Постинг
05.12.2012 10:10 -
ЕДНО ПОСЕЩЕНИЕ НА ОХРИДСКИЯ МАНАСТИР
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 3518 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2012 12:02
Прочетен: 3518 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 05.12.2012 12:02
Зографският ни манастир в Атон е заплашен от погърчване, този - от албанизиране. Едва ли някой, който е посещавал този район не вижда, че тук става албанска територия. Македонците напускат този регион, албанците стават все повече и повече. Няма да има нужда да се води война както в Косово, защото тук едва ли ще остане някой град като Косовска Митровица. Тази част ще остане неопределено време да се води към Македония и каво от това, питам се сам. Ние все си намираме виновни за този казус - сърбите, че промили мозъците на живущите в тази българска провивция българи, македноците, че били прости, късогледи, заразени с гигантизъм, че албанците раждали докато са в репродуктивна възраст, само нашата вина я няма никъде. Ще дам пример с президента-недоразумение, Желю Желев. На среща между нас и борещи се за каузата българи в днешна Македония от куртоазия канят бившия президент Желю Желев. Казва си той глупостта пред македонските журналисти и я завършва така:
" И все пак трябва да си признаем, че през Втората световна война ние навлязохме там като окупатори!" Това за него е изводът от срещата...
С таквиз "държавници" - толкоз. Всеки народ заслужава ръководителите си. А макетата какво ги чака!
Охридският манастир посетихме като "откраднахме" от времето за прослушване на една възрастова група с малки деца-пианисти в Битола. Времето не достигна, но пък като информация за да бъде едно следващо посещение по-смислено бе достатъчно.
Старата църква на Охридския манастир, където е саркофагът на Свети Наум.
Старата църква на Охридския манастир
Камбанарията на църквата в Охрид
Водорасли в една от реките, които се вливат в езерото. Водата е до такава степен чиста, че не изглежда покрила водораслите в нея, но не е така.
Карстовите планини, карстовите издвори -това е моя любима тема.
Таквоз огромно нещо не бях виждал до сега! Това е втичалото на Охридското езеро.
Изглед от двора на манастира към планината Галичица
Снимка за спомен при /вероятно/ най-големия карстов извор на Балканите.
Който е бил на нашите карстови извори като Клептуза във Велинград или Житомир до гара Лакатник може да направи сравнение на дебитът на всеки от тях. Този и с дебит между 5 и 10 куб. м. вода в секунда. Тази вода пълни Охридското езеро.
Красив параклис с аязмо в ляво от входа на манастира.
Планината Галичица. Нейните най-високи върхове са около 2700 м. н. в, колкото Синаница. Тя разделя Преспанското и Охридското езеро. По средата си има превал на около 2400 м. н. в., от който се виждат и двете езера - Преспанското и Охридското. Този превал дава възможност на туристите да си устроят тук база и да посетят цялата планина на север и на юг. Но само на тези, които могат да поемат разходите по пътуването, тъй като превалът е на 350 км. от София...
В двора на манастира
Красиво кътче в двора на манастира
Планината Галичица. Тя е висока около 2700 м. н. в.
Опустошена е подобно на планините в Гърция.
Кътче от двора на Охридския манастир
Секвои в двора на Охридския манастир
За спомен от Охридския манастир на фона на езерото, голяма като море...
На площадката на манастира с поглед към Охридското езеро.
Горещината бе такава, че водата от езерото се изпаряваше.
Манастирът е пълен с посетители, автобусите тук наподобяват по брой тези на автогарите. Тази посетителка слезе от един български луксозен автобус с Монтанска регистрация. Заснех само тази жена, всичките си приличаха.
Този фазан си лежеше кротко и деца отидоха да го погалят. Той се разкрещя и тръгна да ги кълве. Когато децата излязора от тревната площ, с тази победоносно-назидателна походка фазанът се повърна да се легне отново.
Животинките в манастира не се притесняват много-много от посетителите.
