Въведение:

     Подреждахме си тавана и намерих мои неща за музиката, които някога пишех за колегите в работата ми. Те бяха във връзка с годишнини на големи музиканти, предимно популярни статийки. Тогава имаше радиоуредби, така отбелязахме напр. през 1977 г. 150 години от смъртта на Бетховен. Сега честваме 250 години от раждането му. За мен това са празници. Освен популярни статийки, пишех и по-сложни неща, които изпращах на мои музикално просветени приятели или на музиканти.

   Това, което избрах да публикувам е от 2006 г. Прочетох го с интерес, за да погледна в самия себе си, какъв съм бил преди 14 години и се развълнувах Писанието ми в случая изисква по-сериозни познания, за да бъде разбрано. Оказа се доста дълго и ще го поместя на два пъти. На обичащите музиката и с интерес към нея – приятно запознаване с преживяното от мен при досега с творчеството на  тези двама велики композитори. На тези, които обичат музиката, казвам:

    - Заслужава си!

                     С  А  М  И  З  Д  А  Т  2006

               150  ГОДИННИ  БЕЗ  РОБЕРТ  ШУМАН,

       125  ГОДИНИ  БЕЗ  МОДЕСТ МУСОРГСКИЙ

   Да! Един велик руснак и един велик германец са

преминали в Отвъдното, но от това станал ли е светът по-беден? Не! Завещаното от тях на бъдните поколения наследство е толкова значително, че и днес в света на информационните технологии, то остава неразбираемо за голяма част от хората. А точно днес, за жалост във времето на пазарното мислене и бездуховността, когато хората все повече се откъсват от живителната връзка с Майката-природа и не вярват в Господ, нуждата от въздействие върху тях от такива светли умове е вопиюща.

  Във връзка с тази годишнина като просветен любител

музикант искам да изложа своите мисли за времето, когато са живяли тези велики мъже и да представя свой прочит на посланията им към нас, които трябва да разбираме при досег с тяхното творчество.

  Шуман е роден през 1810 г. в Цвикау, Саксония. Ние със съпругата ми през 1987 г. посетихме дома му, днес музей на сем. Шуман. Това посещение ни бе първата точка от пътуването ни по всичките градове, където  Бах е работил като кантор в църквите им. До днес си спомням посещението в дома на Шуман, като да ме обзе духът му. Същият дух обзе и служителката на музея, която се изненада от познанията ни за този велик германец, тя просто нямаше какво да ни каже или обясни, поради което разговорът се премести върху музиката му.

 До управлението на Германия от канцлера Бисмарк,

страната се състои от много княжества, някои воюващи помежду си, но в културно отношение Саксонското е може би най-значителното. Неговата столица е Дрезден – град културен паметник, част от световното културно богатство. В нощта на 13. февруари 1945 г. той съзнателно бе разрушен от световната мафия.  Идеята идва от изрода Чърчил, който убеждава американците да го бомбардират, без да има там военна присъствие, по време, когато ВСВ по същество е приключена. Целта на този изрод е да се унищожи значителдосна част от германското културно наследство, германците да бъдат прекършени не само като велика държава, но и духовно. И на фона на тази разруха да се виши английското културно наследство, изградено с ограбеното от половината свят. При тази бомбардировка под развалините остават 35000 души, а всички жители на Дрезден в средата на зимата остават без дом.

