Прочетен: 4822 Коментари: 80 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2019 21:52
СЕЛО ГЬОВРЕН – С ИСТОРИЯ И КРАСИВА ПРИРОДА
Селото е разположено малко в страни от пътя за с. Триград в прекрасна местност, създадена от Бог за обитаване от хора. Тук има добри възможности както за земеделие, така и за животновъдство.
Основаването на селото става малко след завладяването на този край от Османската империя. Под селото е имало голяма битка между живущите тук българи и турските войски. След упорити сражения турците побеждават, но в тях загива брат на султана. Предварително казвам, че това, което ще изложа съм го чул от местните хора.
Вдовицата на загиналия брат на султана, Айше, е успяла да убеди султана, че на мястото, където е убит мъжът й трябва да се построи джамия. Султанът е дал съгласието си и е предоставил за строежа 14 каруци със злато – за материали, за майсторите, които да живеят там по време на строежа, за изографисването и др. разходи. Било е планирано да се построи джжамия, по-голяма от тази в Одрин и да се казва Султанайшеджамиси Разбойници обаче нападнали кервана и открднали златото. Вдовицата не се отказала от идеята си, заживяла тук, за целта привлякла хора /б. м. турци/ за строители и общи работници при строежа на джамията. Те дошли тук със семействата си, заселили се малко над мястото за джамията, която е долу до реката, където не е удобно за живеене и така са основали селото. С труда си и твърде ограничените възможности строителството на джамията е започнало, но не според замислите за огромен строеж с предвидените за него 14 каруци злато. Докато вдовицата на загиналия брат на султана е жива, джамията е завършена. Във вида, в който е построена тогава, тя е останала до днес съвсем скромна по размерите си джамия. Наречена е на името на вдовицата Айше, като в него има и други допълнения.
Част от дошлите да строят джамията майстори турци отседнали и в неудобното място за село, днес Грохотно, така възниква тук и второ турско село. Друга част от турците пък са се изкачили на високото, където основали там друго турско село, днес Борино. Така покрай строежа на джамията тук възникват три турски села, оказали се по-късно в центъра на помашката република, наречена Тъмрашка.
Аз съм влизал многократно в тази джамия, защото това място ми харесва и спирам да си почина. Свързвам тази джамия с делата на завоевателите на страната ни от онова време. Наблюдавайки себе си установявам, че тя не ме дразни както напр. паметника на двойните ни освободители по случай второто ни освобождаване, нагло наеректиран в централен парк на София. Приемам джамията като исторически паметник, докато паметника на повторните ни освободители приемам като символ на руската окупация нна България, която разруши ценностната система на хората и заложи в страната ни всичките проблеми днес, след като за 45 години унищожи селото - фундаменнта на страната ни, интелектуалците и ценностнатата ни система - основата на която сме се запазили като държава през петте века турско иго.
Селото е разположено на сравнително стръмен скат с преобладаващо южно изложенние. Улиците в селото са по-стръмни от допустимото, но всичките са асфалтирани, като предварително под тях е била изградена инфраструктура. Отървахме се от ДПС, казват хората, минахме към ГЕРБ и /вероятно като жест за този преход/ те ни оправиха селото.
Къщите в селото, което е доста голямо, са на квартали според времето на застрояването. Новите къщи са съвсем модерни като тези в Черноочане, най-бързо развиващото се населено място в България. Извън темата предричам, че в Черноочане сега както я карат депесебиринджиите няма да продължи дълго. Дворовете в Гьоврен са стръмни, но в тях няма педя земя, която да не се оползотворява. Същото важи и за наклонените площи, собственост на общината, и те са разработени. Има едно дълго каменно стълбище от центъра на селото към по-високата махала, преодоляващо доста голяма денивелация. От двете му страни макар наклонът да е към 45 градуса, земята е разработена, направени са и дупки в нея срещу ерозия. Използвани са дори оградите на хората, които са от мрежи, да висят по тях тикви, краставици и др. пълзящи култури. Доматите въпреки сушата – хората ги поливат – са много едри и червени, бобът е на пръти над 2 м. Работливи хора, ценят земята, знаят цената й, имат умения да я обработват в тези сравнително трудни условя. Надморската височиа тук е към 1100 м.
Поминъкът на селото днес е свързан предимно с ЕС. Почти всички млади мъже работят като строители там и когато нямат обект работодателят ги пуска в отпуск. Те остават на разположение тук и при повикване са качват на колите си и след два-три дни са на обектите, някои от тях чак в Дания. Най-много обаче са тези, които работят в Германия.
Тук стоят по навесите пред магазините, където има маси за игра на карти и пиене на бира, пред тях е телефонът им в очакване на повикване за следващата работа.
Селото е разположено както казах на стръмен скат, за да не се зяносва земята от землището му над него, което представлява една огромна тераса с ниви, градини, овощни градини, пасища. Тази тераса ведно с пасищата над нея е хранила селото стотици години. Погледната от високото терасата е приказна. От едната й страна има мек наклон към местността Кабаташ, което означава мек камък, от другата страна към реката, която идва от Триград и Чаира, терасата завършва с отвесна скала. ННа когото са дадени очи да гледа красотата е много голяма, дъхът спира.
Винаги разговарям с хората, не пропуснах и сега, като си взех кафе и вафла и седнах до тях. Голяма част от младите хора живеят постоянно със семействата си в ЕС и остават там целогодишно, идват само за малко през лятото. Ще се върнат ли по родните си места или ще се интегрират в ЕС не е ясно. Там освен нашите турци по ЕС има още милиони от оригинала, Турция. Деца по селото няма така, както ги има по другите села, явно вместо по селския мегдан, те сега си играят някъде по градинките на Германия напр. В другия магазин, на отсрещната страна на площада пък работел човек на ДПС. В магазина му имало портрети на Ленин, Сталин, Димитров, Живков, никой не влизал там. Млад човек, а не с нас, казаха хората за него. За отношенията между ДПС и турците в България съм писал, но ще пиша още, защото там процесите са динамични. Пожарът в Черноочане не е изолирано явление.
Като разбраха, че отивам на Вълчата скала, хората ми предложиха да мина през дворовете им за по-кратко, което приех за да не ги обидя. Нагоре е стръмно, по улиците се върви дълго, поради това хората са си направили пътеки през дворовете. За целта има врати от ниската и от високата страна на дворовете им. Не ми беше удобно да минавам през дворовете, защото от всяка къща излизаше някой да ми казва добре дошъл – буйрунус ефенди – и да ме кани да ми покаже къщата си и да направи кааве с шекер. Нямам време за такива работи, с което малко засягах хората, но светлото време на деня ползвам до последната минута. На връщане обаче, вече полутъмно ползвах дългия път, защото щяха да ме вкарат в някой дом. Следващият ден поне до обед е загубен за туризЪма.
От селото започва рид между долината на р. Триградска и една друга безименна река. Красотата на този рид е голяма, на отсрещнния има чудни скални образувания. По него има оформени /инженерно/ тераси от векове, личи си на доста места, че теренът е моделиран, ливадите са заградени с прекрасни черноборови гори, но има и малко широколистни. От едната страна на рида тече река Триградска, от другата се спуска малка временна рекичка с много дълбоко скално корито. Отвсякъде този рид е заобиколен с карстови образувания и с нещо уникално за страната – борове, които растат от вертикалната скала, пъхнали корените си в якоя цепнатина. В долната си част някои растат перпендикулярно на скалата, после се извиват нагоре. Тешел е центърът на този тип черни борове в страната, но ти има и по други места. Те са шедьоври на природата.
Римски път от с. Гьоврен се изкачва на рида, но след няколко км. изчезва. Причината е затрупването му с почва. Районът е карстов, пътят преминава по равни места, но и по такива, в които преодолява въртопи. В началото римският път върти над селото, като разрешава то да се разгледа от всички страни, дори мерата му.
Този път води до природна забележителност, местността Кабаташ, днес неправилно наричана Вълчата скала. Местността е наречена Мек камък, защото по време на ходене се чува звук като отдолу а места да е кухо. Така е и във Врачанския Балкан.
През много красиви местости за около 2 ч. се достига до местност с поляни, от едната страна на които има страховити скали, обрасли по отвесната им страна с огромни черни борове. Има направена вижка за туриститее, има джипове, които откарват от джамията до върха 6 туриста, предоставят им един час за разходка и ги връщат срещу 60 лв. за курса.
Изгледът от Вълчата скала е страхотен. Виждат се скали, пропасти, още десетки върхове точно като този, но те са недостъпни за туристите. Не, че са опасни за изкачване, но няма никакви пътеки. Няма и мечки, защото където няма рекичка с постояна вода, мечките не се задържат. От тук се виждат двата Персенка, вижда се връх Виденица /Гьозтепе/ със село Чала до него, където са сараите на Карадайъ, разрастващото се експлозивно с. Борино. Не правилно се изказах за сараите, единият сарай в с. Чала е на майка му, другият - на сестра му. Строени са с пари по европейски програми, водят ги по документи къщи за гости. Ще ги опиша и тях. Вшждат се още много махали над Грохотно, до които има само временен тесен почвен път. Селото на Карадйъ ми напомня за с. Правец някога, над което също имаше дворец. Тук обаче са два. На майката и на сестрата на биринджията, по документи той няма нищо общо с тези сараи, той е председател на ДПС, партията, коато пази правата предимно на турците. Цитирам три имена в нея, от които идва абревиатурата на тази партия – /Д/елян, /П/авел – агентурното има на Местана и /С/ава – агентурното има на Догана. И стана ДПС.
По време на Тъмрашката република тези села се явават в центъра й, те са единствените турски села тук. Всичките наоколо са помашки. Някога в Дьовлен /Девин/ е имало малко турци, сега там има помаци на първо място, следват българите и на трето, съвсем малко са турците в града. Турците от тези села не са участвали в баташкото клане, което е нормално. Първо, какво общо имат те с българите от Батак и второ, те са малцинство като етнос тук. Освенхтова са и доста отдалечени от него. Поне два дни път има до Батак или три. Пред тах са ждрелата и после високата 2000 м. Баташка планина. Като малцинство тук те са си кротували. Оростачените български мюсюлмани, забравили етноса си и отдавайки значение единствено на вярата си, са сформирали жестокия башибозук /сбирток от тогавашните мутри/ предимно от селата Барутин, предвожданни от Ахмед ага Барутанлията и от селата в Триградското корито - Триград, Води пад, Кестен и Жребово, които предвождани от Хасан ага Триградлията са извърили клането в Батак. След тази жестокост малобройното турско население в Батак се изселва и си прави ново село, днес наричано Нова Махала. Доказано е, че Ахмед ага Тъмрашлията, имащ най-голям авторите от всичките аги в региона не е взел участие в баташкото клане. То е извършено от българи мюсюлмани с промити мозъци, каквито са мозъците днес на гласуващите за президента ни, за кандидатвалийката на София – хора безп ценностнап система, които не могат да мислят поради простащината си , правеща ги манипулируеми, злобни. За съжаление това е истината за баташкото клане, подобни по простащината си хора са в основата на процесите които протичаха и протичат в страната ни. Някога помаците с промитите от моллите мозъци изклали почти всички жители на Батак, а тия с промитите от комунистите мозъци след преврата на 9. 09. за дни затриха 35000 души, цветът на нацията ни. И каква е разликата на помаците с промит мозък и на народните отмъстители след Деветото. В основата на туй нещо е простотията, която може да бъде управлявана, защото простотията е сила. Върху тази сила залагат днес хибридните офицери и с основание. В борбата за опростачване вече имаме и нова дивиция, новопредставената пред нас партия НТД.
Процесите, които протичат в страната ни не могат да бъдат различни от тези, на които сме свидетели в жизенения си път, защото метастазите на тоталитаризма - простаците, в смисъл на лоши хора - не могат и да си помислят да дадат гласа си за непростак. Техният идеал е простакисумуса и ще гласуват винаги за този, който е най-близо до идеалният им кърмчия. Това е тяхната цель жизни...
Ще поместя снимки от Гьоврен, от околностите му и от Вълчата скала. Благодаря на Господ, това лято два пъти бях по тези места. Още следващата пролет, ако съм жив и здрав, ще бъде отново там.
ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ГЬОВРЕН, АКО ИМА ТАКЪВ, КОЙТО ДА ГО Е НЕПОСЕТИЛ...
Следват снимки от селото и региона около него.
