С посвещение на г/жа Wonder да посети тези места и да напише за  
                        тях стихотворение, подобно на това за планината Пирин.

           ЕДНА  РАЗХОДКА  ИЗ  ПЛАНИНАТА ВИДЛИЧ

    Този постинг не следва точно определен маршрут. В него включвам малка част от снимките, които имам за планината Видлич. Това е една прекрасна българска планина на 80 км. от София със специфична природа, фауна,флора, орография и хидрография. По нея има въртопи, понори, скали за катерачи. Планината  е била част от култов християнски район с център планината Манастирище, който съм описвал в блога си. Не съм срещал и едно стихотворение, написано за нея, нито едно обяснение напр. защо един превал към Годечкото Корито се казва Прекръсте, а друг Разкръсте. 
Които имат интереси към природата е добре да видят писанията ми за нея, които са правени с много любов. Давам и два тага: Губешкият понор и Село Гинци. Упознаването на планината трябва да започне от един от тези два изходни пункта.




       Древен оброчен кръст в района на село Ръсовци
       Вазов в стихосбирката си "Скитнишки песни" има стихотворение "Каменният кръст" за кръст от оброк до с. Елисейна. Той е бил там на почивка в Черепишкия манастир. За кръстовете тук обаче не се намира поет да напише стихо. А те са много тук - по Малата планина, по Чепън, по Манастирище, по Въртоппланина, по Видлич, по Гребен планина, по Влашката планина и по Балкана на запад от Годеч. Всичките са правени в с. Гинци. Аз напр. знам хиляди кръстове, като включвам тези по манастирите, по оброците и гробните, между които има шедьоври. Давам за пример откраднатия от гроба на бай Цветан кръст от гробището в Гинци, изработен от башмайстора бай Георги Герин, който днес стои до параклиса пред НДК. Наистина шедьовър, направен от пясъчник.



   Връх Ком, погледнат от билото на Видлич. Вдъхновен от красотата му Вазов пише стихотворението "На Ком", За Видлич обаче още никой не е написал стихо... Планината чака своя поет.
     Крайно време бе да подсетя някой да стори това.

   Пояснения към снимката:
   В дясно от Ком се намира  вр. Среден Ком, а от седловината между тях извира река Височица. Още по-в дясно - не се вижда на снимката - извира река Нишава.Между р. Височица и р. Нишава от Ком започва огромен рид, който се нарича Видлич, заради видимостта от него към Балкана и другите планини насреща. В ляво от вр. Ком се намира вр. Сребрен, а от седловината между тях извира река Сребърна.Горе в дясно на снимката на преден план има остър рид, покрит със смърчове. Под този рид се събират тези две реки и след с. Комщица минават в Западните покрайнини. На преден план в ляво и долу се вижда долината на р. Горнокриводолска., като ридът идиотите през 1919 г. са определили за граница.
Тъмната гора долу в ляво на снимката е част от долината над с. Сенокос
.


                                                 По билото на Видлич

Римски път. Сигурно аз съм за вписване по изминати километри
по останките от римски пътища и по броя на тези, които знам.



Римски път през Видлич, отклонен за да достига до карстов извор.



Това вероятно е маркировка още от римляните за  римска сграда,
чиито останки още се виждат.



                        Карстов извор, пресичащ римски път.



             През пролетта цветята покриват тревата. После й отстъпват място.
















 

А това е част от билото на Балкана между върховете Сребрен и Мучибаба, погледнато от Видлич.















                                                          По билото на Видлич















                                       Дива перуника







Тук билото на Видлич е спокойно, но по него има уцастъци както Кончето на Пирин.







                                                По билото на Видлич







                                   Дива перуника



На тази и следващите две снимки съм поместил естествени саксии.











         Билото в този участък е толкова спокойно, че дори не прави въртопи.















Видлич се опитва да заформи два въртопа. В този негов участък те са слаба рикиа...



Тази снимка е много важна. Двама души и половина, българи, обработват земята си тук и ето как изглежда тя от билото на Видлич. У нас правителството на подмяната окраде дори парите за фонд "Земеделие", които ни се дават от ЕС, а съдебните ни поститути оневиниха крадците.



                              Дива перуника.



На тази и на следващите две снимки помествам карстови
шегички на Видлич. Дали па това не са три  министъра от
кабинета "Орешарски".



                                  Министърката на съдиите?



Този със сигурност е министърът на полицията, която пазеше парламента.



Тази картинка ми напомня за поетите, които имат допир едновременно със земята и небето. Прекалят ли с небето, земните може да ги забравят. Прекалят ли със земните, небето може да ги забрави. Границата е много тънка и те трябва много да внимават. Прекрачат ли границата - лошо. Не достигат ли до таза гтраница - пак лошо... 



Водопад, чиято вода вероятно съдържа негасена вар. Тук има само карст.



Карстови отлагания по коритото на реката след водопазда



                    Това бебе родителите са го забравили и то се е окаменило....



                                            Окаменила се попова лъжичка?



                                               Загаснало огнище...



                                                Постинги на контраблогъри?



                           Пролетта в планината идва късно...



      Зам. председателката на НС предлага дневния ред.



Оброкът "Св. Илия" от района на с. Бребевница, кръстът е наречен Илинденски. Тук хората считат за знамение факта, че вековният дъб на повече от 1000 години е паднал така, след буря, че кръстът не е пострадал.



                            Илинденският кръста







                             Поглед към планината Видлич от с. Протопопинци



    Ще завърша постинга си с въпрос, кое от двете съвсем различни музикални произведения е по-хубаво. Отговор той има толкова, колкото Пирин ли е по-хубав или Видлич. Както всичките жени са красиви, това важи и за планините. А аз понеже обичам и музиката и планината /и други работи, разбира се/, прилагам към този постинг двата линка за сравнение. Едното произведение - творба на разум-вселена, другото - само молитва. Приятно гледане на снимките и слушане на музиката. Те вървят заедно. 

Сърдечно благодаря за Посвещението!
Изключително красива е снимката между върховете Сребрен и Мучибаба, погледнато от Видлич.
Красива планина!
А дивата перуника... чудна целувка в тревата, нарисувана от Бог.

Красота... :)))

Напишете ми нещо за Вас. Ако не - по-често отваряйте блога ми. Изминал съм като турист /пеша/ над 3000 км в тези райони.

Тя е чяст от хритиянски култов комплекс тук, който е бил унищожен след превземането на тези земи от турците.
Освен снимката на вр. Сребрен и продължението на билото от него до вр. Мучибаба има още една, символична - тя обхваща пространството между върховете на дърветата / земята/ и облаците /небето/. Това е пространството, предназначено за поетите.
До вр. Сребрен има път за джип от с. Дълги дел. От него до Ком е много по-близо, отколкото от хижата.

Днес направихме пътешествие с джип от Четирци - Друмохар до Ваксево, долината на река Елешница, Еремия, пълен кръг до Невестино. Мнаго красив край. Но хората се стопяват, няма млади ... Лоша работа, въпреки божествените красоти и богатството на полето и планината. На гости ми бяха пътешествениците от Русе Ивайло и Цанка Велева.

Поздрави!