ДУНАВ МОСТ 2 - ЕДНА ОТ РЕАЛИЗИРАНИТЕ МИ МЕЧТИ

    Много наситено като мобилност лято се откри пред мен тази година. След изминати 250 км. из Западните покрайнини из четири тамошни планини се озовах и в Македония, но вече като бял човек – в командировка в Гевгелия в хотел Аполония във връзка с тамошния Трети пиjанонатпревар. Не стоя в торба - и там наситих програмата по минути, но не отсъствах от залата при изпълнението на нито едно дете. Не отстъпих и от принципа си никога да не се връщам по същия път. Имам много впечатления от тази „командировка”, колкото и смешно да звучи това и при първа възможност ще напиша постинг със заглавие „Докато Македония да извряска, Албания  й го натряска”. Че това е така наистина ще посоча убедителни факти. Миналата година на конкурса в Битоля се запознах с една албанка, професор по пиано, с която говорих дълго. Тази година разговорите ми бяха с македонци.

   Аз в известна степен се явявам и мечтател. Когато посетих за първи път преди десетки години Дрезден и видях опустошената от мафията културна столица на Германия – престъпление, целящо да принизи постигнатото през вековете от германците в областта на културата, да смачка самочувствието им и да им вмени чувство за вина за ВСВ, поставих началото на една своя мечта – да видя възстановена църквата Frauenkircke! Разглеждайки останките от руините й аз забелязах, че всеки камък от градежа й е със специална форма и не може да бъде поставен на друго място освен на това, за което е бил предназначен. Видях и смачкания й кръст в един музей. Германските ми приятели казаха, че църквата не може да бъде построена отново, защото вече няма такива майстори каменари и поради това са необходими много пари, които тогавашната ГДР нямаше.

   Ще направя паралел с Шостакович, чието посещение в Дрезден агентите на КГБ отнасят към Берлин. Не е вярно това! Шостакович пребивава известно време в Дрезден, като разрушения от войната град той рисува в прекрасния си Струнен квартет оп. 110, който после преработва в камерна симфония. В писанието ми за този титан на ХХ век съм го нарекъл Великият художник. Състраданието му към бедата на германците обаче КГБ изкривява точно в обратната посока с писан от тях коментар към квартета, който се публикува задължително. Почти всичко за него е минавало през КГБ и е пълна лъжа. Единствената вярна информация за него е музиката му.

   Мечтата ми се реализира. Църквата бе възстановена, а аз бях поканен на откриването й, където изпълниха Йоханеспасион от Бах.

   Друга мечта имам от 1987 г, когато бяхме отново в ГДР. На пристанище Видин имаше много тирове и не можахме да ползваме ферибота както бяхме предвидили. Същото стана и на връщане на румънския бряг, където през нощта ни изпохапаха комари. Колата отвътре стана черна от накацалите в нея комари. Опашката от тирове пак бе голяма и ние,пътуващите с коли обсъждахме, че на това място трябва да има мост. Това мое желание тлееше винаги в мен през годините когато се строеше мостът и когато строежът бе застрашен поради „източвания” на субсидиите за него от пътните мафии. Аз все следях този процес и ето, че мостът вече е построен. Скоро ще отидем натам и ще го преминем пеша.

   Мостът обаче е само началото на един регионален процес, чието развитие той ще катализира. Сегашната наша пътна инфраструктура не разрешава той да се ползва пълноценно и да предложи по-удобен трафик на гръцките камиони.  Съперниците ни да обслужват инфраструктурно тези камиони, от които се печелят различни такси – македонците, отлично осъзнават този процес и правят така, че техните пътища да бъдат предпочитани пред нашите. Те имат за това и предпоставка – пътят от Гърция през Гевгелия за Западна Европа е по-кратък. Ние нямаме още магистрала от Кулата до София, нямаме магистрала и от София до Видин мост – 2. Строи се нещо, но много бавно. Необходима е и нова ж. п. линия от Видин до София. А македноците работят много усилено по тяхната магистрала от Гевгелия до Сърбия, макар теренът за нея да е доста чепат. Давам за пример теснината с двата тунела при Железните врата /градчето Демиркапия/, през която преминава река Вардар. Старите 2 тунела не могат да се разширят, поради което македонците пробиват над тях още два с по три платна. А ние при строежа на магистралата от Перник за София, която е с три платна, направихме тунелите... с по две платна. Наличието на евтина работна ръка в Македония – албанците – прави строежа спорен и тази магистрала ще влезе в експлоатация много по-рано от нашата от Гърция до Дунав мост 2, ако изобщо това нещо стане. Властта в България вече е в ръцете на мафията и каква ще е съдбата на този строеж ще зависи от нейните икономически интереси, а не от тези на страната, защото чрез последните избори извършихме перестройка – преминаваме в режим на олигархия. Имаме и друг инфраструктурин проблем – връзките на околовръстното шосе на София с магистралите. Само че на един от най-богатите хора в страната, главния архитект на София му дреме там едно нещо, няма да уточнявам кое – не вървят комисионни при изготвяне на проекти и възлагане на работата на фирми за решаване на този проблем, защото... се следят от ЕС. Околовръстното шосе на София все още остава едно недовършено съоръжение, макар то да е много важно. Гедерманците веднага след войната направиха своя Берлинерринг, който им служи до днес. Тук едни източили средствата, други ги окрали, трети получили поръчката и нищо не направили, но пък усвоили парите, съдът ги оневенил. Така е в държавите, които са подвластни на мафиите в тях.

