Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2012 13:06 - ОТВЪД НАКАЗАТЕЛНАТА ГРАНИЦА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2107 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 22.10.2012 22:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Бележка моя:
         Понятието "наказателна граница" чух за първи път в Трънско през 1991 г, когато се отправих от вр. Ком към вр. Тумба. Възрастни хора казваха, че сегашната граница е поставена за наказание на България за поразиите, които е направила на Сърбия през Първата световна война. И описаха старата граница на Трънско, източно от планината Бясна Кобила, като в наша територия са били всичките Трънски села от изворите на река Ерма до вливането й в река Нишава. Казаха също, че тази граница ще важи /наказателно!/ 100 години и после териториите ще бъдат върнати на България.
       Не съм публикувал още на какви неприятности ме подложиха нашите гранични офицери, когато се придвижвах в района им, който бе вече свободен и клеонът премахнат, но те считаха за свои. Та не ме сваляха до застави ли, арестуваха ме, депортираха ме, но желанието ми да се придвижа по тези гранични планини бе безгранично. Причината за ядовете ми беше, че се движех перпендикулярно на контрабандните канали, които осигуряваха граничните офицери. По Западния Балкан ми беше лесно, защото там е много високо и срещах само диви животни, а тук процъфтяваше трансграничната далавера. Нейни рожби са ембарговите милионери в Сърбия днес,  подобно на мутрите в България. А ако някоя държава спечели от ембаргото, това бе Гърция. А на нашите мутри сръбскитие ембаргови милионери откраднаха ж. п. цистерните за да компенсират рекетьорските цени на горивата.
     Това пътуване и погледът към териториите на Сърбия подбуди у мен огромно желание да се устремя натам, но това бе немислимо тогава. Днес обаче то е напълно възможно, а аз имам разработка как да сторвам това и тя е много проста. Високо негде в планината, където няма хора се паркирвам с колата, която е заредена с всичко поне за седмица. Освен добри хорица-животновъди, на които печеля доверието за минути, никой не се изкачва по тези места. Тук на такава височина, под билото на планината, граничен полицай и от двете страни на границата няма, но нямам притеснение от среща с тях. Придобих опит при среща с нашите гранични полицаи, които пазят в "дълбочина", не казвам как.
      Започнах по план запознаването с Крайните и първото ми запознаване бе със Северната крайна с административен център Пирот. Това пътуване за мен бе като на християните до Божий гроб. Красотата на природата на тази Крайна ме отведе и извън нея, по изворите на реките Тимок и Алдинска. Най-голямата ми изненада бе, че сръбската част  северно от билото на Бабин зуб бе населена с...българи. Обяснението е свързано с отстъплението на турците под ударите на австрийците в края на 17 век. Това е трагично време за нас, защото с изгонването на турците от нашите територии ние ги губим и там се заселват  и сърби, австрийците подтикват Чипровци на въстание срещу Османската империя и тогава прокудените цигани-паразити от Европа са заселват в България, която е част от разпадащата се вече Османска империя, вече изчерпана като такава. Има ли разкапана държава и беззаконие, от някъде идват цигани. Та до днес, но днес те са така на почит у нас, както никога никъде по света не са били.
    И така, в Сърбия по реките Тимок и Алдинска живеят етнически българи. Товорих с хора от Заечар, и те са същите.
     Поради същата причина нещо подобно става и с българите от днешната ни граница чакдо реката Моравица, която извира от Македония. За Македония сега няма да говоря. В Сурдулица, във Вранье, в планината Бясна Кобила от запад, това са етнически българи!  И от етническите българи в Босилеградско чух същото, което чух в Трънско - това са български земи, дадено наказателно за 100 години на сърбите и през 2019 г. те ще бъдат върнати на България.
    Понеже блогът е за изразяване на лично мнение, аз го изразявам тук:
    При завладяването на България от Турците тя достига до реката Тимок, днешните градове Ниш, Лесковац, Вранье и след това навлиза в днешна Македония. В резултат на бой между великите сили, тогава Австрия и Турция, интресите на българското население по местата, където те воюват и завладяват са последната им грижа. След 100 години пребиваване на българите в чужда държава, когато руснаците изгонват турците от България те вече са се променили, в случая сърбизирали до някаква сепен. След Освобождението на България границите й се прееразглеждат и във вече договорената за нас територия, те биват прекарани безупречно. Нямам пред вид, че е орязана територя и придадена към приятелската страна на Англия, Турция, защото е враг на Русия. Където обаче граничата е прекарата е мислено и са оставени възможности за хората да извършват помежде си всякакви сношения по най-удобни за тях пътища. Принципът е много прост: Границите преминават по вододелните била, независимо то извивките им, когато се преминава през равнини, те се разделят на две. По този начин и да няма гранични пирамиди всички знае къде е границата.
   Не така мислят обаче нашите "приятели", Англия на първо място и на второ Франция. В името на истината французите са възразили през 1919 г, че така прекарана границата е неподходяща за хората в тези райони, но пък е била подходяща за английските интереси тук и те са се наложили.
    Тази несправедливост остава. Траят си по въпроса днешните дебелогъзи еврогеьове, които строха това зло, траят си нашите правителства - всичките! - а сърбите сърбизират тези райони, като сърбизирането се състои в изселването на хората от тях, защото хората остават там  заградени  като в лагер от района на Оймякон. А след изселванеето на хората природните ресурси от района стават сръбски. Те и сега са такива. Не повдигнахме този въпрос при разпазането на изкуственаота държава Югославия, не го повдигаме и исега, когато предстои влизане на Сърбия в ЕС, ако те пожелаят обаче, защото ще има референдум. Правителството им иска, защото държавата няма пазар за стоките си и закъсва икономически, хората обаче не искат и да чуят за каквото и да било европско.
    За границите на България преди да бъде завладяна от турците, тези включващи градовете Ниш и другите, които изброих вече не може и да се мисли. Там отдавна е Сърбия заради великите тогава сили. Но за тези, които са определени след Освобожвението на Бър;лгария, те трябва да бъдат възстановени. Сърбия няма нищо общо със Западните покрайнини. Не само юристите знаят това.
    Това въведение по темата и снимките от билото на Бясна Кобила ще бъде последвано от снимки от карта с отнетите ни теротории. Тази карта поне за мен е историческа, защото е пътувала в раницата ми хиляди километри. Направена е на хартия за банкноти, много е здрава.


