ОТНОВО ЗА ЧАСТ ОТ КАМЕРНАТА МУЗИКА НА КЛАСИЦИТЕ
Двата постинга за творческата връзка между класиците Хайдн, Моцарт и Бетховен предизвикаха у мен много силни емоции и ме върнаха десетки години назад. Давам пример с тъжния менует от Квартета в ре минор на Моцарт, който дъщеря ни, сега На 47, току що проходила, се опитваше да танцува. Тогава нямаше компютри, с музиката се запознавахме чрез грамзаписи и предавания по Радио „Орфей”. Подчертавам, липсата на компютър въобще не пречеше на интересите ни към вузиката.
Много пъти в живота си съм слушал предимно произведения на Моцарт, като тези периоди са продължавали дълго. Слушайки неговите произведения, аз четях за тях, четях всичко, което намирах и за Моцарт, включително и големи глупости, одобрени за образователния процес по музика тогава. Попаднах обаче на сборника с анализ на произведенията му от Херман Аберт и на великолепния труд на музиковеда Алфред Айнщайн за живота и творчеството на Моцарт. Аз наричам Херман Аберт евангелиста на Моцарт.
Годините минаваха, аз отново и отново се връщах за определен период към музиката на Моцарт. Не оставях без внимание обаче и другите композитори. Така открих себе си в музиката, навлязох в нейната къща и от десетки години тя е един от моите домове. Не присъствам там като музикант, който се занимава професионално с музика, а като просветен любител музикант. Имам си любим композитор, Брамс, любим жанр на музиката, камерната. Най-много обичам полифоничните произведения. Когато слушам музика търся многогласието в нея. На този принцип ценя и пианистите, ползвайки по природа полифоничния инктрумент, пианото. Ценя най- високо тези пианисти, които умеят да извадят гласовете при полифонично провеждане на разработката или да подчертаят гласовете ако самото проезведение е полифонично, напр. от Бах.
Четох една стихосбирка преди ратко време и това извърших на фона на 6-те Сонати на Моцарт за пиано, писани от него когато е на 19 години. Всеки път, когато отново след години слушам Моцарт, откривам, че произведенията му са още по-хубави отколкото ги мисля и като да ги слушам за първи път. При други композитори ако чуя някое превъзходно изпълнение на тяхна творба проявявам интерес към него, но в случая с Моцарт е различно. Всеки следващ път, когато слушам негово прозведение, то ми се трува по-хубаво. Навлизайки по-сериозно в музиката, вече разбирам защо – защото музиката му макар красива е и много сложна. Колкото повече музикални познания има човек, толкова по-добре разбира това. Това, което разбрах аз е, че вече на 78 нямам време да се връщам отново и отново към Моцарт, но се убедих, че колкото и пъти това все още да бъде възможно, той с напредване на познанията ми по музика и познаването на негови творби още повече ще се отдалечава от мен. Упознах музиката на велики композитори като Бетховен, Шуман Брамс и много други, но да кажа, че съм упознал музиката на Моцарт, не мога. Преди години ми се струваше, че се придвижвам по някакъв път на приближаване към Моцарт. Днес обаче считам, че този процес тече в обратната посока – колкото повече го упознавам, толкова повече той се отдалечава от мен. Защото сега осъзнавам по-добре какво е Моцарт не само като композитор...
Понеже писах за камерния жанр Струнен квартет, възлюбен от мен, сега ще се спра и на други камерни състави от струнни инструменти, които са ползвали класиците. Някои от тях са с недостатъчно инструменти, за да могат да изразят това, което може да постигне струнният квартет, имам предвид струнното трио. На този жанр не се е гледало сериозно до времето на класицизма. Били са порчвани произведения за домашно музициране според уменията на част от семейството върху точно определени музикални инструменти. Този похват продлъжава и по-късно, когато поради липса на две пиана се пише за пиано на 4 ръце. Цитирам Шуберт – романтик, но и съвременник на Бетховен.
Триа за струнни инструменти пишат и тримата класици, най-великата вещ от този раздел обаче е Струнното трио на Моцарт във форма на дивертименто с номер по Кьохел 563. Произведението не е написано в касическата форма на квартета, а в забавна форма. Как се е забавлявал геният никой не може да си обясни, защото пред такова съвършенство никакви думи или обяснения не вървят. Само може да се благодари на Бог за този дар, Триото.
Друго велико Струнно трио е това на Бетховен оп. 9 №3. Бетховен пише три струнни триа, подготвяйки се да напише квартет и ги носи на Хайдн. Хайдн, с ценностна ситема към отминалия ХVІІІ век не харесва триата, най-не му допада най-хубавото от тях, Третото в до-минор, едно от великите произведения на Бетховен. Бетховен се разочарова и това е втори повод за да се настрои негативно срещу него след издаването на неговия оп. 1 с гениалното Клавирно трио №3 в до минор, за което отнася /несправедливо !!!/ много критики от Хайдн. Бетховен обаче не поправя Триото си, а в последните си години го преработва за струнен квинтет. Гениално произведение!