Хари Труман
Хиляда седемстотин шейсет и втора година стартира със заключителното ,,чудо на Бранденбургския двор” през Седемгодишната война. Руската императрица Елисавета скоропостижно си отива и новият император Петър Трети (роден Карл Петер Улрих фон Холщайн-Готорп), горещ поклонник на Стария Фриц, изтегля войските си от Прусия. Дворцовите гвардейци отстраняват ексцентричния слабак и популярната му съпруга осъмва като самодържица всерусийска. При Екатерина Втора (родена София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст) милиони селяни окончателно се превръщат в крепостни роби, а руските благородници, наречени дворяни, са освободени от военна повинност и данъчно облагане. Владетелският дом и дворянският елит тънат в невиждан лукс, важни дисциплини като ,,будоарна брандинг стратегия” и ,,кариерно израстване” се преподават на ученолюбивите сановници от много висока катедра, неподчинение и инакомислие са еднакво немислими. Просветената господарка съчинява морализаторски комедии, увлечено кореспондира с Волтер и Дидро и деликатно ги спонсорира. Прочутите мъже говорят за венценосната дама с подчертано уважение и честно работят като нейни пиар-агенти. За тридесет години неудържима руска експанзия са завоювани днешните Крим, Украйна, Беларус, Литва и Латвия. В резултат от три сделки между Русия, Австрия и Прусия, полско-литовската държава Жечпосполита престава да съществува. Още преди втората и подялба, в писмо-меморандум до австрийския си колега католик Йозеф Втори, православната императрица изповядва майчинската си загриженост за правата и свободите на южнобалканските християни, стенещи под османско иго.
След четвърт век революционни и Наполеонови войни Старият свят постига трудна победа. Така копняното единение на многострадалния германски народ набира ход: Германски съюз (1815), Германска митническа съобщност (1834)... Одареният син на скромен занаятчия Йохан Готлиб Фихте философски обосновава що е национализъм и безапелационно поставя културния суверинитет над политическия. Ваймарските великани Гьоте и Шилер братски споделят хуманистичната визия на Йохан Готфрид фон Хердер за езиково обединената нация като нов носител на властта. Разнородните корифеи Георг Хегел и фон Молтке Старши твърдят в един глас, че националната държава, олицетворение на разума и нравствеността, трябва да има могъщ волеви център в калено тяло, способно да подчинява със сила по-слаби държавни организми. Немските романтици изкуствено раздуват Хердеровата литературна фигура ,,народен дух”.
През възтесния телескоп за ирационално наблюдение, изобретен от тях самите, те виждат бъдещата Велика Германия да крачи в горда самота по ,,особен път” - алтернатива на ,,търгашеската Британия”, ,,изнежената Франция”, ,,разложилата се Италия”, ,,набитата от Симон Боливар Испания”, ,,пославянчената Австрия”. В началото на шейсетте години крайният консерватор Ото фон Бисмарк, пруски министър-председател дебютант, гросмайсторски разиграва своя ,,Франкфуртски гамбит” и ловко проваля втората обединителна конференция. Последователните победи с ,,желязо и кръв” над Дания,
Виенският конгрес (1814–15) и ,,Свещеният съюз” между Русия, Австрия и Прусия установяват задълго метерниховския ,,легитимизъм” и европейското статукво, а в Османската империя централната власт сполучва да излезе на глава със заразителното отцепничество и повсеместното разбойничество. Преживели Смутното време, жилавите българи напрягат мишци за нещо повече от оцеляване.
Прелюдията към Руско-турската война (1877-78) и ходът на бойните действия нагледно потвърждават, че руският цар стриктно спазва райхщадската уговорка с австрийския император Франц Йосиф Първи да не се създава голяма българска държава. Видни командири от Действащата балканска армия проявяват високопатриотичен стоицизъм и въпреки огромните човешки загуби, така и не се докосват до чуждестранния опит.
Ожесточеният двубой, десети в поредицата въоръжени сблъсъци между двете тирании, носи освобождение на част от потиснатите българи. Щастливо избавление, оказало се по-сетне данайски дар. От неограничен властелин, потопил в кръв полското Януарско въстание и с апломб разписал покъртителното изселване на черкезкия народ. Щедро декорирал джелати с генералски еполети, бъдещи прославени освободители, за конкистадорската им ревност в поречията на Висла и Неман, Кавказ и Ферганската долина. Непримирим и систематичен в изкореняването на украинския език.
Бог е свидетел: българите имат християнска чест. Мириади светлинки, пръскани от сребърните кандилца и восъчните свещици на признателното потомство, до самия Страшен съд ще трепкат молитвено в непрогледния мрак, временно обгърнал знайните и незнайни
Санстефанският предварителен мирен договор от трети март седемдесет и осма година очертава мечтаните български предели. На международния Берлински конгрес същата година се изяснява химеричния характер на руското пропагандно обещание. Геополитически хирурзи разчленяват българската снага на пет къса. Едва ли ще стихне някога ехото на всенародния болезнен вик. Три години след това взрив от бомба на крайно ляв камикадзе изпраща Александър Втори в един по-добър свят. Почтителният син и върл контрареформатор Александър Трети доживява до четиридесетгодишна възраст, за да разбере потресен, че православни простосмъртни не приемат за божествена еманация неговата императорска воля. Политическото сукалче Княжество България на своя глава извършва съединение с автономната османска провинция Източна Румелия (така е наречена Южна България цели четиринайсет години преди раждането на Джон Р.Р. Толкин). Юпитерова мълния поразява метежните питомци: руските военни съветници и административни помощници чевръсто напускат прокълнатата територия и опитните генерали на сръбския крал Милан прекосяват с частите си границата. Но се случва невъзможното. Младата българска войска, начело с двадесет и осем годишният княз Александър Първи (втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат) и командвана от капитани, през ноември осемдесет и пета година разбива сърбите в поредица братоубийствени битки. След злостни нападки от страна на първия си братовчед Александър
През осемдесет и шеста година сигурен чифт ръце поема държавното кормило. Тридесет и две годишният Стефан Стамболов, народен апостол от старата столица Търново и председател на Народното събрание, впоследствие пръв регент и премиер-министър, основател и лидер на Народнолибералната партия, извежда българския кораб от руския фарватер и го насочва в европейски води. Вездесъщото правителство насърчава българското производство чрез активна протекционистка политика, привлича чужди капитали, урегулира търговските отношения с други държави в рамки, изгодни за България, развива съвременна съобщителна мрежа, модернизира столицата, административния апарат и войската, полага основите на първия български университет. Чудотворното превръщане на Княжество България в ,,Германия на Балканите” не се извършва при оранжерийни условия. Азиатският департамент на руското Външно министерство, пришпорван от самия връх, без да пести златото, в бясно темпо организира провокации, бунтове, убийства, нахлувания. Простодушният председател на московското славянско дружество Иван Аксаков изплюва камъчето още след криминализираното Съединение: ,,Всяко тържество на българите е смърт за Русия”. На трети юли хиляда осемстотин деветдесет и пета година наемен убиец зверски съсича Стамболов близо до дома му в София. Свършва Възрожденската епоха в българската история. От политическата сцена слиза легендарната генерация на национал-революционерите. Особена порода политически създания завзема обсадения ареал на старомодните лъвове.
Фердинанд Сакскобургготски (роден Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария фон Саксен-Кобург унд Гота през хиляда осемстотин шейсет и първа година във Виена), по майчина линия внук на последния френски крал Луи Филип, има родословни връзки с всички европейски династии. Русия обявява за незаконен съвършено редовния избор на княз Фердинанд от Великото народно събрание през осемдесет и седма година, а него самия дамгосва като узурпатор. През първите години Фердинанд се отдава на пътувания и урежда домашните си работи. Постепенно установява многообещаващи задкулисни контакти с руската дипломация. През деветдесет и трета сключва брак с двадесет и три годишната Мария-Луиза, принцеса на Парма. Раждането на престолонаследника Борис Търновски през следващата година здраво укрепва княжеския престол. През месец юни деветдесет и пета представителна делегация, находчиво изпроводена от княз Фердинанд да поднесе златен венец на о Бозе почившия Александър Трети, с дни търка столове в императорската чакалня. На пети юли новият владетел Николай Втори удостоява с церемониална аудиенция неглижираните пратеници, станали важни персони за една нощ.
Постепенното свличане по нанадолнището не се дължи единствено на Фердинандовите слабости - династически егоцентризъм, силно напреднал нарцисизъм и свръхамбициозност, граничеща с мания за величие. Главната вина носят граждански първенци, висши военни и църковни йерарси. Името им е легион. Малодушни и податливи на политическа поквара, те приемат без съпротива монаршеското опекунство и цинична безскрупулност. Боричкат се в подножието на трона за лесни комисиони, отломки от чуждестранните заеми и цели държавни поръчки. Сервилно измолват ,,тлъсти кокалчета”, ордени, субсидии, пенсии. Едно незабравимо обръщение към Фердинанд, символизиращо безусловната капитулация на политическата класа, кара лакеите, замръзнали отстрани, да се изчервят: ,,Винаги пред
Бившият старши-лейтенант от австро-унгарската конница отдавна се радва на официален прием в европейските столици. Блестящите трофеи, украсили гърдите му, раболепието на дворцовата камарила и дежурните ласкатели го правят самонадеян. Тук, сред балканските племена, напълно лишени от паркетна суета, царят сурови нрави и тегнат табута. Витаят и съблазнителни възможности, доверително нашепвани в пресметливите уши на местните вождове от самозвана, дотеглива покровителка. Гранитната преграда срещу вечните и домогвания невъзвратимо липсва. Стамболовият план за национално обединение се е основавал на здравата вяра в собствените сили и пословичното българско търпение. На първо място, опазване на обществения мир. Второ, взаимно уважение между различните народности и религиозни общности. Трето, задължителни добросъседски отношения с Османската империя и Румъния. Дипломатическа ориентация към Великобритания и търговско сътрудничество с немскоезичните държави. Ценностно разграничаване от политиканстващото русофилство, отстраняване на опетнени офицери и чиновници, своевременна амнистия. Сдържащ натиск над панславистки архиереи и всестранна подкрепа за Българската екзархия, закрилница на двумилионната диаспора в Европейска Турция. Улесняване на стопанските и образователните връзки с тамошните сънародници. За териториален дележ с гърци и сърби - чиста проба национално предателство - и дума не може да става. Печатната конфронтация тук, както нелегални чети и въоръжени надигания оттатък, ще затворят очите на Портата за съседски асимилационни посегателства. ,,Болният човек” на Европа неминуемо ще предостави случай
В началото на новия век почти всичко изглежда преобърнато наопаки. През май деветстотин и втора година София и Петербург сключват тайна военна конвенция, поставяща България под руска опека. Само след седмица ,,Париба” отпуска заем от сто и осем милиона лева, жизнено необходим за ликвидиране на българските краткосрочни дългове. Представителят на френската банка в българската столица установява контрол върху държавните приходи и дори физически съхранява бандеролите за акцизни стоки. Под руски натиск русофилският кабинет ,,Данев” отстъпва по парливия въпрос за назначаване на сръбски митрополит в Скопие. България се присъединява де факто към руско-френския съюз по паянтовата орбита на третостепенен сателит. Нова тайна конвенция става факт в началото на хиляда деветстотин и осма година. Руският император милостиво разрешава послушната София да издейства самостойността си от Високата порта. Княз Фердинанд и министър-председателят Малинов захапват стръвта. На двадесет и втори септември със специален Манифест трибутарното Княжество България уведомява Османска Турция и света, че вече е независимо Царство. На другия ден Австро-Унгария, младшата партньорка в немския тандем, анексира османските области Босна и Херцеговина. Два противоборстващи блока, Тройната Антанта и Централните сили, си играят с огъня насред барутния погреб на Европа.
Германският брониран влак уверено напредва в глух коловоз. Между деветдесета и деветдесет и четвърта канцлерът либерал Лео фон Каприви прави смел опит да умилостиви съдбата. Бившият пруски генерал превключва пътната стрелка и анулира Бисмарковия договор с Русия, развява търговски флаг, вдига високо летвата за качеството на германските стоки и сдържано подкарва правителствения локомотив подир британската композиция. Крайните националисти и консерваторите от земеделската партия презрително обръщат гръб на пацифиста
.... Невероятният им роман е започнал с предпазлив флирт през осемдесет и седма в ориент експреса по време на неговия годежен воаяж. В ергенския Париж младеещата Мариан, възхитително безпомощна и необикновено сериозна, стеснително открехва капака на вдовишката си ракла пред разногледия, но мускулест алфонс. През едно чудно утро на осемдесет и осма година роденият с риза славянин напипва двеста милиона рубли под пухената възглавница, а двеста и осемдесет намира във външния си джоб след година. След още една той няма да сбърка с други менделсоновите мотиви във възбуждащия звън на шестотин и петдесетте милиона франка, преливащи от банковата му сметка. За разлика от светската мадам, разтропаната годеница Грета, без да се пазари кой знае колко, отдавна извозва бакински керосин, украинско зърно, белоруска дървесина и на човешки условия с нечовешка ритмичност доставя машини, уреди, инструменти, метални изделия, памучни и вълнени произведения, химически продукти. Едните стокови листи предизвикват жълтоокия господар на усурийската тайга люто да дере отвътре сламения годеник. Но стиснал зъби и щастливо усмихнат, русокосият исполин сърдечно разтваря ръце за прегръдка. Един прекрасен ден вечно разхвърлената кушетка изчезва яко дим. Към полунощ поизтрезнелият съпруг все още не може да заспи от прекомерното вълнение и самодоволно се вслушва в спокойното, предано дишане откъм другата половина на луксозната спалня. Аха, сега наглата валкирия ще си плати за всичко!
