Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2020 22:33 - „ВАЗОВАТА КЪЩА” РУХНА.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 500 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 08.06.2020 10:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                               „ВАЗОВАТА  КЪЩА”  РУХНА.....

 

      Съдбата на Вазовата къща е срам за страната ни - оставихме културен паметник да се срути. За мнозина от нас обаче той остава в сърцата ни! За мен от 1965 г, когато посетих къщата за първи път.

    Отправям критика към ителектниците на България и най-вече към поетите и писателите, че не предприеха никаква инициатива да се опази тази къща. Услилята на местната власт бяха насочени към финансиране по линията на ЕФРР на Програмата „Вазов кът”, в която пари за ремот на този паметник на бълтгарската култура дори не бяха поискани. Срутването на Вазовата къща в тази светлина за мен е резултат на ограниченост /не обичам думата простащина/, все едно преднамерено. Клоко пъти в своя блог предупреждавам, че това ще се случи. Аз познавам и наследник на притежателите на тази къща, който ми е разказвал за нея и за притежателите й, известният род Данговци.

  С историята на тази Вазова къща, както я нарачат хората от Пролома, ще започна по-издалеч.

  Вазов като дете е боледувал от пневмония, която е била много тежка и оставя трайни увреждания на белите му дробове. През целия си живот той се съобразява с последствията й. За да укрепва здравето си той избира подходящи за него региони, където почива по време на отпуска си. Един от тях е Искърският пролом, за който той пише стихосбирката си Скитнишки песни и разказа си Дядо Йоцо гледа. Вазов по някакъв начин се е запознал със семейство, живеещо в махала към с. Бов, която дори няма име, но е известна като махалата на Данговците. Данговци тук са наричали гордите, жизнени, работливи българи, живеещи еднофамилно по планината, независими дори от местната власт. Дамбовци пък са били наричали крадците, мошениците. Така са наречени двата феодала на днешното с. Кремиковци, синове на тамошния полицай  от с. Ябланица, ятак на партизаните от отряда Чавдар.

   Вазов през 1918 г., когато ужасът ПСВ е към края си, но още не са ни отнети територи, идва през лятото на почивка тук и отсяда в една от къщите на Данговците. А къде са живеели Данговците, само който е бил там има представа за природната красота на това място. Това е райско кътче в мека гънка под извор с обилна вода за къщите и оборите, около която има място за градини с възможност за напояване, а нивите им са били над мястото на къщите им. Скатът на планината не много стръмен и е обърнат точно на юг. Данговците са го терасирали. Къщите им са сравнително масивни, а плочите по покрива са поне квадратен метър и дебели 5-6 см. Какви силни хора са били те, да подредят тези тежки плочи за покрив. Под къщите са били овощните градини на Данговци, над къщите е бил дворът им. Направили са си чешма с поилка за животните, която е на стотина метра от къщите, тя се ползва до днес. И оброк са си направили с каменен кръст, тежащ към 500 кг. за да издълбават на него имената на починалите.

   Познавах последният им наследник, бай Ангел от с. Бов. Той почина наскоро, а синът му почина на 36 г. от рак на червата поради отровна работна среда в цех на Кремиковци, където е работил.

  Данговската история приключва след 1956 г., когато колективизатори идват и отнемат животните на Данговците, които откарват къв с. Бов в ТКЗС-то, а също и нивите, ливади, градините и горите им. Издържат малко така Данговците и започват да напускат родното си място в търсене на нов поминък. Всичко постигнато от тях през вековете, оцеляло на петвековното турско присъствие, сега се срутва пред тях в резултат на налаганото ни от СССР масовизиране, колективизиране - измислени от Маркс теории за съсипване на страните и на превръщане на хората отх свободни в зависими от новите си комунистически господари. Краят на Данговците е страничка от историята ни, как СССР съсипа България като разруши основата й - селото и ценностната й система, налагайки ни съветската, тази на Голямата лъжа. След отхождането на трудоспособните Данговци към с. Бов, към Курило и над 90% в София, в махалата остават само старите хора, които са за никъде. Да умрат в родното си място. Стига се до там, че на почминалите след 1956 г. имената им не са издълбани на кръста на оброка им. Комунизмът сложи край не само на една ярка фамилия от свободни хора, в смисъл, че от тях самите зависи живота им, въпреки тежките условия, но положи основата на унищожението на този край. Дъбовите и други широколистни дървета, някога собственост на Данговците бяха изсечени за нуждите на социалистическото строителство, на тяхно място засадиха борови гори. Те сега боледуват и съхнат, защото мястото им не е тук. Изоставените ниви закелемяха, превръщат се в бодливи гъсталаци, където само дивите свИни могат да навлизат за да се крият през деня.

