ЗА ОРЛИТЕ, С КОИТО СЪМ ИМАЛ ДОСТА СРЕЩИ ПО ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ.
Орлите са част от Божиите творения и за тях Майката-природа е приготвила специална ниша. Подобно на бозайниците, които живеят във водата и не я напускат, започвайки от делфин и достигайки до синия кът с тегло над 100 тона, така многобройни са и орлите. Тези, които обитават нашата географска ширина са четири вида. Най-дрбените се наричат гераци, не са красиви. Разпознават се, че са хищници по клюна и сравнително голямата глава. Те се хранят с малки птици, с мишки. Следващите като големина се наричат соколи, по селата ги наричат догани. Те са по-едри, не притежават някаква красива опереност, но са специализирали в търсенето на храна. Понеже летят по бавно от птиците, с които се хранят, те разчитат на изнеанадата. Има един доган, специализилан да си хваща врабчета в короната на дървото. Навлизайки в короната той прибира крилата си и наподобява на снаряд. Ако удари връбче, свършено е с него. Ударът нанася с гърдите.
По-едрите екземпляри с големина на щъркел са известни като керкенези. Те са оперени много красиво и летят плавно, оглеждайки се за храна. Керкенезът разчита на дребни животинки като зайци или костенурки. Пръстите на краката му са достатъчно големи да обхване костенурката и да я пусне от високо. След това слиза и я изяжда. Когато налети на заек напр. при допира на петата на керкенеза, условен рефлекс свива пръстите с ноктите му и той го сграбчва. Не удря с гърдите си жертвата както соколите. Спомням си един керекенез, понесъл огромен заек, не можеше да се вдигне на повече от метър над пътя, как мина покрай мен.
Като деца хванахме болен керекенез, който бе кацнал на едно дърво. Нахранихме го с кайма, но нали бяхме глупави деца, вързахме му краката, а после през тази връзка прокарахме и въже. Керкенезът, набрал сили литна, скъса въжето, но отлетя с два вързани крака. До сега съжалявам за тази глупост, вероятно с вързани крака той е умрял. Най-големи от тези групи хищни птици са орлите. Нашият орел е спицифичен, както и нашата мечка, но общото е цветът им, те са кафяви. Тези орли имат размах на крилата към метър иполовина, живеят по двойки. Веднаж, легнал за да си почина под скалата Черней в Рила, на 50-на метра до мен кацна двойка орли. Кафяви, много едри птици, които в един момент без да си отворят крилете скочиха в безднати и като набраха скорост си отвориха крилете и започнаха да кръжат. Тези орли могат да вдигнат животно тежко до десетина кг. Нанасят удар по животното с гърди и по главата му с клюна си, здашеметяват го, сграбват го с ноктите си и го отнасят. Направи ми впечатление колко големи гави имат тези орли.
Друг вид орли има у нас, мършояди. Те са били много разпространени, но са отровени ведно с нашите кафяви орли. В изпълнение на соцзаповед да се поставят отрови за вълци, на отровата са подаднали малко вълци, но месото от високото е било забелязвано от орлите. Те са слизали и са изяждали отровата зда вълците. Чувствайки се зле, те са изяждали яйцата си, не мога да кажа като противоотрова или защото няма кой да ги измъти и отгледа орлетата и така нашият орел и мършоядът, наречен белоглав лешояд са изчезнали от природата ни.
