Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2020 21:51 - 150 ГОДИННИ БЕЗ РОБЕРТ ШУМАН, 125 ГОДИНИ БЕЗ МОДЕСТ МУСОРГСКИЙ - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 509 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

   А сега за Мусоргский:

   Известно е отношението на Мусоргский към говорната реч. Нея той е възприемал като музика, която претворява в своите песни и опери. Като песенен композитор Мусоргскиий е на нивото на Шуберт, но песните му са много по-малко и съвсем различни – твърде малко си приличат германеца романтик и руснака класик като емоция. Най-значителните творби в този жанр, останали от него са оперите му Борис Годунов и Хованщина, ще се спра подробно на тях.

     Първата от тях, Борис Годунов е едно от най-великите достижения в световната оперна литература въобще. В моята ценностна таблица аз поставям тази опера на нивото на операта на Моцарт, Дон Джовани. Либретото на операта Мусоргски си пише сам. Това е една мъдра психологическа народна драма, чиято мъдрост в Русия тъпите й управници-диктатори-примати не са разбрали до днес. Трагедията Борис Годунов е от Пушкин, един друг руски гений и пророк на бъдещето на страната. Преди векове Пушкин е прозрял какви са опастностите за Русия, но за жалост управниците там са като спечелили конкурс за идиоти.  

    В трагедията на  Пушкин е ползван действителен образ от историята на Русия в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век, царят престъпник Борис Годунов. Пушкин и после Мусоргский допълват този образ така, че трагедията  му да е пълна. Престъпникът и красавец /не вярвам да е на нивото на кмета ни Б.Б./ с помощта на службите по неговото време, силни и сега в Русия, убива престолонаследника и се възкачва на престола. Но нищо не остава скрито.  Един монах пише летопис на събитията, друг монах пък се опитва на базата на това престъпление  да отстрани Борис Годунов от престола и той да се покачи на него. За целта в заговора е въведена и външина сила, Полша, тогава велика държава. Започват едни престъпни игри, като тези на нашата тройна коалиция /Царо, Станишката и Догана/ в парламента ни. Най-засегнати от тези подли игри са руснаците, за които никой в този момент не мисли. Психологическата драма на Борис Годенов става ужасна. Случаен луд му казва истината, която вече мнозина знаят. Появява се и монахът мошеник, който твърди, че е наследникът за престола, който е трябвало да бъде убит, но е останал жив и сега си иска трона от Борис Годунов. Борис Годунов откача тотално и иска да възкачи на престола своя най-голям син. Най-осведомени за тези игри обаче се оказват службите по сигурността. Те елиминират и наследника и претендента и вземат властта по същия сценарий, по който на власт през 2000 година потомците на тези служби турнаха биринджиченгето Путин на днешния престол на Русия. Това е резултатът от едно такова престъпление, престъпление, валидно за всички времена, което води до това, вместо Русия да има начело цар или достоен човек, на него да стои боклук или ченге, което вместо да се грижи за държавата и хората в нея, толерира престъпниците, днес въздигнати от бащицата им в ранг олигарси, чиято цел е държавата да работи за тях. Това важи и за нашите бивши ченгета, днес Задкулисието ни, което чрез службите дърпа конците в държавата.

    Пророчеството на проницателния Пушкин е всевалидно, то важи не само за Русия и България, а за всички страни. Престъпниците на власт вожем да изобличим само чрез казаното преди години, векове, за тях от титани на мисълта и изкуството като Пушкин и Мусоргскиий, който с операта си е направил тази трагедия още по-популярна. Не четена само от Царо и от Путин, може би. Културните хора днес са в отстъпление, стъписани пред надигащата се простащина. Те могат само чрез такива паралели да напомнят на хората, защо е такъв халът им – защото в света победиха лошите хора. Ако тези, които сега управляват света бяха интелигентни хора, ако познаваха оставеното от великите ни предци, в душите на хората нямаше да  царува тотална разруха и отчаяние, светът щеше да бъде по-хубав. Извънбрачните деца на тези престъпници са терористите, които набират сила по целия свят.

