Постинг
02.01.2015 05:44 -
ГОЛЕМАТА ПЛАНИНА - ГОЛЕМА КРАСОТА - 2
Този дял на Балкана е част от една доста по-голяма площ в четириъгълника Курило - Петрохан - Лютиброд - Витиня - Курило, която обхваща около 2000 кв. км. Тази част от планините на България считам за силна за себе си, защото колкото и добре да съм я упознал, тя все ме тегли към себе си. Посещавам я повече от 40 години и съм наясно не само с хидрографията и орографията й, но и с историята й, с бедите, които сполетяха планинците тук по време на партизанското двигжение, после по време на колхолизацията по съветски образец, обезселването на планината, грабежът по къщите от цигански банди и на гората от мутродърводобвиници и мутроловци, които никога не са спирали унижожителния си процес в нея. Знам кои са и осигуряващите чадър на бабаитите. Аз познавам всички пътища по планината, част от които нарекох пътища на престъпността. По тях се извърши грабежът на вилни зони около София и "ямата" бе превозеена за скрапопунктовете или по новоосноваващите се гета. По тези пътища окраденото от Пролома може да премине за Ботевград, окраденото от Враца може да се спусне в Елисейна. Тези пътища са стотици и се ползват цяла зима от различните бракониери, аз пък ги ползвам когато има дълбок сняг.
Дълбоко съм засегнат от една реплика към мен в блог, много уважаван от мен, че политиканствам в писанията си. Това въобще не е вярно. Написаното в писанията ми по темите, които ме вълнуват е мое лично мнение. Това, което би трябвало да бъде категория "Политика" аз помествам в "Лични дневници", а в писанията ми по музика нарочно отбелязвам да не се ползва написаното от мен от ученици и студенти. То е за по-зрелите в тази област, защото само те могат да го разберат.
За най-зрелите в тази област пък е тази картини от една разходка, защото макар София да е почти 2000000 души, едва ли има още двама, които да познават Ябланишката планина - част от Голема планина - както мен. А тя е толкова красива и толкова удобна за достигане от туристите. Но и туристите са обладани от инерция в мисленето, една от най-страшните инерции на този свят и ходят все по едни и същи места. А туристът трябва да бъде и творец, защото тази неповторима природна красота го заформя като такъв, дори в началото на прохожданиието си по пранината мозъкът му да е бил нагънат колкото е нагънът коремът на Делян Пеевски, какъвто бе и моят, разбира се.
Приятна виртуална разходка!
Из дебрите на Ябланишката планина. Тя е една от четирите
успоредни планини, които се събират във вр. Мургаш, а от него
извират седем реки. Орохидрографско чудо!
По билото на Ябланишката планина
Последното било на снимката е от централния дял на Балкана от вр. Чукава до вр. Увеса, наричан още Бигла и Погледец. Под него има останки от древен манастир в букова гора на ската към с. Осеновлак. Там направих оброк, който посъщестува десетина години, когато цигани от Литаково, конекрадци, не успели да откраднат коне от фермата при Лескова махала за да си отмъстят, потрошиха каменния кръст и този на металния параклис. Проклети да са!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
Район на къща, която вече я няма. Останали са само джанките...
В дъното на най-заден план се виждат върховете Чукава и Козница.
Следващите снимки са от билото на планината.
Това е един от най-красивите превали на Ябланишката планина. От тук по вървище се слиза в долина на една доста голяма река, покрай която то продължава, после се прехвърля един рид, на който е вр. Готен и се слиза в Сеславци или Бухово.
Останки от битовия етаж на хората. Долният етаж е за стоката. Вижда се технологията на строителството от времето поне преди 100 години.
Тези скали, от които хората вадят плочи за покриви тук наричат лиски. Това са вид вулканични скали. Напомням, че единствено при Лютиброд в Българияима изправени пластове.
Зад този рид започват Огойските мегамахали, за да свършат на 1400 м н. в.
Преживял потопа ужасен гущер. Сладуран. И той иска да се сгрее на слънцето.
Този страничен връх се казва Острица. На него расте някакво цвете със стебло, обвито в люспи, за да се запази влагата. Цветът е жълт и ако грейне слънце той се свива и също се покрива с такива плочи.
Аз съм в Гръмотевчната гора. На 500 м. от нея има останки от къщи, но гръмотевиците са падали винаги само тук.
Ако дъбът е само един, бурите ще го прекършат. Когато са два
си помагат. Тук дъбовете растат така, най-често са по три, но
има и по-големи групи, като в средата са най-високите.
Страничните подемат вятъра и го насочват нагоре. Така напорът
върху големите дъбове отслабва. Божа работа.
Круша, голяма като тези по Плана
Поглед към Витоша
Връх Козница с много голям зум. Това е най-високият връх на планината Ржана, по висок е от Чукава. Пред Козница се вижда централното било на Балкана в местността Разделената вода - това е бифоркационен извор на билото на планината.
Аз съм на билото на Ябланишката планина, но за да слеза в Софийското поле трябва първо да слеза от него, а после да пррехвърля още една планина. Не са високи, проблемът е само в ориентирането.
Дълбоко съм засегнат от една реплика към мен в блог, много уважаван от мен, че политиканствам в писанията си. Това въобще не е вярно. Написаното в писанията ми по темите, които ме вълнуват е мое лично мнение. Това, което би трябвало да бъде категория "Политика" аз помествам в "Лични дневници", а в писанията ми по музика нарочно отбелязвам да не се ползва написаното от мен от ученици и студенти. То е за по-зрелите в тази област, защото само те могат да го разберат.
