Вече достигнах водопада, който може да бъде разгледан от площадката в края на един къс рид, разделящ реката от водопада с друга по-маловодна, но също непресъхваща река. Какво благодатно място и за овце и за крави. Днес то се обитава само от диви свини, сърни и вълци. Орлите са изчезнали, защото вече тук умрели животни няма. На тяхното място на скалите сега съм аз, с фотоапарата. Тази красота трябва хората да знаят, че я има, да ги привлече да посетят тези места на планината, недокоснати от човешката дейност. За непознаващите Западния Балкан помествам тази серия постинги.
    Приятно наслаждение пред Божествените картини с мен!




                                       



                             От  тази площадка снимах водопада.











Почти целият воден пад на водопада. По вертикала той е към 200 м.



                                   Околоводопадни скали















И на тази площадка бях, не е толкова страшна за изкачване, колкото изглежда.















                              Елемент от водопада







           По този скат може да се слезе долу при реката, където водопадът свършва.































За да удължа времето, през което бях срещу водопада, този камък ми послужи за маса, върху която обядвах.



             Реката изглежда червена, защото скалите съдържат много мед.







                                     Алпийски етюди











                     Следват снимки към водопада.











Който може да преодолее един стръмен участък с денивелация
към 200 м. - ето едно предложение. Излиза се на един карстов извор, 
малко над него започва едно огромно плато с безотточни езера.























/Разходката продължава./

Вечни красоти, вечна хармония, живот, мъдрост, спокойствие.

А ние се занимаваме с някакви амбициозни, но недоправени хора. Ще ги избираме за президенти.

Поздрави, Коста!