Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11 14:27 - ПЛАНА – ПАРЯСАНАТА И ПОХИТЕНА КРАСАВИЦА-МИНЬОНКА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 515 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 13.11 14:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                      ПЛАНА – ПАРЯСАНАТА И ПОХИТЕНА    КРАСАВИЦА-МИНЬОНКА

 

    Приковани заради карантината на вилата, най-близката за посещение планина от любимите ми е Плана. Когато времето е хубаво, посещаваме тази красавица, всеки път от различна изходна точка. Тя е красива отвсякъде, както една красива жена – от където и да я погледнеш, тя е все красива.

    Изостават ми плановете да публикувам снимките си от лятото – едва ли не от цялата страна – от красотите на България, защото тук нямам интернет. Мога да имам, но трябва да имам и зона без интернет, защото ме напряга.

   Вилата ни – една разкошна всесезонна скромна къща, която направих сам – е на източните скатове на Витоша. От нея също има много преходи към високата й част, но този простор, който се разкрива от Плана ме привлича доста по-силно и преобладаващо пътуваме натам.

    А сега малко за Плана планина. Тя не влиза към предпочитаните от софиянци планини около София за посещаване.

 

    Плана е една от любимите ми планини. Аз я разглеждам като част от Витоша, както гледам напр. на Врачанския Балкан – част от Балкана. Нямам непознат маршрут от населено място около нея към с. Плана, разположено в центъра й. Природата на тази планина наподобява тази на Родопа и поради това за мен тя е едно кътче от Родопите близо до София. Винаги, когато я посещавам ме обзема вълнение при досега с красотата й. Първото ми пътуване по нея бе в далечната /вероятно/ 1965 г. Плана е планина, сътворена от Господа за да бъде обитавана от хора. Климатът й е прекрасен, характерен с мека зима и прохладно лято, съвсем различен от суровия климат на Витоша. В миналото тя е била населена както в ниската си част, в която селата й са в полите на планината до полето, така и във високата си част. Централното населено място е било днешното село Плана. Там е бил кметът, пощата, горският, учителят, попът. Комай това са били властите и първенците. Хората по високата част на планината са живеели в махали около това село, разпръснати по цялата планина, голяма част от която представлява плато. Махала към с. Плана е било дори днешното село Железница.   

      Като орография Плана наподобява на подкова, в

средата на която тече р. Планщица, която след завой от 180 градуса се влива в Искъра при ресторанта Златната рибка. От другата страна на този извор е с. Широки дол. По външната страна на тази подкова текат по-малки реки, по долините на които в долната част на планината са разположени селата. Още една сравнително голяма река има Плана, Егуля. Тя се събира със Старата река, извираща от Купените на Витоша и минаваща през Железница. Там има и топли минерални извори. Поминъкът на хората тук е бил животновъдство и земеделие с превес на животновъдството. Културите, които са подходящи за тук са ръж и картофи. Почвата е песъклива по цялата планина, но тази почва ако се тори, обработва и напоява дава много силна продукция. Най-високите села са разположени по платото на планината, почти навсякъде с около 1000 м. н. в. Плана представлява едно плато, обградено в голямата си част от много стръмни скатове. Посочвам тези, в едно уширение на които е Кокалянският манастир. Там гора крепи планината да не падне на пътя за Самоков. Съхранението на тази стратегическа гора е дълг на всички. Някога имаше пътека по рекичката, която дава вода на Кокалянския манастир до манастира. Който я е изкачвал, знае какво означава понятието стръмност, както казват юристите.

 

   По Плана са намерени останки от траките, но не култови, както в Източни Родопи или  по Казанлъшко, а само предмети от бита им, предимно от глина. Какво е станало с траките по тези места? Вероятно същото както по останалата част от страната им след завладяването им от римляните. Според мен над тях римляните са извършили геноцид.

   В миналото вероятно цялата площ на Плана е била гора. Тя в по-късните времена е била изсечена за да има места за села с ниви и паша за животните. От горите някога са останали оригиналните плански борове с хозонтален горен пояс, над който няма изявен връх. Това са вид бели борове, оформили така короната си заради природните условия. Има цяла такава гора на път от вр. Мухчел към Пеюва бука. Борове с такива корони има и по Родопите, напр. над Тешел, но те са черни, а не бели борове като планските. Леко наподобяват планските борове тези по Юндола, където има останали стари единични дървета. Те са на рядко, единични, дано да ни ги осекат и тях.   Специфични са и буките, които имат широки корони и не са високи, за да не ги почупят бурите. Те образуват съвсем малки и по-големи горички и гори, каквито не съм срещал по другите планини. В периферията на гората растат ниски дървета, не повече от метър, следват по-високи и още по-високи. Така бурите не могат да пречупят големите буки, защото докосват само върховете им. Гора с обтекаема форма.