Родителите на саксонеца Шуман – по неговото време е

бил такъв – са били книгоиздатели, интелигентни хора. Още като дете той проявява своето разностранно дарование. Пише стихове, пиеси, изучава латински и древногръцки езици за да може да превежда на немски древните автори от оригиналите. Учи и музика, композира малки пиеси. От 13 годишна възраст започва да се изявява пред публика като пианист. Създава и Кръг, участниците в който изучават немската литература, която той познава, обича и пропагандира. Майка му обаче настоява той да има стабилна професия, юрист, и по нейно желание Шуман изучава юриспруденция в Лайпцигския университет. И Лайпциг е страхотен град, наричан от Гьоте светът, събран  в една орехова черупка. Но вместо усърдно да се занимава с правото, той започва да се занимава с това, за което го е създал Господ, с музика. За целта той се свързва с тези от професорите му по право, които обичат музиката и са просветени любители музаканти извън професията си. Това оказва решително влияние върху бъдещото му поле на творчески изяви. По това време Шуман започва да учи сериозно  пиано при проф. Вик, баща на всестранно надареното си дете чудо, Клара Вик, бъдещата му съпруга. Музиката започва да разкрива безкрайните си хозонти пред Шуман – той изучава дирижиране, композиция, учи партитури, запознава се с оратории на Хендел. Ще въведа пояснение към това понятие, как един музикант се запознава с произведения - партитурата за него е звучаща музика. Да се

запознае с изкуството на известния по цяла Европа тогава, Паганини, който има изява в Дюселдорф, Шуман отива пеша за няколко дни до този град. За по-пълна изява на възможностите си той основава и музикално списание, в което чрез критическите си статии дава вярна /б. м, пророческа/ преценка за много творци, негови съвременници или за творбите им. Такъв е случаят с Йоханес Брамс, когато е на 20 години. Той е поканен в дома на Шуман, който вече е сеиозно болен и представя пред тях части от още недовършените си три клавирни сонати. Шуман е въодушевен, обръща се към Клара развълнуван, че в дома им е прозвучала истинска музика. И пише възторжена статия за Брамс в списанието си, за когото предрича, че това е човекът, който ще напише симфониите на своето време. Втората половина на ХІХ век потвърждава прозрението на Шуман. Цитирам част ІV от Третата клавирна соната на Брамс, в която клавирът изпълнява и ролята на оркестър, на духови или струнни групи, на тимпан. А темата от финала на Сонатата по-късно Хитлер предлага за химн на Германия, но се отказва, остава този по музиката на Хайдн.

   Шуман сравнява себе си и подобните на него като съюз на

Давид от Стария завет на Библията. В Карнавал оп. 9 има и марш на давидсбюндлерите. С ум, прозорливост и точна преценка на възможностите, Давид побеждава великана Голиат, много по-силен от него, но не и учен като Давид.  Малцина от музикантите са така многостранно надарени. За мен Шуман е най-обаятелната личност сред музикантите. Сега, когато пиша това писание за него, чувствам се изключително съсредоточен, като обзет от духа му.

    Разностранен като Шуман е и един руснак, Александър Бородин. И до днес не е ясно кой е баща му, записан е на името на един слуга от двора, ясно е, че е бил гениален химик, ценен от Менделеев, професор по медицина, но притежаващ и още едно качество –  занимавал се с музика и е оставил велики творби, с които той днес е известен – опера, три симфонии, между които Богатирската, камерно-инструментални и др. творби. Толкова за Бородин.

   Велик руски творец, достоен да се мери по значение в музикалната история обаче е Модест Мусоргский. Той е роден през 1839 г. в имение в Псковска губерния. Майка му сигурно е била интелигентна жена, щом е пожелала да го учи на пиано, а в дома си те са имали този скъп инструмент. Жената – нянята – отгледала Мусоргский  е била крепостна селянка, но и тя вероятно духовно богата, която допринася за духовното му развитие. Разказвала му е приказки, пяла му е руски народни песни. Така тя допринася за това, Мусоргски да обикне музиката, крепостните селяни, което по-късно се превръща в основна задача на неговото творчество – да намери музикален изказ на говорната реч на руснаците. С това той се справя много добре, аз твърдя – най-добре от всички руски композитори. Аз много обичам музиката на Мусоргски и твърдя, че ако него го нямаше, нямаше да го има или пък щеше да бъде съвсем различно творчеството на Шостакович. Същото важи и за връзката Шуман/Брамс.

