Постинг
27.07.2014 04:01 -
НА РАЗХОДКА НАД СЕЛАТА ГОРНИ КРИВОДОЛ И БРЕБЕВНИЦА
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 3524 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2014 04:10
Прочетен: 3524 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 27.07.2014 04:10
В този постинг помествам някои снимки от разходките ми над селата Горни Криводол и Бребевница.
Село горни Криводол е отделено само с един рид, спускащ се от вр. Сребрен със село Комщица, но по него преминава днес границата. Така и двете села загиват, нашето по-трудно. Но клеонът на Брежнев от 1976 г. го довърши и него.
Характерното за тези села е приказната им природа и многобройните римски пътища, стратегически за империята.. Условията за живот тук са били много трудни, но откъсването на тези райони от България ги е направила още по-трудни, защото ги превърна в анклав и поради това българското население намалява, без да се заменя със сръбско както напр. в Пирот. Постепенно българите от тук изчезват. За да останат толкова дълго тук те причината е запазването на собствеността им върху имотите им, нещо, за което Тито се наложи над Сталин. Когато съм горе на граничния пост на един гол връх на Видлич и гледам към Годечкото корито със селата в него и продължението на коритото тук, където то е затворено от всякъде с планини си мисля, че разделянето му е сторено нарочно, да бъдат прогонени българите от тук или да измрат от трудните условия на живот. Идиотите дори не се прекарали границата по седловината между Годеч и Смолча, която днес не се ползва, а са я качили на майната си, да прехвърлят хората от долината на р. Височица цялаТА планина, Видлич, за да достигнат до пазара за стоката си. Вместо да отидат за час-два до Годеч, където са ходили ститици години. Защото педераси до днес не откриват ГКПП Смолча - Долни Криводол.
Между селата Долни Криводол и Вълковия има пясъчни мелове подобни на тези в Мелник, но доста по-малки. При Карланово у нас те са високи по стотина метра, тук - поне два пъти по-ниски и са достъпни. Мерата на селата не навсякъде се обработва, вече няма кой, но хората правят кооперации и в участъка между селата Криводол/и/ и Бракьовци всичко е обработено. Ще го покажа в снимки от билото на Видлич.
За тези места имам писания в блога си в раздела "Непознатите планинии на България" , сега започвам да помествам и снимки. Отправям критика към мъжете, които обичат амкането повече от разходките из красивата ни родина и към жените, които вместо тези разходки /из красивата ни Родина/, предпочитатат да стоят пред компютрите и да натискат с красивите си дупета столовете в домовете си. Ако ги разходят по планините ще е /им/ доста по приятно, възможни са и непредвидени емоции. Ако съпругът наблягя на амкането, демокрацията придлага опция - съпругите си избират чрез нета приятел, който да е мобилен или пък да компенсира разните там други съпругови недостатъци.
На тези, които няма да се разходат реално - приятна виртуална разходка.!
Етюд: Камък и турист
Весело изрисуван от мъхове и лишеи камък
Образ на човек или пък на свинкя?
Поглед от Балкана към с. Горни Криводол
Балканът над с. Горни Криводол в следващите снимки
Тук е имало оброк и роднините от двете страни на границата са се събирали на опреден ден. Съдбата на Политковская е същата, както на оброка - някой го потрошил и после поради липсата му забранили на роднините да се виждат тук. Това е останало от оброка.
Тук под тази огромна круша са се събирали роднините от двете страни на границата. После тя така преминава, че разделя селата с роднините, - Комщица и Горни Криводол и ги обрича на погибел.
В околностите на оброка някога са пасли овцете на селата Комщица и Горни Криводол. Днес тук няма нито една овча, а същи и хора...
Ридът на Балкана, който разделя долините на реките Височица и Горнокриводолска.
Това е част от римски път, който започва от с. Горни Криводол, изкачва се под вр. Сребрен и слиза в с. Дълги дел. Тук мрежата от римски пътища е много развита, а пътищата са на нивото магистрали за преди 2000 години.
Камъни /скали, издялана от горе от робите/, които са били основа на римския път тук.
Реката Криводолска. Хората казват, че от сушите дебитът й сега е доста по-малък отколкото преди няколко години.
Скалите има същия цвят като теза наз селата Дойкинци и Топли дол, защото съдържат мед. Заради този метал един връх е наречен Копрен, а друг - Сребрен.
Това е карстов извор, но водата е така кристална, че на снимката не личи. Римският път така извърта, че минава покрай изворите тук.
Тези скали се извисяват над река Горнокриводолска.
