ВОСКРЕСЕНСКИ ПОДАРЪЦИ...
Тази година Възкресение Христово посрещахме на вилата. По време на тези празници не се работи, но при мен това няма как да се случи. Ако свърша нещо и остана доволен от свършеното, това за мен е голяма радост.
Първата ми радост по тези празници беше, че всичките ми нови лозички са издържали на студа и са живи, напъпили са. Имам преобладаващо винени сортове грозде, подменям някои от тях с десеертно. През изминалата година направиих към 250 л. вино само от гроздовия сок, без да добавям захар. Стана страхотно. Много ли е обаче такова голямо количество вино за хора, които не пият? Оказа се, че не. Гостите си черпехме с него, като си отиваха ако го харесваха им подарявахме по една бутилка от 3 л. И стана така, че в момента са останали само 33 л.
Новите лозички с десертно грозде ще променят този баланс. За човек като мен, който непрекъснато засажда и присажда дръвчета да видиш, че си посадил дръвче и то се е прихванало е голяма радост. Проблемът при лозата е прихващането. Ако тя се прихване и оцелее след първата си зима, после основната задача остава да я разпределиш красиво по асмалъка така, че слънцето да огрява възможно най-голяма площ от нея.
Втората ми радост бе една сойка, която живее в двора ни. Аз вадех едно дъбче за да го преместя извън двора ни, сойката кацна на метър от мен и започна да ме разглежда. За първи път видях какво красиво оперяване има тази птица. Преобладаващият цвят е сив, но има и виолетово и синьо и бяло и черно. Сойката стоеше неподвижно, само мигаше с очите си, аз я гледах, тя не изразяваше безпокойство. Държеше се като с познат, но внимателно. Съжалих, че нямах фотоапараат, но и да имах, тя щеше да избяга. Остана така около минута и отлетя. През изминалото лято с мен така постъпи един заек до с. Паничково, голям колкото куче. Дойде да ме разгледа, но пък аз имах приготвен фотоапарат и го снимах.
Сполетя ме и трета радоост:
Времето се влоши, не ставаше за работа навън. И по Клаасик ФМ прозвуча Симфония 103 та Хайдн. Тази е една от любимите ми негови сиимфонии, в тоналност ми бемол мажор, която най-силно резонира в мен. Симфонията е написана през 1794/95 г. по време на второто му пребиваване в Лондон, където той е поканен да представя свои творби. По време на първото си пребиваве там през 1991/92 г. Хайдн пише първите си шест Лондонски симфонии. През това време умира Моцарт, който той боготвори, а Моцарт го счита за свой духовен отец в музиката и го нарича Татко Хайдн. Това е най-тежката загуба в живота на самотния Хайдн. Този момент обаче е исторически – до тук Моцарт се учи от Татко Хйдн, надминава го, след смъртта му от Моцарт започва да се учи Татко Хайдн. Блестящ пример в това отношение е неговата Симфония 103, писана по време на второто пу пребиваване в Лондон, когато създава още 6 симфонии, наречени отново Лондонски. Симфонията на Хайдн е вдъновена от Моцартовата Сиимфония 39, а по-късно делото продължава Бетховен с неговата Симфония №3, наричана Героична, и двете в същата тоналност.
Смфониятаа на Хайдн е известна с наименованието „Симфония с тремоло на тиимпана”. Тя притежава една прекрасна бавна част, развита на принципа Тема с вариации. В нея има и солираща цигулка, което е ползвано по-късно то Шуман в неговата Четвърта симфония и от Брамс в Първата му симфония. Финалът на Симфонията 103 е наситен с полифония, което прави Моцарт в последните си четири симфонии.
За да засили напежението в своята 39-а симфония Моцарт въведжа дисонанс при струнните инструменти. Същото прави и Бетховеен в неговата Героична симфония, но там дисонанасът е при корните. При Хайдн дисонанси няма - той е друг човек, светъл небесен образ - ангел на земята, който не прилага в творчеството си дисонанси и трудно издържа на минорни тоналности при преходите.
Като почитател на Хайдн симфонията му, която бе изпълнена превъзходно бе за мен последният воскресенски подарък за тази година. За образованите в музиката, които могат да споделят радостта ми прилагам линкове на тези три сиимфонии, които описах по последователността на създаванеето им.
Ще завърша с няколко думи за твореца Хайдн:
Неговият творчески път е един непрестанен възход, докато физическите му сили разрешават да сторва това. Пример даавам с неговите клавирни соната, струнни квартети и симфонии, като отбелязвам, че той я бещата на този тип жанрове в музииката, наричани класически, които означава непреходни. Като четвърти линк ще приложа последната му симфония, за да види каква жизнерадост носи тя.
След завръщането си от Лондон Хайдн заапочва да твори в нов жанр, ораторията. Две прекрасни негови творби от него ще посоча, ораториите Сътворението на света и Годишните времена. Хайдн все още има сили, макар достигнал доста напреднала възраст и представя новите си творби /б. м. последните…./ във Виена с голям успех, но и доста трудно, защото това е изразходване на физически сили и огромна емоция. След тези две велики творби, Хадн започва оттеглянеето си от живота. Макар и канен на всички изяви, където се представят негови произведения, той не винаги ги посещаава. Понякога отива, облечен в черни дрехи и сяда на последния ред с надеждата да не бъде забелязван и да му бъде оказвано внимание, защото той винаги е бил много скромен, а сега поради наппредналата си възраст и притеснителен.
На 31. 05. 1809 г. този велик човек, оставащ / зе недообразованите в музиката/ в сянката на Моцарт и Бетховен умира. Без него обаче нямаше да има неговите творби, пътят, който би поеела музиката вероятно щеше да бъде съвсем различен.