   В Русия по онова време най-уважаваната професия е била на военните /б. м, сега там на мода са разведчиците/. Родителите на Мусоргский го набутват във военно училище в Петербург, което той завършва някак. Завършил, той бива назначен на военна служба, но повече го интресуват музикалните дейци на т. н. Могъща петорка. Той става неин активен член, скъсва с военните и това определя бъдещето му. Но има една пречка – в Петорката участват професионални музиканти, а Мусоргский е само просветен любител-музикант. Необходим е още много труд, а също и време. Мусоргский избира необезпечената професия на музикант. Заложено в чипа му не го оставя на мира, той поема по пътя, който желае да следва.  Биографията му до тук е много скромна в сравнение с тази на могъщия му събрат в музиката, Шуман, но зарядът, заложен в чипа му ще се прояви, ползвам израза на царо /Симеоткрадецкобургрилски/: Когато му дойде времето.

   Сега ще се спра на времето, когато са работили тези велики мъже.

   До времето на Бах епохата наричаме предкласицизъм или барок, достигнато е най-висшето ниво на полифонията. Полифонията за мен е най-съвършеното музикално изкуство. Най-великият полифоник е Бах, макар той да твори след като времето на това изкуство е преминало и вече е дошло времето на класиците. За доказателство  привеждам творбите на най-малкия му син, Йохан Кристиан Бах, учител на Моцарт в Лондон, когато той е бил на осем години. Музикалното изкуство до Бах е най-развито в Италия и по-скромно в други европейски държави като Германия, Австрия, Франция, Англия и др. от които изтъквам и чехите, доста сериозни в областта на музиката. Кипежът на музикалното изкуство по това време около немските княжества, които скоро ще се превърнат в една страна, предизвиква в тях такъв могъщ  взрив, който остава недостижим за следващите поколения музиканти и ще предопредели развитието на музикалното изкуство след себе си по света. В центъра на този взрив е лайпцигския кантор Йохан Себастиан Бах, за когото Алберт Швайцер казва: Всички пътища започват от Бах, всички пътища водят към Бах. Който е запознат с промяната, която настъпва при класиците в последните им произведения, когато те са най-мъдри, разбират това. Да кажа и аз нещо зо Бах – за мен той е преводач на Божието слово на езика на музиката.

   Този взрив предизвиква последващи вълни: класицизъм, където се набляга на мелодията, романтизъм, където се набляга на абсолютното познаване на хармонията, съвременната музика, където се набляга на ритъма. Тези вълни излизат извън Германия и достигат чак до периферията на Европа, където се намира и Русия, на хиляди км. от Германия по ужасяващи пътища. Трудно е било да се осъществява културен обмен по онова време, когато още влакове не са пътували, а само пощенски коли, теглени от коне. Доста време е било потребно да се пренесе дори партитура на хартиени носители, както сега казваме, още повече за да пристигне гост- музикант.

   Тези вълни на развитие и разпространение на музикалното изкуство довеждат до това, че когато времето на класицизма в германските княжества е приключило, вълната на гребена с Моцарт е отминала, се появава следващата вълна, на романтизма. Появата на вълната на романтиците в музиката в Европа съвпада с достигането на вълната на класицизма в музиката до Русия. Поради тази причина роденият 29 години след Шуман, Модест Мусоргский - велик руски класик, а Шуман – най-обаятелният романтик. Тези взривове в музикалното изкуство, предизвикващи вълни имат продължение и след тези велики мъже. Краят на ХІХ век все още остава на германците, с които остават недостижими. Най-великият е Брамс, но пък през ХХ век вълните от обединената с желязо и кръв Германия затихват, докато в Русия те стават високи и могъщи. Руските музиканти, руските артисти, те стават най-добрите на ХХ век.Ще спомена само двама от тях, най-слушаните руски съвременни композитори по света, Прокофиев и Шостакович. Лошото обаче в Русия е друго. В края на ХХ век в Русия, където управлява пролетарската /б. м. просташката/ мафия, културата и моралът клонят към ужасяващ спад, докато в Централна Европа този спад е започнал твърде отдавна, след ПСВ, положила основите на злото не само в Европа. Моралното израждане там е преминало и в мисленето им, израждат се дори физически, хората там вече са се примирили, че обратен път от това падение няма. Мислите на богатите в Европа ми наподобяват на тези на нашите цигани, но на по-висш етап от лениновата наука за спираловдния характер на развитието.  За този упадък предпоставките са заложени от световната мафия, която прави своята разработка след трагичните декемврийски събития пред двореца в Петербург. Започва ПСВ и в края й се залага бурето с барут за неизбежна следваща война, та да съсипе съвсем Европа. Виждайки всичко това, как да творят творците европейски, техният устрем е прекършен от лошите хора, довели Европа до този ужасявящ конфликт и разделение след него. Такова време не ражда големи творци, културата се мести в страни от Стара Европа.

