Прочетен: 2620 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2020 13:59
С БОЖИЯТА ПОМОЩ, УСПЯХ!!!
Родопа е една от любимите ми планини. Първото ми посещения в нея бе още през 1959 г, когато посетих х. Безово. Изминаха много години от тогава, но интересът ми към тази планнина остава. Като любител краевед четох доста за нея, а посещенията ми там, макар с променлива амплитуда, не престанаха. Запознах се видни личности на Родопа, от които цитирам само един, отец Константин Канев от с. Момчиловци, когото считам за Душата на Средните Родопи. Имам и статии в Списание „Родопи”.
Упознал почти цялата планина, аз обаче имам любимо място в нея - една долина, където е било разположена някога махала Чамла. Тук се заселват хора от по-ниско разположеното с. Мугла, село, възникнало поради любовта между двама млади хора, избрали да се заселят тук, приемайки всички рискове, за да изегнат възбраната на родителите си да живеят заедно. Прекрасните природни условия тук дават възможност на хората да живеят твърде на високо в планината, до 1700 м. н. в.
Махалата Чамла – името й идва от боровата гора, с която е заобиколена отвсякъде, включително и бяла мура – се разраства след първите заселили се тук помаци животновъди и става село. В него е имало деца, има и училище. През годините 1934/37 в България има опит за покръстване на помаците, като по планината тръгват разни извеврвачи. Това става с подкрепата на нашата Църква. Извервачите са били разбойници от типа на турските башибозуци някога, които са извършили жестокости спрямо хората, не по-малки от тези на извервачите на бай Тошо. В с. Чамла съм чувал, че е идвал с „четата” си станимашкият Тане Воевода, който заплашил хората със заколване ако не променят вярата си в християнска и за да ги сплаши изкормил пред събраните хора от селото бременна жена. Резултататът – младите хора напуснали селото и се преселели в Турция. Не знаейки нито една турска дума, попаднали в съвсем друг климат, те всичките измряли от горещина и болести
С жена ми за първи път посеетихме селото през 1980 г. Тръгнахме от Османовия вир по коларски /някога/ път за с. Чамла. Беше невероятна жега, при която тпябваше да преодолеем денивелация към 1000 м. и да преминем по изоставен римски път към 12 км. Преминахме през няколко изоставени махали, мислейки, че сме достигнали Чамла, но нея все я нямаше. Жена ми каза: Като от морското ниво да тръгнахме, няма ли край това изскачване! Привечер достигнахме селото. До сега пред очите ми е една градинка, цялата покрита с тор и тикви върху него. При чешмата попаднахме на последната жителка на селото, която говореше с диалект, останал от предишните векове може би.
Останахме да си починем с намерение да спим там. Такава красота рядко се среща! Селото е разположено в долина с уширение, което се превръща в голяма наклонена равнина. Почти в центъра му блика карстов извор, единственият водоизточник на селото. Макар да няма наоколо не само антично, но и никакво друго свято място, в моите спомени този карстов извор остана като аязмо, а бабата – един панер кокали - като светица. Околността възприех като кът от рая и при всяко следващо посощение я намирам за още по-красива.
Селото е в долина, но всичките ливади около него са въртопови, каквито са тези по Врачанската планина. Горите му са прекрасни, не се вижда отсечено дърво никъде наоколо, хората са опазвали природната си среда. От селото се вижда вр. Перелик и ридът с върховете, зад който е с. Гела, друга изключителна красота. Вижда се и долината на р. Чаирска, Триградските стени, Родопската Синаница, долината на р. Мугленска, а също и още едно изоставена село на височината на Чамла, Мурсалица, дало името на мурсалския чай.
Камион Молотовка със сено се появи и ни свали в с. Мугла, до където нямахме сили да слезем. Жена ми бе в кабината, аз върху сеното, където се оказа много страшно място при наклоняване на колата. В Мугла – друга красота. Тогава имаше туристическа спалня там. Останахме за два дни, от където продължихме за Ледницата, после за Перелик и от там по Чернатица до Асеновград.
