ДВА ХУМОРИСТИЧНИ ЕПИЗОДА ОТ ЖИВОТА НА НАШИЯ КЛАСИК В МУЗИКАТА, ПАНЧО /ВЛАДИГЕРОВ/

    Тези епизоди ще разкажа с нецензурни думи, за да звучат автентично, както те протекли. Панчо като са го ядосвали е ползвал и такива.

    Панчо е един от големите ни композитори, известен е не само у нас. За мен той е звукът на България по времето преди Деветото. Както Брамс е любимият ми композитор, не защото няма по-велики от него, но защото неговата музика ме вълнува най-силно, същото важи и за музиката на Панчо.  Имаме велики композитори, а като нация сме особено музикални. На Балканите само румънците са над нас по този показател. Музиката на Балканите е доста пъстра, пъстротата й е трудна за асимилиране в началото от свикналите да слушат музиката в равноделни размери, каквато е тази на Западна Европа и Русия. На тази тема работи големият унгарски композитор Бела Барток и допринася чрез творбите си за популяризирането й по другите страни. Бела Барток бе велик композитор, след смъртта му той се счита за класик.

    Панчо завършва образованието си по Европа, като още тогава става известен там заради голямото си дарование. Той има брат близнак, Любен, който е цигулар. Доколко става известен Панчо по Европа личи от факта, че Караян завършва  Музикалната акдемия изпълнявайки на заключителния си концерт Третия клавирен концерт на Панчо.

   Панчо си остава обаче композитор, който често ползва нашите, български неравноделни размери на произведенията  си като 7/8, 9/8, 8/8, 11/16, 9/16  и много други. Тези неравноделни размери не се ползват от композиторите на Западна Европа, затова те са им чужди. В някои от оперите на Хендел героите му ако са луди или полудяват, той ползва неравноделен размер за техните арии. По повод тези неравноделни размери става страхотен джумбуш, който Панчо си прави с Берлинската филхарлония, която ще изпълни в Берлин негово прозведение в размер 7/8. За да постъпи така с берлинските филхармоници Панчо е бил мотивиран. Ето каво се е случило:

    Панчо се явява квартерон, има еврейска кръв. Хитлер гони евреите, неговите есесовци в България имат списък с тях, дори и с тези, които са кръстоски с нашия етнос. Панчо е в този списък. Царската филфармония е поканена в Берлин, диригент е Саша Попов, наш изключителен музикант. След Деветото е уволнен, защото е бил в Царската филхармоня, после принуден след оказван върху него тормоз да напусне страната. Изявява се с огромен успех в Америка. И така, ще пътува Царската филхармония с така известния си диригент Саша Попов на турне в Германия. Ще изпълняват и творби от Панчо, когото Саша Попов кани с тях. На гарата  обаче се появява високопоставено германско лице от посолството им в София и казва, че евреинът Панчо няма да получи разрешение да влезе в Германия. Саша Попов отменя пътуването.

   Панчо обаче е много известен, канят го специално немските музиканти. Разрешават му да отпътува за Германия, но там става проблем – задържат го в самолета и не му дават да слезе.   Паспортните служители му обясняват, че се установя в момента дали той рязан ли е или не – точно този термин са ползвали германците, защото евреите са обрязани. Долу при стълбата на самолета други полицаи чакат резултата от проверката. Панчо се ядосал, показал се на вратата на самолета срещу стоящите долу до стълбата на самолета немски гранични поличаи, извадил си естеството, размахал го срущу тях и им изкрещял:

- Докато чакате, вие самите кажете, рязан ли съм или не!

Пристига разрешението. Панчо, ядосан, слиза на немска

земя. Музикантите, уредили гостуването му – доволни, но той добре си им го връща.

    Води се репетиция, Берлинската филфармония разучава призведение на Панчо в размер 7/8. Не възприемат такъв размер филхармониците, звучи им не както трябва според тях. И Панчо им обяснява този размер, сравнявайки го с една тонова стълбица, която има 7 тона и осмият е повторение на първия.

   Тоновата стълбица има 8 тона, казва им Панчо, започвате от до, достигате до си, при слизане обаче започвате от горното до и слизате до ре.  Все едно дума със 7 срички, не както при вас, винаги от осем, защото едната сричка вие я повтаряте, ние – не. Ето, казал той, аз ще Ви изпея изкачване и слизане от седем срички, като започвам от от до от първа октава. После ще пеете с мен докато го разберете. И какво изпял Панчо на филхармонията  това което съм написал, започвайки от долу нагоре в първата колона и слизайки от горе надолу във втората колона.

                 До/свободно/         до  ДА

                 си     ТА                 си   ВИ

                 ла     КА                 ла    Е

                 сол   МАЙ             сол   БА

                 фа     БА                 фа    МАЙ

                 ми    Е                    ми    КА

                 ре     ВИ                  ре    ТА

                 до    ДА                   до /свободно/

      Примерът е съвсем ясен за схващане: Сричките са седем, повторение няма. Изпял Панчо туй нещо, после накарал филхармониците да пеят с него. Пяли, докато разберат ритъма, но явно не са знаели превода на немски език на текста на Панчо. Получило се, пиесата на Панчо „станала”.

   За обидата - поканен от берлинските филхармоници да представи свое произведение, а полицаите установяват рязан ли е или не, в смисъл дали е евреин - той добре им го е върнал с урока си към берлинските филфармоници и твърде оригиналния седемсричков текст, който те са пели с него...