Дойкинският понор е чудо на природата, подобно на нашите понори по Петрохан, при селата Губеш, Чепеларе, Триград, Гинци, Мугла и др. Няма два еднакви понора, всеки е различен, дори да са наредени един до друг три хиляди, колкото са тези в Понор планина над Своге. Такава природна красота и такъв порядък на цветята и тревите, свързани с появяването на голямата вода през пролетта в понорите и после оттичането й по подземни пътища няма в другите планини с непропускливи скали - гранити, гнайси, пясъчници и др. Всичко тук върви по строг ред и към този ред са се приспособили и животните и растенията.
   Има периоди, когато водата в понорите може съвсем да изчезне, но тогава остават езера, от които животните да пият вода. Някои цветя пък заспиват до следващия дъжд или годишен сезон.  
   Постингът ми може да бъде оценен от много малко туристи, защото е много специфичен. Посещаващите понори са така рядко, както любителите на  струнните квартети. Аз пък обичам и едното и другото.




Типично за понорите цвете. Има само едно по-красво от него,
ще го покажа по-долу.



                             Горе на понора. а какво има от двете страни на това било!







На горната и на долната снимка се вижда връх Пъклещица. От него се разкрива панорама към Завойското езеро, към Видлич, към Копрен.1 към Бабините зъби. Вижда се и долината на река Дойкинска.







Сляпа долина със съответната дупка, предназначена за временната й река.



                 От тези ливади водато пропада в съответната за тях дупка.



Тази дупка е толкова голяма, че всякакво животно би пропаднало в нея. Мисля си,
само Успелият на 33 би се заклещил и останал горе докато го изшлепят с верижен влекач от нея.



                                Дупка /б . м. понор/ с украса



                                          Сляпа долина - типична!!!



                                         Тези дупки аз наричам подпонори.



                                               Вход за отвесна пещера?



Два отвора с разделителна преграда /Perineum/ между тях.



                         Един обект за пещерняци - отвесна пещера вероятно.



                       Някога - милиони овце тук, днес - само един турист инок...



Пак се сещам за Незаобиколимия за полицията и прокуратурата фактор. Само той не би могъл да пропадне в този отвор.







                                   Пасищата подивяват, изчезват сърните...



                                     Карството езерце, което не пресъхва.







Напуснатите пасища по понорите след Ньойския договор от 1919 г. Защо тези хора понесоха най-жестокото наказание заради мафията, която разпали ПСВ?







Вижда се къде изтича дъждовната и снежна вода, паднала на тази поляна.



Макар и на голяма надморска височина на завет в понорите хората са садили овощни дървета. Някои от тях са запазени до днес. Така е и в Малата Планина около София.











               Див ирис. Той е или син или жълт, но по-разпространен е жълтият.





         

Най-красивото цвеке по понорите с латинското име Bairbabait.
 След него следва цвекето от първата снимка в постинга.







Сега е ред на цветята,. Като прецъфтят ще отстъпят място на тревата. А при нас са разцъфнали от 20 години едни и същи цветя като Местана, Догана, Анала и др. и не отстъпват място никому.



             Много заоблена дупка за пропадане на водата от този понор.



                             Било на понорова планина. Не се среща често.


                       Един много голям понор и водосборната му зона.



                  Господ е предвидил да има през цялата година вода за животните тук.



Горната и долната снимка са много типични за...специалисти по понорите.



                                                   Заформя се понор



                      В дясно има скален отвор, в който пропада поноровата река.



           Тази понорова рекичка пропада в скалата под мен, но в нейната си дупка.


На долната снимка: Зеленината очертава къде тече поточето, и то забързало водата си към неговата си дупка в скалата.




Внезапно връхлетяла ме мисъл:
Ако се подвизавах като блогов или друг тип проститут и по някакъв повод упозная тази красота, преставам под нейно влияние не само с блоговото проституиране, но и с всякакво. Та си мисля, че желаещите да се излекуват от заболяването блогово проституиране биха могли да сторят това ако упознаят всички понятия, които ползвах тук, включително и тези от българските планини. След това дори  ще се засрамят, че се се подвизавали като контраблогъри /б. м.блогови проститути/.

Отново блестящи снимки на Коста Иванов, направени с любов и преклонение към загубените български територии.

Добре е политиците да видят и прочетат репортажите, в които няма и капка от пропаганда и самоцелно парадиране с екзотика. А синовен поколон към свещената българска земя, оставена бездушно в ръцете на душмани.

Жълтите цветенца са от вида дребна перуника - патенца (Iris pumila)-достигат до 12 см. височина. Има и лилави такива, виж видовете перуники в мой стар постинг:http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/06/08/perunikata-krasivo-proletno-cvete-i-samodivska-bilka.761606

Поздравления за творящото цвете Bairbabait!