   Вълните на музикалното изкуство обаче,  въпреки тези ужасни събития продължават да се разпространяват по света. С музиката бе отразен ужасът на войната от Бритън, от Шостакович и др.  Достигайки най-далечните  страни на света като Китай и Япония, понеже земята е кръгла от срещата на тези вълни с идващите от другата страна се образуваха нови.

    Какво са ни завещали като наследство в духовната област тези двама велики мъже, та остават в сърцата ни и днес, в бездуховното пазарно време, когато по медиите появават чалгаджии, откровени мутри, „успели” в живота, пазарни проститути, депутирани слуги на задкулисието, чертаещи ни насоки за развитието ни европеиди. Италианците ще ни учат как да се борим с мафията, белгийците как да преборим педофилите, руснаците – как да се борим с организираната престъпност и корупцията, американците – на култура. В това преломно в лошия смисъл време, изчезна и чувството за красота. Стана така, че колкото повече някой прилича на изрод, толкова повече го уважават. Това е златното правило за заемащите високи постове в съдебната ни система.

    Въпреки това, Шуман и Мусоргски остават за нас светлина в тази тъмница, извор на духовни сили и здраве. Единият е германец, другият руснак, стоящи сега някъде високо-високо над нас, в опит да разберат можем ли да разчетем посланията им, отправени към нас преди повече от век. Аз мисля, че не само не можем, но те са се отдалечили още повече от нас, грешните, както окачествява сам себе си Свети Иван Рилски.  Днес, 1060 г. след успението на Небесния Закрилник на България, по-ни отива по подобие на Пилат да попитаме:

   -  А какво е добро?

   Шуман започва своята кариера като пианист. За да развие допълнително ръцете си и да борави по-мощно с клавиатурата, той си прави механично приспособление за разтягане на пръстите. С него той скъсва сухожилие на средния пръст на дясната си ръка и така на 20 години кариерата му на пианист е приключена. Това е първата психическа травма за чувствителния към околния свят творец, която в комбинация с други ще го поведе към постепенно усилващо се псичическо разстройство и удавянето му в Рейн. Неговата огромна творческа мощ обаче намира друга изява - той започва да компзира. Първите му творби са предимно клавирни, споменавам някои от тях – Симфоничните етюди оп. 13, Фантазията оп. 17, Карнавал оп. 9. Те и други по-малки са писани по време на любовта му с Клара, с която баща й не разрешава да се свържат и те повеждат дело срещу него, Шуман е и юрист.  След 13 месеца съдът се произнася в тяхна полза, но този тежък и за двамата период допълнително уврежда психическото здраве на Шуман.

   Клара също е виден музикант на своето време. Признанието, че тя е най-великата пианистка на своето време е всеобщо. Тя учи пиано при баща си, проф. Вик, но също и виолончело, пеене, дирижиране, композиция и за диригент, което означава, че партитурата за нея се явява звучаща музика, била е и добра артистка.  Всестранна личност. По-късно тя става първият изпълнител на клавирните творби на Брамс и критик на всичките му произведения. Шуман, увредил ръцете си получава дар Божий, най-съвършените ръце , чрез които да представя творбите си по света.

    Пропускам много великолепни клавирни творби от Шуман от ранния му период, ще се спра само на Карнавала, който по замисъл се родее с пиесата на Мусоргски, Картини от една изложба. И двете пиеси са програмни, като със звуците на клавира са нарисувани образите, които Шуман претворява и картините на Хартман, които пък в музика претворява Мусоргский.