   На музиката от операта няма да се спирам, тя трябва да се слуша, човек да се запознае с нея, защото е доста трудна. Цитирам сцените с Борис Годунов, особено тези от последното сействие, когато той полудява. Подобна експлозивна драматургия има в операта Дон Джовани на Моцарт, когато статуята на командора влиза в стаята на Дон Джовани. Силни са сцените с Шуйский, Пимен, а масовите сцени, движението на човешките маси са част от драматично музикалния процес в опарета. Мусоргский ползва руски народни песни и мелодии. Обичта му към руснаците, предадена му от неговата няня като малък, сега чрез творчеството му прави пълен кръг и се свързва завинаги с руското културно наследство. Другата драматична страна е царят престъпник Борис Годунов. Ариите, хоровете, отделните сцени, за тях ползвам едно определние на Гьоте – те са като хармонията на света.

   Последователят на Мусоргский, Шостакович, е извършил редакция на творбата и тя съществува в две редакции, неговата и на Римский-Корсаков. Предпочитам редакцията на Шостакивоч, който е доста по-близък до моето време – по-грубият му музикален изказ, начина на сношенията между идиотите на власт,  ми е по-разбираем. Отбелязвам, че Шостакович е последоветел на Мусоргский, като да е учил композиция при него. Цитирам неговите 24 прелюдии и фуги, в които има теми, близки до тези на Мусортскиий.

    Не по-мяалко  значение за историята на Русия и обяснение за руснаците защо днес живеят така има следващата опера на Мусоргский, Хованщина. Когато към едно понятие се прибави окончанието ЩИНА, това означава неодобрение. Напр. от бумага става бумажщина, от простак – простащина, от деянията на княз Хованский – хованщина. Тази опера отново е по исторически сюжет от втората половина на ­ХVІІ век.” Русия мрак, Русия гнет, неразорана целина, вертеп”. Един наш поет с погубен от комунизЪма талант и живот е казал това. То е валидно и сега, когато Русия се управлява от мафия,  за времето на княз Ховански е било същото. Тогава се появило стрелковото оръжие, във Франция наричано мускети, а работещите там с тези  „играчки” – мускетари. В Русия пък се появяват подобни на тях, наречени стрелци, които трябва да служат на импертора Петър. С оръжието в ръцете обаче те се чувстват силни и започват да се стремят към властта. Притежаването на тази техника обаче не води към добро, а към разкол и напрежение. А разколниците имат проблеми между тях. В Москва по това време живеят и германци, намерили там поминък. Сред разколниците  проблясва една истинска любов, която се извисява над проблемите и довежда до един много драматичен край, когато точно тази любов отвежда разколниците до кладата и безсмъртието. В исторически план разколниците са убити, но в операта на Мусоргский те се самоизгарят в името на православната вяра.

    Мусоргский ползва за операта си исторически сюжет, либретото отново написва сам. Музиката е съвършена! Поради проблеми със самогона Мусоргский умира рано ппи употреба на отровен алкохол и операта му остава недовършена. Но както Шуман, с повредената си ръка намира изпълнител на творбите си, Клара, така и за Мусоргский се намира истински редактор, Шостакович, който блестящо довършва недоправеното, както и това от първия реактор,Римский Корсаков. Който е слушал операта не може да не запомнил  увертюрата, картината разсъмването над р. Москва, един терцет от второто действие, стрелците пропойци как пият чадсущки. Дочуват се и източни танци на стрелците боклуци, доши тук от завладените източи региони на Русия.

   Всеки интелигентен човек трябва да познава тази опера. Тя не е само музика, тя е история, поука за следващише поколения.

