Постинг
13.08.2014 05:40 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ИЗ БАЛКАНА
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4436 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2014 06:40
Прочетен: 4436 Коментари: 5 Гласове:
16
Последна промяна: 14.08.2014 06:40
С посвещение на Г/жа А К :
Тази разходка извърших над с. Дойкинци в частта от Балкана в т. н. Западни покрайнини. Роден съм в Балкана под вр. Ботев, познавам го целия, но тук е любимата ми част от него. До днес тук се ползват римските пътища, които дават възможност да се изкачва билого на Балкана от различни точки и после да се слиза където туристът реши. Само времето да е хубаво. В тази част горите са опазени в голяма степен, а голяма част от българите тук са напуснали селата си. Природата обаче не търпи празно място. На мястото на хората сега тук са дошли диви животни, предимно прасетата. Сега тук има и вълци, но и мечки, прехвърлили се от България. Само преминалият при хубаво време билото на Балкана от седловината Кацакамък до седловината между Вражата глава и Трите чуки знае какви красоти има тук.
Селата тук са били проспериращи до 1919 г. когато позорния за България Ньойски договор откъсва тези територии от България. Загубването на живителната връзка с Родината си и възможностите за реализирне на стоките си в утвърденото от векове за това място в гр. Годеч доведе до упадъка на този край - населението му се стопява все повече, но няма да изчезне съвсем. Причината е, че този район е по-красив дори от Бабините зъби, където сърбите направиха скицентър. Ще дойде време обаче, когато хората ще оценят тази красива природа и тук ще стане голям почивен център. Ако под Миджур има 4 - 5 интересни дестинации от Бабините зъби, те тук са поне пет пъти по толкоз. Разстоянията обаче са много големи, денивелациите - също, маршрутите са само за силни туристи.. Възможто е и изгубване, среща с диви животни.
Тази разходка в картини посвещавам на една дама, която неотклонно следва Божия път, определен й на земята и е най-добрата майка която съм виждал. Бог й изпрати доста трудности, но тя ще се справи. Контактът с такъв човек оставя у мен убеждението, че си се докоснал до избрано от Бог същество с възложена му мисия на земята.
Аз обаче искам да прибавя нещо по тази тема:
Съвършенните майки искат и децата им да станат като тях. В Библията е записано, че човек сади, но Бог прави да расте. Какво ще стане с децата им те не могат да определят изцяло, само могат в рамките на интересите им да ги направляват да се придвижват в правилната посока и по сравнително къс път, да бъдат ппимер за тях. Когато родителите са твърде високо в морално или интелектуално отношение, те много рядко могат да бъдат достигнати от децата им, колкото и да желаят това и да са готови на всичко то да се случи. Давам пример с Моцарт. Той има 6 деца, от които му остават живи само двама сина. Двамата сина са като най-големия син на Бах, те дори не се женят, родът на Моцарт няма продължение. Това за него със сигурност не е случайно, но пък е повод за поздрав с едно негово произведение, което ми е любимо една от най-важните симфонии в историята на музиката.
https://www.youtube.com/watch?v=JZpptZuBOLQ
Пазачът на понора, полегнал върху една скала над него.
Част от непропадналите скали в понора
Вече се здабелязва един от входовете за реки в понора.
Реката идва някъде от високото, спуска са се по долина и изведнаж тази долина свършва. Пред нея се оказва скала с отвор, предвазначен за реката..Хората казват,
тук реката пропада.
Тази река пътува към скала с дупка, предназначена за нея.
Какви възможности има този отвор за реката да поеме по-голям дебит вода. Господ си знае работата.
Два отвора в скалата да пропадне реката в тях според дебита си..
Ето така пропадат реките в понорите.
Две понорови рекички се събират и продължават заедно до тяхната скална дупка.
