Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 21:42 - ЗА ПРИЛИКАТА МЕЖДУ ХОРАТА И ЖИВОТНИТЕ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Политика   
Прочетен: 181 Коментари: 0 Гласове:
1



 

ЗА ПРИЛИКАТА МЕЖДУ ХОРАТА И ЖИВОТНИТЕ...

 

   Аз съм член на това „сдружение”, в което в България сме не повече от 10 души. Едната г/жа вече почина. Да притежава това качество човек го прави нестандартен, но то му носи информация за индивида, с когото има работа, при това многопластова, всестранна. Когато някой разговаря с такъв специалист, хабер от понятие си няма, че по време на разговора той бива гледан като на скенер, а „резултатите” от сканирането ще да бъдат сравнени със следващите такива. Имам „трактат” на тази тема, който прехвърлих и на електронен носител, но много внимавам кому го изпращам.

 

   Сега ще опиша какви асоциации в малоумницата ми предизвикаха два образа, които видях по телевизионния екран. Ще започна с един генерал от разузнаването, атанасоВ, който според мен е получил генералското си звание да го ползва за параван на туй, що получава приказ да прави. Започвам много от далеч, към 70 години преди да ми появят по телевизията този недоправен образ:

    Бяхме деца, още в предучилищната възраст. Тогава живеехме в Калофер. Хората имаха много животни и ние бяхме свикнали с животните, нямахме страх от тях, макар доста по-едри от нас като крави, коне. Имаше стада с крави, имаше стада и с коне, които ако не бяха потребни на хората,  те ги оставяха в планината около града, където имаше храна и вода за тях. Имахме инцидент с една кобила. Момчето, чиито родители бяха собсвениците й и когото тя познава, се опита да издои от нея съдче с мляко, защото имаше конче. Кобилата се обърна и го ухапа по бузата, откъсвайки му парче месо. Така и си остана момчето с голям белег на бузата.

   Голямата ми любов обаче бяха стадата волове, които не трябваха в момента на хората и бяха на свободна паша, събрани в стадо. Едри, нахранени, починали, спокойни. Да се доближа до това огромно животно, да му дам парченце хляб, да му погаля муцуната, то да дъхне към мен със сила на пропелер или да го погаля по гушата и той да си изпъне врата и да иска още да го галя, за мен бе голяма радост. Аз тежък колкото вероятно 1/5 от главата на вола осъществявах контакт с това огромно животно, изглеждащо ми най-голямото на света. И какво се случи веднаж:

  Вол, пристъпвайки да пасе по ливадата настъпи жаба, смачквайки задните й крака и малка част от тялото й. Отидох да видя какво стана с нея и видях нещо ужасно, което още помня. Жабата се опитваше с предните си крака да се премести, но най-страшното бяха очите й, ябълките изскочили от мястото си, които въпреки това тя се опитваше да върти за да се ориентира, насочи погледа си и към мен. Този ужас остана в мен завинаги.

  И ето, че заспал в подкорието ми, този спомен се разбуди. Явиха по телевизията Генерал атанасоВ и тази заспала страшна картина се пробуди в мен, включвайки и волът и жабата, която той настъпи. Приликата между нещастната настъпена жаба с изкочилите очи и този генерал за мен бе такава, че ако не жабата, той бе настъпен от вола или пък бяха явили жабта по телевизията вместо него, не бих мгал да ги различа и ужасът ми от покозването им щеше да лъде със същата величина. Тия изскочили очи, които генералът разведчик  в момента переездчик - въртеше пред водещия както жабата, коятофсъм запомнил от най-ранните ми детски години стана причина веднага да сменя канала. За да седна и да пиша сега това, означава, че вълнението ми сравнявайки двата образа е било твърде силно, щом  спомен в подкорието ми, спящ там към 70 години се разбуди. Дано никога повече да не го показват този генерал. Стресът от срещата с него е жесток, дано да е само за мен, защото имам стотици критики към външността и излъчването му. Ако го скрият някъде, ще е по-добре.

 

    Още едни случай, но доста по-късно. Бях студент, пътувах до гара Пловдив, където щях да пренощувам при сестра ми и следващия ден да се устремя към Родопа от Автогара „Юг”. До сега помня, бях на с. Лилково. От единия край на вагона, от който слязох нещо се случи, скупчиха се хора, някои викаха: „Полиция!”, други не искаха да се вика полиция, твърдейки, че това не е бебе а лайно. Аз успях да видя предмета на спора. Бе нещо като кукла с много голяма глава, с рамена, в горната част от материал като пресовани топки, по-надолу следваще консистентна, по-свелла част, завършваща като с допрени крачета. Туй нещо бе поне 1,5-2 кг и стоеше подпряно на релсата като седнало бебе точно под тръбата на клозета на вагона. Че не е бебе, изхвърено през тоалетната тръба бях убеден, но как е възможно, питах се аз да се изходи такова огромно нещо, то има 2 кила. Вече към вагона тичаха милиционери и питаха, къде е подхвърленото бебе, за да го приберат.

   Този спорен и досега е жив в мен, и той спеше в подкорието ми. Но се разбуди. По едно време показаха клип от морето с един кандидат за депутиране, Христо Иванов. Байрак носеше, бореше се с охранители, скокна от една лодка. Приликата му  с „бебето” под тръбата на влаковата тоалетна бе абсолютна, като разликата е само, че той е по-едър от „бебето” и ходи. А „бебето” кротуваше, опряно на релсата.Този спомен обаче не ме разтърси както предишния с настъпената жаба с изскокналите очи, а предизвика у мен смях. Мисля си, ако не „бебето”, а Христо Иванов стоеше опрян на релсата ощо по-голям щеше да е джумбуът – вместо два или пет, хората щяха да викнат още повече милиционери, само че не свръхедро лайно, а човек от кръв и плът щяха да открият милиционерите, опрял се на релсата и да го отведат в участъка дса напише що дири там.

    Ако има разлика между „бебето” и Христо Иванов, тя е в обемите на тези две доксандокус /деветдесет и девет/ оригинално изходени на този свят „бебета”.

  

  До тук спирам с аналогиите. Някога ще прподължа с други популярни образи, като напр. Дълбоката Рада, Дълбокото Гърло, Бърза свирка. Да получат тези личности перфектно прецезираните си агентурни псевдноними /б. м. прякори/, мога да обясня от една съвсем друга гледна точка.

    Някога може и да се върна на тази тема отново.





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8008801
Постинги: 3401
Коментари: 8948
Гласове: 15945
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930