ИДЕНТИЧЕН СЛУЧАЙ
Някога в СССР е имало декрет на Ленин за културата - да се развива тя равномерно в цялата страна. Това е сторил той срещу интелигенцията, която считал за реакционна маса и за да се справи с нея превърнал манастирите в Русия на концентрационни лагери за интелесктуалците, където повечето от тях намерили смъртта си. Лагерите на смъртта в Сибир още не били построени. Ленин искал нова ителигенция, състояща се от рабочих и крестян, която да го слуша и да пише по негови поръчки.
На този принцип са били определяни и писателите в СССР в разните републики, които предлагали по линията на ЧК. После са ги предлагали от НКВД, а след тях от КГБ. Тричленка в Москва е одобрявала писателите. На този принцип се падал и един писател за Чукотка. Хванали от там един чукча, който знаел всичките букви от азбуката, представили го пред тричленкага в Москва, а те го питат:
- Ты Тургенева читал?
Чукчата отговаря:
- Нет! Не читал.
Комисията обаче продължава да пита:
- Ты Пушкина читал?
Чукчата отговаря с леко раздразнение:
- Нет! Не читал!
Комисията не престава да пита:
- Ты Толстоя читал?
Чукчата вече съвсем се ядосал и се скарал на тричленката:
- Ну погодите! Почему вы меня всегда спрашиваете кто я читал? Я буду писать, я не буду читать.
С мен се случва нещо подобно. Искам да описвам планините на България, от които съвсем малко до сега обхванах в блога си, а имам и много снимки за обработване и публикуване. Но нямам достатъчно време. Имам си тевтерче „Опорни точки на мисълта”, където съм записал около 30 заглавия с теми от планините ни. Снимките ми, които чакат да ги „кача” са поне 10000. За да нямам време имам доста лични причини, но към тях се появи и една нова, която също изисква доста време:
Подаряват ми книги, които не мога да не прочета, но нямам достатъчно време за това. А желание имам. Освен това чета задълбочено, което изисква още повече време. Само от НГ до сега новопредставените ми за четене книги са над 10, страх ме е да ги преброя. Под мен работи в дома си една преводачка от немски, която ми подарява всяка първа книга от тези, които издава. А аз – чета.
Тези, които ми подаряват книги са сигурни, че ще ги прочета, но те и не подозират, че ме поставят в положението на чукчата. Ще взема и аз някой ден да им кажа:
- Ну погодите! Я хочу писать, я не хочу читать!
Това само е разликата между чукчата и мен - колкото е разликата между „буду” и „хочу”. А като социално стъпало – с него май сме на едно и също...
И сега първата крачка към четенето – излизам от блога за да чета. Поствам това писание и веднага фащам първата от новоредставените ми пред мен книги след НГ. С предишните се справих.
1.04.2012.
Първи владетел на Самар-Имаос/ Хималаите...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Аз се отнасям спокойно към подаряващите ми книги - първо това са 2 души, второ ценя ги много и обикновено подбират тематични да ги наречем книги. Трето, аз чета избирателно без да се притеснявам за останалото нечетено - него след време мога да покажа на човек, който го интересува или да услужа на друг.
Надявам се на лична (ако решиш и прецениш и ако има желание от другата страна) да ми драснеш мейла на преводачката - може би, знаеш, че търся подобни хора с интерес към германското ;)
02.04.2012 14:07
Не забравяй, че имаш верни почитатели, които ще огорчиш незаслужено.