     
    
         Тези снимки са част от една разходка из планината  Бясна Кобила. Много е красиво в нея, заслужава си да се посети. Само на 160 км. от София е. В постинга ми за нея описах  наколко прехода.

image

   Оброчен бук. Под него няма каменен кръст, както по Шопско, но има скамейки и маси, което показва, че тук се събират хора за да честват деня на светец или по друг повод.
 
image

                                 В подражание на Балкана над с. Антон.

image

    Път и покрай него - букови гори. И мутросекачи - една изключително лоша комбинация. Ще последва изсичането им, осушаването на планината и връщането й с хиляди години назад като природа. В Пиротско такъв ужас нямаше.

image

                                  Някой си е забравил раницанта тук....

image

                                  Част от централното било на планината

image

   В дясно е страничният рид Валозите, по който има път за ловците, а този път има разклонение до всяко селц;е под него и слиза при язовира Лисина.

image
 
    Все от запад идват промените на времето у нас. Ще удари, казват тук, което означава, ще завали дъжд.

image

Извор и пътеки на дивите животни до него. Водата става дефицитна и за дивеча.

image

                                                             Връх Стрешер

image

                                  Селце, гушнало се в планинска гънка.

image

                                            Нещо като понор, но не е .

image

   Това е останало от овцете, попаднала в лапите на вълците. Същото остана и от хората, у нас, взели заем за строеж от банка. Тук гладни вълци - бол, у нас - гладни за нов обир на хората банкери. И строители.

image

Колко много си приличат тази планина и напр. Балкана около Мургаш и другаде!

image

   Липсата на валежи променя всичко тук. За да търсят вода планината са напуснали дори дивите животни.

image

   Селцето Плоча. То е на седловина на рида Валозите, като къщите му са разположени по долините на двете реки, които извират наблизо.

image

  Това е ридът Валозите, висок колкото  централното било на планината. Горещината е такава, че фотоапаратът едвам сработва. Хората вадят от песъкливо-каменистите си нивчики картофи и казват, че толкова лоша реколта никога не са получавали.

