ПОСЛАНИЕТО НА МОЦАРТ КЪМ ХАЙДН

   Въведение:

   Радевотрифоновата простащина в момента гази страната ни като валяк, но аз вярвам, че изкуството е по-силно от простащината и ще победи примативизЪма на предложителя на мандати и на правителства с люде, по-некачествени от самия него. Поради това ще публикувам постниг за музиката, в който ще се спра на един от  преходните периоди от живота на Моцарт, когато той достига по съвършенство симфониите на неговия духовен отец, Татко Хайдн и поема по път, различен от неговия. След смъртта на Моцарт обаче Татко Хайдн от Лондон достойно отговаря на достигнатото от Моцарт със своите 12 Лондонски симфонии, най-високото му достижение в този жанр.
    Край на Въведението

    Годината е 1781-а. Моцарт има академия във Виена, а няма време да напише обещаните произведения. За да спечели малко време Моцарт преработва една серенада, посветена на видна виенска личност, Хафнер. Така симфонията получава същото име,  Хафнер, и влиза в програмата на академията на Моцарт, която съдържа 10 негови произведения. Тогава не е имало аудиозаписи, хората са имали нужда да се докоснат до музиката и концертите са били много дълги, по 5 и повече часа.

   Симфонията „Хафнер” звучи тържествено, в ре мажор. Музиката й е много красива, цитирам втората част. В тази симфония обаче има послание към Татко Хайдн, защото тя е последната симфония на Моцарт, която наподобява напълно симфониите на неговия духовен отец. Симфонията започва с бавно встъпление, както симфоиите на Хайдн. Следва прекрасната Първа част, най-същетвената. Втората част е много красива. В този план са писани симфониите на Хайдн. Третата част пак наподобява симфониите на Хайдн, тя е Мениет с Трио. Красив, тържествен е финалът на смфониията, хайдн-моцартов.

   Отбелязвам, че Моцарт е преписвал части от симфонии на Хайдн. Целта на това „упражнение” е по-пълно да се влезе в стила на Хойдн. Същото е превел и Бетховен, преписвайки части от симфонии на Моцарт. Има съхранен ръкопис на Бетховен, който е преписал част от Симфония в до мажор на Моцарт К 338 и идеята е вложил във финала на своята Осма симфония.

   Следващатаа симфония, наречена Линцка, Моцарт пише за една своя академия в Линц през 1783 г. Имал е достатъчно време, написал е нещо много велико. В тази симфония той загатва за идеите си, които ще последват в неговите следващи симфонии, за съжаление последните...

   Първите три част на симфонята са каквито на Хайдн, но в Четвъртата част има нещо ново. Тя е много продължителна, доста сложна като музика, наситена е с полифония, каквито ще са следващите му 4 симфонии. При Хайдн до този момент такава симфония няма, но ще има след 1991 г, когато го канят в Лондон да го представят пред музикалната публика като велик творец, а той им посвещава 6 симфонии и после още 6. Времето, когато Моцарт е ученк на Хайдн в симфоничния жанр изтича, следва смяна на ролите, учитеелят става Моцарт, ученикът – Хйдн. След Линцката симфония Моцарт написва още 4 симфонии, едни от най-великите на света – Пражката, Героичната, от която е вдъхновен Бетховен да напише своята Героична симфония, Солминорната, най-популярната симфония на Моцарт и наречената „Юпитер” заради тройната фуга в Третата част 41-а симфония на Моцарт. В една от тях обаче, той закачливо се обръща към Хайдн, в 39-та, която започва с Адажио и има прекрасен Менует.

   Неотклонното Адажио, с което започват симфониите на Хайдн се среща и по-късно, цитирам 1-а и 4-а симфонии на Бетховен, 1-а на Брамс, която хич не прилича на Хайдн-овите и др.

   Приятно слушане на тези велики произведени с пожелание за туширане на простащината над страната ни в момента – култивирана от Трифонов и ползвана от Радев.