   Дунав мост 2 ще катализира и други процеси, за които някой сега едва ли предполага – тези с ромовете, които не са само до моста у нас, а са концентрирани в четири държави около моста – нашите /видински/ ромове, тези от Румъния, достигащи чак до границата с Унгария, те са най-многобройни, предпаздливо включвам и тези в Унгария до границата с Румъния, но наблизо са и тези от Воеводина. Там след придаването на тези територии след ПСВ от Унгария на Тройното кралство са останали само цигани и макар териториите да са на Унгария, унгарците не са много навити да си ги поискат обратно. Езикът, който ромовете ползват за служебен, трафикът, който ще започне скоро по моста, вероятните контрабандни стоки, които ще се продават незаконно както сега цигарите по пазарите, проституцията, престъпността в различни направления – това ще обедини ромовете от тези четири страни. Ако се допусне корупция и беззаконие по отношение на тях районът около Дунав мост две ще заприлича на Женския пазар в София или пък ще предлага жрици като площада с паметника на Пушкин в Москва или по околовръстното в София.

   Ще се повторя с казано в предишните ми постиниги, но ще кажа отново няколко думи за Видин и защо там днес има толкова много ромове.

   Отправянето им към Видин започва много отдавна, някъде около 1965 г. по времето на Правешката Тиква. Докладват партийните секретари, че в района им има много цигани, които им образуват проблеми и че те не могат да се справят с положението. Питат Тиквата какво да правят и Тя им дава насоки за решаване на проблема:

    - Пратете ги някъде по Видинско! Да работят в ТКЗС-тата като животновъди!

    На базата на това устно разпореждане на най-първио започва преселване на ромове от места в страната, където те са много по села с ТКЗС-та в окръг Видин, подчертавам, не в гр. Видин.

    А какво е било по Видинско преди да депортират там ромове? ТКЗС-то е било във възход след началото на колективизацията, земята се е обработвала, а тя там е много богата. Има местност, наречена Златен рог, има село, наречено на сорта грозде – Гъмзово – заради хубавото си грозде. Наблизо, макар и в друг окръг има част от Дунавската равнина, наричана Златията. Околностите на град Кулата и на Белоградчик пък са изключително благоприятни за животновъдство. Има дори порода Кулско говедо. Мисля, че новият директор на ДАНС, Дялан Пеевски е от Кула. Въпреки преселването на младите хора обаче от Видинско по София родителите им продължават да произвеждат селскостопанска продукция и я превозват с влака до София, поради което видинският влак бива наричан мазният и преди да седнат хората по седалките внимават. Защото от багажника над тях е възможна да е текло олио.

   Постепенно обаче с отлива на младите хора към София ТКЗС-тата закъсаха за работна ръка и Правешката Тиква реши да ги замени с ромове от цялата страна – от Столипиново, от Меден Рудник, от Факултето, от Надежда /Сливен/ и др. От циганин работа? Това обаче не бе правилно решение, защото ромовете признават само един поминък – раждат деца, които не могат да гледата, вземат за тях помощи и живеят от тези помощи.  Това води до нови ромове, които растат в геометрична прогресия. Точно този поминък стана основният при новопредставянето им по Видинско. Процесът набираше мощ.