Камиони с инертен материал са насипани в езерцето, за да може мутрата да си изнесе столове и извън ресторанта. Но пък всичко е сторено екологично - няма подпорна стена а екоплет - взето от старата архитектура, а баластрата отгоре мутрата е застлала със зелен гумен килим. Тако този цвят се слива хармонично с околната среда. Как тамошния Петър Диков да му не разреши - та таз красота надвишава природната.
В Требич за такива казват: Ни съм го виждал тоя, ни го знаем, но да ти е драго да му е... майката!
Мутри са засипали част от малкото езерце, за да имат площи за мутроресторанта си.
Вероятно и там имат МРРБ с министърка като нашата и главен архитект, почтен като нашия от Общината. И ДНСК-то им май е същото: Плащаш - получаваш, не плащаш...
В това малко езерце постъпва първо водата от Преспанското езеро.
Само тук има запазени гори.
Находчив търговец привлича погледа на минувачите с цел да се разпродаде стоката.
Корабчетата от Охрид достигат до този кей, който заснех привечер.
Това е водата, идваща по подземен път от Преспанското езеро, която се влива в Охридското. Дебитът й е толкова, колкото питейна вода потребява цяла София.
В това малко езеро по подземен пътсе влива водата от Преспанското езеро, което е на по-високо ниво от Охридското. Преспанското езеро се пълни с вода от планината Баба, минаваща също по подземени път. От това езеро, чиито данни са на табелката водата изтича в Охридското. Тук е царство на карста и на...посечените букови гори. Планините са оглозгани от пороите до кокал.
Това са водорасли в реката, покрити са с вода, но тя е така чиста,
че водораслите изглеждат над водата.
Скулптура на Свети Наум
Част от манастирския комплекс, погледнат от кея на пристанището.
Пристройка към манастира, целяща да "засмуче" по-богатите му посетители.
Залез над Охридското езеро. Денят свърши, обратно към Битола!
" И все пак трябва да си признаем, че през Втората световна война ние навлязохме там като окупатори!" Това за него е изводът от срещата...
С таквиз "държавници" - толкоз. Всеки народ заслужава ръководителите си. А макетата какво ги чака!
Охридският манастир посетихме като "откраднахме" от времето за прослушване на една възрастова група с малки деца-пианисти в Битола. Времето не достигна, но пък като информация за да бъде едно следващо посещение по-смислено бе достатъчно.
Старата църква на Охридския манастир, където е саркофагът на Свети Наум.
Старата църква на Охридския манастир
Камбанарията на църквата в Охрид
Водорасли в една от реките, които се вливат в езерото. Водата е до такава степен чиста, че не изглежда покрила водораслите в нея, но не е така.
Карстовите планини, карстовите издвори -това е моя любима тема.
Таквоз огромно нещо не бях виждал до сега! Това е втичалото на Охридското езеро.
Изглед от двора на манастира към планината Галичица
Снимка за спомен при /вероятно/ най-големия карстов извор на Балканите.
Който е бил на нашите карстови извори като Клептуза във Велинград или Житомир до гара Лакатник може да направи сравнение на дебитът на всеки от тях. Този и с дебит между 5 и 10 куб. м. вода в секунда. Тази вода пълни Охридското езеро.
Красив параклис с аязмо в ляво от входа на манастира.
Планината Галичица. Нейните най-високи върхове са около 2700 м. н. в, колкото Синаница. Тя разделя Преспанското и Охридското езеро. По средата си има превал на около 2400 м. н. в., от който се виждат и двете езера - Преспанското и Охридското. Този превал дава възможност на туристите да си устроят тук база и да посетят цялата планина на север и на юг. Но само на тези, които могат да поемат разходите по пътуването, тъй като превалът е на 350 км. от София...
В двора на манастира
Красиво кътче в двора на манастира
Планината Галичица. Тя е висока около 2700 м. н. в.
Опустошена е подобно на планините в Гърция.