   Мусоргский не оставя симфонии, но явно много го е бивало и в този жанр. Една сравнително ранна негова творба по Фауст на Гьоте „ Нощ на голия връх”- Брокен в планината Харцгебирге, където има поверие, че на определена дата там се сбират бесове - свидетелство, че той е велик симфоник,  който не само претворява човешката реч в музика, но и майсторски рисува и картини, вдъхновили го да ги пресъздаде с музика. По време на тъмнината какви ли не бесове се събраха и развъртяха на голия връх, но какво стана след първия удар на камбаната. Инструментът в оркестъра, имитаращ тази камбана е триъгълник. От бесовица веднага се преминава към смирение и молитва, чува се отново камбаната. Тази пиеса слушах на живо преди десетки години в Зала България, но и до днес си спомням изпълнителя на триъгълника, който имитираше църковната камбана и божественото успокоение след среднощната бесовица.

   А как са се забавлявали бесовете по Брокен, цитирам  едно изречение от трагедията Фауст: Kommt Baubo, er fickt die Mutterschwein. Може би от тях са почерпили модела алкохолиците англичани, на почивка на Слънчев бряг...

   И Шуман и Мусоргский оставят песенно наследстно. Шуман пише много песни по текст на собствени стихове, а също и два цикъла, посветени на живота на жената и на любовта на поета, какъвто е той самият, част от разностранния му талант. Мусоргский пише четири цикъла от песни, от които най-значителен е Пляска на смъртта. Тези песни звучат симфонично, макар да са за глас и пиано. Симфоничният заряд в тях подтиква Шостакович да ги преработва за глас и оркестър, както Равел съзира симфоничен заряд в Картините му и ги преработва за оркестър. Идеята, почерперена от Шостакович от тези песни той претворява в своите ХІІІ и ХІV симфонии

    Песните на Мусоргский обичам както и тези на Шуман. Най популярната му песен е пак по трагедията Фауст на Гьоте, Бълха. Тази песен се пее в Избата на Ауербах в Лайпциг, където се отбиват Фауст и Мефистофел.

   Шуман и Мсоргский са творци различни, но програмирани от Всеотеца да ни предадат чрез творчеството си доброто, което са носили в умовете и сърцата си, за да сме по-богати и по-умни днес, в просташкото време, на което случихме да прекараме живота си, в което управниците ни са на ниво, от което трябва да се срамуват. Макар на два полюса, между Шуман и Мусоргский  има много общо, казвам го като любител музикант, добре запознат и с двамата. Те са се разминали с малко във времето, но според мен музикалното развитие е тръгнало от запад на изток, което ги прави почти съвременници. Лесно ли му е било на Шуман да пропътува 3000 км. с пощенска кола, за да посети Петербург и Москва. Вероятно Мусоргский е бил запознат с някои творби на Шуман, останали в Русия след историческото му посещение там със съпругата му Клара. Те са оценени по достойнство от руската аристокрация, която обича музиката и от руските музиканти, които считат Шуман за един от най-великите. В една статия на Чайковский, той характеризира времето си в музиката като следшумановско.

   Животът на най-обаятелната личност в музиката на романтизма, Роберт Шуман, нееднократно е претворяван чрез романизирани биографии и филми. Към него този подход върви, но за двама други – Бах и Моцарт – не. Аз нося в

