СЪДБАТА  НА  ТРИ  ЦИГУЛКИ  “СТРАДИВАРИУС”

    Амати, Гуарнери, Скрадивариус, това са великите майстри на струнни инструменти. Цигулките Гуарнери и Страдивариус са почти еднакви като форма, а тези на Амати са с малко по-голям обем, по високи са в средата. От тези майстори има запазени и други видове струнни инструменти - виоли, виолончели и дори контрабаси. В музея на Бетховен има иструменти за струнен квартет – две цигулки, виола и виолончело, изработени от Страдивариус. Аз когато чуя за този майстро ме обзема особено чувство, все едно съм на свято  място. Възприемам го като светец с много висок ранг.

   Първата история на един „Страдивариус” е тази с цигулката на Еужен Изаи. Той е един велик белгийски цигулар, като композитор най-извесетн със сонатите си за соло цигулка. Той на няколко  пъти изнася конерти в Москва и Петербург, но една изява в Петербург той едва ли е забравил докато е бил жив. По време на изява на сцената с друга цигулка, по-подходяща за пиесата, която изпълнява, крадци изчезват от стаята му прекрасния му инструмент. Този инструмент не е открит до днес, което е нормално. Той не е откраднат от музиканти, а от идиоти с цел да го продадат.

    Скоро след това започва ВОСР, която остави Голямата страна в състояние, каквото е днес напр. гр. Мариупол. Такава вещ да попадне сред изроди и те да не я унищожат, просто няма как да стане. Каквото правят днес прочиствателите на Украина от кафявата чума – влачат яма – същото е било и по време на ВОСР. Уродство, което днес продължава в Украина.

   Втората история на един „Страдивариус” е доста трагична. Големият френски цигулар Жак Тибо е в Барселона, а след изявата си там ще пътува за Япония. Само че самолетите тогава, 1953 г, са били доста несъвършени. Блъскат се в един връх на Алпите и всичките пътници загиват. Включително Жак Тибо и „Страдивариусът”

   Третата история на един „Страдивариус е щастлива. Давид Ойстрах, който е имал хоби майстор на цигулки, отива на турне в Щатите, първото си турне, където се вижда с Яша Хайфец. При срещата им той свири на неговата цигулка, и тя „Страдивариус, каквато е и на Ойстрах. Само че макар и съвършени, всяка цигулка е различна.

   Интересен е случаят след концерта на Ойстрах. При него отива една баба и му казва приблизитерно следното:

   Ти много пубаво свириш, баби. Ако идкаш ела у нас, на тавана има една цигулка, за която казват, че е много хубава!

Ще ти я дам!

   Ойстрах отива и намира нещо изключитално ценно, една цигулка „Стрдивариус” толкова хубава, че има и име, Марсик. Кой обаче е свирил на нея, как е стигнало до Америка, нте е ясно. Написана е само годината, когато е направена. Важното е, че цигулката намери когото трябва. След този случай Ойстрах пътуваше с футляр за две цигулки с терморегулация, осигурявана от батерии.

   Каква е съдбата на тези цигулки не цзам, но знам съдбата на рояла на Рихтер. При строежа на дачата му, роялът, който няма как да влезе в сградата бе поставен в нея, спуснат с кран. След това къщата му бе покрита.

   След смъртта на Рихтер бандюги събориха стена и изчезнаха рояла му. Колкото се намери цигулката НА Изаи, толкова ще се намери И рояла на Рихтер.

   Или колкото една домакиня от Украина би си намерила пералнята, открадната от пречиствателите на страната от кафявата чума.