КАК ВЕЛИКИТЕ ТВОРЦИ СИ ПОМАГАТ – 2

   В предишния си постинг от тази серия писах за симфониите на Великата троица в класическата музика – Хайдн, Моцарт и Бетховен, които за мен са Света Тройца. За да се формирам като човек със съхранена ценностна система и обичащ изкуството, тези трима великани в музиката са допринесли за този процес с мен, протичащ с променлива светлина през целия ми живот. Светлината, с която те ме озаряват наричам променлива, защо аз се променях през годините. Сега с избистрен с напредване на годините ми разум и след доста труд върху музиката в много широк спектър за да стана просветен любител музикант, вече осъзнавам величието им. Благодаря на Бог, че съм се родил обичащ музиката. Аз не мога да си представя какъв бих бил, ако тя не бе спътник в живота ми. Може би като Радев или пък като Трифонов...

   В миналия постинг писах за симфониите им, като обърнах внимание на връзката между тях – как те си помагат, как се радват на успехите на другите, как се учат един от друг. Бетховен влиза по-късно с творбите си в тази Тройца и поради това цитирах малко негови симфонии, но сега ще се спра на струнните квартети на класиците, където връзката между тримата е особено силна. Началото е Хайдн, бащата на този камерен жанр - струнният квартет, но през 1784 г. влияние върху творчествато му оказва Моцарт. Моцарт умира твърде млад, но неговите 6 струнни квартета, посветени на духовния му отец Татко Хайдн оказват влияние върху творчеството му и той в края на живота си пише 6-те Императорски квартета, в които ползва достиженията на Моцарт. Бавната част от Третият квартет от тази серия става химн на Австрия, после на Германия, като броят на вариациите отговаря на броя на куплетите в химна.

   Сега ще поясна този творчески процес, започнат от Хайдн, минал през Моцрат и после оказал влияние върху Хайдн в последните му години, а също върху Бетховен и Шуберт. От тях пък други се учат, първо Брамс, след това Шостакович.

   Струнният квартет е най-трудна за писане и разбиране музика в камерния жанр. Да се напише струнен квартет е  по-трудно от симфония, концерт или соната. Това равновесие между четирите инструмента в квартета - две цигулки, виола и виолночело, звучи като един инструмент, който може да превъплъти всичките душевни състояние на човека, дори и когато умира. Бах постига това с клавира в неговите Прелюдии и фуги, Шуберт го постига в неговия Стгрунен квартет в ре минор, наречен „Смъртта и момичето”. Този квартет е толкова силен емоционално, че човек преживява тази смърт – узнаването от момичета, че ще почине, борбата й срещу това и примирението, изразено с музиката в хорал. Никакъв друг инструмент, та дори и най-великият, пианото, не може да предаде това усещане на слушателя, дори и оркестрър. Може би само частта Лакримоза в Реквема на Моцарт.

   Струнният квартет е рожба на класицицзма, неговият отец е Татко Хайдн. Той има най-много творби в този жанр – Птичи квартет, Слънчев квартет, Жабешки квартет и др, които с всеки следващ стават все по-сериозни. Така се стига до 6-те негови струнни квартети, наречени „Руски” заради посвещението им на руския император тогава Павел І. В тези квартети Хайдн достига върхът в този жанр.

    Моцарт също пише струнни квартети в ранните си години, но те не са съществена част от творчеството му. И дори престава да пише струнни квартети около 10 години. Точно толкова години престава да пише квартети и Хайдн, докато  през 1783 г. той издава своите 6 струнни квартета, известни по света като „Руски”. В тоях той премисля и променя формата им, като се отказва от фугирания финал. Запознат с тези велики произведения, Моцарт решава да каже и той своята дума в този жанр, сяда и започва да пише серия от 6 квартета. Моцарт пише тези шест квартета повече от година, започвайки с номер К 387 и завършвайки последния с номер К 465. Във времетоу когато пише тези квартети той издава още 70 /седемдесет !!!/ творби. Тези творби Моцарт не пише на един дъх, а преписва части от тях изцяло, други поправя. Още два случая с поправки на творбите си има Моцарт – когато пише двата Дуета за цигулка и виола в Залцбург, в опит да помогне на болния Йохан Михаел Хадн и още една поправка има на Концерта за пиано в ре минор, където той здрасква цял един епизод без да го поправя и го земеня с нов. Моцарт е пишел на един дъх, напомням за идно чудо, недостижимо за другите композитори – за месец и половина без никаква поправка той пише последните си три симфонии. Те са били в него, той гои пренесъл от мисълга си на хартия, никога не ги е чул за се изпълняват. Но те са велики така, както тези 6 квартета, за разлика от последните му симфонии, донесли радост и на Хайдн и на Моцарт.

   Накратко ще спомена номерата на тези 6 квартета, ако някой реши да се запознае с тях. Който може да ги разбере обаче, след този процес не само ще погледне по различен начин на Моцарт, но и той самият ще се промени, ще добие нов критерий за красота не само в музиката.