Понорови реки - красота
На тези снимки се вижда една река, която вече е пропаднала през скалната си дупка. Тази река е една от подхранващите карстовия извор Врелото при с. Йеловица, едно чудо на природата. Бих нарекъл тази река подземна. Тя слиза към 1000 м. по вертикала за да достигне Врелото.Ще покажа и горната й дупка, където тя продава, тя е на два часа път от тук.
Този отвор не е случаен - той трябва да поеме още води от понора при много силен дъжд или бързо снеготопене. Отворът е толкова голям, че Делян Пеевски би могъл да премине през него.
Това е плреграда между два отвора и понеже тук е имало латини /римляни/ преди 2000 години, те са нарекли местността Перинеума, което име се запазва до днес. Единият отвор - левият - е доста тесен, но пък десният - много широк и както се вижда - дълбок.
Покрай поноровите рекички целолятно цъфтят влаголюбими цветенца.
Цветя очертават пътя на поточето.
Тези две снимки напомнят за нашите Големи понори при Петрохан. Нашите са четири, този е един, но по краота не им отстъпва. Няма два еднакви понори.Ако има нещо лошо в тях е обстоятелдството, че може би само аз познавам тези места. Дано покрай постингите ми се запалят да ги посетят и други хора или туристи. Може и жени.
Две типични слепи долини, които се събират. На една от снимките показах Перинеума, ойто разделя двата им скални отвора.
Много типичен поноров пейзаж. Билото се върти както си иска и прилича на гърба на кон.
Вижда се връх Пъклещица. Зад него е Завойското езера, а по него в дясно се достига до веригата Копрен - Вражата глава, но е много далеч и на високо.
Понорчета в очакване на вода
Тази долина продължава и свършва пред една дскална преграда. Шега на карста.
Сляпа долина
Отвесни пещери, понори, уврази, тук има всичките им разновидности.
Понорче с прикрит с почвен слой отвор.
Кой вижда понорчето?
Тук хората са си исзякли буките заради пасища, а не мутрите за метровици.
Още една сляпа долина
Сляпа долина
Докато могат .хората тук работят. Така щеше да е и в България ако не бе внедрена колхозната система на Големия брат, която ликвидира селото - основата на странатата ни, а с нея и ценностната система на хората, утвърждавана векове Всички виждаве сега резултата от подмяната й с комунистическата - един непостижим идеал според последния ни биринджминистър. Егати устойчивият вирус!
Гастрольорка циганка-проститутка. Все по-големият туристичеки поток
сред тези природни красоти отваря и ткава ниша. Хората казват,
че тия идвали от квартал Бензиностанцията в Пирот.
Кръст от оброчището "Св. Илия", верfятно на починала жена.
Следват няколко гробни кръста в оброчището "Свети Илия", което
е превърнато в гробище на с. Дойкинци. Тук е била старата царква,
с много интересна форма - шестограм, но е била изоставена
след построяване на новата "Света Петка".
Оброчният кръст на обрчището "Свети Илия"
Ливада, още не изоставена покрай р. Височица.
Тази разходка извърших над с. Дойкинци в частта от Балкана в т. н. Западни покрайнини. Роден съм в Балкана под вр. Ботев, познавам го целия, но тук е любимата ми част от него. До днес тук се ползват римските пътища, които дават възможност да се изкачва билого на Балкана от различни точки и после да се слиза където туристът реши. Само времето да е хубаво. В тази част горите са опазени в голяма степен, а голяма част от българите тук са напуснали селата си. Природата обаче не търпи празно място. На мястото на хората сега тук са дошли диви животни, предимно прасетата. Сега тук има и вълци, но и мечки, прехвърлили се от България. Само преминалият при хубаво време билото на Балкана от седловината Кацакамък до седловината между Вражата глава и Трите чуки знае какви красоти има тук.