Бъдещият граф и настоящ финансов министър Сергей Вите не е излязъл заднишком през вратата на дворцов флигел, а автодерайлира от железопътния бизнес, за да нагази в политиката. През деветдесет и четвърта година елегантно разстила флоша на века пред пруския си колега и тактично отвежда поглед. Нищо лично. Прединфарктни
Че положението съвсем не е катастрофално, са професионално солидарни гонещият четиресетте Вилхелм Втори и престарелият канцлер Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст. Наистина, по обем на външнотърговския оборот страната заема престижното трето място след Съединените американски щати и Великобритания. Индустриалните компании са равнопоставено приети в десетки международни обединения: цинков синдикат, релсов тръст, електротехнически картел, оръжеен триплет, морски превозен съюз... По капиталов експорт и банките са трета сила. За жалост световната аграрна криза здравичката натъртва германската ахилесова пета. Държавните мъчнотии не са непреодолими. Но всенароден плебисцит, предшестван от обществен дебат, би могъл да стане само през политическите трупове на ,,източните”. Във вътрешните дела предсказуемото правителство следва дребнав зигзаг, а навън мегаломански поема обречен курс за териториално преразпределение на Европа и света. През деветдесет и осма година родолюбивият Райхстаг утвърждава седемгодишен план за превъоръжаване на военния флот. Германия бързо получава сериозно финансово изсипване, а Северно море така и си остава британско езеро.
В средата на хиляда деветстотин и девета година идва редът на следващото Вилхелмово протеже. Великият предтеча – държавно творчески гений, миротворец и социален благодетел – винаги е натъкмявал германската сметка без френския кръчмар. Кой е той, Теобалд фон Бетман-Холвег, че да оригиналничи ? И в Санкт Петербург са заверени писмено монаршеските устни договорености по персийските въпроси от Потсдамската среща. С едно наум. Две години се изтъркулват без нищо и тогава кайзеровите войни на дипломатическия фронт демонстративно омекват при надлъгването за португалското наследство и багдатските пазарлъци. Гордите албионци не избухват в овации и без желание парафират стратегически ерзац. У дома е още по-зле. Ресорни специалисти и частни предприемачи безсърдечно опровергават политикономическите бленувания на петия райхсканцлер за централноевропейска самодостатъчност. През месец юли хиляда деветстотин и четиринадесета година омраченото съзнание на бъдещия мемоарен есеист драматично се избистря: ,,Сегашният свят е много остарял, без идеи”... ,,...проклятие, по-силно от човешката власт, виси над Европа и собствения ни народ”...
Умният и силен вълк прегризва лапата си и намира спасение на три крака. С два в щракналия капан, Фердинанд Лисицата продължава всяка божа сутрин, преди да се събуди, сластно да премерва златотъканата мантия на константинополски василевс. Не му отстъпват по политическо ветрогонство нито заместник-главнокомандващият генерал Михаил Савов, нито безволните вод
В началото на новата година нелеките отношения между балканските съдружнички се изострят до крайност. Опитната Гърция владее цяла Егейска Македония и нейната гордост, флотът и, господства в Егейско (Бяло) море. Във Вардарска Македония сръбските войски контролират с мъртва захапка и безспорната, и по-голямата част от спорната зона (Скопско и Кичевско). В края на януари-началото на февруари българските съединения отразяват турски контраатаки, а през месец март със сръбско пехотно и артилерийско съдействие щурмуват и превземат Одринския укрепен район. Край на Балканската война слага Лондонският мирен договор, подписан в двореца ,,Сейнт Джеймс” на седемнадесети май хиляда деветстотин и тринадесета година. Османската империя губи всичките си владения на изток от линията Мидия-Енос. Място под слънцето намира и албанският народ. Подялбата на Македония остава неуредена. Достолепният държавник Иван Евстратиев Гешов, големият филантроп, финансист, партиен идеолог и публицист трескаво подава оставка и хуква през глава на лечение в чужбина. На деветнадесети май Гърция и Сърбия сключват антибългарския Солунски договор. Българското командване предислоцира войските в Западна България; границите с
На шестнайсти юни генерал Савов, без да уведоми правителството, отдава заповед, и българите изпреварващо атакуват сръбски и гръцки позиции. Министър-председателят Данев, здраво притиснат от неговите руси, през Фердинандовата глава нарежда на заместник-главнокомандващия да прекрати успешното настъпление. Безотговорно разминаване на действията сред политико-военното ръководство и злокобно предзнаменование за предстоящата развръзка. Въпреки
Букурещкият мирен договор от двадесет и осми юли принуждава България да отстъпи на ненаситните ,,съюзници-разбойници” цяла Македония без Пиринския край и да предаде в алчните чокойски ръце житницата Южна Добруджа. С Цариградския договор през септември Османска Турция си връща гратис Източна Тракия, за която българите са надплатили кървава дан. В завладените земи започват организирани грабежи, системен тормоз и етническо прочистване. Особено безогледни са сръбските власти. Изгорени са двеста и седемдесет села, хиляди семейства са изклани и избесени само заради това, че не се отричат от родовата си същност. За българска стихосбирка, намерена в долапа, заради народна песен, подслушана край зида, мирни жители са арестувани, изтезавани и заравяни живи. Съсипаната татковина приема повече от триста хиляди бежанци, а над милион и половина българи остават под шовинистичния гнет на трите православни съседки. Гнет, по-проклет
Балканската кървава свада рязко раздалечава матушката Освободителка, излязла коварна мащеха, и изиграната довереница, препречваща пътя и към магнетичния Ориент. Осакатената, жадна за възмездие България обръща взор към Централните сили. Нататък гледа и дълбоко уязвената Турция. Притесненият англо-френски дует захвърля оръфаните партитури от деветнайсти век и категорично признава соловата роля на основния си съюзник в невралгичния Балкано-Черноморски регион. Ювелирната операция на Санкт Петербург, започната брутално през месец юли деветдесет и пета година насред софийска улица, съвсем не е привършила.
Преди втория есенен листопад след началото на Голямата война Кайзерова Германия все така километрично отстои от крайния триумф. И в източна посока, и на запад. Със северно крайбрежие, блокирано от британския Кралски флот. С южна ,,придобивка” за шокираната австро-унгарска съратница – шестотин километров Италиански фронт. Изолирана херметически от несломимите турски батальони. Но това са все бели кахъри в сравнение с моралния и проблем. Катранен печат на долна агресорка обезобразява нейното висококултурно чело. Една стиска самообладание през миналото лято, и в очите на света жертвени агнеци щяха да бъдат законопослушните германци. Това няма как да хрумне на истински прусак като гордия наследник на фон Шлифен в Генералния щаб, мекленбуржецът фон Молтке Младши. ,,Ерст веген, дан ваген”. Първо скокни, сетне му дири колая. Девизът под герба на недостижимия чичо брилянтно казва всичко. И вижда Бог, по-добре достойна гибел с инфернален гръм и трясък, отколкото сладникаво съчувствие, или, не дай, Боже, безчестно другаруване със западните демокрации. За неговия приемник Ерих фон Фалкенхайн едно ръкостискане
След избухването на европейския пожар предпазливите българи, изгорени до кокал предишната година, резонно декларират, че ще запазят неутралитет ,,с пушки при нозе”. Дълги месеци руски и френски правителствени кръгове всячески противодействат старите кредитори да им отпуснат нещичко. С прозрачното намерение да поставят на колене софийския кабинет и за втори път да употребят българската армия като таран срещу османската крепост. Евтиният прийом няма как да впечатли дългогодишния председател на Либералната партия, хайделбергския доктор по право Васил Радославов, сдобил се с живописното прозвище ,,Сойката” заради природната си недоверчивост. След известни перипетии, осезаемо смалили банкерските апетити, коравото му правителство изтръгва споразумение за петстотин милиона франка от австрийско-германски консорциум около берлинската банка ,,Дисконто-Гезелшафт”. Вандалските изстъпления през Античността бледнеят пред русофилските обструкции при гласуването на изгодния петпроцентен заем, комфортно изплатим за петдесет години. Правителството на либералната концентрация спира с твърда ръка мащабното насилие над мирното и трудолюбиво българо-мохамеданско население в Родопите, започнато при народняшко допустителство и извършвано от паравоенни чети, селски полуинтелигенти и попове маниаци. Срамната кампания за насилствено покръстване е прекратена и защитените помаци получават възможност да се върнат към исляма.
В неоготическото здание до берлинския мост Молтке неколцина от обитателите с генералщабни акселбанти отлично знаят, че практичните българи са наминали и към ,,Форин офис”. Школуваните подчинени на сър Едуард Грей дипломатично са отместили настрани рекламната брошура, изготвена от Аскуит, Лойд Джордж и Чърчил, и дискретните посетители, алергични към
През октомври-ноември хиляда деветстотин и петнадесета година българските Първа и Втора армия, със съюзническа помощ, за броени седмици разгромяват сръбските войски, извършвали цяла година чудеса от храброст срещу чуждите завоеватели, но морално разоръжени пред наранените братовчеди. Изрично нареждане от Берлин застига на разсъмване увлеклите се българи до самата разделителна бразда със земелюбивата мореходна съседка. Киселите погранични офицери на кайзеровия шурей Константин Гръцки още преди окъснялата закуска си дават пълна сметка какви матримониални щастливци са всъщност. Борбен аутсайдер до онзи ден, обнадеждената Германия отново влиза в ,,играта” като скрит фаворит. Старша труженица сред четири посестрими, всички кривнали в различно време от верния път, неустрашимо опрели рамене за бойно бдение от бурното Северно море до топлия Персийски залив.
Неутрална Гърция редовно пропуска през територията си френски муниции за Сърбия. Единното върховно командване за последно прави реверанс към нафталинения идалго Вилхелм Втори и през зъби прощава гръцкото въжеиграчество. Като реципрочен израз на византийска благодарност министър-председателят Елевтериос Венизелос усърдно способства за съглашенското дебаркиране в Солун през юни деветстотин и шестнадесета година. Зад съюзнически щит от четиристотин хиляди войници
Непретенциозните българи са благодарни на северната си съседка, че седи мирно. В близкото минало на влашка земя намират подслон български бунтари и национал-революционери, преследвани от османските угнетители. Страховитите редути край обсадения Плевен, безспорен ключ към победата в Руско-турската война, са напоени с румънска кръв. Едни от най-крупните български състояния необезпокоявано набъбват в космополитните Букурещ, Браила, Тулча. Румънската постъпка през тринайста година изпортва топлите взаимоотношения. И ето че на държеливата Двуединна монархия изненадващо лекомислено хвърля ръкавица не някой друг, а обиграната Румъния, неудържимо примамена от естествените хубости на унгарските Трансилвански Алпи и австрийската Буковина. В същия ден, двадесет и седми август хиляда деветстотин и шестнайста година, и осмелялата Италия ритуално се озъбва на Германския райх, с когото няма обща граница. Последните събития плюс многомесечната човекомелачка при Вердюн подронват авторитета на фон Фалкенхайн. Кайзер Вилхелм назначава за номинален началник на Генералния щаб възрастния фелдмаршал Паул фон Хинденбург, национален герой след германската победа над русите при Таненберг. Негов заместник става енергичният му, несменяем помощник от четиринадесета година генерал Ерих Лудендорф. През октомври германско-австрийски контраудар в Трансилванското плато кара румънските части пъргаво да накацат по високите карпатски проходи. Царство България почтено изпълнява съюзническия си дълг и в първия септемврийски ден обявява война на унеслото се румънско Кралство. За четири месеца Трета българска армия и Първа конна дивизия,
Към началото на хиляда деветстотин и седемнайста година славяноезичните, православни братя по оръжие се ползват с особени симпатии сред германската общественост. Като се изключи ужасяващия възглас на българската пехота при щикови атаки, в бойното им превъзходство няма нищо мистично. Заявили са го убедено не приказливи лаици, а журналистът Артур фон Хун и кадровият офицер Рихард фон Мах, специални кореспонденти на ,,Кьолнише цайтунг” през няколко войни. От памтивека българският селянин се помни като пълноправен собственик на обработваема земя, домашен добитък, стопански помещения, разнообразен инвентар, двуетажна къща с широк двор и домакинско имущество. На всеотдайния и оправен стопанин ръцете му секат злато и във войнишкото всекидневие. Схватлив и инициативен е той под обстрел, сред природни бедствия, по време на поход, край впрегатните и върху ездитните животни, при раняване и във вражески плен. Съкровеното му чувство за дълг враждува с патриотарската екзалтация, присъща на гологлавата тълпа от безимотни верноподаници и корумпирани клиентелисти. В съседни страни, където шепа едри земевладелци, промишлени крале, корабни магнати и милионери рентиери владеят лъвския пай от националното богатство, между офицерския корпус и редовия състав зее пропаст. Безграмотният, чорлав ратай, нахлузил на голо войнишки клин, и неговият командир с напомадени мустаци, копринено бельо и Верлен в планшета са същества от различни планети.
