КЛАВИРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА БЕТХОВЕН – ХАРАКТЕРНО ЗА ВСЕКИ ЕТАП ОТ ТВОРЧЕСКИЯ МУ ПЪТ

    Бетховен като дете изучава виола и свири в църковен оркестър на една църква в Бон. Дарованието, което той има, го насочва към клавира, по природа многогласен инструмент. За разлика от пианото виолата служи да придаде хармонична плът на камерния ансамбъл или оркестъра. Това не пречи на Бах обаче да напише Шестия си бранденбургски концерт само за виоли, които придават някакъв полумрак на произведението му.

    Заниманията по пиано на Бетховен са кратки, той напредва много бързо. За кратко време той става отличен пианист и се изявява и като такъв до настъпване на глухотата му. Освен пианист, Бетховен импровизира на пиано и композира. Когато отива при Моцарт, Моцарт му задава тема за импровизация, а след изпълнението му казва:

     -  Този ще накара светът да заговори за него!

    Подобен израз по-късно след изява на Бегтховен казва и Гьоте.

    В началото на композиторската си кариера Бетховен пише предимно за пиано и за пиано в ансамбъл с други инсрументи.  Той започва кариерата си като композитор от такова високо ниво, че не е  разбран като творец дори от Хайдн. Причина за това има и друга – Бетховен е творец на ХІХ век, докато Хайдн си остава творец на ХVІІІ век, в него живее духа на Моцарт. Трябва да минат години, а може и и векове, за да бъде правилно оценен творецът.

   Първите твобби на Бетховен са три клавирни триа, Третото от което е отправено единствено към вечността. Той пише после още три триа през живота си, но Третото от оп. 1 остава като паметник за него от младостта му, свидетелство за полета високо-високо на младия гений, тогава само на 24 години.

   Сега обаче щепиша за клавирните му произведения за соло пиано, на които той гледа много сериозно и поради това те са харкактерни за творческите периоди на живота му. Докато достигне до последните си години, когато неговия инструмент става струнният квартет, притежаващ по-големи възможности от тези на клавира.

   Първите три сонати за пиано, които Бетховен публикува, са три. Те са издадени като Опус 2 пред 1795 г. Посветени са на Хайдн. Всичките са прекрасни – развълнуваната №1 във фа-минор, втората в ла мажор и третата, напособяваща концерт за един интрумент, в до мажор. Любимата ми от тези сонати е Втората. Бетховен е на 25, но е озарен от гения. Всичките тези сонати са четиричастни, за раздлика от сонатите на Хайдн и Моцарт, които са тричастни. На клавирната соната по времето на Бетховен и след него се придава много гояма тежест и те стават все по-сложни като музика. На Брамс и четири части не му достигат - в Сонатата си във фа-минор той с нуждае от 5 части.

   В началния си творчески период Бетховен работи много върху клавира, цитирам сонатите му с опуси / не ги знам по номера!/:  7, 10, в който има отново три сонати, 13 с популярната Патетична соната, 14, с две сонати. С пиано са и доста негови камерни творби от този период, вкл. три сонати за цигулка и пиано - прекрасни, две сонати за виолончело и пиано, едно трио с кларинет, един Духов квинтет и два концерта за пиано. Велико нещо! Силата, младостта и разточителността на мисълта му нямат предел. За първи път Бетховен се замисля за това, да бъде по-кратък и ясен, след критика на Хайдн за неговите струнни квартети оп. 18. Бетховен се чуди на себе си:

   Как съм могъл в  една творба да заложа толкова идеи, колкото стигат за десет!

    Минават 10 години от живота на Бетховен, неговите творби се променят, както се е променил и той. Творбите му, които напомнят замечтано дете на прозоеца, вече не са такива. Те са мъжествени, виличествени, строги. Пример за това са двете му клавирни сонати Валдщайн и Апасионата. Сонатата „Апасионата” се е превърнала в символ на творчедтвото на този велик човек. Тя е най-великата от клавирните му сонати до този период, когато той за доста дълго време не твори в този жанр. Сонатата „Апасионата” е тричастна. Тя съдържа огромна мощ, на пределите на възможностите на клавира. Слушайки сонатата аз изпадам в силно емоционално напрежение и не се усещам, ме дишам. Добре, че тя има тази дълга втора част, Тема с вариации, сравнително спокойна, да може човек да издъпжи на силните емоци. Идиотите приписват изключителна любов на сифилитика Ленин към това произведение, но мотивите на сифилитика са да търси контакт с една дама от висшето общество на Италия. Писал съм постниг, в който съм публикувал иманата. Останалото, включително и картината как сифилитикът слуша сонатата са фалшиви новини.

   По времето, когато Бетховен твори „Апасионата”, той създава едни от най-вериките творби, пристъпвайки към мъдростта. Тогава пише Третата си симфония, Кройцеровата соната, Трите струнни квартета „Разумовски”, Четвъртия си концерт за пиано, Цигулковия си концерт, прекрасната си Трета соната за пиано и виолночело. Най-популярната му творба от този период обаче е Апасионатата, а след нея идва Кройцеровата соната.