Много пъти след бях на Чамла, достигах я от всички възможни места, те са едно от друго по-прекрасни. Тя се промени. Бабата, която възприех като светица слезе при дъщеря си в Мугла, където почина. В Мугла има участък от гробището, където са погребвани чамленци, но бригадите с чуковете на ДС по време на изверването през 1989 г. потрошиха каменните символи по гробовете на хората. Къщите започнаха да се рушат, останаха само няколко и една текезесарска сграда, където хората криеха сеното си да не се намокри преди да го откарат за Мугла. В този сеновал спяхме. Вечер от този сеновал се вижадт светлините на военното поделение на Перелик, светят селата наоколо ПОД /!!!/ Чамла, а ако времето е сравнитилено хладно звездите са особено ярки. Имам спомен как веднаж времето се мръщи, мръщи, а когато влязохме в сеновала тресна град, ама истински град, който може да ти спукне главата. Валя десетина минути, стана студено, покриха се ливадите с лед, а вечерта, понеже бе хладно все едно вместо слънцето, звездите осветяваха тази крассота.
По случай рожденния дден на любимото ми същество на земята, внучката ни, която е в Лос Анжелес, бях решил на 30. 08. да бъда на Чамла, като това посещения извърша заради нея. Вече има възмоности това да се случи с помощта в някаква степен на автовобил, който да съкрати пътя до селото. Сега се строи път, запомчащ близо до с. Гьоврен, който достига билото на рида между реките Муглеска и Триградска. Мислех да ползвам част от този път с колата, но точно в начлото той бе непроходим поради ремонт. Няма да стане, казах си, но тръгнах в тази посока. Един ден не е достатъчен, а и силите ми вече са доста по-малко. Разтоянието е 15 км. а сборната денивелация до селото е над 1000 м. Вървя аз, примирен, че няма как да се получи, но не се отказвам. И се появава камион тип трупчийка. Оказах се на място с чешма, където камионът спря да си налеят хората /турци от Гьоврен, където имам връзки/ вода. Поканиха ме да ме возят до където отиваха. Станахме дори приятели, защото им показах всички мърхове и села, които се виждаха докато пътувахме, те познаваха само част от тях. Така турците ми спестиха 6 км. изкачване и денивелация поне 500 м. Този камиион, това, че спря точно там, където бях в момента, възприех като Божия благодат към мен. Вместо 30 сега ми оставаха 24 км, за които имах достатъчно време и сили, нямаше нужда дори да бързам.
Намерих разклонението зас. Чамла, което бе разширено от булдозер. Селото Чамла е избрано да се снима филм в него и затова имаше бригада да поправи две къщи. Пътят ще се ползва после за колите с техника за снимане на филма и екипите към тях.
Пожелах пред карстовия извор здраве и мъничко късмет на внучката ни и още нещо:
Някога така да стане, че и тя да посети любимото ми място в Родопа. Калифорния е сбор от красиви места и полупустиня, облагородена от водата на реката Колорадо, а тук навсякъде е рай...
Останах дълго, имах възможност да се прибера и с джип, но отказах. През ума ми мана мисълта, която и друг път на различни места минава през главата ми:
- Дали пък не съм на това прекрасно място за послмеден път?
Направих си добре сметката с оставащото ми светло време и
тръгнах с разчет, когато стъпя на шосето да се стъмни. Беше почти пълнолуние, често ползвам тази опция. Прибрах се по тъмно, много късно, чувствах се като пред експлозия от емоциите от деня. И си спомних за думите на внучката ни, която казва на жена ми и дъщеря ми, да не се безпокоят за мен, защото аз обичам природата и тя ме пази. Давам и пример – един камион мина за деня, спря на извора, където се оказах и аз, спести ми толкова път, колкото да достигна до селото, а там – хора, които ме снимаха. И още нещо – това лято мечка потроши кабината на една УАЗ-ка в селото, в която се бяха скрили от нея дърварите, а сега – никаква мечка.
Един емоционален ден, за който ако имах дневник, щях да напиша:
Днес бях щастлив!
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Американски старжурналист: В Украйна кон...
Това верно ли е?
Къде са изкланите села?
Ти си ЛЪЖЕЦ, престъпник, възпитател на убийци.
Отговорът ми можете да нарете в предишен постинг.
Това верно ли е?
Къде са изкланите села?
Ти си ЛЪЖЕЦ, престъпник, възпитател на убийци.
Някъде да съм казал,че съм по-умен от Вас, Венци1951 да се е похвалил, че е най-надарен от всички мъже в блога? Гурата Ви Чернопръцко и поетът ОК3223 са В|и докарали до състояние, да не можете да мислите със своята си глава. Же помоля ОК-ят да Ви посвети стихо, а Чернопръцко изявиться как Ваш гимнословником...
това дивно място!
ще Ви опиша поне пет маршрута за Чамла. Осъществите ли един, с още по-голямо настървление ще осъществите и средващите. Пожелавам Ви да се качите на вр. Орфей над с. Гела и да погледнете към Чамла и долината на Мугла.