на определени места по тях растат някакви дървета. Такава е и долината при Тешел, но там по цепнатините на отвестните скали  расте черен бор. Тук скалите са голи, стръмни, много плътни и няма условия за гора. Горе планината е безводна, защото водата се спуска по отвори в скалите и се появява по-ниско във вид на карстови извори. Високо-високо, където тези почти отвесни скали свършват е сравнително равно и там има борови гори. Нечия просташка ръка е запалила огън поради някакви причини, напр. ловци ударили сърна и решила да я изпекат, запалвайки горите. Тези гори са достъпни от Лъки, Джурково, Дряново, Павелско по пътища за трупчийките.Точно тези гори сега горят. До тях достъп за противопожарни коли е изключен. Горят гори на стотици метра над пътя, до които могат да достигнат само алпиниисти. Пожарът може да се гаси само с пръскане на вода от въздуха с подходяща техника – противопожарни хеликоптери или самолети. Как се запали това нещо? Нито гръм е падал, нито хората от околните села – Павелско, Борово, Лъки и др. тук са имала някаква работа по тези места. Предполаам, че пожарът отново е причинен от „туристи”, проникнали високо в планината с джипове, приготвяли са барбекю. Тук живеят помаци, които пазят околната си среда, макар понякога и те да причиняват пожари поради необразоваността им, последният е в с. Кръстава.

   Регионът на Средните Родопи е забележителен., По площ той надминава много най-популярният туристически регион, този на Чернатица, намиращ се между реките Въча и Чепеларска. Средните Роопи е дял между реката Чепеларска и източния скат на този огромен рид, от който извират всички реки, образуващи р. Арда, най-великата българска река.

   Ползвам този трагичен повод да опиша няколко забележителни туристически прехода около с. Югово.

   Първият от тях е от селото, като се слезе до реката и се премине на отсрещния рид, наричан Коритото заради голям непресъхващ карстов извор. Тук са нивите, градините и пасищата на селяните от Югово. Самото село е разположено на стръмен скат, обърнат на юг.

   Маркиран път повежда към Бачковския манастир покрай малка рекичка, която събира води от карстови извори. Рекичката расте, а през пролетта е доста голяма, тогава е и най-красиво. На около час преди да се слезе на шосето при моста, на около два км. от Бачковсия манастир има водопад, наречен Сливовдолското падало. Това е най-големият родопски водопад, а според мин и на-красивият. Водата пада безшумно, защото падалото е обраснало с някакви много големи листа. Същият като вид е и водопадът над с. Копиловци, наречен Големият скок.

   Втори прекрасен маршрут е този по р. Сушица. Тя извира от вр. Кокез, като изворът е каптиран с поилки за животните. Вода от този извор постъпва за с. Чотрово и за тракийското светилище Белинташ. От с. Чотрово се слиза в долината на р. Сушица, която има два притока. Малко над реката има помашки махали, всичките хора там са облечени в черно. Тук населението по долините е разпределено на помаци и турци, разликата е само в езика – всичко друго като къщи, поминък е едно и също. Градините и нивите на тези хора са в пясъците на р. Сушица, която при маловодие тече под тях. За де се извади вода тррябва да направи дупка в пясъка. По високите места са ливадите на хези хора. Над долината се извисяват врховете Къзкая, Караджов камък, Белинташ и Кръстовръх. Прекрасен маршрут. Може да се продължи по реката почт до с. Югово.

  И още един маршрут, също забележителен:

  Ползва се римският път от Тополово до Смолян. Първата красота е върхът Къзкая, наподобяващ забрадено момиче. Той е като наблюдателен пункт за золината на р. Хамбарделе и много чудновати скали, между които и Белинташ. Пътят следва вододелното било на Средните Родопи. Красотата, която се разкрива е велика. От едната му страна тече реката Хамбардере, над която се извисява най-високия връх тук, Чилякая, от друга страна се извисяват върховете, които описах. Пътят преминава под скалисти ридове с имена Трионите, Зъберите, като през цялото време преминава през резервата Карамуш. Най-ниската томка на пътя е седловината Прелеза, през кото си пресича ридът на Средните Родопи. Сега там има направен път за ловни къщи и гюмета на мястото на изселеното заради развъдника с. Хамбардере. То бе единственото помашко село, заградено с турски.

   Не може да си упознал този регион и да не ти е болно да тази беля, която сполетя природата на Родопа, а също и с. Кръстава. Дано да се отзоват добри хора да помогнат на хората, загубили всичко, което са имали – къщите си, оборите се, инвентара си. На един човек са изгоряли телетата и 1500 бали сено. Кравите му са били на паша в този трагичен момент.