  Първият квартет е с номер по Кьохел  387 в сол мажор. Нивото на този квартет е на такова ниво, че той още с него задминава учителя си. Но квартетът е написан точно както са писани квартетиете на Татко Хайдн, с фугиран финал.

  Следващият му квартет е К 421. Този квартет в ре монор е един от любимите ми, ще спомена и другият. Във всичките квартети на Моцарт има част Менует, в този квартет обаче танцът е доста тъжен. Има и Трио в този менует, красота, която трябва да се чуе от обичащите музиката. Този квартет е оказал влияние върху гениалният квартет на Шуберт в същата тоналност, с варияции в бавната му част върху песента му „Момичето и смъртта”.

   Третият квартет от тази серия е К 428, в ми бемол мажор. Не мога с думи да опиша красотата му, запознаването с него е преживаване.

   След тези три квартета Моцарт малко си почива и започва втората тройка в тази серия. Първият квартет е в си бемол мажор. Музиката в него става по-сложна от тази в предишните квартети. Прекрасно нещо.

   Следва Квартетът 464 в ла мажор, другият ми любим квартет от тази шестица. Съвършенството му е причина Бетховен не само да се учи от него, но и да припише – учейки се от Моцарт – негови части. Характерно за този квартет е, че макар в тоналност ла мажор, той завършва тъжно – факт, който учудва Бетховен, написал това в разговорните си тетрадки. Този квартет обаче доста е впечатлил Бетховен, видно от неговия квартет оп. 127. Бвните части на тези два квартета доста си приличат.

  Серията ог 6 квартета Моцарт завършва с Квартета К 465 в до мажор. Той започва мрачно, с дисонанси, но небосводът проблясва след провеждане на прекрасната първа тема в първата му част. Характерното за този квартет е, че Моцарт е постигнал оркестрова звучност. Както някои композитори имат така силни клавирни творби, че имитират дори оркестър, тук Моцарт постига същото с възможностите на струнния квартет.

   Квартетите са готови, Моцарт ги преписва на чисто и ги посвещава на Хайдн, когото кани в дома им във Виена. Посвещението е написано на италиански език, защото Хайдн цял живот е мачтал първо да учи музика в Италия, после поне да посети Италия, но не имал тази възможност. А Моцарт говори всичските езици на Западна Европа.

  Хадн взема подаръка си, разгръща го, а партитурата за него е змучаща музика.  Смутен, за да е убедителен, казва че е честен човек и от тази позиция казва, че такива велики творби няма и че Моцарт е най-великият композитор на света.

   За да напише обаче Моцрат тези 6 квартета, причина са Шестте струнни квартета на Хадн, наречени Руски. Те са издадено по късно от Хобоко с опусен номер 33.  Тези 6 квартета разпалват творческата искра у Моцарт за да напише и той своите квартети, символ на красотата не само в музиката. Хайдн обаче, запознат с тези квартети, също замисля да напише още една серия квартети и сторва това след смъртта на Моцар в неговите Шест квартета, посветени на руския император Павел І, поради това наречени „Руски”. Тази история ще се повтори още веднаж с Лондонските 12 симфонии на Хайдн, най-великите му, в които той – по неговите думи – се учи от Моцарт.

  Достигенията на Моцрат в струниия квартет стават причина в този жанр – най-трудният в музиката – да се изяви и Бетховен. Моцарт е роден 24 години след Хайдн, Бетховен – 14 години след Моцарт.

   Сега малко и за квартетите на Бетховен, на които той гледа много сериозно:

   Вдъхновен от 6-те квартета на Моцарт, посветени на Хайдн, Бетховен също пише 6 струнни квартета, което иска да посвети на Хайдн. Твърде млад е обаче Бетховен за да достигне съвършенството на Моцарт, писал квартетите в най-силните години на живота си. Хайдн крититува квартетите на Бетховен, той е вещ по квартетие, дори ги и недохаресва. Огорчен, Бетховен си прибира кваретите, но и ги попрява където е имал забележки Хайдн. Не му ги носи втори път, а ги посвещава на княз Лобковиц.

   Тези 6 квартета Бетховен пише на твърде ранен период от живота си, той още няма опита, силата, да напише струнен квартет като тези на Моцартт или Руските на Хайдн. Той ще стори това обаче по-късно. Да отбележа още една такава грешка на Бетховен. В неговия опус 16 той, още съвсем млад,  пише произведение, същото таго това на Моцарт, Духовият квинтет К 452, което Моцарт счита за любимо от всичмките си творби.

   Годините минават, Бетховен навлиза в най-силните си години - време да напише квартет. Той натисва 3 под опус 59. Поводът е руски музикален материал, народни ресни, предадени на Бетховен от почитателя на музиката му княз Разумовски, служител в посолстото на Русия във Виена. Тези квартети са много силни и много майсторски. Немецът изведнаж се извръща и се появява руска музика, която той е взел от народните песни на руснаците. Квартетите са три, в тях има и един минорен, явно Бетховен е имал планове да напише 6 такива произведения. По времето на тези квартети Бетховен твори Сонатата „Апасионата”, Кройцеровата соната, Третата симвфония и др.