Към началото на хиляда деветстотин и седемнайста година славяноезичните, православни братя по оръжие се ползват с особени симпатии сред германската общественост. Като се изключи ужасяващия възглас на българската пехота при щикови атаки, в бойното им превъзходство няма нищо мистично. Заявили са го убедено не приказливи лаици, а журналистът Артур фон Хун и кадровият офицер Рихард фон Мах, специални кореспонденти на ,,Кьолнише цайтунг” през няколко войни. От памтивека българският селянин се помни като пълноправен собственик на обработваема земя, домашен добитък, стопански помещения, разнообразен инвентар, двуетажна къща с широк двор и домакинско имущество. На всеотдайния и оправен стопанин ръцете му секат злато и във войнишкото всекидневие. Схватлив и инициативен е той под обстрел, сред природни бедствия, по време на поход, край впрегатните и върху ездитните животни, при раняване и във вражески плен. Съкровеното му чувство за дълг враждува с патриотарската екзалтация, присъща на гологлавата тълпа от безимотни верноподаници и корумпирани клиентелисти. В съседни страни, където шепа едри земевладелци, промишлени крале, корабни магнати и милионери рентиери владеят лъвския пай от националното богатство, между офицерския корпус и редовия състав зее пропаст. Безграмотният, чорлав ратай, нахлузил на голо войнишки клин, и неговият командир с напомадени мустаци, копринено бельо и Верлен в планшета са същества от различни планети.
Над деветстотин хиляди работници на селото и града са се стекли под бойните стягове. Милиони декари пустеят неразорани, само една пета от индустриалните предприятия работят на пълна мощност. Ограничен контингент от презрени спекуланти, банкови играчи, партийни босове и местни величия се обогатява, а огромното мнозинство гладува. Жени, деца и старци неутешимо изплакват очите си, ала най-сетне разпокъсаното национално землище е сбрано ведно. На близките и далечни фронтове цари привидно равновесие и един бог знае колко дълго ще продължи неописуемото усещане за заедност. Българският войник, който никога не е губил бойно знаме в битка, стоически понася тежките материални лишения. Изключителната Германия изнемогва в съглашенските клещи. След ,,зимата на ряпата” нейните ресурси са на изчерпване.
През август деветстотин и четиринайсета година ръководителят на специално създаден департамент към военното министерство Валтер Ратенау, потомствен едър индустриалец, започва военновременно финансово преустройство и първи в Европа поставя националната икономика върху планови релси. През седемнайста година фактическият главнокомандващ генерал Лудендорф, предвоенен специалист по мобилизация и стратегическо разгръщане, загърбва плесенясалите догми на древния старец фон Клаузевиц и вдига залога. Бащата на доктрината за тоталната война се ръководи от максимата, че държавната политика смирено следва съвременната въоръжена борба. Военно-суровинен отдел приоритетно разпределя материалите между
,, ...Всички ужаси на всички векове бяха събрани наедно и не само армии, а цели народи бяха хвърлени сред тях. Засегнатите могъщи образовани държави схванаха, не без основание, че на карта стои самото им съществуване. Нито народите, нито управниците поставиха граница пред някое деяние, което мислеха, че може да помогне за победата им. Германия, която пусна Ада на свобода, се държеше здраво начело на терора; но тя бе следвана стъпка по стъпка от отчаяните и жадни за отмъщение страни, нападнати от нея. Всяко престъпление срещу човечеството или международните закони се отплащаше чрез репресии, често в по-голям мащаб и с по-голяма продължителност. Никакви преговори или примирия не уталожваха враждата между армиите. Ранените умираха между окопите, мъртвите се разкапваха в земята. Търговски кораби, неутрални кораби, болнични кораби се потопяваха в моретата и хората на борда бяха изоставяни на произвола на съдбата, или ги убиваха, докато плуваха във водата. Правеха се всячески усилия цели народи да се подчинят чрез глад, без оглед на възраст и пол. Градове и паметници се разрушаваха с артилерия. Бомби се хвърляха от въздуха без ограничения. Отровен газ от различни видове задушаваше или изгаряше войниците. Течен огън се сипеше върху телата им. Мъже падаха от въздуха в пламъци или се давеха в тъмните морски дълбини. Бойната мощ на армиите се ограничаваше само от количеството мъжко
Нобеловият лауреат за литература Уинстън Чърчил в поразителен, кинематографичен пасаж жигосва безпрецедентния морален срив на хомо сапиенс, напуснал мрачните пещери преди повече от десет хиляди години. Злото е заразно. Докторът по история и политически науки Удроу Уилсън не постига тази истина само по умозрителен път. Или вчера случайно. ,,Вкарай веднъж този народ във войната и те ще забравят, че някога е имало такова нещо като търпимост... Духът на безмилостната бруталност ще влезе във всяка фибра на нашия национален живот”. Вперили очи в лозунга ,,Той ни държи извън войната”, отдадените на работата си американци го преизбират за втори мандат. Централните сили и Съглашението отхвърлят предложението на президента демократ да стане мирен посредник. В прогнилата Руска империя февруарските размирици помитат ненавистното самодържавие и републиканско Временно правителство поема държавното управление. На шести април седемнайста година американският Конгрес обявява война на Германия. Времето главоломно накъсява. Германското Финансово министерство срочно отпуска пет милиона марки и на девети април по маршрута Цюрих-Франкфурт-Берлин-Засниц-Малмьо-Стокхолм-Хелзингфорс-Петроград за Русия заминава група политически радикали начело с Владимир Улянов-Ленин. Генерал Лудендорф, а по-късно и новият външен министър Рихард фон Кюлман, главен архитект на германската проболшевишка политика, проявяват симптоматичен непукизъм относно тоталитарната секта, програмата и методите и. През месец юли ленинистко-троцкистски отряди, набързо вербувани сред столичните низини, вдигат неуспешен бунт в Петроград. Улянов-Ленин се измъква, извлича необходимата поука и на седми ноември сравнително малко известните квазиреволюционери учудващо
От март до юли осемнайста година на Западния фронт германските войски предприемат така наречената ,,мирна офанзива”. Нито една от петте сравнително успешни операции не се увенчава с решаващ пробив. На изток съветското правителство не се свени с едната ръка съучастнически да прибира германските вноски, а с другата крадешком да подклажда както революционни настроения сред кайзеровата армия, така и метежи в самата Германия. Хората от Генералния щаб, дълбоко разочаровани и разгневени не на шега, планират да го свалят със сила. Изведнъж се оказва, че френетичните експроприатори, заклетите гробокопачи на световния капитализъм, руските болшевики, си имат запалени поддръжници. През май в Дюселдорф под егидата на Германската търговска палата силно обезпокоеният Густав Круп фон Болен унд Халбах свиква тематична конференция. Банкери, индустриалци, висши мениджъри, комерсанти, дипломати - все важни клечки - са единодушни: за да ,,се съберат лихвите от военните облигации”, проникването на английски и американски капитали в Русия трябва да бъде спряно и с належащи стъпки да се осигури германска доминация. Тяхното застъпничество пред Лудендорф и Вилхелм Втори удържа на място германските войски, намиращи се недалеч от Петроград. И Троцки може да си позволи да прехвърли единствените боеспособни формирования, тези на латишките стрелци, за усмирителни мероприятия - към Урал срещу Чехословашкия корпус и против въстаналите работници от оръжейните заводи в Удмуртия. През критичната хиляда деветстотин и осемнайста година болшевиките устискват в резултат на дивния мир с Райха, германското военно-логистично обгрижване и златен порой
Два милиона отлично екипирани американски войници поетапно пристигат във Франция. През август осемнайста година започва широкомащабното Стодневно настъпление на многонационалната Антанта със съюзен Главнокомандващ маршал Фердинанд Фош. На осмо число при Амиен двадесет дивизии, петстотин танка, две хиляди и петстотин артилерийски единици и хиляда аероплана се стоварват върху седем германски дивизии, разполагащи всичко на всичко с осемстотин оръдия и сто самолета. Германското отстъпление бележи началото на края. В бункера на Главната квартира под хотел ,,Британик” в курортното градче Спа, Белгия, се провежда политическо съвещание между Паул фон Хинденбург, Ерих Лудендорф, райхсканцлера Георг фон Хертлинг, външния министър Паул фон Хинце, австро-унгарския император Карл Първи, неговия външен министър Отокар Чернин и командващия австрийската армия Артур Арц фон Щраусенбург. На следващия ден, четиринадесети август, в Берлин кайзер Вилхелм Втори председателства имперския Коронен съвет. Предметът на разговорите е един и същ: ,,Какво да се прави ?”. Генерал Лудендорф излъчва оптимизъм: ,,Не можем да спечелим войната, но не трябва и да я губим”.
Централните сили изоставят на произвола на съдбата бойните си другарки България и Турция. На шестнайсти септември върху македонското плато Добро поле при неколкократно артилерийско и авиационно превъзходство петдесет и седем хилядна съглашенска групировка пробива тънката българска линия от петнадесет хиляди защитници. Новият стар премиер Александър Малинов и военният министър генерал-лейтенант Сава Савов умишлено се туткат и за няколко дена Солунският
Първата световна война накърнява неоспоримите права на частната собственост. Военновременните агенции за централизирано управление ще бъдат разпуснати, но хиляди техни кадри ще заемат правителствени постове по всички властови етажи; плановата намеса, икономическият волунтаризъм и противоконституционните ексцесии неотвратимо ще ескалират. Изтърканата реторика на старите партии предизвиква масова идиосинкразия. Авторитетът на църквата,
Победители и победени полагат подписи под Версайския договор през юни деветнайста година в злополучната Зала на огледалата. ,,Четиринадесетте точки” на президента Уилсън, предназначени да установят траен и справедлив мир, се оказват твърде идеалистични за европейската следвоенна действителност. Френският премиер Жорж Клемансо - Тигърът превръща Парижката мирна конференция в злорадо принуждение. Делегациите на победените държави са отлъчени от преговорния процес и са викани поотделно за подпис. Британските представители намират френската политика за ,,алчна и отмъстителна”. Американският Сенат не ратифицира договора. Вменяването на вина, тежките санкции, прекомерните ограничения и продължаващата морска блокада накърняват германската национална гордост. Краткосрочните валутно-натурални вземания докарват и без това обезкървената германска икономика до колапс и това в значителна степен обуславя започването на Голямата депресия. Младият професор от Кеймбридж Джон Мейнард Кейнс не среща разбиране сред съюзниците. Джордж Маршал е само майор и заема ученическата длъжност адютант на армейски генерал Пършинг; за съжаление няма кой да инициира политика ,,... насочена не срещу някоя страна или доктрина, но срещу глада, бедността,
През хиляда деветстотин и двайста година орязаната Германия, задействана от реваншистки импулс, осъществява икономическа блокада на възкръсналата Полша. От изток във Втората Жечпосполита нахлува Червената армия, сееща смърт и сифилис. През август при Варшава свободолюбивите, сърцати поляци сътворяват ,,Чудото на Висла” и спират болшевишкия поход в Европа. Германските делови среди понасят значителни загуби, но затова пък една блуждаеща идея изкристализира в осъзнато намерение. През април двайсет и втора година в лигурийското градче Рапало Ваймарска Германия признава де юре съветския режим за единственото законно управление на Русия. Секретен анекс към пакта ,,Чичерин – Ратенау” много хитроумно договаря Райхсверът да тренира свои и червеноармейски части и на съветски, и на германски терен. През юни трима студенти, трима верни другари, членове на терористичната националистическа организация ,,Консул”, застрелват посред бял ден германския външен министър Валтер Ратенау. След грандиозното погребение в речта си пред смълчания Райхстаг канцлерът Вирт сочи обвинително с пръст: ,,Врагът е отдясно!”. Ще рече човек, че отляво на най-високопоставения ваймарски функционер-католически центрист се тълпят приятели до гроб. Антикапиталистическата афектация на екстремистите антисемити от ,,Консул” и тяхната пареща ненавист към либералната демокрация сякаш са прихванати от болшевишкото епидемиологично огнище. И Телмановите юначаги от ,,Рот фронт”, и ,,кафявите ризи” на Ернст Рьом маршируват под червени знамена и обожават ръкопашните дискусии. Всички вкупом бичуват Ваймарската република като антигермански строй, натрапен на народа от Антантата. Само където комунистите са
Към двайсет и девета година, не без североамериканска помощ, живналата Германия съумява да постигне финансово-икономическа стабилизация. През октомври уолстрийтските черни делници преобръщат възходящата тенденция на сто и осемдесет градуса. Германското производство спада наполовина, безработните надхвърлят шест милиона. Смелият демократически експеримент отива към безславния си край под машиналното тактуване на сенилния президент Хинденбург. Незрим водораздел за отношението към Ваймарската република става годината, в която приживе канонизираният генерал Лудендорф крачи рамо до рамо с нашумял оратор по време на мюнхенския Бирен пуч. През следващата, двадесет и четвърта година, английският писател Д. Х. Лорънс в качеството си на очевидец отбелязва: ,,...германският живот бавно се оттегля от контакта със Западна Европа и се приближава към пустините на изток...Това, струва ми се, вече се е случвало. И това е произшествие с много по-дълбоко значение от всяко фактическо събитие. То е бащата на следващата фаза на събитията...”. След десет години, изпълнени с мъчно допустими усложнения и чудодейни обрати, голям брой действащи лица се оказват на удивително точните позиции. Алиенираният Йозеф Вирт емигрира в чуждата Швейцария, а социално близкият Ернст Телман получава самостоятелна килия у дома. ,,Бохемският ефрейтор” показва генералисимуски размах при подмяната на интериора в Райхсканцеларията. Отвън по ,,Вилхелмщрасе” заслужили ратници от ,,Консул” дефилират в спиращи дъха черни униформи на Хуго Бос. Докато пенсионерът Лудендорф осъмва над оправдателните си записки край горнобаварския Тутцинг, ,,дървеният титан” спи непробуден сън в каменната крипта на импозантния Таненбергски мемориал. Двата квадрата в мюнхенското Западно гробище чудесно съответстват на Рьомовия спартански дух.
