ДВЕ ПРЕКРАСНИ СОНАТИ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО ОТ БЕТХОВЕН
Бетховен твори камерна музика през целия си живот. Той започва кариерата си с този тип творби, оп. 1, в който публикува три Триа за пиано, цигулка и виолончело. Третото от тях е връх в този камерен жанр, създадено от младеж, осенен от гения твърде рано! Същото прави Брамс в началото на творчеството си, създавайки своите три клавирни сонати, Третата от която е нещо много велико.
Като пианист преди да започне композиторската си дейност, в началото той създава доста клавирни сонати, започвайки от много високо ниво. Цитирам трите му Сонати за пиано оп. 2. Първата от тях е красота и младежки устрем, Втората е бисер, Третата е концерт за пиано и оркестър, изпълняван само от пианото.
Първите сонати на Бетховен за пиано и струнен инструмент са неговите две Сонати за виолончело и пиано оп. 5. За виолночело Бетховен пише общо 5 сонати, най-популярна от които е Третата оп. 69. Много е велика. Тя е писана в периода, когато той създава много велики произведения, между които и Кройцеровата соната, а също и Третата си симфония.
След последната си Соната за цигулка и пиано оп. 96, Бетховен пише последните си две Сонати за пиано и виолончело оп. 102, характерни за неговия късен творчески период, когато той насища творбите си с полифония.
Сонатите за цигулка и пиано на Бетховен са прекрасни. Те са 10. Първите три са издадени с оп. 12 през 1897 г. Любимата ми от тях е Третата. Аз я наричам Малката Кройцерова соната. Като полет на гения на Бетховен тези две творби са свързани във висините както двете симфони в сол минор на Моцарт.
Три години след тези три прекрасни сонати, Бетховен пише още една, в минорна тоналност. Идеята в нея той доразвива в следващата си минорна Соната с оп. 30. Това е едно от най-сериозните произведения на Бетховен в този жанр.
Много популярна е Сонатата на Бетховен с оп. 24, наречена не от него Пролетна. Такива са настроенията в нея. Имаше един филм за професор, химик, любител музикант, който твърди, че той и жена му, любители цигулар и пианистка са оцелели в отровите на работното им място поради енергията и красотата, черпена от тях от тази соната.
Най-популярна от всичките Сонати на Бетховен е неговата Девета соната, наречена Кройцерова. Първата й част съдържа такава мощ, че слушайки останалите й две части, тя продължава да звучи в мен и не мога да се съсредоточа. Гениална за тази соната е малко да се каже.
Последната му Соната за Цигулка и пиано оп. 96 е писана в 1812 г. в период, когато той излиза от творческа криза навлиза в последния си творчески период. Това е философско произведение, за зрели хора. Не само за музиканти или образовани любители музиканти, към които се причислявам аз.
Ще потърся линк на тези две сонати с Ойстрах и Оборин. Има страхотни изпълнители, но за мен изпълненията на тези двама професори в Московската консерватория са се превърнали в класика.
Приятно слушане!
Извън темата:
Постингът написах за културните хора, които стават все по-малко у нас заради атаките срещу тях, че са такива, а не за агресвивните трифоноворадеви простаци, създателите на контракултурата в България.