   Карнавал оп. 9 е произведение тип партита, което означава съставено от различни по характер части. В тази партита чрез отделни пиеси Шуман превъплъщава чрез музика образи, в които той влага скрита символика. В Карнавала има място за една негова възлюбено чехска пианистка Ернестина, пиесата е наречена Естрела. В тази пиеса Шуман вкрючва и букви от своето име Es, C  и  H, ми бемол, до и си. Клара също участва в Карнавала, тя е наречена Киарина. Пиесата е трудна и много сърцата, по това време те са влюбени. В следващата пиеса звучи Ноктюрно от Шопен, което макар писано от Шуман е много истинско за Шопен. Паганини свири бесни скокове, и той в образ зад маска. В пиесата Шуман е предвидил място и за себе си. Той носи в себе си два различни образа, този на мечтателя Евзебий и на бунтаря Фрлорестан.

    Ще се отклоня отново за малко, много е важно.

    Тези два противоречиви образи, които Шуман носи в себе си се проявяват в цялото му творчество. Благодарение на това тяхно противопоставяне творбите му са така вънуващи, вдъхновени, литератулните му произведения – също. По-късно обаче това противоречие, заложено в чипа му ще породи едно постоянно напрежение в него, което довежда до смъртта му на 46 годишна рвъзраст.

   В медицаната има заболяване шизофрения, при което лицето има изяви като от два различни  образа. Невежи твърдят, че Шуман е бил луд. Не е бил луд, той е обмислял идеите си дълго и мъчително, това е причина за износване на психиката му твърде рано. Трудно са се раждали творбите му, много психическа енергия е изразходвал, а те са многобройни като музика, но такива има и като музикален писател и като поет. Затова творбите му имат драматизъм, борба, както е и при Бетховен. На това напрежение психиката е издържала толкова, колкото ръката му на механичното приспособление, което той си измисля сам. Толкова е издържал и слухът на Бетховен, държан постоянно в напрежение. Професорите от ВМИ обясняват на студентите, че Шуман е бил луд, а Бетховен -  сифилитик. Това така и няма кой да изхвърли от лекциите им. Аз също имам разностранни и противоречиви интереси, не се считам за луд и разбирам пихологическото напрежение при подобен тип хора. Има посоки, които чавек може да поеме, ако това е заложено в чипа му, дори тези посоки да са опасни и непредвидими.

     За професорите от ВМИ заради противоречивата си двойствена творческа натура Шуман е класически образ на шизофреник. Вместо да му внемяняват тази диагноза, да се бяха запознали с творбите му и тогава да му слагат диагноза.  И Бетховен понякога е двулик, за секунда показва друг образ на темата, мисълта му не тече по най-краткия  път, но това е творчески процес, стандартна процедура при творците няма. Той не е древният грък Янус, притежаващ две лица, като в отделните казуси избирал по-подходящото. Сифилитик е Ленин, Товарищи профессорИ! А Шуман – музиката е огледало на душата му, на мислите му. Такава обаятелна личност с душа-вселена носят само най-великите творци.

   В Карнавала има и други по-малки, но също много красиви пиеси. Една от тях е наречена Кокетка, друга – Коломбина. Дали с тази Коломбина, може би някаква комбинаторка, Шуман не загатва за времето след него, когато жените вече са на пазара, макар да не са много забелязвани от поколението млади мъже, почти без интерес към противния пол - жените, които не могат да вградят в кухия си виртуален живот. Сега интересите са насочени към интернет, това е любовта на младежите, но тя е доста различна от истинската Любов, най-красивото нещо в живота на човека.

    Карнавалът завършва с могъщ финал, марш на приятелите на Давид. Година на създаването на тази гениална творба е 1835-а.

