Постинг
11.02.2016 20:55 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ИЗ ЗАПАДНА/ЛА/ БЪЛГАРИЯ - 3
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Регионални
Прочетен: 1952 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2016 21:41
Прочетен: 1952 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 16.02.2016 21:41
Разходката продължава от с. Каленовци през с. Букоровци за Годеч. Преминава се през дъното на Годечкото корито и понеже често ще споменавам думата корито, да му опиша границите. То започва от Годеч, който на края на планината Манастирище и в началото на планината Видлич. Тези две понятия хората тук обединяват и ги наричат Годечка планина, което не прави смисъл. Срещу Видлич е планината Чепън, а едно ребро на Видлич прегражда коритото от Запад. Пред това ребро в дълбока долина се скрива р. Нишава. Само една рекичка в коритото остава постоянна през цялата година тук, тази през с. Връбница, но има доста дерета с карстови извори и останили здрави до днес римски чешми, които продължават да чучурят, както тук казват. Те са строени край римските пътища, които тук са много. Водоснабдяването на хората по селата е от кладенците в двора им. Къдеето има постоянни и обилни карстови извори са били основавани селата тук. Давам пример със село Чепърляне, където комплектът римски път-римска чешма се ползва до днес.
Макар всички тези места да ги нося в главата си, нуждая се от много място да ги опиша, а това вече съм сторвал. Да не пропусна само реката рекичката Дракула, която извира изпод с. Разбоище и при чието устие в р. Нишава се намира Разбоишкият скален манастир.
Разходката започва с пасторални картини, в които ще покажа отиващото си животновъдство от този регион, осигурявал поминъка на хората по тези места. А като ги няма повече животните, няма да ги има и хората тук. Ще останат само циганите, които се разселиха тук, защото тях ги хрании не труда им, а помощите от банкоматите...
Овцете, оситурявали сухата пара на този регион изчезват, за сега остават кравите.
Човекът с по-тъмната кожа не е циганин. Тук хората са такива, и познатата ми от Каленовци е доста тъмнокожа, но нямат нищо общо с циганите, които дойдоха тук след 1989 г. и превзеха региона. Ако й кажа обаче, че е доста тъмна, налита ми на бой.
В ляво е село Туден, а над него и Букоровският /Туденският/ манастир/. Това е най-ниската точка на Годечкото корито. То наподобява въртоп каквато е орографията на този район оттатък границата, където също има въртоп със села с централно село Смиловци. Както Искъра разделя Зимевица от Бов, тук така Нишава разделя с. Разбоище от село Чепърлянци.
Пасище между селата Туден и Букоровци.
Това е богомолка. С ужасните си предни крака тя лови скакалци и се храни с тях. Когато е разгонена и богомолът я заплоди, тя изяжда и него, хващайки го със същите тези крака, откъсва му главата и после спокойно го дояжда. За протеини за яйцата й.
В китката гора има карстов извор. Тук е така. Водата извира на случайни места, напр. на следата на ливада. Не непременно от скална пукнатина. Пасторал!
Кърпикожух. Счита се, че появата на минзухари през септември
предвещава люта зима.
Църквата в с. Гоолеш. Това е едно от селата с най-голямо наследство на оброчни кръстове, но и с най-невярващото население. Селото е във въртоп, за да бъде на заветни място през зимата. Природата тук и кръстовете по оброчищата са много интересни.
Тази жилищна сграда е към църквата на Букоровския манастир. Той е бил нещо огромно, но е унищожен от турците. Сега се възстановява, но го претрупват с постройки и ще стане кич както на Кръстовръх.
Църквата не е построена върху основите на старата църква, а на много по-малка площ. Християнската свята планина Манастирище не е била единствена тук. Съпругата ми, която е християнка пали свещ.
Следват снимки на кръстове от манастира.
Най-старият кръст на манастира
Останка от древния храм
Пред възстаноовената църква
Тази баба е посветиила остатъка от живота си на манастира.
Частен оброк в еедин дсвор
Кръстът на частния оброк
Който е бил в с. Смиловци не може да не забележи приликата
с тези езара. А приликата е, че те се захранват от подземни извори.
От някаква дупка в карста под тях извира вода, идваща по подземен
път от плинините Манастирище, Чепън и Видлич . Красота!
Годеч и седловината Разкръсте. Зад нея е знаменитото като природа с. Губеш.
Рибарите пуснали няколко кофи с малки рибки щуки. Те порастнали, изядоли всичко тук и умряли от глад.
В ляво голре се вижда седловинаата между селата Ропот и Смолча, най-важната седловиина за някогашния мегакомплекс от Годечките села и махали, които са достигали до Велика Луканя и с. Завой. Ньойският мирен договор погуби този планински край, довърши го сталинската колективизация.
Планиината Виидлич с двата превала през нея.
Ако се разгледа тази снимка с голям зум ще се видят кулата при с. Равна и предната част на един от най-големите понори в Бълария, Губешкият. Фантастична природа!
Зад езерото е Годеч, останката от миналото му величие.