   Следва много сериозен срив в живота на Бетховен, който не иска да бъде самотник в живота, а да има съпруга, деца. Меценатите му навлизат във финансова криза, която се отразява и на него. Но Бетховен има да каже още много и какво е това много той отново загатва чрез клавирните си творби. Той отново твори  Сонати за пиано, най-популярната от които е Хамерклавирът, най-трудната техническа и като музика негова соната, която завършва с грандиозна фуга. Следващите три сонати обаче след тази са много различни и са върхът на този жанр в музиката. Любимата ми соната е оп. 111 в до минор. Тя е твърде далеч от традициите, състои се само от две части. Първата е като раздяла с времето от Героичната му симфония и Сонатата „Апасионата”. Като тези две творби започва Сонатата оп. 111, но това време отминало. Дошло е времето на избистреня разум, на погреда в  бъдещето на музиката. Този поглед е отразен във втората част на Сонатата. Тя се съттои от тема, наподобяваща хорал, с шест вариации, като след тях темата се повтаря. Такава висша музика, възложена на клавира повече няма в световната история. В тази част има всичмко,! В нея е включено и предвиждане, че ще дойде времето и на джаза в музиката. Слушал съм в много изпълнения тази Соната, за най-велико считам това на Евгений Могилвевски.

   За първи път чух тази соната през 1966 г. в Зала „България” в изпълнение на Антон Диков. Занемях, замрях. След това той изпълни Шеста соната от Прокофиев, и тя прекрасна, но в ушите ми звучеше оп. 111 и въобще не можах да се съсредоточа върху прекрасната соната на Прокофиев.

   Прилагам линкове на тези три сонати. Приятно слвушане!

 

   А сега извън темата.

   Клавирът е любимият ми инструмент, а Сонатата на Бетховен оп. 111 е любимата ми клавирна соната. Аз казвам обаче и нещо повече – това е най-великата клавирна соната.

   Ако хората познаваха повече творбите на този велик човек, а не чалгата, днес нямаше да има путинска арогантност, която трови живота на Европа и радевотрифоновата простащина, която тероризира всички интелигентни хора в страната ни. Просто, животът щеше да бъде по-съвършен, хората по-биха могли да дадат отпор на идиотите, които ги яхнаха.

Пращам ти линк горе на моя любим Бетовенов концерт за пиано и ми е интересно какво ще кажеш за Георги Василев. :)))

Негов преподавател бе г/жа Дарина Кантарджиева. Момчето е от Пазарджик, баща му е свещеник. Слушал съм много негови продукции тук.
Мисля, че момчето бе в 11-и клас, когато в България дойде за да проведе Специален клас една българдска пианистнка, омъжена и живееща в Полша, Катер/ж/ина Попова - Видрон. Тя е председател на престижния Международен конкурс за пианисти "Шопен". Госпожата хареса Герги и предложи на родитерите му да се премести в Полша, където тя ще се занимава с обучението му. От тогава не съм чул нищо за него. Предполагам, че сега той е на 22 години.
Не мога да коментирам изпълнение на Концерт за пиано и оркестър от Бетховен от дете на 12 години. Много от талантлинвите деца на НМУ "Л. Пипков" се изявяват в съпровод на симфоничния оркестър на Враца. Бил съм там десетки пъти, винаги пътуваме през Пролома. Мога обаче да кажа нещо за Третия концерт на Бетховен за пиано:
Бетховен е на 30 години, ще има концерт с творби на Моцарт, между които и неговия 25-и Концерт за пиано в до-минор. Бетховен е напрегнат, неспокоен, след концерта казва:
- Ние няма да можем да напишем такова нещо!
Въодушевен от тозии шедьовър, Бетховен започва да твори концерт в същата тоналност и дори със сродна основна тема в първата част. Така се ражда този Концерт на Бетховен, писан от него в преходния му период от млад човек към навлзащ в епогея си композитор. Преди да напише този Концерт Бетховен изпълнява ре минорноя Концерт на Моцарт - единственото произведение, което не е писал той. И оставя една знаменита каденца към този Концерт, аз я наричам Мочартово-Бетховенова. Същото след години сторва Брамс, комуто да свири пред публика е неппиятно. Каденцата на класика Бетховен е по-романтична от каденцата на романтика Брамс. И още нещо за този концерт, Втората му част се нарича Романца.
И накрая - търся информация за развитието на Георги.

ЕТО ОЩЕ ЕДИН МЛАД НАШ УНИКАЛЕН ТАЛАНТ - Мария Мравова.
Много са таланливите български деца.

Иначе Георги последно го гледах на фестивала Пиано Екстраваганца под кураторството на Людмил Ангелов.
Сега не зная къде е Георги. Може да учи в някоя Европейска Консерватория.

Ами Евгени Божанов? Уникат невероятен. Сещаш ли се..., дето стана 4-ти в конкурса "Фредерик Шопен". Свири много артистично, освен мега талантливо. :)))

Преподавателката й е г/жа Антонина Бонева, лелята на Пендачанска. Истината е, че момичето се труди много и непрестанно готви нови пиеси за конкурси.
До тук е комнентарът ми за нея.
А по другия коментар:
Руската мафия в музиката, писал съм кой е главният мафиот и кой е заместникът му, преди години на престижния конкурс "Шопен" така направи, че първата награда получи една никаквица, Авдеева, за която от тогава до сега никой нищо не е чул. Отговорът на тази мафиотска история бе, че последва предложение да се закрие или бламира престижният Конкурс "Чайковски" . Той се проведе обаче. Както един наш гимнастик лишиха от златня медал в Гърция, така и на Божанов отнеха престижната награда Победител на конкурса "Шопен". Този Конкурс е един от тези с най-голяма тежест в света.