ВОСКРЕСЕНСКИ ПОДАРЪЦИ...
Тази година Възкресение Христово посрещахме на вилата. По време на тези празници не се работи, но при мен това няма как да се случи. Ако свърша нещо и остана доволен от свършеното, това за мен е голяма радост.
Първата ми радост по тези празници беше, че всичките ми нови лозички са издържали на студа и са живи, напъпили са. Имам преобладаващо винени сортове грозде, подменям някои от тях с десеертно. През изминалата година направиих към 250 л. вино само от гроздовия сок, без да добавям захар. Стана страхотно. Много ли е обаче такова голямо количество вино за хора, които не пият? Оказа се, че не. Гостите си черпехме с него, като си отиваха ако го харесваха им подарявахме по една бутилка от 3 л. И стана така, че в момента са останали само 33 л.
Новите лозички с десертно грозде ще променят този баланс. За човек като мен, който непрекъснато засажда и присажда дръвчета да видиш, че си посадил дръвче и то се е прихванало е голяма радост. Проблемът при лозата е прихващането. Ако тя се прихване и оцелее след първата си зима, после основната задача остава да я разпределиш красиво по асмалъка така, че слънцето да огрява възможно най-голяма площ от нея.
Втората ми радост бе една сойка, която живее в двора ни. Аз вадех едно дъбче за да го преместя извън двора ни, сойката кацна на метър от мен и започна да ме разглежда. За първи път видях какво красиво оперяване има тази птица. Преобладаващият цвят е сив, но има и виолетово и синьо и бяло и черно. Сойката стоеше неподвижно, само мигаше с очите си, аз я гледах, тя не изразяваше безпокойство. Държеше се като с познат, но внимателно. Съжалих, че нямах фотоапараат, но и да имах, тя щеше да избяга. Остана така около минута и отлетя. През изминалото лято с мен така постъпи един заек до с. Паничково, голям колкото куче. Дойде да ме разгледа, но пък аз имах приготвен фотоапарат и го снимах.
Сполетя ме и трета радоост:
Времето се влоши, не ставаше за работа навън. И по Клаасик ФМ прозвуча Симфония 103 та Хайдн. Тази е една от любимите ми негови сиимфонии, в тоналност ми бемол мажор, която най-силно резонира в мен. Симфонията е написана през 1794/95 г. по време на второто му пребиваване в Лондон, където той е поканен да представя свои творби. По време на първото си пребиваве там през 1991/92 г. Хайдн пише първите си шест Лондонски симфонии. През това време умира Моцарт, който той боготвори, а Моцарт го счита за свой духовен отец в музиката и го нарича Татко Хайдн. Това е най-тежката загуба в живота на самотния Хайдн. Този момент обаче е исторически – до тук Моцарт се учи от Татко Хйдн, надминава го, след смъртта му от Моцарт започва да се учи Татко Хайдн. Блестящ пример в това отношение е неговата Симфония 103, писана по време на второто пу пребиваване в Лондон, когато създава още 6 симфонии, наречени отново Лондонски. Симфонията на Хайдн е вдъновена от Моцартовата Сиимфония 39, а по-късно делото продължава Бетховен с неговата Симфония №3, наричана Героична, и двете в същата тоналност.
Смфониятаа на Хайдн е известна с наименованието „Симфония с тремоло на тиимпана”. Тя притежава една прекрасна бавна част, развита на принципа Тема с вариации. В нея има и солираща цигулка, което е ползвано по-късно то Шуман в неговата Четвърта симфония и от Брамс в Първата му симфония. Финалът на Симфонията 103 е наситен с полифония, което прави Моцарт в последните си четири симфонии.
За да засили напежението в своята 39-а симфония Моцарт въведжа дисонанс при струнните инструменти. Същото прави и Бетховеен в неговата Героична симфония, но там дисонанасът е при корните. При Хайдн дисонанси няма - той е друг човек, светъл небесен образ - ангел на земята, който не прилага в творчеството си дисонанси и трудно издържа на минорни тоналности при преходите.
Като почитател на Хайдн симфонията му, която бе изпълнена превъзходно бе за мен последният воскресенски подарък за тази година. За образованите в музиката, които могат да споделят радостта ми прилагам линкове на тези три сиимфонии, които описах по последователността на създаванеето им.
Ще завърша с няколко думи за твореца Хайдн:
Неговият творчески път е един непрестанен възход, докато физическите му сили разрешават да сторва това. Пример даавам с неговите клавирни соната, струнни квартети и симфонии, като отбелязвам, че той я бещата на този тип жанрове в музииката, наричани класически, които означава непреходни. Като четвърти линк ще приложа последната му симфония, за да види каква жизнерадост носи тя.
След завръщането си от Лондон Хайдн заапочва да твори в нов жанр, ораторията. Две прекрасни негови творби от него ще посоча, ораториите Сътворението на света и Годишните времена. Хайдн все още има сили, макар достигнал доста напреднала възраст и представя новите си творби /б. м. последните…./ във Виена с голям успех, но и доста трудно, защото това е изразходване на физически сили и огромна емоция. След тези две велики творби, Хадн започва оттеглянеето си от живота. Макар и канен на всички изяви, където се представят негови произведения, той не винаги ги посещаава. Понякога отива, облечен в черни дрехи и сяда на последния ред с надеждата да не бъде забелязван и да му бъде оказвано внимание, защото той винаги е бил много скромен, а сега поради наппредналата си възраст и притеснителен.
На 31. 05. 1809 г. този велик човек, оставащ / зе недообразованите в музиката/ в сянката на Моцарт и Бетховен умира. Без него обаче нямаше да има неговите творби, пътят, който би поеела музиката вероятно щеше да бъде съвсем различен.
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....