В този камерен състав на мен осезателно инструментите не ми достигат, липсва ми една виола. За Дивертиментото на Моцарт обаче не казвам това.
Друг жанр на камерната музика е Струнното дуо, състоящо се от цигулка и виола. Предварително отбелязвам, че Моцарт особено цени виолата и където може я предпочита пред виолончелото. След класицизма тази форма – струнното дуо вече я няма. Най-много творби в този жанр оставя братът на Хайдн, Йохан Михаел, който работи в Залцбург. Моцарт през 1783 г. посещава родния си град и намира Йохан Хайдн в голямо затруднение – той е болен, има договор с граф Колоредо да напише 4 Дуета за цигулка и виола, а е написал само два.
Моцарт без да каже дума, узнавайки за това сяда и за два дни написва две безсмъртни произведения, пред които всеки познаващ ги немее и се чуди как е възможно такава висока художествено стойност, постигната само от два, при това сходни инструмента.
Дуетите са тричастни – бърза, бавна, още по-бърза част. Във второто Дуо във финала има вариации на божествено красива тема, проведени полифонично. Тези вариации са така красиви, че остават в сърцето на всеки, познаващ това произведение. Такова съвършенство друг композитор не е постигал...
Бетховен не е писал в този жанр, не по-лек от струнния квартет, докато Йозеф Хайдн и брат му са писали много такива творби, но не могат да се мерят с тези два дуета на Моцрат. Моцарт е имал предвид да пише и други дуети, защото след години си иска от Михаел Хайдн партитурата на своите. Не му е останало време за тях в краткия му живот, както и за още клавирни концерти. Ако виенчани са били по образовани в музиката и са помагали на Моцарт финансово, клавирните концерти на Моцарт щяха да са не 27 а два пъти повече, твърди Алфред Айнщайн. Моцарт се развива до смъртта си, няма повторение на темите. Колко ли ненаписани произведения е отнесъл в безименния си гроб....
Друг камерен жанр само със струнни интрументи е струнният квинтет, при който към квартета има още една виола. Тя добавя хармонична плът но има разлика в звученето. Според мен тежестта на струнния квартет намалява. Шуберт в неговия Струнен квинтет добавя второ виолончело, но макар прекрасна като музика тази негова творба на мен ми се струва като изкривена на една страна.
Квинтети пишат Хадн - малко и Моцарт – много. Бетховен пише само два, единият от които много велик. Моцарт още като дете се изявява в този жанр. В края на живота си той се връща към този камерен жанр, като създава двата си велики квинтета в До мажор К 515 и в сол минор К 516. Такова съвършенство той постига само в квартетите, посветени на Хайдн.
Три струнни квинтета пише Бетховен. Дват от тях са преработки на негови произведения за различен състав в произведения за струнен кминтет. Първият му квинтет оп. 4 е преработка на негов духов октет. Писмото на това произведение е видно от първия тон, на кого наподобява – на учителя му Моцарт.
Вторият му квинтет оп. 104 е преработка за струнни инструменти на гениалното му Клавирно трио оп. 1 №3. Много велико нещо. Обичам много триото му, но предпомитам звученето на струнните.
Квинтетът му оп. 29 е посветен на приятеля му и ученик Франц Рис, който първи забелязва грухотата на Бетховен.
Два велики струнни квинтета пише Брамс с опуси 88 и 111. Вторият е последната му дума в хози жанр и е много велик. Звучи младежки развълнуван, а Брамс възнамерява с това произведение да завърши карерата си като композитор. Но не става така, причина е срещата с изкуството един велик кларинетист, Мюлафелер, обезсмъртен от няколкото камерни произведения на Брамс с участието на кларинет.
И последният възможен камерен състав от струнни инсктументи, Струнният секстет. При него струнният квартет е подсилен с още една виола и още едно виолночело. Не ми допада този камерен състав. В него са се изявявали доста композитори /подчертавам/ в младите си години. След това се съсредоточавт върху струнния квартет.
В линкове ще приложа четири гениални творби от Моцарт и Бетховен.
ПП:
Този постинг написах с учебна цел за тези, които обичат музиката. Посочил съм данни, достатъчни за да бъдат цитираните от мен произведения изтеглени от интернет. Дано да се случи това, макар и малко вероятно, поради налегналата страната ни радево/трифонова простащина. Животът тъй малко трай, изкуството пък няма край, казва един отрицателен литературен герой. Изкуството ще остане, то е вечно, идиотите ще си заминат. Изкуството обаче може да помогне да не идват повече идиоти, ако то владее сърцата на хората.
Напомням за предишните ми два постинга от серията „Как великите творци си помагат”. Ако някой прослуша и осмисли творбите, които съм посочил в тях, без всякакво съмнение той ще стане един по-съвършен човек. И ще стане върл противник на простащината, която налегна страната ни след Великото народно въстание...