Годините сега са различни, в планината почти няма домашни животни, с които се хранят кафявите орли или изхвърлени умрели коне, крави и др. едри животни, с които се хранят белоглавите лешояди. За да ги има обаче тези животни у нас те започнаха да бъдат отглеждани с помощта на хората. Белоглавите лешояди бяха внесени от Швейцария и по тази линия идват разходите за грижата за тях. Лешоядът гнезди по скалите, докато кафявият орел гнезди по големите дървета. Има няколко региона, където се отгреждат лешояди, аз знам два. Единият е на масива Триглав в Балкана, но там не потръгна. Вторият регион е над село Старо село в Родопите, билизо до с. Красино, известо с тракийските си светилища. Там условията за живот на белоглавите лешояди са прекрасни, липсваше им само храна, но сега има екипи, които събират умрелите едри животни по селата и натоварени в ремарке ги оставят на определени места. Най-много гнезда има по върха Кози камък над с. Студен кладенец. Наблизо има и пазачи на орлите от идиоти, които могат да ги застрелят. Има капан за лешоядите, за да бъдат те опръстенени с прикрепен предавател. Имало е и инцидент, в Турция са попаднали на болен орел с предавател и са заподозряли сраната ни в шпионаж. Достигнах един скален рид с аковци на орлите, наподобяащи вар, изсипана по скалите.
Извън темата да кажа, че мършоядите нямат обоняние. Те са буквално санитари в природата - това, което никое друго животно няма да го изяде, те го изяждат. Има обаче и орли с много силно обоняние. Гледах един филм от Аржентина с такъв орел. Заровиха парче месо на определено място и го наблюдаваха. Прелитайки на километър над него, един орел закръжи и се заспуска към това място, с него поеха и други. Един кацна точно на мястото, изрови го и го изяде. Там има и орли, котито се хранят само с кости, прилагайки технология за чупенето им. Не ядат месо.
След като има забрана и опастност от затвор, ако се застреля орел, появиха се отново кафяви орли. Един животновъд, бивш офицер, решил да изтрови вълците, оставил по соцтертипа месо с отрова. Случаят стана известен, този човек е от фермата над езерата Тръстения под вр. Издремец. Хванаха го, той казва, не съм, не го осъдиха. Едно орелско семейсто от толкова рядък вид е било погубено.
Освен белоглавите лешояди, в България бяха внесени и друг вид малки орли, Египетските лешояди. Те са връх на красотата. Заселиха ги по Круовмградско, където има много скали, в които те гнездят. Бях в с. Красино, където хората ми показаха един такъв лешояд, който с прибрани крила има черен цвят. Беше кацнал на върха на едното от светилищата там. Турците казаха, че тази птица има акъл. Точно в деня, в който й носят храна, тя стои на скалата и чака. А на скалата, на коато се качих имаше и орлово кладенече – издълблана от траките паница, леген на скалата, която задържа вода и орлето си пийва от нея вместо да се спуска долу до реката.
Египетски лешояди пуснаха и по скалите на Врачанския балкан над лудницата. Грижите за тях са били преустановени и вече ги няма. Керкенезът е по-едър от египетския лешояд. Орлите зимуват тук, разчитайки както мечките на запасената мазнина за енертгя, но египетските лешояди мигрират с щъркелите.
Какво ми направи впечатление когато бях по Хасковско.
В местността, наречена Железния мост, под Арката и Попмартиновата пещера има мутрокомплекс. В него се сбират и ловци, а после с джипове поемат нагоре по планината. На много места, където има извор, те имат и примитивни къщички, където се сбират да пият. Тези хора наподобявам на примати, които не мислят – с оръжие в ръката и желание да ударят нещо, те ще гръмнат по всичмко, коети премине или прехвърчи покрай тях. По-висш вид са маймуните с ракети, най-първата от която е Путин. Такива са уцелили и красивата лешоядка Бояна – някой от простаците, обучавани 25 години от Слави за такива и сега яхнати от Радев, с тяхната безпросветност да ни върне обратно в ОНД. Няма да ни върне, но култивираната дълги години простащина, за да бъде яхната от простакисимус, още дълго ще дава своите отровни плодове. Пътувайки по планината, аз нося храна зза мраките, за конете, за кучетата, за да не ме нападат. За мен да се убие такова рядко животно е престъпление. Простащината обаче би допуснала и нещо по-страшно от застрелването на орлицата – ще убие последния леопард, за да направ скъпо палто....