През хиляда деветстотин и деветнайста година българският народ тръпне за своето бъдеще и се осланя на Господ Бог. В интервю, дадено за френския вестник ,,Пти Паризиен” на двайсти август, гръцкият премиер с грижливо подбрани и силно експресивни думи заковава обречената грешница към позорния стълб: ,,Ние, всички съюзници, дължим на България удължаването на войната с още две години. Гърция дължи на нея най-тежката криза, която тя никога преди не е преживявала. Пак по нейна вина Сърбия понесе цяло мъченичество. Тази България, която днес лее сълзи за милост, стана причина да се пролеят цели реки от френска, английска и италианска кръв...”. Още през осемнайста година министър-председателите Венизелос, Пашич и Братиану замислят България да бъде разкъсана на три части и поделена между Гърция, Сърбия и Румъния. Френските и британските делегати нямат възражения от европейската карта да бъде изличена най-старата държава в Европа, но християнинът Удроу Уилсън осуетява езическото жертвоприношение. Спасителят на България отпътува за Америка, без да скрива възмущението си от отмъстителното, деструктивно отношение към победените нации. Постепенно Съединените щати се завръщат към политиката си на изолационизъм. Българските представители подписват мирния договор в парижкото предградие Ньой сюр Сен през ноември. Сразената България губи Южна Добруджа, Вардарска Македония, Западните покрайнини, Егейска Македония и излаза си на Бяло море. Превръща се в държава, която от всички страни граничи със себе си. Дефинираната сума на плащанията достига 2,25 милиарда златни франка за 37 години. Българската войска се свежда до 20 000 доброволци, без право на голямокалибрени оръдия, танкове, подводници и бойни самолети. Междусъюзническа комисия със седалище
Традиционните политически сили пропиляват електоралното доверие и на преден план излизат опозиционни партии с антивоенно говорене и декларативна социална насоченост. Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) активно съучаства в основаването на Третия интернационал - Коминтерна през месец март хиляда деветстотин и деветнайста година. През май приема името Българска комунистическа партия (т.с.) и влиза в новото си амплоа на подривна, антибългарска организация. Московските кукловоди са си намерили безропотни и повратливи марионетки в лицето на прависта Васил Коларов, женевски възпитаник, и самоукия червен синдикалист Георги Димитров. За разпространяването на болшевизма в страната благоприятства не само старо народно суеверие - русофилството. Коминтерновските вербовчици вещо прилагат индивидуално таргетиране. Четири партии, осиротели прислужнички на Санкт Петербург, се сливат като капки живак: през двайста година Народната и Прогресивнолибералната образуват Обединена народно-прогресивна партия; след две години последната заедно с Демократическата и Радикалдемократическата съставят Конституционен блок. Сеизмичните вълни, отключени от военното крушение, буквално прекатурват трите бивши прогермански политически сили, и за да се възправят, те сформират единна Националлиберална партия. Новосъздадена тайна организация претендира не само да защитава българските офицери и да им вдъхва кураж. Военната лига (или съюз) сурово порицава партизанщината, комунизма и съсловната идеология на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Коалиционното правителство, назначено през октомври деветнайста година с Указ на младия цар Борис Трети, се оглавява от харизматичния Александър Стамболийски. В началото на века амбициозният Сандо учи философия в
През месец май хиляда деветстотин и двайста година хомогенно земеделско правителство започва дейността си с фанфари и фойерверки. Популистките критерии при провеждането на аграрната реформа спъват създаването и развитието на модерни, механизирани стопанства. Започва отчуждаване и на едра градска собственост за държавни
През пролетта земеделците като че ли бетонират устоите си - във външнополитически план триумфират с облегчаващо разсрочване на репарационните плащания, вътре печелят убедително манипулираните избори за Народно събрание. В действителност те са политически пътници: земеделската поведенческа верига детерминира сключването на фаталната Нишка спогодба между Царство България и Югославското Кралство. Носи се слух, че неокачествимият акт на официално отричане от Македония представлява преамбюл към нещо непоправимо. И в една утрешна Балканска федерация прикотканите българи ще бъдат под сръбска управа. Земеделското правителство поема задължението да ликвидира базите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). За трийсет години македонската свещена кауза, основана върху политиката на българската идентичност, полека-лека се профанира, превръща се в поминък. Революционери идеалисти, беззаветно отдадени на освободителното дело, най-често стават курбан за подмолни интереси или биват отритвани като ,,бели врани”. Различните течения и разклонения затъват до шия в нелепи, кървави разпри помежду си, които все повече наподобяват схватки за територии. Прочути войводи не се гнусят да покриват
Извънредното събитие се случва на девети юни хиляда деветстотин двадесет и трета година. Надпартийната групировка Народен сговор организира държавния преврат, а го извършват войскови поделения, командвани от офицери, членуващи във Военния съюз. Александър Цанков, професор по политическа икономия и бивш социалист, оглавява сборно правителство на всички български опозиционни сили. От виенския свързочен център на Коминтерна за Балканите не постъпват инструкции и дисциплинираните комунисти се придържат към изчаквателна тактика, докато тук-таме земеделски дружби оказват стихийна съпротива. Македонстващи главорези уреждат сметките си със заловения Стамболийски по средновековен начин. Десетки земеделски дейци са убити без съд и присъда. Възвишеният сговористки повик за ,,духовно единство на нацията” увисва във въздуха. Трите партии от Конституционния блок и организацията Народен сговор учредяват коалиционния Демократически сговор. Сговористкото правителство отменя рестриктивните закони, ограничаващи стопанската инициатива, премахва вредните монополи, връща конфискуваните недвижими имоти, подобрява положението на държавните служители, занаятчиите
Хиляда деветстотин двадесет и пета година, месец април, шестнайсто число, Велики четвъртък, 15:25 часа. Мощна експлозия прекъсва генералско опело и събаря главния купол на софийския катедрален храм ,,Света Неделя” върху българския политически и военен елит. От отломките и взривната вълна на място загиват сто тридесет и четири души, седемдесет и девет умират впоследствие, над петстотин са ранени. Сред убитите са
През януари хиляда деветстотин двадесет и шеста година многоопитен и умерен политик съставя нов сговористки кабинет. Андрей Ляпчев, българин родом от Македония, обявява открито основните правителствени цели: вътрешно успокоение и стопанско възстановяване. В кратък срок са заменени смъртните наказания на седемдесет комунисти, леви земеделци и анархисти и са освободени над хиляда политически затворници. Министър-председателят защитава блестящо репутацията си на високоефективен преговарящ и експерт по финансови и стопански въпроси. Майсторски дирижира издействането на два големи заема, Бежанския и Стабилизационния. Бързо постига споразумение за облекчено изплащане на репарациите. Лично ръководи новоъздадената Главна дирекция по настаняване на бежанците. България прехвърля част от задълженията си към британски и американски банки и изхлузва примката на френските кредитори. Икономиката оживява година-две преди да се разрази Голямата депресия. През двадесет и девета година България и Съединените щати си разменят ратификациите на два договора - за арбитраж и помирение. Дипломатическото ведомство внимава да не дразни Ке д’Орсе и тактично се придържа към англо-италианска ориентация. Уместният подход води до облегчаване положението на българското население във Вардарска Македония и смекчава съюзническия военен контрол в страната. На двадесет и пети октомври хиляда деветстотин и тридесета година в Асизи цар Борис сключва брак с принцеса Джована Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил Трети.
През хиляда деветстотин тридесет и първа година еклектичен микс от партии под името ,,Народен блок” обира отрицателния вот в разгара на всеобщата криза и изразително печели парламентарните избори. Демократическата партия заема командните височини в Министерския съвет, оглавен от шейсет и четири
През ноември трийсет и пета година Борис Трети освобождава побелелия Андрей Тошев от премиерската длъжност и възлага на петдесет и една годишния прозападен външен министър Георги Кьосеиванов да сформира ново правителство. Военният министър генерал Луков разпуска противоконституционната лига-съюз и оздравената войска наново сплотява редици като фундамент на монархията. До края на трийсет и шеста държавният глава посещава Югославия, Италия и Германия. На двайсет и четвърти януари трийсет и седма година се подписва българо-югославски пакт за ненарушим мир и вечно приятелство, разхлабващ обръча около България. Клиринговата търговия и фючърсните контракти с Германия позволяват извършването на военни доставки срещу технически култури, храни и руда. Реорганизираната войска започва да се превъоръжава с немски и отчасти италиански фабрикати. Фокусът на цар-Борисовото внимание плавно се придвижва от събитията в странство към вътрешните дела. В началото на трийсет и седма година се провеждат общински избори, замислени като автентична
Към трийсет и осма година в Съветска Русия с решаващото участие на американски компании, германски фирми и чуждестранни специалисти единаци са изградени и оборудвани десетки енергийни мощности и комбинати със завършен производствен цикъл. Само за две петилетки. На неправдоподобна цена. За основното предназначение на гигантската промишлена база се досещат и децата. ,,Народните” комисари с болшевишка жар са преформатирали запуснатия парцел от двайсет и два милиона квадратни километра в строго охраняем военен лагер с цяла дузина спомагателни сектори – индустриален, селскостопански, транспортен, пенитенциарен... Десетки милиони потомци на крепостните селяни опъват ,,социалистическия” каиш като колхозни, минно-заводски и армейски роби. ,,Напред, към пълната и окончателна победа на комунизма в световен мащаб !”. На митинги под зимно небе и в одимени халета разкошната мантра докарва до делириум и изпосталелите пролетарии, и охранените стражи. От старинните времена на Златната орда войната представлява гръбначния стълб на кремълската власт. Интимна същност и
През март тридесет и осма след всестранно подготвения Аншлус австрийската столица става главен транзитен пункт на Голяма Германия към Балканския полуостров. Река Дунав и трансевропейският коридор Антверпен/ Ротердам - Кьолн - Щутгарт- Мюнхен - Будапеща - Белград - София - Истанбул преминават през Виена. За предварителен оглед в България пристига железопътният гуру Вилхелм Клайнман, държавен секретар на Имперското транспортно министерство. Следва го по петите осемдесет членна стопанска мисия, водена от бившия губернатор на Германска Източна Африка д-р Хайнрих Шнее. През юли върху софийския централен перон се изсипва още една многобройна делегация начело с райхслайтер Роберт Лай, шеф на Германския трудов фронт. Министърът на икономиката Валтер Функ използва септемврийската си визита, за да изрази правителственото задоволство от взаимноизгодния търговски стокообмен. Въпреки конюнктурния спад, германският внос в България надминава петдесетте процента, още по-зависим от Райха изглежда в цифри българският селскостопански износ. Западните капитали, при все че са се посместили вежливо, стабилно удържат напора на германските инвестиции.