Следват снимки от няксолко участъка на римския път. Само
роби могат да свършат такава тежка работа...
Подредени каменни блокове по пътя
Издялана скала за път...
Гаранция - над 2000 години!
Това са кариери за плочи, но вече са извадени всичките възможни.
Резултат от неразумна човешка дейност
Селото няма църква, има този оброк.
Какво търсят варненци в тези къщи, ако бях служител в ДАНС щях да проверя.
Зам.председателката на НС подала
молба за генерален секретар на БСП?
Зам. минисърката на Овчаров подала молба
за генерален секретар на БСП?
Училището в с. Горни Криводол за ветеринарни федшери така и не тръгва...
Хората вървят с животните и така ще е до последния им ден. Това е включено в гена им.
Един от двамата подследни жители на с. Кливодол се стреми в дома му да е красиво.
Така са били ползвани плочите в бита на селяните - за огради и покриви.
Лошо. Пасище е превзето от тръни след изодставянето му...
Това съм аз, намирам се над меловете при с. Долни Криводол,
Те са подобни на тези от Мелник, но тук те са доста по-скромни.
Кръстът над меловете, според хората от Долни Криводол, изваден и претърсен от българи /имат предвид цигани иманяри/, преминали границата незаконно и с техника.
Моренни ядра в пясъка както на Витоша, но скромни.
От тук започват меловете. На най-високата точка се пнамира поруганият оброк, чиито кръст полради огромните си размери не е бил потрошен от иманярите.
Най-често срещаните на таблата на селата материали са за потгребение или панахида..Ред няма, все някой ще остане последен за селото и историята му ще приключи. Тук не само българи, но и никакви други няма да се заселят постоянно. В този район, който представлява клин, вбит в Балкана, условия за живот след откъсването му от Годечката кааза няма!
Къща в с. Бребевница. Не повече от 5 семейства са останали тук...
Преди минути бяха откарали нереза, докаран специално за тази свинкя. И докато щяла кочината да потроши, тя сега даже спи. Възстановява се след емоциите с нереза?
Добър признак. Мога да се прибера и след като слънцето залезе, но трябва да съм на сигурен път.
Загаснало българско огнище.
Село горни Криводол е отделено само с един рид, спускащ се от вр. Сребрен със село Комщица, но по него преминава днес границата. Така и двете села загиват, нашето по-трудно. Но клеонът на Брежнев от 1976 г. го довърши и него.
Характерното за тези села е приказната им природа и многобройните римски пътища, стратегически за империята.. Условията за живот тук са били много трудни, но откъсването на тези райони от България ги е направила още по-трудни, защото ги превърна в анклав и поради това българското население намалява, без да се заменя със сръбско както напр. в Пирот. Постепенно българите от тук изчезват. За да останат толкова дълго тук те причината е запазването на собствеността им върху имотите им, нещо, за което Тито се наложи над Сталин. Когато съм горе на граничния пост на един гол връх на Видлич и гледам към Годечкото корито със селата в него и продължението на коритото тук, където то е затворено от всякъде с планини си мисля, че разделянето му е сторено нарочно, да бъдат прогонени българите от тук или да измрат от трудните условия на живот. Идиотите дори не се прекарали границата по седловината между Годеч и Смолча, която днес не се ползва, а са я качили на майната си, да прехвърлят хората от долината на р. Височица цялаТА планина, Видлич, за да достигнат до пазара за стоката си. Вместо да отидат за час-два до Годеч, където са ходили ститици години. Защото педераси до днес не откриват ГКПП Смолча - Долни Криводол.
Между селата Долни Криводол и Вълковия има пясъчни мелове подобни на тези в Мелник, но доста по-малки. При Карланово у нас те са високи по стотина метра, тук - поне два пъти по-ниски и са достъпни. Мерата на селата не навсякъде се обработва, вече няма кой, но хората правят кооперации и в участъка между селата Криводол/и/ и Бракьовци всичко е обработено. Ще го покажа в снимки от билото на Видлич.
За тези места имам писания в блога си в раздела "Непознатите планинии на България" , сега започвам да помествам и снимки. Отправям критика към мъжете, които обичат амкането повече от разходките из красивата ни родина и към жените, които вместо тези разходки /из красивата ни Родина/, предпочитатат да стоят пред компютрите и да натискат с красивите си дупета столовете в домовете си. Ако ги разходят по планините ще е /им/ доста по приятно, възможни са и непредвидени емоции. Ако съпругът наблягя на амкането, демокрацията придлага опция - съпругите си избират чрез нета приятел, който да е мобилен или пък да компенсира разните там други съпругови недостатъци.