Последният връх в ляво е граничен, в ляво от него преминава новият път, свързващ селата по река Височица с тези по р. Нишава. Писал съм за едиин от най-ужасните снежни капани, приготвени на българите от ньойските разбойници в който да измрат българите по имоотите си. Този път, строен след ВСВ не може да замести естествената връзка на селата по р. Височица с Годеч.
Съпругата ми, която недолюбва ходенето по планина, но колкото места е посетила тя, едва ли и преценяващите себе се като туристи са посищавали.
Хиперлимузината ми, която тези дни навършва 23 годиини.
Но е изправна както една жена на 16 години.
Макар всички тези места да ги нося в главата си, нуждая се от много място да ги опиша, а това вече съм сторвал. Да не пропусна само реката рекичката Дракула, която извира изпод с. Разбоище и при чието устие в р. Нишава се намира Разбоишкият скален манастир.
Разходката започва с пасторални картини, в които ще покажа отиващото си животновъдство от този регион, осигурявал поминъка на хората по тези места. А като ги няма повече животните, няма да ги има и хората тук. Ще останат само циганите, които се разселиха тук, защото тях ги хрании не труда им, а помощите от банкоматите...
Овцете, оситурявали сухата пара на този регион изчезват, за сега остават кравите.
Човекът с по-тъмната кожа не е циганин. Тук хората са такива, и познатата ми от Каленовци е доста тъмнокожа, но нямат нищо общо с циганите, които дойдоха тук след 1989 г. и превзеха региона. Ако й кажа обаче, че е доста тъмна, налита ми на бой.
В ляво е село Туден, а над него и Букоровският /Туденският/ манастир/. Това е най-ниската точка на Годечкото корито. То наподобява въртоп каквато е орографията на този район оттатък границата, където също има въртоп със села с централно село Смиловци. Както Искъра разделя Зимевица от Бов, тук така Нишава разделя с. Разбоище от село Чепърлянци.
Пасище между селата Туден и Букоровци.
Това е богомолка. С ужасните си предни крака тя лови скакалци и се храни с тях. Когато е разгонена и богомолът я заплоди, тя изяжда и него, хващайки го със същите тези крака, откъсва му главата и после спокойно го дояжда. За протеини за яйцата й.
В китката гора има карстов извор. Тук е така. Водата извира на случайни места, напр. на следата на ливада. Не непременно от скална пукнатина. Пасторал!
Кърпикожух. Счита се, че появата на минзухари през септември
предвещава люта зима.
Църквата в с. Гоолеш. Това е едно от селата с най-голямо наследство на оброчни кръстове, но и с най-невярващото население. Селото е във въртоп, за да бъде на заветни място през зимата. Природата тук и кръстовете по оброчищата са много интересни.
Тази жилищна сграда е към църквата на Букоровския манастир. Той е бил нещо огромно, но е унищожен от турците. Сега се възстановява, но го претрупват с постройки и ще стане кич както на Кръстовръх.
Църквата не е построена върху основите на старата църква, а на много по-малка площ. Християнската свята планина Манастирище не е била единствена тук. Съпругата ми, която е християнка пали свещ.
Следват снимки на кръстове от манастира.
Най-старият кръст на манастира
Останка от древния храм
Пред възстаноовената църква
Тази баба е посветиила остатъка от живота си на манастира.
Частен оброк в еедин дсвор
Кръстът на частния оброк
Който е бил в с. Смиловци не може да не забележи приликата
с тези езара. А приликата е, че те се захранват от подземни извори.
От някаква дупка в карста под тях извира вода, идваща по подземен
път от плинините Манастирище, Чепън и Видлич . Красота!
Годеч и седловината Разкръсте. Зад нея е знаменитото като природа с. Губеш.
Рибарите пуснали няколко кофи с малки рибки щуки. Те порастнали, изядоли всичко тук и умряли от глад.
В ляво голре се вижда седловинаата между селата Ропот и Смолча, най-важната седловиина за някогашния мегакомплекс от Годечките села и махали, които са достигали до Велика Луканя и с. Завой. Ньойският мирен договор погуби този планински край, довърши го сталинската колективизация.
Планиината Виидлич с двата превала през нея.
Ако се разгледа тази снимка с голям зум ще се видят кулата при с. Равна и предната част на един от най-големите понори в Бълария, Губешкият. Фантастична природа!
Зад езерото е Годеч, останката от миналото му величие.
Последният връх в ляво е граничен, в ляво от него преминава новият път, свързващ селата по река Височица с тези по р. Нишава. Писал съм за едиин от най-ужасните снежни капани, приготвени на българите от ньойските разбойници в който да измрат българите по имоотите си. Този път, строен след ВСВ не може да замести естествената връзка на селата по р. Височица с Годеч.
Съпругата ми, която недолюбва ходенето по планина, но колкото места е посетила тя, едва ли и преценяващите себе се като туристи са посищавали.
Хиперлимузината ми, която тези дни навършва 23 годиини.
Но е изправна както една жена на 16 години.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18389