сърцето си  свой образ на този творец и мисля, че някои от тези, които са се докосвали до Шуман не са го доразбрали. А животът му е преплетен с други велики негови съвременници творци, на първо място Менделсон и Шопен, на второ Лист и Вагнер. Какви ли не сплетни се правят по отношение на връзката между Брамс и Клара, загатва се, че заради тази връзка Шумян бил полудял. Това звучи богохулно, както и твърдението в последно време, че Чайковский... бил починал от спин. Ако зависи от мен, сквернящите паметта  на такива творци трябва да се горят на клада. Брамс влиза в дома на Шуман през 1853 г, като за голяма наша радост Шуман в този момент е бил добре психически и пише възторжена статия в своето списание за музиката на  20 годишния младеж. Тя е историческа, а също и пророческа, запазена е. Проницателният ум на този творец вижда в 20 годищния младеж човекът, който ще напише симфониите на своето време. Който има висок разум, той може и да пророкува, ето едно доказателство. Година след това посещение на Брамс, Шуман прави първи опит да се дави в Рейн, но рибари го спасяват. Следващите две години Шуман прекарва в лудницата в Ендених, където не иска никой да го вижда, за да не притеснява близките си с ужасното си психическо състояние. За да го зарадва, Брамс пише прекрасните си Вариации на тема от Шуман оп. 9 и му ги посвещава. Ръкописът е изпратен в Ендених. Шуман, в този момент е в съзнание, много се е развълнувал и пише благодарствено писмо на Брамс,  През тези две години само веднаж се съгласява да отиде при него Клара. Следва втори опит за удавяне на Шуман в Рейн, този път успешен. Като добър човек и евангелски християнин, след като намира работа във Виена, Брамс редовно изпраща пари на Клара, останала сама със 7 деца, първото от които ненормално, без възможност да се изявява по сцените и с тази своя помощ той я връща в концертните зали. По линията на баща си, имал 17 години по-възрастна от него съпруга, и Брамс има някакъв едипов комплекс. Вероятно той е бил влюбен в нея, тя, с 14 години по-възрастна от него.  Това е едната страна, но каквито качества е имала Клара, такива са имали много малко музиканти - съвършена и универсална личност. Поради тези именно свои качества тя се оказва близка с двамата титани, Шуман, най-великата личност в музиката в първата половина на ХІХ век и Брамс, най-великата личност в музиката във втората му половина. Клара умира през 1896 г, на следващата година умира Брамс.

   В душите-вселени на тези велики мъже всеки, упознал ги в някаква или в по-висша степен – колкото и нескромно да постъпвам, между вторите поставям и себе си! – може да намери в тях една частица, подобна на своята. Аз по преживяванията си приличам на Шуман, защото имам много и разнопосочни интереси. И аз обмислям идеите си дълго и мъчително, лесно мога да бъда вкаран в депресия от примати и непочтени хора. Затова съм избягвал през целия си живот всякакви контакти с тях, което има и своите материални измерения. Духовността за мен е на пръво място.  Не уважавам пазарните субекти, които нямат свой лик и са готови да мимикрират сполед случая или казуса. За Шуман едно произведение на Бах  е имало укрепващо психиката му въздействие,  мен пък едно произведение на Шуман ме зарежда със стремеж за красота и духовност за всичко, което ми предстои.

  

     Сега, отново отклонение за кратко от темата, защото музиката е част от живота, който има още много страни:

     Никак не й е било лесно на Клара да живее с този човек. От една страна той я е натоварвал с творческия си процес при създаване на произведенията си. Нему му диктува Духът, но той е човек и трябва да живее в някакво двуединство. Хората имат обяснение на такива случаи, като наричат тези техноподобни откачени. Съвсем не е така! От 16-те години брак Шманови живеят 14 години заедно, последните две години Шуман е в дома в Ендених. За тези 14 години Клара ражда 7 деца, първото от които е с психически проблеми, както първото дете на Бах от неговите 20. Останалите 6 деца са взели по частица от талантливите си родители, но само доколкото да осъзнават величието им. Една от дъщерите прилича на Клара, но е по-красива, предполага се, че Брамс е бил влюбен в нея. В духовните дела обаче хич я е нямало. Руснаците имат подходяща поговорка за децата, не наследили ума на родителите си: ПРИРОДА ОТДыХАЕТ!!!

   Относно рръзката на Клара с Брамс изтъквам само това, че

той я подпомага финансово да си отгледа децата или да наеме слуги за дома, за да се подготви и яви на концерт. Клара в продължение на 40 години след смъртта на на съпруга си популяризира клавирните му творби и организира издаването на всички негови творби, които тя ги редактира, а заплащането на издаделя е от Брамс. Концертира до последната година на живота си, когато я сполетява инсулт. Тя е била най-добрата пинистка на своето време, твърдят съвременниците й,  аз ги допълвам:  Тя е била и най-интелигентаната музикантка на своето време, редом с Менделсон, от чиито интелект е възхитен Гьоте.

