На приятелите ми в Блог. бг, които обичат музиката по случай Новата 2023 ГОДИНА !

                              ДВЕ МНОГО ВЕЛИКИ КАМЕРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

    В този мой постинг ще приложа линк с две много велики произведения, по едно клавирно трио от Брамс и Шостакович.  Между тези двама титани в музиката има връзка, която уподобявам на предаване на щафетата на изкуството от единия към другия в края на  ХІХ и началото на ХХ век.  

      Произведенията на Шостакович за тези, които са запознати с тях повдигат и въпроси, един от които е:

    - А защо и в ХХ век да няма отново един Брамс?

   Ще цитирам и друг един въпрос, който Шостакович поставя със своята 10-а симфония, написана сред смъртта на Сталин през 1953 г. Той е:

      -       А сега накъде?

Въпросът му има съдържа и отговора в края на симфонията му:

       -       На никъде!

  Шостакович бива наричан Бах на ХХ век. Основанието на музиковедите за това сравнение е неговото полифонично мислене и цикъла му от 24 Прелюдии  фуги, които той пише след посещението си в ГДР. Истината е, че той пише най-великите Прелюдии и фуги след Бах, но още по-точната истина е, че той е един Брамс на ХХ век.  В творчеството си като композитор Шостакович прилага достиженията на Брамс. Не случайно той пишейки своето Първо клавирно трио оставя място за опус, отговарящо на опуса на Брамс за Първото му клавирно трио, №8. Същото важи и за Първия му цигулков концерт, не така популярен както този на Брамс, но не по-малко велик, музикантите знаят защо.

 Брамс пише три клавирни триа. Първото от тях има опус 8, както и Първото трио на Шостакович. Писано е когато Брамс е на малко над 20 години. Въпреки това обаче творбата е като на зрял в изкуството майстор. Триото е доста дълго и сериозно като музикално произведение. То продължава към 40 минути  и е в рядко ползваната тоналност си мажор.

  Второто му трио е писано в много силен творчески период, когато той пише Четвъртата си симфония, Втория концерт за пиано, Втората си виолончелова соната и други свои творби, които ще останат вечни Прекрасно е.

 Третото му клавирно трио е синтез на мисълта, в резулта на който със скромни средства трябва да каже много. Целият творчески път на Брамс е подобен на този на на тези три негови клавирни триа - той върви от голямото, към малкото, което насища с много голямо съдържание. Плод на този стремеж са и безсмъртните му последни 4 клавирни опуса, които той скромно нарича Клавирни пиеси, а те са сравними със симфониите му.

 Ще направя сравнение с времетраенето на клавирните триа на Брамс – ако Първото е 40 мин., Второто – 30, Третото му е само 20. Въпреки това обаче то е четиричастно, красотата на всяка част е недостижима.

 Спомням си веднаж един разговор между мен и цигуларката Гинка Станчева, която с пианистката проф. Савка Шопова дълги години се изявяваха като сонатно дуо.

 Говорехме, че тя е участвала и в други камерни ансамбли, като припомни за едно прекрасно трио, което са свирили, Третото на Брамс. Докато разказваше за него тя промени излъчването си, от нея се излъчваше радост, въодушевление, пренесе се в друг свят, този на музиката на триото.

 Шостакович пише две Клавирни триа. Първото етипично младежко негово произведение, напомя ми за Първата му клавирна соната. Тоналността е на последното Трио на Брамс, до минор. Факт е че, той дълго работи над тази своя творба, защото я издава след няколко други, запазвайки поредния й номер така, че да отговаря на Първото клавирно трио на Брамс. Музикалният език на Шостакович е труден, красотата му може да се разкрие /само!!!/ пред запознатите с творчеството му и връзката на творчеството с историята на СССР, защото той се явава ЖИВ БАРОМЕТЪР /!!!/ на времето, през което е творил. Това важи особено за това произведение, в което има на места оркестрова звучвост, на места полифония доста в начален стадий, и което като стил според мен принадлежи към романтизма. Триото на Брамс остава в класическите рамки, то звучи симфонично. Отчитам, че Шостакович е имал възможността преди да напише това клавирно трио да се запознае с всичките триа на Брамс.

 Едно от най-великите произведения на Шостакович, не само в камерния жанр, е неговото Второ клавирно трио. То е писано през 1944 г. по трагиччен повод. Неговият приятел и духовен събрат в музиката, а също и учител, Солертински, умира в Москва от глад. Солертински е може би най-големият изкуствовед на СССР, възпитан преди ВОСР. Той е оставил и доста трудове за музиката. За да бъде така повлиян Шостакович от неговите възгледи за музиката доказвава, че Солертински е бил велика личност като изкуствовед и неговата смърт – голяма загуба за събрата му по изкуство. По това време Шостакович е интерниран от Лениград в Куйбишев, наоколо са се водили тежки боеве. Плод на тези времена е Осмата симфония на Шостакович, любимата на Рихтер, но и на мен.  Тя донякъде програмна, напомням за Третата й част, със сраженията и падането на снарядите, за Четвъртата, с Пасакалията, символизираща мъката при прибирането и погребването на загиналите войници.

  Покъртен от смъртта на Солертински Шостакович пише Второто си клавирно трио, което посвещава на паметтта на своя приятел и учител, Солертински.

Триото съдържа много мощ, много красота, но е и дълбоко трагично.Четиричастно е, но в самите части има допълнителни разработки, модулации, основната тоналност е ми минор. Център на произведението се явява Третата му част, Ларго. Тя е написана във форма на пасакалия, като темата се провежда в осем акорда. Тази тема се провежда във финала на Триото, което също е изключение. Понякога във финала на музикалното произведени, напр. при Концерта за виолончело на Сметана или при Третата симфония на Брамс се загатва за основната тема от Първата част, тук се загатва за темата на Пасакалията. Такав силна тема и толкова кратка, пак само в осем тона, има само в Пасакалията на Брамс, Четвъртата част от неговата Четвърта симфония, достойна да се сравнява с Моцарт-овата Симфония „Юпитер”

   Ще приложа линк и с още едно клавирно трио от Бетховен. То има опус 1 и показва от каква космическа висота започва творчеството си Бетховен. Попаднах и на страхотен запис с него.

  А сега две изречения извън темата, не за музиката, а за изродите:

  В края на годината, между Коледа и НГ, вместо да имаме празници, изроди /подкрепени доховно от други изроди като Орбан, Радев, Лукашенко и др./ с ракети избиват хора, рушат жизнената им среда, превръщат храните, студа и природия газ в оръжия за масово унищожение на хора в бедните държави и терор над хората по целия свят. Ако една крачка тия изроди бяха направили към изкуството, тази жестокост през ХХІ век в Европа нямаше да бъде възможна...