   Останал сам, бай Ангел, имащ още сили, гледаше през лятото козите си около срутващите се вече  къщи на Данговците, а през зимата слизаше в гара Бов, където е къщата му. Той подържаше т. н. Вазова пътека. Тя преминаваше покрай къщата на баба Горяна, един много силен образ, за която съм писал – част от историята на региона. Тя бе последната останала жителка на друга безименна махала, чиито хора колективизацията също прогони от родното им място в София. Софиянци наричат тези необразовани хора навлеци, но причините за преселението им не са в тях.

   При Данговците през лятото на 1918 г. отсяда Дядо Вазов. Един от Данговците – бай Милан – осигурява кон за Вазов и той на  негвоия кон го съпровожда на разходки из Пролома, от дргата страна на Искъра, който конете прегазват и нагоре към Издремец. На кон Вазов се изкачва и на вр. Ком, но посещението му там е от Берковица. Резулатът – чудното стихотворение На Ком,  което за човек, упознал Балкана както мен, четейки стихото пред него се щирят просторите му от Ком до Амбарица, под която е роден поетът. Вдъхновен от тази красота на Бовско, Вазов създава тук част от творбите си, споменах някои от тях, други в манастирите Седемте Престола и Черепишкия.

     Данговците предоставят на Вазов цяла една къща, най-хубаавата, да може той на спокойствие да пише, да си почива. Тя остава в историята като Вазовата къща. Интересното за тази негова почивка е, че доста възрастния Вазов, на 68 г, той се влюбва в една ученика, дъщеря на Данговците, Лица, в останала с прякора Лица Хубавица. Красотата й и до днес се споменава при разговор за Данговците. По нейна линия внук се явавя бай Ангел, когото познавах.

   Бовско е едно от силните за мен места. На Задушница в тамошната църква запалих свещ за починалите ми роднини. В тази църква, изградена до оброка Успение Богородично се молих много пъти да имам внуче и след като то се роди подарих на църквата икона на Св. Иван Рилски. Интересно за църквата е, че тя е една от малкото, на които ромовете не откраднаха камбаната, макар да е много на сгода. От съграждането й до сега иконите стават все повече, дори монетите в един буркан не се крадат.

   Село Бов има много махали. Първите зм заселници са латини, а махалите са високо разположени, защото природните условия тук са сравнително добри. Планината е карстова, има много изворчета, до които са махалите. Най-обилните извори са при махала Кръст, от която започва път за Данговците. Пътят от махала Кръст е около 2 км. прокопан е от Дантговците, за да достигат до него с каруците си. Втори път за товарни животни правят те надолу към река Трескавец, който до скоро бе ползванот туристите.

   Това, което ми направи печатление бе, че по пътя за Данговците имаше следи от джипове, а на места имаше и примитивни прегради-врати. Пътувайки към Данговците  с мъка забелязах, че махалата срещу тях е пуста. За първи път виждам там градините на хората необработени. Починали са...