   Освен на германеца Шуман  аз приличам малко и на  руснака Мусоргский, но не по пиенето. В тая област той и сред руските музиканти е бил недостижим. Мусортский умира от отравяне с алкохол менте, самогон. Пиене редовно на отровнен алкохол, натравяне, подуване на краката, гангрена и смърт, така завършват живота си и днес много руснаци. Простащината на системата ги довежда до безнадеждност и те избират този път да сложат край на живота си. Лекарите, които трябва да напишат смъртен акт, наричат този тип смърт „томатовка”. Това е названието на ракията, сварена в херметическа тенджера от домати, хляб, захар и останки от плодове. В Русия това е ежедневие, по този начин се признава, че годишно там умират по 300000 души, но починалите пропойци по това перо са много повече. Знаем, кога хората пият. Това обаче не трогва управниците на Русия.  И други неща има в Русия, които са за трогване, напр.  изоставените поради бедност деца. Те растат в приюти, както по времето на Макаренко, а след излизането им от там нищо не става от тях, може би само ворове и пропойци. След ВОСР, когато голяма част от бащите на са избити от революционните гвардейци защото са интелектуалци – реакционна маса според Ленин - или пък заподозрени, че не одобряват ВОСР, поне половината от децата си преминали през приюти, където са били промивани мозъците им и се е считало, че където дума не помага, може и тояга. Сбъркана страна, нещастни хора, дрипльовци и просяци, добре, че преди е имало велики измежду тях. Които ни вдъхновяват и сега. В Европа пък не ги трогва всеобщият упадък  на културата и духа им, като да притръпнаха към този процес, който може да затрие Стария континент.

     По друго приличам аз мъничко на Мусортский – и аз търся в разговорната реч музика. Музика може и да не открия, но пък често усещам тоналността на словото на човека, с когото говоря. На изтъпанените по телевизията успели бизнесмени и държавници със задача да правят звуци, това ми качество е неприложимо. Някои хора имат хармонична реч, каквато е в песните, в които тече мелодията и на определени места се спира, за да се поеме въздух. На мен речта на хората ми звучи като музика с определена тоналност, но същото усещане добивам когато чета писано слово. Отклонението от тази тоналност за хората, които познавам, ми говори за проблеми с тях и дори мисля, че разбирам от какво естество идват: психическо, физиологическо и др. Това мое качество е добро, но то има и лоши страни. Другите слушат телевизия /напр./ следят какво казва явеният по опредлена програма, и хабер си нямат от изказа му, който не може да се слуша. Тевеизявниките поставят ударенията където не трябва, напр. на слабо време в изречението или на свързващи думите звукове като „И”, след което затихват. Ужасяваща немузикалност струи и от тези, които четат рекламите, там е самият ужас.

    Има един българин, Борис Христов, истината за когото е, че ако не бе избягал от България нямаше да бъде Борис Христов. Той е свързал здраво кариерата си с творчеството на Мусоргскиий. По-подходящ за изпълнения на руски опери, на песни, от него няма! Набивали са ми в главата по времето на социализЪма, че съветският бас Шаляпин и нашият известен бас Гяуров, любимецът на правешкия джуревец, са по-велики от него. Моят отговор е като този на Мефистофел, с високо вдигнат среден пръст – не само най-добрият изпълнител на руски творби е Борис Хриестов, но и най-добрият бас на света и недостижим като артист!!!  Когато на стари години той дойде в България и пя в катедралата Ал. Невский, където неверници изобщо не влизат, храмът се изпълни със същите тези идиоти, които на времето го прогониха от родината му, както Брежнев изгони Ростропович от СССР. Между тях бе и кръстникът на мафията, Луканката, трето поколение проруски комунист, говорещ руски и френски език !?!