    Четиридесете години по-късно  Мусоргский написва пиеса, която наподобява на Карнавала. Тя е наречена „ Картини от една изложба” и по нищо не й отстъпва. Шуман чрез музика пресъздава живота около себе си зад маски. Мусоргский  по картините на приятеля му, архитект Виктор Хартман пресъздава живота, вдъхновил художника да създаде творбите си. Как си приличат по величие на идеите и благородството великите хора, независимо в кое време са живяли, къде са се родили. Единият сред красотата, сътворена от саксонците, Дрезден, където съпрузите Шуман са живяли и творили известно време, другият – някъде между отводнените блата на Псковската губерния. Прилика има и между идиотите, цитирам Сталин и Чърчил, рожби на световната мафия със задача да унижожат Европа, да стане тя подвластна на тази мафия. Мафията разруши културната столица на Германия и какво постигна? Германия се съвзе от разрушенията, а „победителите” във войната станаха едните пропойци, които нищо не могат да произведат, другите се изродиха от пиянство, а третите – владетели на света. Дрезден си остана притегателен център, половината от къщите му са закупени от американци. Аз имах една мечта, която не считах за реална – да бъде реставрирана църквата Фрауенкирхе. Това се случи, аз бях поканен на концерт в нея след откриването й, слушах целия Матеуспасион на Бах. Преди концерта имаше четиричасов филм за възстановяването на църквата, като обясненията бяха съпроводени с музика от творби на Бах.

Познах ги всичките! Копието на кръста на купола на църквата бе безплатно изработено от англичанин, чиито баща е бил военен летец, бомбардирал Дрезден през тази ужасна нощ. Оригиналният обезобразен кръст е оставен като паметник в църквата, да напомня за делата на световната мафия. В последните години на всеки 13-и февруари германците излизат на протести с въпроса защо бе унищожен Дрезден. Няма кой да им отговори, аз написах тук кои и защо сториха това, кой даде идеята, кой я изпълни.

   Връщам се към Картините на Мусоргский. Това е една уникална клавирна пиеса, невлизаща в нормите за определен тип музикално произведение. От нея няма сътворено по-могъщо руско клавирно призведение, макар през следващия век да твори Прокофиев, създал девет сонати, най-великите за времето си. Историят на това проезведение е следната:

    Починал е близък приятел на Мусоргский, архитект по професия и художник между ангажиментите си, Виктор Хартман. Аз съм виждал на репродукции някои от картините му. Организирана е изложба на картините му, Мусоргский е поканен и я посещава, като с пиесата си обезсмъртява разгледаните от него картини. Аз имам любима „картина” Бидло. Пиесата е програмна както Карнавала на Шуман, написана е партитно, като всяка картина заживява по особен начин. Ще се спра на тази клавирна творба на Мусоргски, най-значителната му, останалите, не много, не са на тази висота.  

   Пиесата започва с разходка в залата с картините. От една картина към друга се преминава чрез разходка, но всеки път с различно звучене, защото в нея участва и вълнението от досега с предишната картина. Първата пиеса, Джуджето, е нещо като етюд, изобразяващ кривокракото джудже, занимаващо се с играчка за чупене на орехи. Следва разходка,  повлияна от картината с джуджето. Темата на разходката е взета от полска народна песен и ще се появи в цялост в картината Бидло, където волове теглят товарна кола, а във финала на пиесата тя ще премине в тържествен финал, съпроводен от биенето на камбаните на катедралата.   Музикалното превъплъщение в тази картина Бидло е велика. В баса звучат ритмично стъпките на воловете, по едно време зазвучава полска народна ресен. И в момента чувам стъпките на воловете...

   Картините следват една след друга, дели ги променадата.  Ще цитирам някои от картините – Танц на новоизлюпените пиленца, една виртуозна пиеса, по силите на малцина, Богатият и бедният евреин, които в началото говорят един по едни, после едновременно и никой не желае да спре, забързаното ежедневие на Пазара в Лимож, безвремието на Катакомбите, Къщичката и танца на Баба Яга. Заключетелната пиеса е Кевската порта.  Това е крепостна снена с порта и собор /кетедрала/ до него. Монументален е сюжетът, картините, но и пиесата на Мусоргски! Темата пак е взаимствана от разходката, довела Мусоргски пред последната картина. Тя звучи тържествено, симфонично. Чува се оркестър,  започват да бият камбани, към тях се присъединяват нови, по малки с по-висок звук.