   Пътят за автомобили с примитивно обръщало достига до нивите на Дранговците, а надолу към къщите им е обраснал и е разровен от дивите свини като с булдозер. Аз обаче имам репер – стълбовете на електропроводите. Без да ползвам изровения от свините път направо се спуснах към къщите. Излизайки под ъгъл към къщата, където е бил отседнал Вазов първо се вижда градинка с червени божури пред нея , а след това къщата. Тя бе рухнала по ужасен начин, под собствената си тежест от тежките покривни плочи. Преди години рухна балкона й, сега частта, от която се влиза в стаята на Вазов, над която покривът ще се срути във всеки момент. Символично права е останала входната врата, на която има табелки с исторически  данни и почитта на хора към Патриарха на българската литература.

   Без фотоапарат бях, но ще се върна за да снимам този паметник на падението на културата ни, подобно на паметника до Слищовци, осквернен от Новата му задача след 1944 г. и поради това изоставен. Ако рухването на къщата на Вазов е гавра с културата ни, рухването на слишовският паметик е гавра с българщината, за която България нехае и сега, това са българите в Западните покрайнини.

  Посетих кръста на Данговците, наклонен назад като падащ възнак човек. Чешмата струи слабо, защото изворчето е непочистено. От градинките пред къщите е останала само една. Възприех тази къща като символ, на къде отива България днес, с прогонените от родните им места хора и унищожената им ценностна система, а след 1989 г. с вълната на опростачването на поколението, яхната от тримата най-уважавани наши политици според едно социологическо проучване, според мен обаче, най- простите хора в България: 1. Радев, 2. Манолова и 3. Трифонов. Едва ли някой от тези культурники на нашето време знае за тази къща, едва ли някой знае нещо за този великан от духовните ни отци, Дядо Вазов. Но пък вероятно добре знаят цената си, оценена в рубли или някаква друга валута, напр. банкноти в цвят зелен или Ферари в цвят червен. 

   Отправих се по пътеката към махалата с някогашната баба Горяна. Не мога да тръгна по нея, навсякъде обраснало. А да се върна обратно към махала Кръст и от нея до влака е страшно дълго. Трябва надолу, окуражавам се сам, имам опит и ще се справя. Това да, но ако доттигна непробиваеми тръни и се наложи обратно. Справих се, слязох долу на р. Трескавец, покрай която минава път, но спускането ми отне много време, порпуснах си и влака.

   На Гара Бов – насядали под навесите и пред малките пиячници пиянИща. Жени сред тях няма, изказвам лично мнение – от всичките жени по пролона, най-красиви според мен са бовянките, може да са от джинса на Лица. Бира, цигари, кафе, сръбска музика и от време на време някакви викове, с каквито са си служели може би преди милиони години приматите. Да им се донесе още пиене или нещо друго. Говорещи търбуси...

   Други са били хората някога тук. Дори слепи, те са осъзнавали накъде се стреми живота, страната ни, такъв дух е уловил Дядо Вазов в разказа си Дядо Йоцо гледа. От тия свИни сега нищо не става. С това закърмено с лъжи поколение отдало се на лъжи, вълшебни заклинания и търкане на картончета с надежда да се спечелят лесно пари, без труд, обезверено и опростаено, България няма бъдеще.

    А защо се стигна до тук прочелите внимателно постинга ми би трябвало да разберат...

  

   



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Товарищ крумбелосвеТ,
08.06.2020 10:55
Следете развитието на новия политически проект на Манолова, Трифонов и Костадинов, не се занимавайт с мен. Тенденцията е там да бъдат засмукани боклуците и употребявани политически по казус, а не да набоклучват социалните мрежи. Не Ви съветвам да ги подкрепите, а Ви сезирвам за съществуването на този проект, защото не азличавате сик от пармак. Бок е турска дума и означава човешко лайно. Животинското наричат фашкъ /фашкия/, доста висока летва за изявите Ви.
Да пишете безсмислици /не обичам думата простащини/ в кометарии към мои постинги не прави смисъл - нищо не можете да кажете. По-добре прочетете едно стихо от ОК3223, което ще Ви донесе радост и вдъхновение пред поетичния му талант, вдъхновен от общата Ви любви към Путин и Радев....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7890265
Постинги: 3347
Коментари: 8850
Гласове: 15836
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728