    Друг велик българин, недостижим изпълнител на Картините е Вайсенберг, когото вече упоменанх. Такава мощ, мъжественост, фразировка, интелигентност, умение във всеки тон да знае какво се изисква от него, е по силите само на изключително умен музикант, какъвто е роденият в България Алексис. Вайсенберг освен това рисува, прави и колажи. Не е възможно той да не виждал всичките картини на Хартман, които са вдъхновили Мусоргский и това да не е дало отражение в прочита му на това велико произведение.  Недостижим от себеподобните си по ум, прибавени към това  и другите му качества, Вайсенерг е и отличан изпълнител на Шуман. Неговото изпълнение на Втора соната, на АБЕГГ вариации, на Симфоничните етюди, на Фантазията, на Карнавала, на Детските сцени и др. считам за еталон, който ще служи на поколението след него. Хоровиц бе по-добър пианист от Рахманинов, но остава интуитивен и с голямо самочувствие, ученикът му Вайсенлерг го надмина. Така се развиват артистите, при държавниците изискването е диаметрално противоположно. От два идиота по-пръв винаги е по-големият. Напомням за една такава двойка от СССР, Беулганин и Хрущов.

   Сега, когато имам компютър, на който се пише много лесно, когато някоя тема ме развърнува, сядам и записвам мислите си. Тези мисли ме споходиха докато по-подробно и задълбочено от преди се запознах отново с творбите на Мусоргский, впечатлил ме с величието си и типичните черти на руснак. Шуман слушам откакто съм се усетил като човек. Има обаче нещо, от което съм доволен от себе си, извинявам се за нескромността ми. Благодарение на това, че обичам музиката и съм просветен любител музикант, положил много труд и изразходвал много веме за това, както и това, че я считам за част от живота, аз я свързвам с живия живот, а не с виртуалния, което малцина дори от музикнатите умеят. Мисля, че мога да чета посланията на такива велики мъже кано Шуман, Мусоргский и др. да ги свързвам с живия живот, а така също добивам и усет кой музикант интерпретира произведенията им истински, намирайки най-краткият път до тях. Изказвам съжаление, ча на управленческите постове в страната и дори на кулртура от край време тургат откровени симплицитасници, връхът на които бе „приятелят” на Радой Ралин, Добри Терпешев. Напомням една крилата фраза: Не ме е страх от вминистъра на културата, страх ме е от културата на министъра. Добри гу тургат за министър на културата защото е интерниран преди Деветото няколко месеца в едно турско село до Момчилград, ще поместя паметната плоча от къщата. В СССР пък имаше една културна министърка Фурцева, турната за такава, потому что она увидела Ленина.

    Върнах се на първите си мисли, но и композиторите така правят. Който познава Концерта за виолончело на Дворжак или Третата симфония на Брамс, ще разбере за какво загатавам.

  Ще приложа линк с двете клавирни произведения, на които се спрях, но и с две симфонични – увертюра Манфред на Шуман, за мен негов автопортрет и на симфоничната поема Нощ на голия връх, на Мусоргски. Който я прослуша нека прецени, ставал ли е Мусоргския за композитор на симфонии.

    Приятно слушане на тези велики творби! 

   

   

  









Гласувай:
5



1. wonder - https://www.youtube.com/watch?v=Fk55cIs--Hg
12.12.2020 12:31
Беше ми много интересно да прочета.
Пак ще се връщам! :)))
Поздравявам те с една великолепна ария на Борис Христов и Ел Греко.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Постингът е написан от нерусофил.
12.12.2020 20:31
wonder написа:
Беше ми много интересно да прочета.
Пак ще се връщам! :)))
Поздравявам те с една великолепна ария на Борис Христов и Ел Греко.


Ще се радвам някой русофил да попадне на него, да го прочете внмателно, да набере хъс и после да седне и да напише нещо още по-възвишено и компетентно за музиката на Мусоргский - духовният отец на Шостакович.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189184
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031