Селата тук са били проспериращи до 1919 г. когато позорния за България Ньойски договор откъсва тези територии от България. Загубването на живителната връзка с Родината си и възможностите за реализирне на стоките си в утвърденото от векове за това място в гр. Годеч доведе до упадъка на този край - населението му се стопява все повече, но няма да изчезне съвсем. Причината е, че този район е по-красив дори от Бабините зъби, където сърбите направиха скицентър. Ще дойде време обаче, когато хората ще оценят тази красива природа и тук ще стане голям почивен център. Ако под Миджур има 4 - 5 интересни дестинации от Бабините зъби, те тук са поне пет пъти по толкоз. Разстоянията обаче са много големи, денивелациите - също, маршрутите са само за силни туристи.. Възможто е и изгубване, среща с диви животни.
Тази разходка в картини посвещавам на една дама, която неотклонно следва Божия път, определен й на земята и е най-добрата майка която съм виждал. Бог й изпрати доста трудности, но тя ще се справи. Контактът с такъв човек оставя у мен убеждението, че си се докоснал до избрано от Бог същество с възложена му мисия на земята.
Аз обаче искам да прибавя нещо по тази тема:
Съвършенните майки искат и децата им да станат като тях. В Библията е записано, че човек сади, но Бог прави да расте. Какво ще стане с децата им те не могат да определят изцяло, само могат в рамките на интересите им да ги направляват да се придвижват в правилната посока и по сравнително къс път, да бъдат ппимер за тях. Когато родителите са твърде високо в морално или интелектуално отношение, те много рядко могат да бъдат достигнати от децата им, колкото и да желаят това и да са готови на всичко то да се случи. Давам пример с Моцарт. Той има 6 деца, от които му остават живи само двама сина. Двамата сина са като най-големия син на Бах, те дори не се женят, родът на Моцарт няма продължение. Това за него със сигурност не е случайно, но пък е повод за поздрав с едно негово произведение, което ми е любимо една от най-важните симфонии в историята на музиката.
https://www.youtube.com/watch?v=JZpptZuBOLQ
Пазачът на понора, полегнал върху една скала над него.
Част от непропадналите скали в понора
Вече се здабелязва един от входовете за реки в понора.
Реката идва някъде от високото, спуска са се по долина и изведнаж тази долина свършва. Пред нея се оказва скала с отвор, предвазначен за реката..Хората казват,
тук реката пропада.
Тази река пътува към скала с дупка, предназначена за нея.
Какви възможности има този отвор за реката да поеме по-голям дебит вода. Господ си знае работата.
Два отвора в скалата да пропадне реката в тях според дебита си..
Ето така пропадат реките в понорите.
Две понорови рекички се събират и продължават заедно до тяхната скална дупка.
Понорови реки - красота
На тези снимки се вижда една река, която вече е пропаднала през скалната си дупка. Тази река е една от подхранващите карстовия извор Врелото при с. Йеловица, едно чудо на природата. Бих нарекъл тази река подземна. Тя слиза към 1000 м. по вертикала за да достигне Врелото.Ще покажа и горната й дупка, където тя продава, тя е на два часа път от тук.
Този отвор не е случаен - той трябва да поеме още води от понора при много силен дъжд или бързо снеготопене. Отворът е толкова голям, че Делян Пеевски би могъл да премине през него.
Това е плреграда между два отвора и понеже тук е имало латини /римляни/ преди 2000 години, те са нарекли местността Перинеума, което име се запазва до днес. Единият отвор - левият - е доста тесен, но пък десният - много широк и както се вижда - дълбок.
Покрай поноровите рекички целолятно цъфтят влаголюбими цветенца.
Цветя очертават пътя на поточето.
Тези две снимки напомнят за нашите Големи понори при Петрохан. Нашите са четири, този е един, но по краота не им отстъпва. Няма два еднакви понори.Ако има нещо лошо в тях е обстоятелдството, че може би само аз познавам тези места. Дано покрай постингите ми се запалят да ги посетят и други хора или туристи. Може и жени.
Две типични слепи долини, които се събират. На една от снимките показах Перинеума, ойто разделя двата им скални отвора.
Много типичен поноров пейзаж. Билото се върти както си иска и прилича на гърба на кон.