За най-зрелите в тази област пък е тази картини от една разходка, защото макар София да е почти 2000000 души, едва ли има още двама, които да познават Ябланишката планина - част от Голема планина - както мен. А тя е толкова красива и толкова удобна за достигане от туристите. Но и туристите са обладани от инерция в мисленето, една от най-страшните инерции на този свят и ходят все по едни и същи места. А туристът трябва да бъде и творец, защото тази неповторима природна красота го заформя като такъв, дори в началото на прохожданиието си по пранината мозъкът му да е бил нагънат колкото е нагънът коремът на Делян Пеевски, какъвто бе и моят, разбира се.
Приятна виртуална разходка!
Из дебрите на Ябланишката планина. Тя е една от четирите
успоредни планини, които се събират във вр. Мургаш, а от него
извират седем реки. Орохидрографско чудо!
По билото на Ябланишката планина
Последното било на снимката е от централния дял на Балкана от вр. Чукава до вр. Увеса, наричан още Бигла и Погледец. Под него има останки от древен манастир в букова гора на ската към с. Осеновлак. Там направих оброк, който посъщестува десетина години, когато цигани от Литаково, конекрадци, не успели да откраднат коне от фермата при Лескова махала за да си отмъстят, потрошиха каменния кръст и този на металния параклис. Проклети да са!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
Район на къща, която вече я няма. Останали са само джанките...
В дъното на най-заден план се виждат върховете Чукава и Козница.
Следващите снимки са от билото на планината.
Това е един от най-красивите превали на Ябланишката планина. От тук по вървище се слиза в долина на една доста голяма река, покрай която то продължава, после се прехвърля един рид, на който е вр. Готен и се слиза в Сеславци или Бухово.
Останки от битовия етаж на хората. Долният етаж е за стоката. Вижда се технологията на строителството от времето поне преди 100 години.
Тези скали, от които хората вадят плочи за покриви тук наричат лиски. Това са вид вулканични скали. Напомням, че единствено при Лютиброд в Българияима изправени пластове.
Зад този рид започват Огойските мегамахали, за да свършат на 1400 м н. в.
Преживял потопа ужасен гущер. Сладуран. И той иска да се сгрее на слънцето.
Този страничен връх се казва Острица. На него расте някакво цвете със стебло, обвито в люспи, за да се запази влагата. Цветът е жълт и ако грейне слънце той се свива и също се покрива с такива плочи.
Аз съм в Гръмотевчната гора. На 500 м. от нея има останки от къщи, но гръмотевиците са падали винаги само тук.
Ако дъбът е само един, бурите ще го прекършат. Когато са два
си помагат. Тук дъбовете растат така, най-често са по три, но
има и по-големи групи, като в средата са най-високите.
Страничните подемат вятъра и го насочват нагоре. Така напорът
върху големите дъбове отслабва. Божа работа.
Круша, голяма като тези по Плана
Поглед към Витоша
Връх Козница с много голям зум. Това е най-високият връх на планината Ржана, по висок е от Чукава. Пред Козница се вижда централното било на Балкана в местността Разделената вода - това е бифоркационен извор на билото на планината.
Аз съм на билото на Ябланишката планина, но за да слеза в Софийското поле трябва първо да слеза от него, а после да пррехвърля още една планина. Не са високи, проблемът е само в ориентирането.
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
Какъв е бил гербът на България?
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Какъв е бил гербът на България?
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Не познавам Западна Стара планина - аз съм от Централен Балкан, но на сърце ми са всички старопланински гледки. Планината е най-великото чудо на природата - необятна и неузнаваема в цялост, неподвластна на патологията на човека да подчинява. Може би затова във фолклора имаме толкова песни, възпяващи хайдушката гора, а образът на Балкана е изведен до герой, символ на юначество и свободолюбие. Във всяко българско сърце има кътче за планините на България - и това е непреходно, кодирано дълбоко в кръвта ни.
Красив, богато онагледен и интересно поднесен познавателен постинг! Честита Нова година! Здраве и нови планински пътеки за изброждане! Поздрави!
цитирайКрасив, богато онагледен и интересно поднесен познавателен постинг! Честита Нова година! Здраве и нови планински пътеки за изброждане! Поздрави!
За много години и много снимки!...
цитирайdonchevav написа:
Не познавам Западна Стара планина - аз съм от Централен Балкан, но на сърце ми са всички старопланински гледки. Планината е най-великото чудо на природата - необятна и неузнаваема в цялост, неподвластна на патологията на човека да подчинява. Може би затова във фолклора имаме толкова песни, възпяващи хайдушката гора, а образът на Балкана е изведен до герой, символ на юначество и свободолюбие. Във всяко българско сърце има кътче за планините на България - и това е непреходно, кодирано дълбоко в кръвта ни.
Красив, богато онагледен и интересно поднесен познавателен постинг! Честита Нова година! Здраве и нови планински пътеки за изброждане! Поздрави!
Красив, богато онагледен и интересно поднесен познавателен постинг! Честита Нова година! Здраве и нови планински пътеки за изброждане! Поздрави!
посещенията в Западен Балкан станаха възможни. Той е изотавен от хората от юг и осечен от мутрите от север, но въпреки това крие много красоти. От южната му страна живеят нашите сънародници от Западните покрайнини.
Търсене
За този блог
Гласове: 18389