   Особеност на планските дървета е тяхната големина, защото всичко в Плана расте, та се забравя. Това важи с особена сила за единичните дървета. На Плана има круши, надишаващи  по големина ореховите дървета, цитирам ливадата Трите круши под Кръстатия дъб. Кръстатият дъб бе един огромен дъб с два напречни клона, наподобяващ кръст, който е над Кокалянския манастр. Заради обстоятелството, че е над манастира и че наподобява кръст, хората са му дали това име. Този дъб за мен бе символът на Плана както вр. Турлата е за Родопа, но го последва ужасяваща жестокост. Иманяри са се усъмнили, че в него има скрито злато и го взривиха. Няма го вече Символът на Плана някога, днес от него грозно стърчат останките на този /вероятно/ хилядолетен дъб, паметник на простотията и на небългарщината...

   Голяма красота са останките от малките махали, пъхнати на завет в някоя гънка, защитена от ветровете с букова гора или на равно място, но пак заградено с големи буки. Хората отдавна ги няма, къщите се рушат, тъжно е. Тук са тичали деца, в близка по-голяма махала е имало училище, църква, имало е стока, кипял е живот, чували са се песни, вероятно тези, които пеят бабите от Плана в читалището на с. Железница. Едната баба държи един тон, другите баби се въртят около този тон акапелно, като има съзвучия от малка секунда, което е изключително трудно да се изпее вярно. Тези песни просто смразяват кръвта ми, когато ги слушам. На двора има кладенец с каменен кръгъл зид, в който вече няма вода. Не се ли черпи водата от кладенеца, той пресъхва, както спира млякото на кравата ако тя не се дои.  Около къщата – ливади, гора, а до къщите в буковите  гънки – малко ручейче.  

    Плана е била и християнски култов център, но не от величината на планината Манастирище над Своге. Има останки от манастири, разрушени от турците под върха, носещ името Манастирище, от който се разкрива такава гледка, каквато от вр. Виденица в Родопите или от Голата глАва в Искърския пролом.

   За периода, откакто посещавам Плана – 55 години! – там постоянно протичат промени, отправени натам, да озаглавя по този начин постинга си. През 1965 г. там все още имаше /само върастни/ хора по селата, работещи в ТКЗС-то. По доста от селата имаше текезесарски постройки за инвентар, за складове, за администрацията. В тези ТКЗС-та работеха останалите по селата възрастни хора, младите сред текезесирането бегаа по градовете. Нивите бяха обединени, на много места по преценка, че пасищата не са необходими, те бяха превърнати също в ниви. Единствената култура, която се засаждаше в тези ниви бяха картофите. При картофите не енеобходима много ръчна работа, машини свършваха почти всичко, но при прибиране на продукцията се прибягваше до командировки на работници и служители от София, които да събират извадените с машина картофи, да пълнят с тях чувалите и да ги товарят на камиони, които ги откарваха в с. Железница. Сега има така съвършени комбайни, които не само прибират картофите, които изравят от земята, но и ги сортират по големина, пълнят чувалите с тях, след което ги и товарят на камионите. Има опция и за товарене в насипно състояние. С такива комбайни са снабдени турските арендатори на наши земи по Пловдивско. Баща и син от Диарбекир с машини обработват сами стотици декари с картофи около с. Лозен, които директно, натоварени от техния американски суперкомбайн заминават за големите търговски вериги на много ниска цена. Този комбайн работи не само с картофи, а с и други култури, той оре нивите, бранува ги, засажда ги на такива разстояния, че да може да гази между редовете и да извършва копаене на културата. Държавите примати не се интересуват от такава техника, те наблягат върху свръхсуперсъвършени ракети, с които да заплашват и рекетират културните държави, които се трудят и в тях живеят нормални хора..

 

    Едно отклонение, как според мен би протекъл междудържавен разговор между ръководител на една културна държава и на страна-примат:

   Културният държавник ще се похвали, че има страхотен комбайн, който отменя труда на стотици хора. Приматът ще го репликира по следния начин:

-       Аз пък  имам ракети с които мога да те убия във всяка

точка на земята, във всяко скривалище, да превърна държавата ти в радиоактивен йод. У нас ракетите се произвеждат на конвейр, както колбаси!!! Анадъмо?

   Край на отклонението.