     Един голям оркестратор, Равел съзира в картините пиеса със симфоничен заряд и я оркестрира. Оркестрацията му съществува съвместно с оригинала, тя не му отстъпва.

     Разкриването на красота на тази пиеса е възможно само за най-големите изпълнители. Любимото ми изпълнение е на Вайсенберг. Само той успява да „разбие” така камбаните на катедралата, че се чува и най-малката от тях. Тук отбелязвам, че когато Вайсенберг започва да изпълнява тази пиеса, един от учителите му, Хоровиц, никога повече не я изпълнява.

     Връщам се отново към Шуман.

     Неговото клавирно творчество го съпътства през целия му живот. За мен и симфониите му ми звучат клавирно. Четиридесет години след неговата смърт Клара представя творбите му по световните сцени, а те не са малко – три Сонати, Фантазия, Фантастични пиеси, Виенски карнавал, Крайслериана, Детски сцени, Листове от албум, пиеси с учебна цел и много други. Повечето са безсмъртни шедьоври, но в някои се чувства „разрушителната сила на болестта”, както казва за себе си музикнтът-поет Шуман. През последния период на живота на този велик човек творческият му подем се е редувал с ужасяваща депресия и шум в ушите, „ла „от пета октава. Мусоргски не твори в този жанр, докато Шуман пише още Концерт за пиано, един от най-красивите, а също и такива за цигулка и оркестър, но не от тази величина. Той пише и четири симфонии, проправили пътя на Брамс в тази област. Да си припомним Четвъртата симфония на Шуман и Първата на Брамс, където има солираща цигулка. Първата симфония на Шуман е наречена Пролетна заради светлото настроение в нея, но и в нея се редуват Флорестан и Евзебий. Третата част на Втората му симфония е олицетворение на борбата му с разрушителната сила на болестта. Трагично е представена тази борба, но така силно и въздействащо, че аз с дни не мога да се освободя от мрачното настроение, което ме обзема когато слушам тази симфония. Третата симфония е наречена Рейнска. Шуман обожава тази река /в превод Чиста/, счита я за символ на Германия. За жалост тя се оказва твърде близка до лудницата в Ендених, където Шуман се удавя в нея в пристъп на болестта си, сдобил се с нея заради пренапрежението на цялото си същество когато твори.Психиката му не е издържала.

    Най-популярна е Четвъртата симфония, която  след години преработва. Брамс харесва повече първото издание и още нещо – нека си припомним финала на Първа симфония на Брамс и този на Четвъртата на Шуман – имало е какво Брамс да научи от най-великия романтик през първата половина на ХІХ век.

    Шуман е написал и доста проезведения за камерни

ансамбли – Пиеси за кларинет и виола, която предпочита вмесот виолончелото както и Моцарт. След Шуман всички композитори се отказват от виолата и я заменят с виолончелото. Тук прибавям, че Моцарт не долюбва виолончелото и не е оставил камерна творба за него. Брамс пък обожава виолончелото. Шуман  пише още три струнни квартета, но не там е силата му, според мен, защото в състава няма клавир, пише и три сонати за цигулка и пиано, три клавирни триа. Най значителното  му камерно произведение е неговият Клавирен квинтет в ми бемол мажор. Това велико произведение ще привлече по-късно вниманието на Цезар Франк, на Брамс и на Шостакович, всичките създали по един подобен на Щуман-овия шедьовър. Има танскрипции на концертите за пиано на Моцарт за струнен квинтет, звучат в камерен план, но пак страхотно.

   В областтах на операта Шуман е написал една опера, Геновева, която не се изпълнява. При разговор с бога на този жанр по времето на Шуман - Вагнер, последният разкрива много нейни недостатъци и Шуман я скрива. След смъртта му Клара я издава. Разходите по издаването на творбите на Шуман поема Брамс, те се отпечатват от неговия издател във Виена, който води и сметките му. Видно от тях виенчани са се грижили за издръжката на великите музиканти, а Брамс е бил най-щедро заплатеният от тях.