Постинг
23.10.2016 23:01 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА КЪМ КОПРЕН - 5
Снимките, които помествам в този постинг са направени от площадката на късия рид, който е срещу водопада. Местността тук е толкова красива, че аз се натъжих. Защото не съм убеден, че това няма да бъде последният път, когато ще съм сред тази красота. Накъдето да погледнеш, навсякъде е красиво, нищо, че картините са съвсем различни. И водопадът, и скалите, и ридовете и долините - тук е кътче от рая. Дано някой, който отвори след години постинга ми да посети тези красиви места. Изходните пунктове са два възможни - от Шумското, което е доста отдалечено и от седловината Каца Камък, до която се достига с джип. Втората отправна точка спестява 4-5 часа път. Седловината Каца камък предлага много възможности за еднодневин преходи в този район, всимките - връх на красотата на Балкана. Посочвам само няколко направления:
Дупни връх, Каменната сватба, Масивът на Копрен, платото на Копрен, върховете Трите чуки, Трите кладенци / безотточни езера/ на платото, Мучи баба.
Приятно разглеждане на тези красоти с мен!
При снеготопене или след дъжд към основния водопад се образува още един успореден на него. Вижда се руслото му. От отсрещния скат също се засилват реки, които подскокнуват тук и там, ще покажа коритата им на снимките.
"Мекото побеждава твърдото", скалите са прорязани от реката.
Вероятно милиони години са били необходими на водата да извае тези форми на скалите.
Скалиите са като по Искърския пролом, но поради медта в тях са червени.
Тези скали се все по речната долина.
Ветроход в планината?
Копренски простори. Виждат се долини на временни реки.
Всяка планина е красива, но красотата на тази е създадена за да радва мен.
Кота 2000 м.
Какво огромно торфище има горе зад този рид! Някога е било пасище, но след изоставянето му тревата се е наслоявала, гниела и се е превърнала в торф, който е мек. Ходенето по това торфище е трудно, но езерата по него, масивът на Копрен и скалите на Трите чуки са едно от най-красивите неща, които съм виждал по планиниите на България.
Тази скала съм си избрал за репер, вижда се от всякъде. В дясно от нея се вижда трасето на римския път, което я достига и завива на дясно.
Алпийски пейзаж. Пасищата стават хвойнища и след години от тук няма да може да се преминава. И сега трудностите при придвижването са големи.
Не стръмният скат, хвойната е най-голямата трудност да се изкачи водопадът покрай всичките му скакала.
Пасище, превзето от хвойната. Още личат овчите пътеки, които овцете си плавят по хоризонтала по стръмните пасища. Ни овце вече, ни овчари, само диви свини. Тези ничии вече планини са осигурявали поминъка на животновъдите може би хиляди години. Никак не е бил лек животът на хората тук.
Последен поглед към водопада, тръгвам си към базата ми. Чао, водоопад? Не съм убеден, че ще те видя на живо още веднаж...
Аз съм на римския път, който преминава под тези скали. Прибирам се. Поради много топлото време снимките не станаха с максималната резолюция.
На този жъртурчо имаше една голяма земна пчела, но тя ми избяга...
/Разходката продължава/
Следващ постинг
Предишен постинг
Снимката на жълтурчето е прелестна.
цитирайsestra написа:
Снимката на жълтурчето е прелестна.
са прекрасни, но трябва да качите една кола, да я оставите при Шумското на с. Йеловица, ако пък имате джип да го качите до седловината Каца камък и да видите всичко това на живо. Снимките наподобяват транскрипция на органова пиеса за пиано, оригиналът е доста различен. Едно посещение на тази планина предизвиква лавина от други.
И небето.
Това е България!
Ние не знаем колко сме богати!
Копрен е шедьовър.
цитирайТова е България!
Ние не знаем колко сме богати!
Копрен е шедьовър.
sande написа:
И небето.
Това е България!
Ние не знаем колко сме богати!
Копрен е шедьовър.
Това е България!
Ние не знаем колко сме богати!
Копрен е шедьовър.
ще направя една ретроспекция на пътуването ми по тези места, които упознах по-добре от хората, които все още ги обитават. Запознаването ми със Западните покрайнини бе доста дълга програма, продължила четвърт век, при която изминах по планините им над 4000 км. Под върха Копрен заради все още действащите през 1991 г. сръбски застави можеше и да падна от скалите, които се наложи да преодолея в полумрак. Сега интересите ми съсредоточени върху светилищата по Източни Родопи. Обичта ми към Западния Балкан обаче остава непреходна...
Търсене
За този блог
Гласове: 18389