 

   Съдбата на тези ниви по Плана  е печална – те бяха изоставени. Постепенно на тях се появи трева която,  възползвала се от рохкавата все още и наторена почва е много висока. Тази трева не може да бъде опасена дори от кон, който има зъби на двете челюсти, толкова остра и жилава е.  Пасищата, за които хората са спорели къде е границата на обствеността им заради нуждата от паша и сено, днес закелемяха – превръщат се в борова гора. Закелемяват и ливадите.

   Оригиналната гора в Плана е подменена. На мястото на широкористната гора, засадена от Бог, сега  е заседен черен бор. Той обаче се разсажда сам и по ливадите всичките нови дръвчета са семеначета, както тук наричат поникващите нови борчета. Горско стопанство сигурно има, но вероятно е в него да се издават разрешителни за сеч и никави работници по подържане на горите да няма. Горите по Плана сега са АБСОЛЮТНО НЕПРОХОДИМИ. Покрай тях минават почвени пътища, подържани от ловците. От тях се виждат свинските провирала, през които свините сутрин като се зазори се прибират да се крият в гъстака. Там кесят по нощите ловците с надежда да ударят свинкя. Типично скривалище за свини и вълци е такава гора, но вълци няма, защото няма и животни. Те минават, виждат, че за тях няма нищо и  отминават. Мутри ползваха този гъстак да заровят друга мутра, отстреляна от тях, но трети мутри ги издадоха и екхумираха изчезналата преди години мутра. Оказа се, че тези мутри са били свързани с някогашното президентсво на агент Гоце, връзката е била някакъв сумист.

  Маршрутите към Плана са много, те започват още от Железница. После от всяко село до разклона за селата Окол има пътеки, отлични за туристите. Пояснявам, не пътеки специално за туристите, а горски пътища. От Пасарел започват други, които свършват при Пружинния /Дяволския/ мост, от който започва път за манастира и за Железница.

  Селата Окол също са обезселени. Там работа няма, има малко в Самоков и повече в София, а да се достигне до работата се пътува дълго. Това определя и пътя на миграцията на хората. Местоположението на тези села – високо-високо в Плана – също е много красиво, но отстъпвна на това на с. Плана. То просто е върхът!

   За жалост най-красивят според мен плански преход, този от Златната рибка до Космическата станция и с. Плана вече не може да се ползва. Самоковките цигани гледат по различен начин на мостовете с ж. п. релси. За тях две релси с по 10 м. дължина за носеща конструкция на мост означава около тон скрап, в пари 450 лв. по времето, когато мостовете бяха откраднати. Нарязяни с газови резачки везнага след 1989 г. те заминаха за някой скрапопунтк, където облигатно работи друг циганин. Този скрап отпътува предимно за Западна Европа през Сърбия. Без мостовете, прехвърлящи теснина, която е трудно или невъзможно да се премине, тази пътека умря. Към 90/91 г. уведомих за тези кражби пост на полицията долу при Пасарел и получих такъв отговор:

  - То цялата ддържава окрадоха, та някакви си мостове....

    Сега, по времето на ковида Плана се посещава все пак, но по съвсем различен начин. Достига се с кола до където може, прави се малка или никаква разходка и се преминава по същество – монтира се барбекюто, пали се и като се изпече църпъра, настъпва празник – вкусна пържола, наоколо красота. И бира. Какво му трябва на човек, според опростачвателя Слави – едно Ферари с цвят червен, един милион във цвят зелен и нирванакючек може би. Тия простаци причиняват горските пожари по планините. Такива барбекюкчии запалиха гората над Войняговци преди години и побягнаха, но после ги заловиха. И какво, гората изгоря, простаците с джипа останаха. За да запалят и друга гора.

   Най-посещавани в Плана са местата при Космическата станция и над с. Плана, където свършва пътят, при реновираната църква.

   Неузрелите още туристи търсят голямата планинска красота по големите планини. Ако на такъв турист кажеш, че си бил на Плана, ще те счете за нетурист. Не е така. Това е малка планина с много красоти в нея. Може да ги разбере и да им се радва само турист, упознал повече планини, за да има критерий за сравнение, да има поглед върху природата, да разпознава останалите планини и населени места, които се виждат от Плана. Мога да направя и друго сравнение, ако кажа на някой, който обича оперите, че харесвам миниатюрите на Брамс. Ще ме помисли сигурно за необразован в музиката, но това съвсем не е така. Които са вътре в музиката, могат да ме разберат. Които могат да откриват красотата навсякъде, ще ме разберат и за обичта ми към Плана,

 

  ПАРЯСАНАТА И ПОХИТЕНА КРАСАВИЦА МИНЬОНКА

  Посетете я и ще я обикнете!