Кътче от двора на Охридския манастир
Секвои в двора на Охридския манастир
За спомен от Охридския манастир на фона на езерото, голяма като море...
На площадката на манастира с поглед към Охридското езеро.
Горещината бе такава, че водата от езерото се изпаряваше.
Манастирът е пълен с посетители, автобусите тук наподобяват по брой тези на автогарите. Тази посетителка слезе от един български луксозен автобус с Монтанска регистрация. Заснех само тази жена, всичките си приличаха.
Този фазан си лежеше кротко и деца отидоха да го погалят. Той се разкрещя и тръгна да ги кълве. Когато децата излязора от тревната площ, с тази победоносно-назидателна походка фазанът се повърна да се легне отново.
Животинките в манастира не се притесняват много-много от посетителите.
Камиони с инертен материал са насипани в езерцето, за да може мутрата да си изнесе столове и извън ресторанта. Но пък всичко е сторено екологично - няма подпорна стена а екоплет - взето от старата архитектура, а баластрата отгоре мутрата е застлала със зелен гумен килим. Тако този цвят се слива хармонично с околната среда. Как тамошния Петър Диков да му не разреши - та таз красота надвишава природната.
В Требич за такива казват: Ни съм го виждал тоя, ни го знаем, но да ти е драго да му е... майката!
Мутри са засипали част от малкото езерце, за да имат площи за мутроресторанта си.
Вероятно и там имат МРРБ с министърка като нашата и главен архитект, почтен като нашия от Общината. И ДНСК-то им май е същото: Плащаш - получаваш, не плащаш...
В това малко езерце постъпва първо водата от Преспанското езеро.
Само тук има запазени гори.
Находчив търговец привлича погледа на минувачите с цел да се разпродаде стоката.
Корабчетата от Охрид достигат до този кей, който заснех привечер.
Това е водата, идваща по подземен път от Преспанското езеро, която се влива в Охридското. Дебитът й е толкова, колкото питейна вода потребява цяла София.
В това малко езеро по подземен пътсе влива водата от Преспанското езеро, което е на по-високо ниво от Охридското. Преспанското езеро се пълни с вода от планината Баба, минаваща също по подземени път. От това езеро, чиито данни са на табелката водата изтича в Охридското. Тук е царство на карста и на...посечените букови гори. Планините са оглозгани от пороите до кокал.
Това са водорасли в реката, покрити са с вода, но тя е така чиста,
че водораслите изглеждат над водата.
Скулптура на Свети Наум
Част от манастирския комплекс, погледнат от кея на пристанището.
Пристройка към манастира, целяща да "засмуче" по-богатите му посетители.
Залез над Охридското езеро. Денят свърши, обратно към Битола!
Следващ постинг
Предишен постинг
Снимките са много хубави.
Поздрави, Коста!
цитирайПоздрави, Коста!
sande написа:
Снимките са много хубави.
Поздрави, Коста!
Поздрави, Коста!
Ще има още един постинг за Битола. Там за сега албинците са проникнали най-малко, макар да го водят в бъдещия техен регион.
S pozdrav za g-n Vatkov, vinagi tarsesht razlichnoto i nestandarnoto, vaorajen s unikalnite si vazpriatia za sveta!
Mnogo sme blagodarni, che ni pravite chast ot vashia pustur sviat, v koito ne vsichko e samo "zastoto gonia sobstvenia si interes", a e "zastoto izsledvam, tursia, obicham, razbiram i se radvam na hubavoto, kogato go otkria." Takav ste v nashite ochi. Pozdravi!
цитирайMnogo sme blagodarni, che ni pravite chast ot vashia pustur sviat, v koito ne vsichko e samo "zastoto gonia sobstvenia si interes", a e "zastoto izsledvam, tursia, obicham, razbiram i se radvam na hubavoto, kogato go otkria." Takav ste v nashite ochi. Pozdravi!
Търсене
За този блог
Гласове: 18389