Мюнхенското споразумение през септември накланя геостратегическите везни в полза на Германия. По всичко изглежда, че това е последната британска отстъпка. На девети и десети ноември нацистки погроми срещу еврейското гражданство поставят физическото начало на ,,Окончателното решение”.
На двадесет и четвърти август хиляда деветстотин тридесет и девета година около два часа сутринта в главния кремълски кабинет празнично искри и се пени ,,Советское шампанское”. Мустакатият домакин разтяга сипаничавите си бузи в енигматична усмивка и вдига първия тост: ,,Знам, колко силно германският народ обича своя фюрер, бих искал да пия за негово здраве”. Трогнатият гост акуратно надига чаша и от все сърце произнася ответна наздравица. У дома германският министър на външните работи признава, че в Москва се е чувствал като сред стари партийни другари. Пактът ,,Рибентроп-Молотов” и секретният протокол към него дават зелена светлина за скорошното начало на Втората световна война.
През първите седмици на септември в неравна борба полското войнство доблестно отстоява националната независимост. Съвместният парад в Бжешч (Брест-Литовск) и префърцуненият съветско-германски Договор за дружба и граници правят излишен всякакъв коментар относително Четвъртата подялба на Полша.
По-пристрастеният от двамата съюзници самостоятелно открива новия ловен сезон на тридесети ноември, но няма слука. Трогателната четири милионна Суоми и суровият фелдмаршал Манерхайм правят за посмешище набедените планетарни стратези, разполагащи със сто и седемдесет милиона човекоединици. Реализираното споразумение ,,Земя срещу мир” може да бъде разглеждано като финландска победа в тримесечната Зимна война. Всенародната съпротива предотвратява съветската окупация и налагането на комунистическа сатрапия в страната.
На девети април темпераментната южна съседка рицарски се завтича да предохрани скандинавския неутралитет от евентуална френско-британска агресия. Смаяните датчани проявяват благоразумие, но дръпнатите норвежци се противят на дружеския акт цели шейсет дни.
Вермахтът нахлува в Ниските земи на десети май и до края на месеца Белгия, Люксембург и Холандия са окупирани. На седемнадесети май мощен танков клин разсича Северна Франция. Париж, изоставен без бой, пада на четиринайсти юни.
През следващите дни и седмици прогресивната Червена армия провежда освободителен марш в трите балтийски републики, а букурещките власти опразват две хубави провинции. За съветско ползване. Долетелите рояци партийни бюрократи и самоотвержени енкаведисти затъват до уши с работа в класово неосъзнатите Литва, Латвия, Естония, Бесарабия и Северна Буковина.
Става ясно, че поставеният на тясно Лондон не възнамерява да сключва мир. На тринайсти август започват германски бомбардировки срещу английската летищна инфраструктура и самолетостроителни предприятия. ,,Малцината” от Кралските военновъздушни сили на предела на възможностите си отстояват британското небе. През есенните месеци изпълнителният райхсмаршал акцентира върху масирани нападения над градски центрове с индустриално и военно значение. Забележително недалновидно: Луфтвафе така и не съумява да установи въздушно превъзходство. Нахлуването на Острова се отлага за неопределен срок.
На седми септември четиридесета година свидният напев ,,О, Добруджански край” залива цяла България и изпълва с трепет всяко родолюбиво сърце. След продължителни преговори и германско посредничество съгласно Крайовската спогодба Кралство Румъния връща на Царство България
В средата на септември американският Конгрес утвърждава знаменателен нормативен акт. Законът за воинската повинност прави възможно свикването под чертите и звездите на десетки милиони военнослужещи. Отчетливият звън откъм високата капитолийска камбанария предизвиква цяла гама от емоции в световните столици. Лондон, Адис Абеба, Пекин и редица други с основание ликуват, а Берлин, Рим и Токио разсейват смътното безпокойство, плъзнало из армейски щабове и министерски офиси посредством смел автосугестивен жест, сторен на двайсет и седми септември. И наистина, гръмкото сключване на Тристранния пакт има впечатляващ ефект: очарованите унгарски, румънски и словашки ръководители с готовност прикачват страните си към визионерската тройка. Кой знае защо, напредничавият български владетел за по-малко от месец два пъти учтиво, но категорично отказва да приобщи традиционалисткото си Царство към изграждането на Нов световен ред. За експедитивното лечение на главоболния пациент берлинските ескулапи безбоязнено прибягват до шокова терапия.
След показно германско полуобръщане встрани от вироглавата София на двайсет и пети ноември в българската столица тутакси довтасва отракан пратеник. Министърът на външните работи Иван Попов, чиито приятелски чувства към Англия и Франция са известни, първи приема съветския дипломат Аркадий Соболев. Още същия ден го прослушва и премиерът Богдан Филов, професор археолог, председател на Българската академия на науките, германофил и в червата. И накрая привечер главният секретар на
08.11.2019 00:17
През януари хиляда деветстотин четиридесет и първа година политическата гонка загрубява. Превъзбудената Москва хазартно разкрива пред Берлин истинските си намерения: нейн дипломатически демарш визира Черноморските проливи и България като съветска зона за сигурност. Анкара и София не остават длъжни и на седемнайсти февруари под германски патронаж подписват Декларация за ненападение. Специалният президентски пратеник полковник Уилям Донован уведомява българското правителство, че Съединените щати ще вземат под крилото си Обединеното кралство и ще помагат до последно на антихитлеристките страни; и наистина, през март Конгресът гласува Закона за ленд-лийз. На двадесети февруари британският премиер Уинстън Чърчил в неофициален разговор с пълномощния министър Никола Момчилов настоява българите да не се обвързват
Часовникът на съдбата неумолимо тиктака: сарайски протакания и левантински изплъзвания вече не вървят. Застанал на омагьосан исторически кръстопът, цар Борис Трети трябва да направи избор.
Първа теоретична възможност: въоръжен отпор срещу шестотин и осемдесет хилядната германска групировка, застрашително надвиснала откъм ниския румънски бряг на река Дунав и прицелена към гръцкото Егейско крайбрежие. Проливане на потоци народна кръв и отчайваща разруха. Организирана, повсеместна активизация на комунистически паникьори, дезертьори и саботьори. Своевременно бягство на царското семейство и военна окупация. Бутафорно правителство от безгръбначни креатури на Берлин, полицейски терор, безспирни реквизиции, стопанско опустошение и вопиюща нищета. Сигурна депортация на четиридесет и осемте хиляди български евреи. Решаващо надмощие на коминтерновските елементи в бъдещата национална съпротива. Дублиращо разорение от настъпващата Червена армия и ускорена болшевизация на страната.
Вторият начин на действие предполага все същата безумна храброст за народна сметка. Категоричен отказ от присъединяване към Оста (и окончателно прощаване с мечтата за обединена България), символично противопоставяне, още по-символични държавен глава и правителство в изгнание. Колаборационистки кабинет от одиозни фигури като професорите Цанков и Кантарджиев, запасните генерали Жеков и Луков, юристите Габровски и Белев. Избирателни репресии у дома, принудителен труд в Германия за хиляди български граждани, всенародна аргатска блъсотия и безпросветна бедност. Окупационни армейски корпуси в Гърция и Сърбия, доброволчески легион на Източния фронт. Превръщане на мирната страна в кървава арена при съветско контранастъпление. Съхраняването на западното доверие към емигранта Борис Сакскобургготски и съпротивително крило, подпомагано от
Третият вариант изисква дълбоко премерено политическо мъжество. Всецяло съсредоточен за съдбоносно лавиране между Сцила и Харибда, българският монарх остава на ветровития си пост. Да прикъта България извън войната. Да удържа в юзди и да маргинализира прононсираните местни следовници на лунатика от Бергхоф. Да неутрализира ефекта от противодържавната дейност на комунистическите структури и кремълските шпиони, загнездени най-вече сред политици и военни. След две години в сбита оценка за Борис Трети британски дипломати робуват на конюнктурата: ,,...Царят е човек с не малки способности и хитрост, но той е морално слаб и неспособен на смели решения, истински син на баща си...”. И германският легационен съветник в София Адолф фон Бюлов изготвя длъжностна характеристика за същото лице: ,,...Човек трябва да е живял дълго време в България, за да може да разбере колко трудно е за всеки български държавен глава да държи в равновесие мощните и склонни към насилствена експанзия политически сили и противодействащи групировки на българския народ. През своето досегашно управление царят трябваше да преживее три държавни преврата. Той винаги успяваше да умиротвори страната, макар че и армията участваше в тях. Всичко свидетелства за такъв държавнически талант и енергия, че фактите опровергават упреци като тези, които постоянно се отправят към него, а именно, че бил личност с либерални склонности и в крайна сметка слаб владетел, умеещ да си служи само с интриги.”
На първи март хиляда деветстотин четиридесет и първа година в двореца ,,Белведере” във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт.
Цяла пролет от двете страни на съветско-германската демаркационна линия скрито тече интензивно съсредоточаване. Генералният щаб на Червената армия включва в приграничния Първи стратегически ешелон шестнайсет кадрови армии и десетки самостоятелни съединения, наброяващи три милиона и триста хиляди военнослужещи, почти шейсет хиляди артилерийски единици, около шестнайсет хиляди танка и самоходни установки, десет хиляди и седемстотин самолета. Във Втория стратегически ешелон са зачислени седем армии, комплектовани предимно от запасняци и концлагеристи. Зад него предстои да се разгърне Трети стратегически ешелон, съставен от три армии на НКВД. ,,Освободителният” поход в Европа под кодовото наименование ,,Операция ,,Буря” трябва да започне на шести юли и като начало цели съкрушителна победа над германската армия. ,,На чужда територия с малко кръв”.
Главното командване на Вермахта (ОКВ) разполага между Балтийско море и Карпатите три милиона и двеста хиляди германски и около петстотин хиляди съюзнически войници и офицери, четиридесет и две хиляди оръдия и минохвъргачки, три хиляди и деветстотин танка и четири хиляди и осемстотин самолета. Съгласно плана ,,Барбароса” поредица от стремителни танкови пробиви в три направления трябва да осигури последващо обкръжаване и разгромяване на червеноармейските обединения. Основна цел: разчистване на жизнено пространство за Хилядолетния райх до стратегическия рубеж Архангелск -Астрахан.
В продължение на деветдесет и пет безкрайни седмици двамата съучастници - пладнешки разбойници лицемерстват и взаимно се дебнат. Тяхната юдина прегръдка, изстъпленият им сблъсък, както и самите феномени ,,руски болшевизъм” и ,,германски националсоциализъм” в никакъв случай не могат
Милиони смазани хора искрено боготворят нискочелия недоучил семинарист като гениален вожд на Световната пролетарска революция.
Милиони самодоволни бюргери чистосърдечно смятат бездипломния кресльо от бирхалетата за ненадминат държавник, изпратен свише.
Първият хладнокръвно планира да завладее стъпка по стъпка целия свят, маскирайки намеренията си с бръщолевения за светло комунистическо бъдеще на цялото човечество.
Вторият маниакално и безпощадно се стреми да увековечи с огън и меч световното господство на виртуална ,,чиста раса”, селектирана от избрания Арийски народ.
Единият от двамата политически бандити – по-самоувереният, по-мобилният, но и по-приклещеният – първи замахва с кинжала си откъм сляпото петно на съперника. На двадесет и втори юни хиляда деветстотин четиридесет и първа година националсоциалистическа Германия атакува по суша, въздух и вода комунистическа Русия. Съвсем логично, Западните сили оказват помощ на по-слабия хищник. Върху огромните източни простори бронираните остриета на един добре смазан механизъм се врязват във въоръжени тълпи, които запушват уши за комисарските басни и при първа възможност се разбягват. Излиза наяве, че повечето от бойците и командирите на Работническо-селската Червена армия не възнамеряват да се сражават и мрат за ,,родната” съветска власт. Цели части се предават начело с полковите музики. До края на годината германските въоръжени сили вземат в плен над
1942
. 1-во полугодие - западните доставки надхвърлят съветските загуби в танкове три пъти;
. 04.06 - Американска група кораби под командването на адмирал Нимиц побеждава обединената японска флотилия край атола Мидуей и Съединените щати овладяват инициативата в Тихия океан;
. 04.11 - Британската 8-ма армия, командвана от генерал Монтгомъри, удържа категорична победа над Ромеловия корпус. Втората битка при Ел Аламейн става повратна точка в Северноафриканската кампания;
. 23.11 - Съветските войски затварят обръча около германската групировка край Сталинград и съветският диктатор взема връх в задочния психологически двубой с германския си колега.
