ДВАМА РУСКИ ПОСЛАНИЦИ ЛЮБИТЕЛИ МУЗИКАНТИ, С ДЕЛАТА СИ ДОПРИНЕСЛИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕЛИКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ НЕМСКИ  КОМПОЗИТОРИ       

  Историята свързва двама руски посланици със създаването на много велики произведения от немски композитори. Ще приведа някои подробности за тях.
  Около 1745 г. посланикът на Русия  в Лайпциг граФ Кайзерлинг се обръща към Бах с молба да напише за него клавирно произведение, защото страда от безсъние. Докато не спи, неговият пианист Голдберг да му гО изпълнява и така безсънието да го мъчи по-малко. Бах приема и създава произведение, най-великото от всички във вариационния жанр. След него има и други велики произведения в този жанр, цитирам Бетховен, Шуман, Брамс, но той е недостижим.
  За прозведението, което Бах замисля за Кайзерлинг той взема една Ария в сол мажор от Тетрадката на Ана Магдалена Бах. Тази Тетрадка той пише за да я обучава по музика. Днес няма музикатнт, който да не познава произведенията в нея.
   Призведението започва с тази Ария, която е темата му, след която следват 30 вариации. Тяхното величие не може да се опише, може да се разбере само от музикантите. Вариациите докосват всички извивки на човещката душа, което той прави в своите Прелюдии и фуги. Тъй като произведението е много трудно, Бах го пише за клавесин с два мануала  /клавиатури/. По този начин полифоничмните вариации са по-удобни за ръцете, които не си пречат. След появата на хамерклавира, който е с една клаваитура, вариациите са преработени за един мануал, така те са още по-трудни.  След последната вариация, която за мен е изтрев на  слънцето, се повтаря Арията, но украшенията са възходящи, докато при въвеждането й в началото са низходящи. И тук има бахова символика. 
   Оказва се обаче, че силите на Голзбелг са недостатъчни да изпълнява всичките вариации, може само бавните и не особено полифоничните. Посланикът оценява произведението и пълни една чаща със 100 златни луидора за Бах, която му подарява.  Бедниат кантор, той през целия си живот не е спечелил толкова пари от църквине, към които работи.
   Днес тази пиеса се изпълнява само от най-добрите пианисти. С нея започва кариерата си Глен Гулд, с нея я зъвършва със запис, който е над всички други.
   В живота на Бах има още един такъв случай. В последните си години той посещава сина си Вихелм Фридеман в Берлин. Императорът, любигел музикант от много висок клас веднага оценява бащата и му свири на флейта. Измисля една тема, която Бах харесва и решава да напише по нея произведение с различни вариации, което да му посвети, останало в историята като "Музикално жертвоприношение"

    Друг такъв случай има във Виена, където посланик е княз Разумовски, цигулар, обичащ музиката, приянел на Бетховен. Той е бил толкова добър, че е замествал втория цигулар в квартета на Шупанциг. Разумовски се е занимавал освен с политиката и с културна дейност във Виана, събирайки културни ценности и древни книги. Пожар ги унищожава.  Връщайки се от Русия през 1805 г. той носи на Бетховен музикален материал, теми от руски народни песни. Бетховен е харесал темите и ги вплита в своите три струнни квартета, които посвещава на княз Разумовски. Получава се нещо много интересно и велико - немецът ползва руски теми и то в произведение, до тогава недооценявано от руските композитори. То е типично немско с баща Хайдн.
Бегховен е изключително силен в този камерен жанр, а произведенията от този период на живота му са особено силни. Цитирам Третата симфония, Сонатата Крдйцерова, Сонатата Апасионата.
   Ще приложа линк на тези произведения. Те са трудни, доста са изискванията да бъдат те разбрани цялостно. Но да им се наслади всеки, който обича музаката, това е съвсем възможно. 
    Приятно слушане!
    /Попаднах на страхотни записи!!!/
.