   Следващият квартет на Бетховен с оп. 74 е в ми бемол мажор,  наречен е „Арфов”. Той започва с бавно встъпление, както симфониите на Хайдн, а при провеждане на темата, тя се съпровожда с пицикати и звучи като арфа. Този квартет е изключително велика творба на Бетховен. Ако в Квартетите оп. 59 „Разумовски” преобладава Бетховеновото, в този квартет има и нещо Моцартово, от неговите посветени на Хайдн квартети.

   Квартетът е писан почти едновлеменно с Петия концерт на Бетховен, наречен „Императорски”. Аз бих го нарекъл героичен или войнствен.

  Още един квартет пише Бетховен, който излиза с опус 95 във фа-минор. Той е наречен „Сериозен”, но не от Бетховен. Бетховен се о питва да слючи брак с Тереза Малфати, но не се получава. Сяда и пише този квъртет. В най-трудното си време или в годините, когато композиторите са най-силни, тогава те пишат квартети. Така постъпва и Бетховен с този квартет. Създава неръкотворен паметник, от който по-късносе учи Брамс за неговия Първи квартет. За този квартет, оп. 95 ще кажа, че напомня на Петата симфония на Бетховен.  Тук темата е същата, съдбата отново чука на вратата.

   За доста години Бетховен престава да твори в този жанр, но му предстоят тежки години към края на живота му. С племенника си има проблеми, с брат си, със спонсорите си, засилва се заболяването ме воднянка. Бетховен се обръща отново към струнния квартет. И създава според мен най-великите творби в живота си, неговите последни 6 квартета. Тези квартети възприемам като плод на един разум вселена, а не като диктувани от Горе както при Моцарт. Създадени от Човек за Човеците.  

   Едно кратко отклонение:

   Имам специално отношение към титлата ГЕНИАЛЕН  и не считам, че тя винаги отговаря на личността. В случая с тази Тройца да мен Хайдн е неканонизиран светец, Моцарт – гений, а Бетховен – неканонизиран велокомъченик.

   Край на отконението.

   Първият от тези квартетие е оп. 127 в ми бимол важор. Още при първия акорд като през тялото ми да преминава ток, слушам, и докато не свърши, оставям всичко. Този квартет има в бавната маст един епизод, същият като този от бавната част на  квартета в ла можор на Моцарт. От последните квартети на Бетховен този ми е любимият.

   Следващият квартет, наричан „Квартетът с каватината” има опус 130. Той започва с фуга, но след това наподобява партита при подреждане на частите, не съдържа четирите облигатни части, а общо 7. Най-популярната му част е една малка ария, Каватина-та.

   Този квартет е завършвал с една гигантска фуга с тема в децими, но Бетховен издава тази фуга в атделен опус, 133, и правилно.

   Следва квартетът в до диез минор, и той плод на съвършения разум. Формата е класимеска, квартетът е изключително труден като музика.

   Бетховен се разболява и прекъсва за малко раотата си над квартетите. Оздравява обаче и пише нов шедьовър, Квартетът оп. 132. Неговата бавна част той озаглавява „Благодарствена посен за оздравяването ми”. И този квартет е много сложен, самият Бетховен препоръчва, да се слуша по-често, за да се разбере.

  Огънят, подържал съдържанието на котела кипящо и като резултат появили се толкова велики произведения, май е попрегорял. Бетховен издава Фугата за струнен квартет под опус 133. Това е най-сложната фуга за струнен квартет. Подолна сложна фуга той въвежда за финал на клавирната си соната „Хамерклавир”

   Идва реда на последния кварет на Бетховен с оп. 135. Силите лри му са се попривършили, казал ли е всичко в този жанр, болен е бил, той и малко сед това умира, но последният от Последните му квъртети не е на нивото на предишните с пръв от тях този с оп. 127.

   Да блогадорим на Бог, че ни дава такива спътници в живота, от които черпим вдъхновение, сили да се борим с идиотите, които ни налагат простотията си или ни тиранизират.

   Ако хората повече познаваха тази Света Тройца в музиката, ако не по-съвършени, щяха да са поне по-добри. И нямаше – може би да заподмятват ракети или да смазват с простотията си по-съвършените от тях.

  В линкове ще поместя Квартеттът на Моцарт в ла мажор, след него този на Бетховен в ми бемол мажор, след това Императорския квартет №3 на Хайдн и от Шуберт посъртвакият със силата си Квартет „Смъртта и момичето”

  Приятно слмушане с последващо упознаване на всичките картети, които цитирахв постинга си.

  Бележка моя:

  Този постинг ще го продължа, защото с понятието СТРУНЕН КВАРТЕТ са свързани още мното теми. Трудно нещо е струнният квартет дори за музикантите, от които най-труден се явява той за клавиристите.

   Възможно е да напиша и постинг, свързващ и клавирните творби на тази Света Троица в музиката.

   Какви Хора е имало някога, какви боклуцИ се пръкнаха сега....