1943
. 02.02 - Обкръжената 6-та армия капитулира и край Волга окончателно рухва разклатеният престиж на Вермахта като непобедима военна машина;
. 07.02 - Битката за Гуадалканал приключва и американският флот постига пълно надмощие над японските военноморски сили в тихоокеанската акватория;
. 16.05 - Германо - италианските войски в Северна Африка претърпяват цялостно поражение;
. 05.07 - Започва битката при Курската дъга, но последната голяма офанзива на германската армия завършва безславно след девет дни;
. 10.07 - Съюзниците дебаркират в Сицилия;
. 23.07 - Мусолини е арестуван по заповед на крал Виктор Емануил;
. 19.08 - Англо-американските войски превземат остров Сицилия;
. 03.09 - Италия излиза от войната;
. 28.11 - Започва Техеранската конференция - първата среща на Рузвелт и Чърчил със Сталин.
1944
. 06.06 - Съюзническите
. 06.06 - Съюзническите експедиционни сили с Върховен главнокомандващ генерал Айзенхауер извършват десант в Нормандия;
. 22.06 - В хода на Белоруската настъпателна операция съветските войски разгромяват германската група армии ,,Център”, преминават довоенната държавна граница и овладяват плацдарми в Източна Прусия, Полша и Словакия;
. 20.07 - Неуспешен атентат срещу Хитлер и осуетен опит за преврат;
. 25.08 - Съюзниците освобождават Париж;
. 20.10 - Съветските войски овладяват Белград.
1945
. 04-11.02 - На конференцията в Ялта ,,тримата големи” се договарят за следвоенния световен ред;
. 13.02 - Смесеният гарнизон на Будапеща слага оръжие пред Червената армия;
. 07.03 - Американски войски пресичат Рейн по моста при Ремаген;
. 16.04 - 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт форсират реките Одер и Ниса;
. 25.04 - Недалеч от Торгау на Елба се срещат съветски и американски части;
. 30.04 - Хитлер слага край на живота си;
. 02.05 - Съветските войски превземат Берлин;
. 07.05 - В град Реймс германска делегация подписва предварителен протокол за безусловна капитулация;
. 08.05 - Документите за капитулацията са официално подписани в берлинското предградие Карлхорст;
. 06 ; 09.08 - Военновъздушните сили на Съединените щати хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагазаки;
. 14.08 - Японското правителство уведомява съюзниците, че капитулира безусловно;
. 02.09 - На борда на американския кораб ,,Мисури” в Токийския залив японска делегация подписва официално акта за капитулация;
. 20.11 - Започва Нюрнбергският съдебен процес над двадесет и една ключови фигури на Третия райх и шест нацистки организации.
,,Винаги с Германия, никога срещу Русия”: след двадесет и втори юни цар Борис продължава да се придържа към основополагащия принцип на външната си политика и запазва
За две години обергрупенфюрерът от СА Адолф-Хайнц Бекерле криво-ляво съумява да вникне в същината на местната народопсихология. Любознателният хесенец отдавна не се пита как тези заклети индивидуалисти са се споили в органично цяло. Лишени от елементарно чинопочитание, българите постоянно поставят под въпрос преценките и заповедите на горестоящите. Ограничени хора с прозаични интереси, те встрастено слугуват на грубия си практицизъм. Всеки опит да бъдат подложени на идеологическа или
На двадесет и осми август хиляда деветстотин четиридесет и трета година жесток удар разтърсва българския народ. След кратко боледуване Борис Трети умира на четиридесет и девет годишна възраст. Според официалния акт смъртта е настъпила вследствие на артериална тромбоза, белодробен и мозъчен оток. Две седмици преди това монархът се връща от двадесетичетиричасова визита при Хитлер във Волфшанце, Източна Прусия, където поема един по-сериозен ангажимент по обезпечаването на отслабения германски тил в Гърция и албанското крайбрежие. Плъзват
В ранното утро на девети септември хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година кадрови офицери ренегати и откровени кремълски оръдия като професионалният пучист Кимон Георгиев извършват държавен преврат. Рехавите партизански чети, търпеливо клечещи в дъбрави и дерета, получават подранил коледен подарък. Коалицията ,,Отечествен фронт”, авангардистки хибрид между трансмисия и параван на комунистическата партия, постила червена пътека пред съветския маршал Толбухин и поверения му Трети Украински фронт. Още същия ден с благословията на московското Задгранично бюро на ЦК на БКП местни кадри извършват технологична проба посредством откъслечни арести и епизодични убийства. Щателно подбрани червени екзекутори запретват ръкави за истински сериозната работа в края на септември - началото на октомври. ,,Народната власт” не забравя заслугите на покойния цар. Все пак Борис Трети осъществява светлия идеал за национално обединение, удържа страната извън войната и спасява българските евреи. Три години
Деветосептемврийският преврат, по-късно помпозно наречен ,,социалистическа революция”, отприщва терористичен произвол, при който загиват и безследно изчезват най-малко осемнайсет хиляди души. Противоконституционен ,,Народен съд” изпраща в затвора и осъжда на смърт общо девет хиляди обвиняеми. През ада на десетки концентрационни лагери (,,Трудово-възпитателни общежития”) преминават над сто и осемдесет хиляди български граждани, лишени от свобода без съдебно решение. За да не възникват спънки пред пълзящата болшевизация, войската и офицерството са изпратени да воюват срещу Германия в състава на Трети Украински фронт. До май четиридесет и пета година в една непопулярна война българите дават над дванадесет хиляди убити и около двадесет хиляди ранени. България изразходва над сто тридесет и три милиарда лева (един милиард златни франка или приблизително триста милиона щатски долара) за военни нужди и като помощ, дадена на Съветския съюз и Титовите партизани. Въпреки участието си в заключителния етап на Втората световна война бившото царство, станало ,,народна република” след фалшифициран референдум, през четиридесет и седма година приключва Парижките мирни преговори като победена страна. България е осъдена да заплати на Югославия и Гърция общо седемдесет милиона долара в стоки, по цени от тридесет и осма година. Връща на двете съседки Македония и Беломорието с направените там инвестиции за десетки милиарди левове, но запазва мирно присъединената Южна Добруджа. През декември четиридесет и седма комунистическата власт преминава от локални конфискации към генерално ликвидиране на персоналното и акционерно владеене върху средствата за производство и национализира банки, застрахователни дружества, фабрики, занаятчийски работилници, магазини.
Българските комунисти постигат своята четвъртвековна цел - установяването на едноличната си власт. Последвалите дълбоки промени имат за задача да я увековечат. Видимата приемственост с някои стари умонастроения и порядки става удобен мост, по който хора от бившия елит и гъвкави културтрегери се присламчват към силните на деня. Хипнотичното преклонение пред грубата сила сродява хиляди конформисти от бившите русофилски партии с идолопоклонниците на съветския комунизъм. В шефски кабинети, заседателни зали и следствени арести отблизо лъсва истинското съдържание на двете разрекламирани качества, ужким проявявани от новоизпечените властници през борческия им период. Афишираната им жертвоготовност се оказва токсично съединение на пара-религиозен фанатизъм, дива жажда за отмъщение и флагрантно неуважение към човешкия живот и достойнство. А народническият им идеализъм - вкиснат миш-маш от ниска интелигентност, малограмотност и войнстващо невежество.
Зад Желязната завеса животът постепенно се намества в новозададеното русло. Монотонно се нижат ден след ден, месец след месец, година след година, конгрес след конгрес, петилетка след петилетка.
***
В края на петдесетте електричеството с бензина движеха света
В края на петдесетте електричеството с бензина движеха света, но хората използваха и по-първични сили. Високи водни кули и грамадни въртеливи кранове зареждаха парните локомотиви по време на престой. Чудно мека смесица от острите миризми на пушек и траверси мечтателно вдъхваха и пътници, и изпращачи. От площада пред гарата потегляше първото ,,такси”, отзад намотано с бодлива тел. Босоноги гратисчии, и светлолики, и мургави, напук вземаха на абордаж сгънатия гюрук. Полуизвърнат, мустакат файтонджия престорено строго плющеше с пискюллията камшик, а интернационалното братство чалнато врякаше.
Нямаше телевизия и все още по събори и панаири странстваха застарели певци с олющени гъдулки. Наобиколени гъсто, те сърцераздирателно разказваха за страшни хайдути и коравосърдечни поробители, за ненагледни моми и лични ергени, за честни майстори и чорбаджии-изедници, за коварни болести и чудотворни изцеления, за самодиви и караконджули. Покъртени от очакваната развръзка, подсмърчащите слушателки развързваха възли и кесии. Портмонето олицетворяваше градския лукс.
Не продаваха цигари с филтър и кока-кола. Прожектираха изключително черно-бели филми. Леките автомобили се брояха на пръсти. В невъзможен диапазон варираше широчината на крачолите и вратовръзките. Дълбочината на деколтетата също. Но дори маниак с прекалено развинтено въображение не беше в състояние да визуализира минижуп, па макар и средна хубост. Както и петричката врачка - да предвиди въвеждането на петдневна работна седмица.
Липсваха шампоани, пюрета и памперси. По села и паланки, електрифицирани със самооблагане, жените задяваха дребните дечица на гърба си в шарени цедилки - домашнотъкани вълнени
Официалната статистика се кълнеше, че средномесечната брутна заплата достига седемстотин лева. Още на аванса стотици, хиляди измъчени двойки изтегляха всеки един лотариен билет с благоговение. Срещу петарка. С налични седемдесет бона дори провинциалист можеше да купи двустаен апартамент в София. И да си продаде душата за жителство. Социалната държава се търкаше по брадата с двайсет и трите хилядарки на всеки желаещ за син, червен или зелен москвич четиристотин и седем. Благополучни фамилии, надвили своя харч, застилаха кухненските маси със страхотни мушами, осемнайсет лева линейния метър. Нямаш ли възвишени цели, яж и пий на корем: типовият хляб, чесновият салам и гроздовата ракия вървяха сравнително евтино. Любопитното население биваше осведомявано относно събитията по света и у нас от достъпни хартиени носители, един за грош. Неделен брой делнично спомена, че в братска страна сглобяват жилищни блокове от железобетонни елементи, наречени панели.
Народна република България, плътно опасана с ограждения, бавно се носеше по течението, зорко надзиравана от стооката цитадела, правителствено седалище и символ на огромната,
***
На девети ноември хиляда деветстотин осемдесет и девета година рухна Берлинската стена. Започна разпадът на съветския блок. Необратимият процес на дезинтеграция във всички мислими сфери достигна логическия си завършек. След четиридесет и една години и сто тридесет и два дни трагично разделение, дългоочакваното обединение на двете германски държави се превърна в живо дело. През декември деветдесет и първа без разпри се осъществи демонтаж на Съветският съюз, лапидарно охарактеризиран от оксфордския професор историк Норман Дейвис като ,,...гротексна, огромна лаборатория за социално инженерство и човешко нещастие”. На другата година излезе бестселърът на
За фалиралото ГеДеРе никой не изпитваше безпокойство - зад него стоеше четвъртата икономика в света. Бедните, но родени с късмет източни роднини се разминаха с дисфункционалността на държавата, масовата безработица, хиперинфлацията и дивия капитализъм - Четиримата конници на Прехода, стъпкали доскорошните соцстрани. През две хиляди и единайста вложените федерални средства за възраждане на новите провинции надхвърлиха умонепостижимите един трилион и триста милиарда евро.
Преките чуждестрани инвестиции в България за една година не можеха да достигнат седмичната сума, оползотворявана от Източна Германия. Българските граждани, изцяло ангажирани с всекидневното си оцеляване, не бяха в състояние да попречат на комунистическата номенклатура безпрепятствено да трансформира политическата си власт в икономическа. Разграбването на България се извърши по кагебистко - кадесарски план и съответния ,,модус операнди”. Контролираните медии насочиха вниманието на въодушевените тълпи изключително върху организирани риалити шоута от политически характер. ,,Разделяне на партията от държавата”, ,,политически и медиен плурализъм”, ,,въздаване на правосъдие”... Комунистическите модел-мейкъри проектираха ,,нежната революция” като стратегия за енергоемки мероприятия, посветени на преливане от пусто в празно. През това време под сурдинка червените банкери и директори окончателно декапитализираха и подготвиха за приватизация хиляди производствени и търговски предприятия. След ликвидирането на браншовите асоциации и стопанските обединения последва незабавна пререгистрация на подразделенията им. Безценни информационни масиви изчезнаха безследно и замитането на следите се сведе до рутинна работа, проста като фасул. Нарочно създадени мутренски шайки обезсилваха стопанската инициатива на порядъчните хора и регулираха
За няколко години преименуваните комунисти изсмукаха спестяванията на населението и го докараха до просешка тояга. Отказаха се от властта през февруари деветдесет и седма, когато усетиха въжето на Линч да докосва главите им. На предсрочните избори демократическата опозиция спечели абсолютно парламентарно мнозинство. Валутният борд, привързан към германската марка, осигури финансова стабилност, вдъхна доверие към политиката на централната банка и правителството и видимо укрепи държавата. Тежкото преддефолтно състояние на Руската федерация по същото време позволи България да се изскубне за кратко от кремълската опека и да поеме в западна посока. През две хиляди и четвърта година Република България се включи в Северноатлантическия алианс, а на първи януари две хиляди и седма година стана държава членка на Европейския съюз. Скоро след това насред Мюнхен руският президент Путин се разрази в остра тирада срещу Запада, а на хоризонта се зададе глобална финансова криза. Малшанс за бедна страна, току-що поела по европейския път, която вместо да се вайка за лошия си късмет, час по - скоро трябва да се избави от енергийна подчиненост.
