Разходката по Ябланишката планина продължава с отклонение по страничен рид, който ще ме спусне в долината на р. Елешница. Този страничен рид е висок колкото Ябланишкия От него се вижда вр. Мургаш и цялата изворна област на р. Елешница.
Аз казах вече, че от север ридът, който ограничава долината на тази река образува буквата Z, но където и да се намираш по него все се вижда вр. Мургаш. Долината на р. Ябланица е била място за оглеждане на крави. Хората тук казват, че по-добро место от това за крави по Балкана нема. Горе по пасищата са били отглеждани овце, в горите около махалите - кози. А във всички гънки от южната страна на билата и ридовете е имало махали, някои с по една къща, но всичките - с много деца и стока.    
Продукцията на хората - млечни произведениая, месо, кожи и др. е била реализилана в София, като от там са купувани стоки, които по Балкана липсват - пирони, газ за осветление, захар и др. За целта хората са имали товарни коне, минаващи по пътеките, но и пътища за волски каруци, като Вървището, пътят от с. Бакьово за с. Локорско и др.
   Днес този район е изоставен от държавата, поради тази причина го напускат и хората. Аз предимно по такива места ходя. Тук се настанява престъпността, изразяваща се в кражби на животни, доколкото все още ги има, на гори, бракониерство. Тази престъпност стана възможна благодарение на връзките на мутрите с местната власт в Своге, която уж строи пътища за хората по планината, а те са предимно за мутродърводобивниците, но се ползват и от битовите крадци. Ако някой не вярва, да види какво стана с гората в този район и да си обясни за какво бе строен път по билото на Ябланишката планина с възможности за спускане до пътя покрай р. Елешница, по който могат да преминават КАМАЗ-и.
   Ябланица е известна с преселника си в София, полицая на Кремиковци Ждролю, който пък е баща на днешните  феодали там, двамата братя-барети, известни с прякора Дамбовците
. От Ябланица произлиза и красавицата Наталия Гуркова, доста по-класна от силиконовите красавици след нея. От специалисти съм чувал, че една селянка много повече "ставала" от една гражданка. И къщата по-добре "въртяла".




На тази поляна един агресивен кон ме заплаши с няколко обиколки около мен. Още го помня. 



Тази гора също е спомен за мен. Джелати на мутрата с прякор Курилеца бяха застреляли тук стадо коне на хората, които ги оставят през зимата свободни в планината. Описвал съм тази сцена, а в носа си усещам в момента миризмата. не на мърша, защото бе зима, а на кръв. Видях една от най-страшните гледки в живота си.



На тези две снимки се виждат изоставени къщи от махали на Ябланица. Хората са се преместили по София.







Аз съм на билото на Ябланишката планина, а тази долина слиза до р. Елешница.
Зад билото на Софийска планина се вижда част от Витоша.



      Такава е станала планината на места, където са осечени дъбовите дървета.



                   Ридът, който ще ме спусне на шосето покрай река Елешница



             Долина, по която мога да се спусна до р. Елешница.



На края на тази снимка е централното било на Балкана с двата забелижителни върха
по него - Чукава и Биленица,  Козница, е зад тях. 



Изоставено пасище по страничния рид. На времето тук докарваха стада овце и фургони за овчарите.











Изглед към една махала на Ябланица покрай реката. Пътя бе
ребонтиран заради ловнохотелския комплекс Тихов дол.
По същия път се достига и до някогашната ловна резиденция
на Тодор Живков, за която сега се твърди, че купил Догана.















Изоставеното пасище сега го поглеждам изотзад. Тук планината е била модифицирана през изминалите векове от гора на пасища.











Това остава след мутросечта в планината. Но в нея има повече пари отколкото нелегалните имигранти дават на посредниците да им извадя документи от полицията.







Рак по сливово дърво. След 1986 г. тази болест по сливите в планината почти ги унищожи.







Това дърво е цер, така се нарича планинският дъб, доста по-дрбен от полският.























Пред мен е Софийската планина. За да се спусна в София трябва да прехвърля и нея.



               Следи от копита след свинско игрило на зазоряване.



                                                     Връх Мургаш







                                                       По билото на рида















            По билото на страничния рид, който ще ме спусне в река Елешница.











Под мен е долината на р. Елешница. В ляво се вижда част от чупката Z, част от водосборната зона на реката и в дъното - вр. Мургаш.

От там прабаба ми е слязла в едно село в полуравнината с баба ми на годинка на ръце, за стане жена на един човек след смъртта на съпруга си в Първата световна. И хората са такива меки и слънчеви като релефите на планината там. А и красиви.