НАМИГВАНЕ  КЪМ  МЕН ?

   Бяхме на гости при наши познати музиканти в Банкя. За съжаление дойде и още едно семейство, сравнително млади хора. Мъжът /не казвам съпругът/ е руснак, роден в България, живеещ в Париж, потомък на белогвардейци. Обясни ми той, след като кръкна здраво, как французите излизали на протести и скандирали: Не искаме Макрон, искаме Путин!, как френският народ носел в сърцето си обичта към Русия. Обясни ми и как в България на власт са боклуци, подставени лица на тези, които ограбват България и затова живеем в бедност. Не цитира имена, а само Банкя, градът на ББ. Този руснак, завършил за певец, е един пропоец и далавераджия, който след 1989 г. се е препитавал от продажба на руска водка, внасяна по някакави канали в България. Има хубав глас, бас, пял е в различни театри и хорове във Франция, изгонван е със скандал от всичките си работни места. Вече се ползвал със статут на артист на свободна професия. Сега изтрясква една недоправена и живее при нея. Истината е, че си пасват много.

  Кипна ми съдържанието в червата, включително и това в дебелото и правото. Трябваше да напусна трапезата на любезните домакини и да се разходя, за да престане този човек да ме атакува с приматщини. Намерих си повод – във Вердикал живее мой блогов приятел през зимата, и реших да отида да го видя. Той обаче не си вдигна телефона, тръгнах към дома му. От известно време той е в нелегалност, но търсят ли го, та се крие или се крие без да го търсят, това реших да установя. Забравих обаче къде точно му е къщата, която е близо да църквата. Мислех, че съседи ще ме насочат. Никакъв човек нямаше по дворовете или терасите. Направих един кръг и се озовах в центъра на Вердикал, където е паметникът. От там към реката започва тясна уличка с мост за пешеходци. На ъгъла на улицата има пиячница, реших да питам групата на една от масите дали не познават този човек. И попаднах на четири примата и една жена. Приматите бяха едва ли не еднакви, като правени по един калъп – ужасяващо дебели, със златни обици, всичките руси, с мустачки по средата на горната им устна, към 40 годишни. Пред кръчмичката имаше джип /вероятно/ четвърта употреба, целият в засъхнала кал. Явно това бе каре за игра на карти или друг някакъв квартет, с момичето, по-едро от Илиана /иди/Йотова – квинтет. Пиеха бира и ядяха кебапчета, на масата имаха някакво радио, по което звучеше сръбска музика. Подчертавам, че в този регион никакво друга музика не се чува. Тя струи от дворовете, от прозорците на къщите, от кръчмите и кафенетата, от шофьорското място на автобусите. Много добре гледани бяха тези четири образа с обиците, съдейки по обема им -  мязаха на варели -  но жената при тях бе с още по-голям обем. Тя можеше да говори – не беше си допила - останалите си плетяха език. Попитах „момчетата” дали са местни и след като потвърдиха им зададох същинския въпрос, къде живее моят блогов приятел, казах цялото му име. Отговориха ми, че не знаят, но жената искаше още подрботости и ме попита на каква възраст е. Казах, точно на моята. Два от приматите се изсмяха, а единият каза:

-       Нема да го намериш, сигурно вече е умрел!

   Този отговор изпари негативното ми настроение, резултат от просотиите на руснака певец-маркспутинец. Обзе ме някакво весело настроение изведнаж и аз весело попитах примата, който обясни защо няма да намеря приятеля си, на такъв ли му изглеждам, на умрял, дошъл при тях. Усетих неудобство сред пиянищата, жената отговори отрицателно. Пожелах им всичко на масата да изядат и да изпият и още да си поръчат. А през главата ми мина мисълта  - дали тези хора освен да ядат и пият могат да правят и нещо друго?

   Тръгнах си развеселен от тях, но и леко загрижен – как тия четири напобяващи варели млади мъже ще се качат в джипа и как ще се поберат в него. И те си имат проблеми. А да вземат и „момичето” с тях в джипа, това няма как да стане.