Вижда се връх Пъклещица. Зад него е Завойското езера, а по него в дясно се достига до веригата Копрен - Вражата глава, но е много далеч и на високо.
Понорчета в очакване на вода
Тази долина продължава и свършва пред една дскална преграда. Шега на карста.
Сляпа долина
Отвесни пещери, понори, уврази, тук има всичките им разновидности.
Понорче с прикрит с почвен слой отвор.
Кой вижда понорчето?
Тук хората са си исзякли буките заради пасища, а не мутрите за метровици.
Още една сляпа долина
Сляпа долина
Докато могат .хората тук работят. Така щеше да е и в България ако не бе внедрена колхозната система на Големия брат, която ликвидира селото - основата на странатата ни, а с нея и ценностната система на хората, утвърждавана векове Всички виждаве сега резултата от подмяната й с комунистическата - един непостижим идеал според последния ни биринджминистър. Егати устойчивият вирус!
Гастрольорка циганка-проститутка. Все по-големият туристичеки поток
сред тези природни красоти отваря и ткава ниша. Хората казват,
че тия идвали от квартал Бензиностанцията в Пирот.
Кръст от оброчището "Св. Илия", верfятно на починала жена.
Следват няколко гробни кръста в оброчището "Свети Илия", което
е превърнато в гробище на с. Дойкинци. Тук е била старата царква,
с много интересна форма - шестограм, но е била изоставена
след построяване на новата "Света Петка".
Оброчният кръст на обрчището "Свети Илия"
Ливада, още не изоставена покрай р. Височица.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
sande -
Интересни, необикновени скали, смайващи понори, рекички, които пропадат и се появават наново ...
13.08.2014 16:03
13.08.2014 16:03
И тук сме омаяни от артистичната сила на природата, от нейната хубост и прелест.
И отново виждаме оброчните кръстове на знаменитите майстори - каменоделци от Гинци!
Световен музей под небето!
А хората полека- полека се преселили при своите предци, истинските достойни българи.
България е изоставила всичко. Минало, настояще, а и бъдеще.
Поздрави, Коста!
цитирайИ отново виждаме оброчните кръстове на знаменитите майстори - каменоделци от Гинци!
Световен музей под небето!
А хората полека- полека се преселили при своите предци, истинските достойни българи.
България е изоставила всичко. Минало, настояще, а и бъдеще.
Поздрави, Коста!
sande написа:
И тук сме омаяни от артистичната сила на природата, от нейната хубост и прелест.
И отново виждаме оброчните кръстове на знаменитите майстори - каменоделци от Гинци!
Световен музей под небето!
А хората полека- полека се преселили при своите предци, истинските достойни българи.
България е изоставила всичко. Минало, настояще, а и бъдеще.
Поздрави, Коста!
И отново виждаме оброчните кръстове на знаменитите майстори - каменоделци от Гинци!
Световен музей под небето!
А хората полека- полека се преселили при своите предци, истинските достойни българи.
България е изоставила всичко. Минало, настояще, а и бъдеще.
Поздрави, Коста!
които прочетат постингите ми за Западните покрайнини вземат, че ги посетят. Сторят ли това, ще отидат после пак. Това е част, отнета от България от идиотите, не бива да забравяме роднините си тук. Ако сторят това описаното от мен ще се превърне от виртуална разходка в живи понятия.
Благодаря за тази красота! Поздравления за поста!
цитирайНаистина е много красиво там, оплакнах си очите. Снимал си жълти гергьовчетата и червени омайничета. Много им се зарадвах, страхотни попадения и си ги копнах. Поздрави!!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Наистина е много красиво там, оплакнах си очите. Снимал си жълти гергьовчетата и червени омайничета. Много им се зарадвах, страхотни попадения и си ги копнах. Поздрави!!
много точно ще Ти опиша дори къде се намират цветята и билките. От този район ще поместя още два постинга.
Търсене
За този блог
Гласове: 18389