Българската атомна централа ,,Козлодуй” работи с руско ядрено гориво. Русия е единствения доставчик на природен газ за България. Руският нефтен мастодонт ,,Лукойл” притежава рафинерията в Бургас - второто най-голямо българско предприятие. За десет години от България към руски юридически лица под формата на отрицателно салдо са се оттекли над тридесет милиарда евро. ,,Енергетика, банки, недвижими имоти - Русия контролира пряко една четвърт от българската икономика.
Руският мислител панславист Николай Данилевски, един от основателите на цивилизационния подход към историята, убедено заявява: ,,По силата на своята вътрешна природа Русия е дълбоко чужда и враждебна на Европа”. След близо сто и четиридесет години твърдението му остава актуално. В какво се състои екзистенциалната разлика между Русия и Западната цивилизация ? Защо съществуването на Северния колос е несъвместимо със Свободния свят ?
На европейските карти и атласи от XVI-ти, XVII-ти и дори XVIII-ти век няма държава Русия, има Московия-Тартария. През 1721-ва година модернизаторът Петър Първи официално преустройва Московското царство като европодобна империя и открадва от украинците тяхното историческо наименование ,,Русь”. Императрица Екатерина Втора дава с указ съответствуващо име на московко-татарската маса от регионални общности. Друга нейна заповед произвежда новоизлюпените ,,руси” в ,,славяни”. Конституиращ елемент на руското имперско самосъзнание става нагласения факт, че Руската империя се явява единствената ,,славянска империя”. Оттогава доброволният акт на самоопределяне като ,,русский/русская” имплицитно означава приобщаване към господстващия слой в автократичната държава. Няколковековната култивация дава
Необхватна е Русия - Московия, но амплитудите на руското историческо махало не са кой знае колко едри. Все по-често настъпва следващият период на военно-технологическо изоставане, когато поредният всеруски управник бива принуден да преглътне имперското си високомерие и да превие гръб пред западната мощ. При обществени катаклизми, белязани и от аксиологическа криза, руският етнос бързо и лесно захвърля източни кафтани, нателни кръстове, комунистически хоругви. Но пази като зеницата на окото си имперските фетиши. И възможността да се опива от господарските ласкателства за собствената си изключителност. Сегиз - тогиз сладостната мъгла се разсейва и скупчените потомствени неволници недоумяващо съзерцават потресаващото несъответствие на фикция и действителност. Грозното насилие вътре в страната и характерната външнополитическа агресивност са закономерно следствие на честото руско пропадане в когнитивен дисонанс. Непоправими империалисти,
Високо платени кремълски адвокати, камуфлирани като непоколебими западници, перфидно накамаряват умилителни думи в последна барикада на руската имперска кауза: ,,Въпреки всичко Руският свят си остава - да, болна и непълноценна - съставна част от Европейския свят”. След кървавата вакханалия в Чечения, взривените жилищни домове, масовата екзекуция на Дубровка, разтърсващата Бесланска трагедия, анексирането на Крим, сепаратисткия терор в Донбас, сваления малайзийски ,,Боинг”, показните убийства на опозиционери, журналисти и беглеци, повсеместното хакерско вмешателство, външнополитическите гафове и изцепки, опитите за ядрен шантаж и унищожаването на хиляди мирни жители в Сирия и при нарастващи западни санкции, непрекъснато финансово-икономическо пропадане и пълна международна изолация на Руската федерация, който има очи, вижда
Обединена Германия се оказа относно източните си съседи в положението на Съединените щати спрямо нея самата през далечната четиридесет и пета година. Нейната силна позиция и осигуряваше възможността да продължи еквивалента на ,,Плана Маршал” за източноевропейските нации. Германско дългосрочно влагане на многоцелеви капитали, основано върху изстрадана пазарна интелигентност във ,,фронтовите” държави, разположени между Балтийско и Черно море, щеше да ги укрепи като западен бастион, с лекота отбиващ всяко хибридно домогване. Така щеше да бъде постигната и съкровена национална цел: постепенното повишаване на западащата германска конкурентоспособност, навреме подсилена с източна креативност и жажда за пазарна изява. Нямаше да бъде трудно: германският тип капитализъм за разлика от англо-американския либерален модел стои много близо до бившия комунистически свят - не само географски, а и в психологически и идеологически план. Федерализацията на Европа щеше да се развие като естествен процес, а не да буксува с десетилетия под евробюрократски заклинания и междуправителствени препирни.
През деветдесетте години без никакво двоумение групово кривнаха настрани именити стълбове на германското стопанство. Парите не миришат: още преди световната криза знакови финансови институции и промишлени компании станаха антистандарти на западните принципи. Германски водещи икономически и политически дейци намериха общ език с постсъветските олигарси и ,,нови дворяни” още по-лесно, отколкото с предшествениците им. Някогашната концепция за конвергенция на системите се изроди в колаборационистка симбиоза. ,,Ост-Аусшус”...
За близо хиляда триста и четиридесет годишното си историческо съществуване България два пъти се озовава в сянката на азиатска деспотия. Веднъж подир гибелта на средновековната българска държава в края на XIV-ти век. Втори път след разтурянето на Третото българско царство в средата на миналия. По един и същ начин е нарушено естественото национално развитие: избити, прокудени и обезличени са по-издигнатите хора, пресечени са органичните връзки с Европа, наложени са чужди закони и порядки. И в двете империи завоевателки - османската и съветската - господстващите народи изповядват едно и също жизнено кредо: ,,Ние принадлежим на върховния повелител и ще дадем животите си, щом той рече”. И двата властващи етноса възприемат съществуването си като телеологично движение, започващо от божествено озарение в главата на месия и продължаващо към свръх-грандиозна цел, завършваща историята. Юнашко завоюване на Европа, че и на света. Хилиастко ощастливяване на целокупното човечество. Българските мечти произлизат от земна жизнена философия: ,,Аз искам да живея и работя за благото на семейството ми и за моя собствена полза. Да спазвам установените закони. И те да бъдат еднакви за всички”. Важни са децата, имота и работата. Във всички епохи, за хубаво или лошо, твърдоглавите българи са имали лично гледище
Бързото преминаване от феодализъм към капитализъм в държави като Германия, Япония, Русия и Турция става причина индустриите им да бъдат изградени върху колективните принципи на неофеодална задълженост и обвързаност. Многопосочните взаимоотношения в българското национално стопанство са пречупени през призмата на индивидуализма: силна материална заинтересованост, тяга към спестяване, придобиване, самостоятелно отделяне. Ако германските индустриалци предпочитат да обезпечават проектите си чрез дългосрочни договори и с помощта на стопански ориентирани, солидни финансови институции, то предприемчивият българин е склонен да си сложи главата в торбата. Не страда от фаталистични или детерминистки предубеждения и неуморно премисля комбинации. ,,Който не рискува, той не пие шампанско!”. Умее бързо да се отърсва от разочарованията и да започва отначало.
Българският народ има скромен бит и живее върху неголяма територия. На одобрението и симпатиите му се радват артефакти и постройки с човешки измерения. Българите изпитват недоверие към мегаструктури и се отегчават от максимален държавен или корпоративен синтез. Отбягват грандиозни проекти, а и непрестанните разширения не са им по сърце. Германското стопанство гравитира около т.н. ,,среден икономикс” (динамиката на отделни отрасли и сектори), а средностатистическият български бизнесмен държи винаги под око макроикономическите показатели и се концентрира изключително върху фирмените си задачи. Емпиризмът на българските производители и търговци е пословичен. Германският подход към управлявана конкуренция, набелязване на ключови ниши и ,,избор на учители” не им приляга. Ако чужденец собственик или мениджър иска да загуби уважението на българските си подчинени, той трябва да пледира пред тях за потапяне паричния мотив в контекста на организацията. Обикновено
През деветнайсти век в научно-техническата сфера строителите на Нова България се облягат върху критериите и постиженията на Берлинско - Виенската политехническа школа. В хуманитаристиката българската интелигенция се въодушевява най-много от френските високи идеали. Германската лабиринтна подреденост в тази галактическа шир изглежда прекалена. Известната сентенция на Антоан дьо Сент-Екзюпери: ,,Животът създава ред, но редът не създава живот” точно отразява българското възражение против педантизма и закостенялостта.
Светът винаги е свалял шапка пред вроденото германско уважение към природните дадености. Неповторимото усещане за единство с околната среда въодушевява германското общество във всекидневния му контрол и борба за нейното спасяване. Българите нямат изразен афинитет към девствената природа. Като магнит привлича погледите им ръкотворната красота на ширнали се, наскоро изорани ниви, разлюлени цъфнали посеви, безкрайни лозови редове и разпрекрасни гори, узрели за сеч. В тази деликатна област - екологията - чуждите инвеститори трябва редовно да проверяват на място как стоят нещата. Друга, особено болезнена тема е толерантното отношение на българския народ към злоупотребата с власт и личното облагодетелстване. Институализираната корупция, нереформираната българска съдебна система и саботираната отбрана възпрепятстват политическия и икономическия възход и деморализират нацията. И това са само три от множеството оперативни домейни на руската подмолна интервенция в страната.
През две хиляди и осемнайста година ниското равнище на заплатите и десетпроцентовата данъчна тежест се определят от германските компании като най-атрактивните условия за нови инвестиции в България. Преди осемдесет и три години академик Михаил Арнаудов, литературен историк и етнограф, доктор хонорис кауза на
Без европейското членство и финансиране България е обречена на вегетация. Решаващото и освобождаване от руската хватка и качественото и въздигане може да стане с помощта на естествената и съюзница и защитничка Германия. В същото време почти целият германски истаблишмънт лобира срещу антируските санкции. Дяволският меркантилизъм му пречи да обяви края на илюзиите относно ,,империята на злото”. Заповеднически го тласка да използва малките страни като разменна монета за груповия си интерес. Изоставените ,,фронтови” държави съвсем сами се борят срещу хибридната експанзия. Сред все по-разочароващите се източноевропейци се усеща потискаща умора от безплодното очакване препатилите германци да се вземат в ръце. Рационалният източноевропейски страх произлиза от германското бездействие, а не от евентуално възраждане на германската военно-политическа мощ. През двадесети век Колелото на Съдбата прегази Германия заради нейната прусашка арогантност. Сега изпъква друго отблъскващо качество. Необузданата алчност на немалък брой германски политици, индустриалци и акционери няма как да не докара бедствие. Когато се обърне колата, пътища много: високоотговорни фактори, дегизирани с маската на държавническа загриженост, ще дават пространни интервюта. Пост фактум ще хвърчат оставки. Много стопански субекти ще се отърват с лека уплаха. За някои развръзката ще има есхатологичен характер.
Плочките на доминото са подредени в редица. Някъде ,,черен лебед” разперва антрацитени крила. За да бъдат посрещнати във всеоръжие предизвикателствата на времето, възниква необходимостта от три универсални мерки.
Преосмисляне. Пренасочване. Нов подход.
,,Gens una sumus”, гласи девизът на шахматната общност. ,,От едно семейство сме” - си казват стотици милиони хора от десетки страни. През хиляда деветстотин тридесет и пета година в знаменития си виенски доклад големият германски философ Едмунд Хусерл окуражава и напътства не само тогавашните европейци, но и днешните поколения:
,,... духовната форма Европа... иска да живее в свободното оформяне на своето съществуване, на своя исторически живот от идеи на разума, от безкрайни задачи... от пепелта на голямата умора се въздига Фениксът на една нова жизнена глъбинност и одухотвореност като залог на величаво и необхватно човешко бъдеще: защото само духът е безсмъртен”.
https://practic-sofia.blogspot/