Гласувай:
9
0



1. krumbelosvet - Куртурната държава изгори живи Хирошима и Нагазаки.
13.11 22:45
Приматите трябваше, разбомбени от културния Хитлер, да ДОГОНВАТ другите културни във въоръжениията, ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ.
А ти, балканджи-троле, требеше да пшеш тея убости, за да изкараш некой лев покрай Плана планина.
цитирай
2. shlumzel - тъй тъй
14.11 15:49
"Неузрелите още туристи търсят голямата планинска красота по големите планини. Ако на такъв турист кажеш, че си бил на Плана, ще те счете за нетурист. "

Харесва ми! За съжаление, малко хора го разбират и се качват до Кончето в Пирин и качват снимки от там, мислейки себе си за планинари...
цитирай
3. vesever - Плана я обичам и аз. Борчето и хво...
15.11 10:17
Плана я обичам и аз. Борчето и хвойните в градината ми са оттам, бяха на по 1 педя височина, сега борчето е над 5 м...


Поздрави, Коста!
цитирай
4. missana - Прекрасен постинг! Поздравления! https://missana.blog.bg/poezia/2015/11/17/plana.1407903
15.11 17:54
Почитател съм на Плана от 1985г., когато с мой приятел се изкачихме от Хладилника на Черни връх и мервайки оттам яз. Искър, решихме да го достигнем пеша. Беше 6 октомври. Слязохме по билото, след Ярловския купен, до с.Ярема и така попаднахме на Плана. Движехме се без път, но слава богу, добре сме се ориентирали, защото накрая достигнахме в.Мухчел и оттам се спуснахме в с. Горни Окол. Беше около 18.30 часа. Оттам пеша достигнахме спирка Мечката и слава богу, че тогава автобусите от Самоков въввяха по-докъсно. Около 21.30 часа хванахме последният и се добрахме до София. Оттогава Плана ми стана любима планина. Прекрасна е! Жалко, че дадоха толкова свобода на ловците.
Имам един стих, посветен на Плана, който влезе в книгата за Плана /с едноименно заглавие/ на издателство Захарий Стоянов.


ПЛАНА

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.

И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...

Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.


Този стих е публикуван и в този блог на линка най-горе.
цитирай
5. planinitenabulgaria - На мен ми се заплаща в рубли.
15.11 20:16
krumbelosvet написа:
Приматите трябваше, разбомбени от културния Хитлер, да ДОГОНВАТ другите културни във въоръжениията, ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ.
А ти, балканджи-троле, требеше да пшеш тея убости, за да изкараш некой лев покрай Плана планина.


Така и трябва, защото истината е в рублата - светът обменя доларите си в рубли и учи руски език. Я - тоже!
цитирай
6. planinitenabulgaria - Може пък и да разгледаш Китайската гора,
15.11 20:19
vesever написа:
Плана я обичам и аз. Борчето и хвойните в градината ми са оттам, бяха на по 1 педя височина, сега борчето е над 5 м...


Поздрави, Коста!



или изворната област на р. Планщица! А също да изкачиш върха с манастирските останки и Окатия бук....Те са на 1 час от с. Плана.
цитирай
7. planinitenabulgaria - Стихо на човек, имащ отношение към планината, брависимо!
15.11 20:21
missana написа:
Почитател съм на Плана от 1985г., когато с мой приятел се изкачихме от Хладилника на Черни връх и мервайки оттам яз. Искър, решихме да го достигнем пеша. Беше 6 октомври. Слязохме по билото, след Ярловския купен, до с.Ярема и така попаднахме на Плана. Движехме се без път, но слава богу, добре сме се ориентирали, защото накрая достигнахме в.Мухчел и оттам се спуснахме в с. Горни Окол. Беше около 18.30 часа. Оттам пеша достигнахме спирка Мечката и слава богу, че тогава автобусите от Самоков въввяха по-докъсно. Около 21.30 часа хванахме последният и се добрахме до София. Оттогава Плана ми стана любима планина. Прекрасна е! Жалко, че дадоха толкова свобода на ловците.
Имам един стих, посветен на Плана, който влезе в книгата за Плана /с едноименно заглавие/ на издателство Захарий Стоянов.


ПЛАНА

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.

И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...

Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.


Този стих е публикуван и в този блог на линка най-горе.


Съвсем в началото на блога ми съм публикувал нещо като опит за пътеводител на Плана, а постигите ми за нея са десетки.
Благодаря за интелигентния коменатр!
цитирай
8. missana - И аз благодаря!
17.11 00:23
Дано само не видят сметката на Плана, че се върти проект от голям калибър за застрояване на цяло градче там /вдясно от коларския път водещ от с.Плана до с.Райово/.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7677896
Постинги: 3247
Коментари: 8635
Гласове: 15632
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031