   След Десетото този процес достигна апогея си. Българските граждани можеха вече да живеят където желаят, а в това отношение най-моблилни се оказаха ромовете - те имат малко покъщнина, живеят по чужди къщи и са по същество пътуващо племе - не са свързани и с работа –  нямат ниви, които да работят или животни, банкоматите, от които теглят помощите си са навсякъде. И тръгнаха към Видин. Напълниха го. Направиха си и квартал - Нов път, наричан Ремса. Допълнително се  възползваха и от изгонването на турците от България, в чиито имоти те се самонастаниха. За пример посочвам с. Долни Цибър, което турците напуснаха.

  Вълната от ромове тръгнала  вече от Видниско към съседните окръзи и заля първо окръг Монтана. Който има там роднини, знае какво е положението. Следващото разпространение на тази вълна бе окръг Враца, където поминъкът на старите хора – лозята им – бе унищожен. Всичко от манастира Свети Иван Пусти до Враца е ограбено. Хората се оплакват, че черешите им са почупени, за да бъдат обирани клоните по земята. Плодни дръвчета са били осечени са горене на около метър височина от земята. Така е и около Вършец, един град, който отива към смъртта си ведно със селата около него. Единствено в с. Лютаджик няма ромове.

  Вълната обаче се отправи и на изток и достигна до р. Янтра. Който е пътувал през селата, където има напуснати къщи знае какви процеси са протекли после там. Имам два спомена, които сега ще опиша:

    Бяхме спряли да обядваме в едно крайпътно заведение до Плевен, мисля, че се казваше Чешмата. Дочу се ужасен шум от крясъци, надойдоха десетки каруци с ромове, които биеха конете за да галопират. Ромовете скочиха от колите в движение, крещейки като павиани, взеха си по една бира от хладилните шкафове и насядаха по масите като продължиха да крещят. Горещината бе ужасна, миризмата от тях – също. С обици, с ланци, голи до кръста, мръсни, но видимо с пари, защото си взеха от тенджерата с кебапчета по цяла чиния, те просто ни прогониха от обеда ни. Взехме си каквото можахме от нашата храна и избягахме от това ужасно място. Тогава се запитах: Ако трябва да се осъществи някакъв контакт с тези примати, какъв ли би могъл да бъде той? Те само крещяха без да произнасят нито дума.

   Втори спомен има от гр. Попово. Бяхме седнали вечерта в двора на едно хотелче и изведнаж – страхотен шум, все едно крясъци на хиляди маймунета. Излязох на площадчето пред хотела, защото колата ни беше там. Стоцици ромчета караха колела и крещяха с пълна сила. За около пет минути се накрещяха и изчезнаха. Дали някой може да каже нещо на тези деца, дали те ще го послушат? По времето на приматите сигурно не е било така, защото те са възпитавани чрез бой с тояги.

   Всичкото това тръгна от Видинско. Това, което идва по София, също идва най-вече от Видинско, защото София предлага много прелести за тях – безплатен градски транспорт и вода, място за гета по избор, „бизнес” по Женския пазар и другаде.

   Ще се отклоня с последствията от едно друго ромдепортиране пак по времето на Правешката Тиква от Пазарджик. Тогава партията преселваше пазарджишките ромове по селата около Пазарджик и те нямаха право да живеят постоянно другаде. След Десетото обаче тези ромове се отправиха...към Велинград. Там – топла минерална вода за пране, гори за сеч и правене на коптори, банкомати на всяко кьоше за помощите им. Анезица, Асфалтова база, Минералните извори в Корова – това са все имена на гета. А курортният бизнес – има достатъчно други курортни градове в България.

   Земята по Видниско обаче запустя. Е, не съвсем. Цветелина Бориславова купи много декари плодородна изоставена земя, която  покри с фотоволтаици.

    Посочих едно село по Видниско – Долни Цибър – със сто процента ромове в него. Ще посоча обаче и едно, в което кьорав ром нема, това е село Стакевци. То е единственото по Видниско.

   Пускането на Дунав мост 2 ще катализира развитието на процесите по Видинско, а в тези процеси голямо участие ще вземат тамошните български граждани – видинските ромове. Те там са навсякъде, включително и в местната власт като зам. кметове и на др. подобни длъжности. Те разполагат с огромен електорат, който винаги знае на кого да си продаде глъсеца. Видин има славата на най-бедният и най-неуютният за живеене град в България, но и на град с голяма корупция. Ще промени ли с нещо към добро този мост живота на останалите да живеят в града хора?

    Като допусна това, държаво, да те видя сега как ще се справиш с този проблем. Ще заприлича ли видин отново на нормален град или пък ще заприлича на Женския пазар – място, където мафията пласира контрабандни стоки под чадъра на полицята - ще видим!

    Със сигурност мостът нещо ще промени.