Постинг
10.03.2016 13:32 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ИЗ ЗАПАДНА/ЛА/ БЪЛГАРИЯ - 12
С посвещение, което е дългичко и ще поместя на края на постинга:
Тази разходка ще е доста дълга и ще обхване един забравен вече край на България - околностите на село Завидовци. Вече и името му става непознато за останалите няколко души тук, защото селото Завидовци север бива наричано от едни Завидовци, а от други - Войнишка махала. Разходката ще бъде сега към Завидовци север. Това село е на скатовете на планиината Манастирище под страхотен оброк, не знам по-карасиво място от това въобще. Сроред мен тук е имало голям християнски култов комплекс по подобие на Долините на царете в Източни Родопи. Тук се намира и гробището с най-прецизно изработените гробни кръстове, което съм виждал.
Днес селото е обезселено, ромбриигадиите от кварталите Тунел №8 и Зли дол разбиха къщите за скрап и други потреби. Селото е било животновъден център, като под селото мястото е подходящо за крави, а над селото - за овце. Обработваемата земя тук е нещо непознато. Зад рида на планината Манастирище между селата Бракьовци и Завидовци има един огромен понор, но реката в него пресъхва през лятото.
Този район е приказно красив, тук вече никой няма, освен диви свини и по някой турист. Останки от древни християнски наши паметници личат на много места, на някои от тях за да се помни мястото има големи оброчни кръстове. Големи са били манастирите тук, но голям като този на отсрещнната страна, Завидовци юг тук няма. Там останалата каменна ограда на манастира е дълга поне 2 км.
Приятна разходка с мен!
И той тръгнал на разходка. Ама го изпреварих...
Без всякакво съмнение - дъб над оброк
Ето и оброкът под дъба. Той е частен - един човек поръчал
кръста да пази семейството му.
Планината Манастирище
Заешка муцуна? Или пък рибешка?
Сладък дъждовник. Бяга от страх да не го смачкам.
Пасища по Манастирище
Нещо като таралеж
Останали тук - там неосечени от мутрите горички...
Поглед към билото на планината. Зад билото има отромен понор, наподобяващ корито.
Все едно някой от трибуната на парламента реч специално за мен ще произнасе...
По тези пътища превозиха трупите от осечените церови гори...
Рак на сливово дърво
Красотата на Манастирище, още един ненужен на страната регион....
Специалистът ще забележи една гънка, в която е разположено село Манастирище.
Тази самотна скала е под светилището, достъпна е. Вероятно от нея са
се водели проповеди както от тракийските свещеници по Източни Родопи.
Следват сниимки на цветя от околностите на село Завидовци север.
А сега малко разясннения за посвещението:
Един рафиниран нетов боклук твърди, че в постингите си помествам разни неща от "нетя", а не мои оригинлани снимки. И иска да ме разобличи, като ми демонстрира познания по Балкана над с. Чупрене и същевременно твърди, че аз такива нямам. Боклукът ако познаваше тази планина, щеше да разбере това по снимката на ника ми, която е направена над Светиниколския проход.
За този постинг обаче той има право. Всичкото, което сега помествам не е мое, а го извадих от "нетя". За да се правя на интересен, за да стана най-първи, за да ме турнат сред най-стопроцентовите. Този път има право, фана ме...
За първи път правя посвещение на боклук, но пък един истинтски нетов блоклук. Преди време бях провокиран от един нетов бозайник, който написа срещу мен някаква простотия във връзка с мой постинг за Шостакович. По компетентен по темата вероятно беше. И на бозайниика посветих един постинг, както сега на боклука. Дано да се самосезират и да са се засрамят....
Ако нямат какво да кажат в блога, нека отидат да го кажат някъде другаде, предлагам аз решението на проблема им.
Тази разходка ще е доста дълга и ще обхване един забравен вече край на България - околностите на село Завидовци. Вече и името му става непознато за останалите няколко души тук, защото селото Завидовци север бива наричано от едни Завидовци, а от други - Войнишка махала. Разходката ще бъде сега към Завидовци север. Това село е на скатовете на планиината Манастирище под страхотен оброк, не знам по-карасиво място от това въобще. Сроред мен тук е имало голям християнски култов комплекс по подобие на Долините на царете в Източни Родопи. Тук се намира и гробището с най-прецизно изработените гробни кръстове, което съм виждал.
Днес селото е обезселено, ромбриигадиите от кварталите Тунел №8 и Зли дол разбиха къщите за скрап и други потреби. Селото е било животновъден център, като под селото мястото е подходящо за крави, а над селото - за овце. Обработваемата земя тук е нещо непознато. Зад рида на планината Манастирище между селата Бракьовци и Завидовци има един огромен понор, но реката в него пресъхва през лятото.
Този район е приказно красив, тук вече никой няма, освен диви свини и по някой турист. Останки от древни християнски наши паметници личат на много места, на някои от тях за да се помни мястото има големи оброчни кръстове. Големи са били манастирите тук, но голям като този на отсрещнната страна, Завидовци юг тук няма. Там останалата каменна ограда на манастира е дълга поне 2 км.
Приятна разходка с мен!
И той тръгнал на разходка. Ама го изпреварих...
Без всякакво съмнение - дъб над оброк
Ето и оброкът под дъба. Той е частен - един човек поръчал
кръста да пази семейството му.
Планината Манастирище
Заешка муцуна? Или пък рибешка?
Сладък дъждовник. Бяга от страх да не го смачкам.
Пасища по Манастирище
Нещо като таралеж
Останали тук - там неосечени от мутрите горички...
Поглед към билото на планината. Зад билото има отромен понор, наподобяващ корито.
Все едно някой от трибуната на парламента реч специално за мен ще произнасе...
По тези пътища превозиха трупите от осечените церови гори...
Рак на сливово дърво
Красотата на Манастирище, още един ненужен на страната регион....
Специалистът ще забележи една гънка, в която е разположено село Манастирище.
Тази самотна скала е под светилището, достъпна е. Вероятно от нея са
се водели проповеди както от тракийските свещеници по Източни Родопи.
Следват сниимки на цветя от околностите на село Завидовци север.
А сега малко разясннения за посвещението:
Един рафиниран нетов боклук твърди, че в постингите си помествам разни неща от "нетя", а не мои оригинлани снимки. И иска да ме разобличи, като ми демонстрира познания по Балкана над с. Чупрене и същевременно твърди, че аз такива нямам. Боклукът ако познаваше тази планина, щеше да разбере това по снимката на ника ми, която е направена над Светиниколския проход.
За този постинг обаче той има право. Всичкото, което сега помествам не е мое, а го извадих от "нетя". За да се правя на интересен, за да стана най-първи, за да ме турнат сред най-стопроцентовите. Този път има право, фана ме...
За първи път правя посвещение на боклук, но пък един истинтски нетов блоклук. Преди време бях провокиран от един нетов бозайник, който написа срещу мен някаква простотия във връзка с мой постинг за Шостакович. По компетентен по темата вероятно беше. И на бозайниика посветих един постинг, както сега на боклука. Дано да се самосезират и да са се засрамят....
Ако нямат какво да кажат в блога, нека отидат да го кажат някъде другаде, предлагам аз решението на проблема им.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18389