image

По-стръмен тревист скат няма и по Беласица. Не бих посмял да се спусна от тук.

image

     Една много важна снимка, мака да е некачествена пожради жегата: виждат се връх Руй над гр. Трън и връх Руен над Кюстендил. А зад рида между тях е село Бобешино, в един ъгъл на България.

image

А това е част от главното било на планината, погледнато от висок страничен рид.

image

               Лъка на две долини от Бясната Кобила. Пълно е със селца по тях.

image

     Тези смърчове са естествени. На височина почти 2000 и при бури тук не става за букови гори.

image

    Мутросекачите от Вранье са помляли един скат с букова гора, а по времето на югосоца на местата на изсечените букови гори за засявали борови, което е оже по-ужасно за околната среда.

image

                                            Без коментар! Идете и вижте.

image

     Букова гора с форма на сърце. При долната му част има обилен извор и село.

image

   Върхът в центъра на снимката е възлов за Бясна Кобила. На север се отделя мощен рид, чиито връх Стрешер - според мен символ на планината - се вижда в левия край на снимката. На възловия връх билото завива под прав ъгъл и на него има запазена гранична маркировка от преди 1919 г.

image

    Жега, суша и типичен пейзаж за планината. Пътищата по нея са като мрежа, а се появяват и нови за ловците. Пътища свързват селата през планината, отвеждат към пасища и извори, слизат към главното шосе за Босилеград. Само трябва да си избереш такива, които са според маршрута. Ако се изгубиш също не е страшно: изкачваш се на един връх малко над  пътя, оглеждаш се и си коригираш маршрута. Тук няма страхотии като по Врачанската пранина или по Девинския балкан.
   Тези пътища се ползват сега от мутросекачите от Вранье и с тяхна помощ вместо да продължава животът тък, той да секне след пресъхване на воизточниците. Според мен тази опастнводст е реална. Така стана в Софийсксия балкан, дори по-лошо, защото на мястото на буковите голри засадиха борови. Пример - над с. Желен.

image

         Сушата и горещината това лято са така ужасни, че сено няма да има, а по планината по това време  могат да пасат само конете, които имат зъби нва двете си челюсти. Лятото е пречминало споредх календара, но тук е толкова горещо, че от маранята снимките не стават добри.

image

   Някога тук всечко се е оряло, засявало с ръж, картофи и тикви, днес нивите отново са станали на ливади Страшното обаче е друго - мутри с камиони без регистрационни номера идват от към Вранье идват и изсичат буковите дървета. Като изсекат дърветата ще секне водата за селцата, а с нея - и животът в тях.
   Картинката е едно, но възприемчив към красотата човек не може да се откъсне от тази гледка и да продължи по маршрута си.

image
   
     Прекрасната долина на река Лисинска. Трудолюбивите ръце на тези хора са заградили нивите си с буков пояс. От всички долини, които посетих на Бясната Кобила тази считам за най-красива.

image

  Част от изворната област на р. Лисинска. Под тези долини с буковите гори има селца-бисери. Вижда се вървище под билото за животните, преминавали някога по него. Където в долината под билото се вижда опороен участък има обилен извор с поилки за животните.

image

  По тази долина но река Лисинска има бисери от селца, че и язовир. Така изглежда природата около с. Зимевица, но разликата е, че тук  понори няма, има долини.
 
image

                                             В подражание на Понор планина.

image

В тази планина преобладават буките, но където е много ветровито им смърчови гори.

image

Този огромен рид-разклонение от билото на Бясна Кобила се казва Валозите. По мащаб спрямо тази планиина той отговаря на Дюса над Карлово спрямо Балкана.

image

Алпийски пасища по билото на Бясна Кобила. Днес тук няма и една овца. Горите се завръщат върху отнетите някога им площи както около село Момчиловци. 



Гласувай:
7
1



1. starotomagare - Поздравления за информацията за тези гранични райони.
23.10.2012 14:08
Не зная дали ти е възможно да качиш и някоя карта или поне подробна схема.Интересно ми е и повече за района където балкана преминава границата .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5649011
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930