На тези, които няма да се разходат реално - приятна виртуална разходка.!
Етюд: Камък и турист
Весело изрисуван от мъхове и лишеи камък
Образ на човек или пък на свинкя?
Поглед от Балкана към с. Горни Криводол
Балканът над с. Горни Криводол в следващите снимки
Тук е имало оброк и роднините от двете страни на границата са се събирали на опреден ден. Съдбата на Политковская е същата, както на оброка - някой го потрошил и после поради липсата му забранили на роднините да се виждат тук. Това е останало от оброка.
Тук под тази огромна круша са се събирали роднините от двете страни на границата. После тя така преминава, че разделя селата с роднините, - Комщица и Горни Криводол и ги обрича на погибел.
В околностите на оброка някога са пасли овцете на селата Комщица и Горни Криводол. Днес тук няма нито една овча, а същи и хора...
Ридът на Балкана, който разделя долините на реките Височица и Горнокриводолска.
Това е част от римски път, който започва от с. Горни Криводол, изкачва се под вр. Сребрен и слиза в с. Дълги дел. Тук мрежата от римски пътища е много развита, а пътищата са на нивото магистрали за преди 2000 години.
Камъни /скали, издялана от горе от робите/, които са били основа на римския път тук.
Реката Криводолска. Хората казват, че от сушите дебитът й сега е доста по-малък отколкото преди няколко години.
Скалите има същия цвят като теза наз селата Дойкинци и Топли дол, защото съдържат мед. Заради този метал един връх е наречен Копрен, а друг - Сребрен.
Това е карстов извор, но водата е така кристална, че на снимката не личи. Римският път така извърта, че минава покрай изворите тук.
Тези скали се извисяват над река Горнокриводолска.
Следват снимки от няксолко участъка на римския път. Само
роби могат да свършат такава тежка работа...
Подредени каменни блокове по пътя
Издялана скала за път...
Гаранция - над 2000 години!
Това са кариери за плочи, но вече са извадени всичките възможни.
Резултат от неразумна човешка дейност
Селото няма църква, има този оброк.
Какво търсят варненци в тези къщи, ако бях служител в ДАНС щях да проверя.
Зам.председателката на НС подала
молба за генерален секретар на БСП?
Зам. минисърката на Овчаров подала молба
за генерален секретар на БСП?
Училището в с. Горни Криводол за ветеринарни федшери така и не тръгва...
Хората вървят с животните и така ще е до последния им ден. Това е включено в гена им.
Един от двамата подследни жители на с. Кливодол се стреми в дома му да е красиво.
Така са били ползвани плочите в бита на селяните - за огради и покриви.
Лошо. Пасище е превзето от тръни след изодставянето му...
Това съм аз, намирам се над меловете при с. Долни Криводол,
Те са подобни на тези от Мелник, но тук те са доста по-скромни.
Кръстът над меловете, според хората от Долни Криводол, изваден и претърсен от българи /имат предвид цигани иманяри/, преминали границата незаконно и с техника.
Моренни ядра в пясъка както на Витоша, но скромни.
От тук започват меловете. На най-високата точка се пнамира поруганият оброк, чиито кръст полради огромните си размери не е бил потрошен от иманярите.
Най-често срещаните на таблата на селата материали са за потгребение или панахида..Ред няма, все някой ще остане последен за селото и историята му ще приключи. Тук не само българи, но и никакви други няма да се заселят постоянно. В този район, който представлява клин, вбит в Балкана, условия за живот след откъсването му от Годечката кааза няма!
Къща в с. Бребевница. Не повече от 5 семейства са останали тук...
Преди минути бяха откарали нереза, докаран специално за тази свинкя. И докато щяла кочината да потроши, тя сега даже спи. Възстановява се след емоциите с нереза?
Добър признак. Мога да се прибера и след като слънцето залезе, но трябва да съм на сигурен път.
Загаснало българско огнище.
1.
sande -
Поздравления за изключителния фоторепортаж. Снимките са радост за очите и за сърцето.
29.07.2014 17:51
29.07.2014 17:51
Винаги си мисля колко богата и щедра е българската земя и колко не оценяваме това, че сме я получили като дар от Бога!
цитирайАз си закупих преди 2 години стара кална къщичка в селото. Ходя веднъж в месеца на въздух и лека реставрация :) От снимките виждам , че сте били при Сава Алексов(лилавата къщичка). Има още трима постоянни жители. Не съм чувал да има варненци в село... Има хора от София, които обаче не идват и родствените им къщи са полуразрушени за съжаление. Поздравления за невероятните пътеписи и снимки.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18391