ИДЕНТИЧЕН СЛУЧАЙ

 

    Някога в СССР е имало декрет на Ленин за културата - да се развива тя равномерно в цялата страна. Това е сторил той срещу интелигенцията, която считал за реакционна маса и за да се справи с нея превърнал манастирите в Русия на концентрационни лагери за интелесктуалците, където повечето от тях намерили смъртта си. Лагерите на смъртта в Сибир още не били построени. Ленин искал нова ителигенция, състояща се от рабочих и крестян, която да го слуша и да пише по негови поръчки.

    На този принцип са били определяни и писателите в СССР в разните републики, които предлагали по линията на ЧК. После са ги предлагали от НКВД, а след тях от КГБ. Тричленка в Москва е одобрявала писателите. На този принцип се падал и един писател за Чукотка. Хванали от там един чукча, който знаел всичките букви от азбуката, представили го пред тричленкага в Москва, а те го питат:

-          Ты Тургенева читал?

   Чукчата отговаря:

-           Нет! Не читал.

   Комисията обаче продължава да пита:

-          Ты Пушкина читал?

Чукчата отговаря с леко раздразнение:

-          Нет! Не читал!

   Комисията не престава да пита:

-          Ты Толстоя читал?

   Чукчата вече съвсем се ядосал и се скарал на тричленката:

   -    Ну погодите! Почему вы меня всегда спрашиваете кто я читал? Я буду писать, я не буду читать.

     С мен се случва нещо подобно. Искам да описвам планините на България, от които съвсем малко до сега обхванах в блога си, а имам и много снимки за обработване и публикуване. Но нямам достатъчно време. Имам си тевтерче „Опорни точки на мисълта”, където съм записал около 30 заглавия с теми от планините ни. Снимките ми, които чакат да ги „кача” са поне 10000. За да нямам време имам доста лични причини, но към тях се появи и една нова, която също изисква доста време:

   Подаряват ми книги, които не мога да не прочета, но нямам достатъчно време за това. А желание имам. Освен това чета задълбочено, което изисква още повече време. Само от НГ до сега новопредставените ми за четене книги са над 10, страх ме е да ги  преброя. Под мен работи в дома си една преводачка от немски, която ми подарява всяка първа книга от тези, които издава. А аз – чета.

   Тези, които ми подаряват книги са сигурни, че ще ги прочета, но те и не подозират,  че ме поставят в положението на чукчата. Ще взема и аз някой ден да им кажа:

-          Ну погодите! Я хочу писать, я не хочу читать!

   Това само е разликата между чукчата и мен - колкото е разликата между „буду” и  „хочу”. А като социално стъпало – с него май сме на едно и също...

  И сега първата крачка към четенето – излизам от блога за да чета. Поствам това писание и веднага фащам първата от новоредставените ми пред мен книги след НГ. С предишните се справих.

     1.04.2012.

  

   

 

Чудесно си го написал, дори мило, въпреки (възможната) обида у някой подаряващ.

Аз се отнасям спокойно към подаряващите ми книги - първо това са 2 души, второ ценя ги много и обикновено подбират тематични да ги наречем книги. Трето, аз чета избирателно без да се притеснявам за останалото нечетено - него след време мога да покажа на човек, който го интересува или да услужа на друг.

Надявам се на лична (ако решиш и прецениш и ако има желание от другата страна) да ми драснеш мейла на преводачката - може би, знаеш, че търся подобни хора с интерес към германското ;)

Къде сме без планините на България? За къде сме?

Не забравяй, че имаш верни почитатели, които ще огорчиш незаслужено.

Временно излизам, защото правя нещо много сериозно за Брамс. На времето така се задълбочих върху Шостакович, та - три години. Сега обаче няма да търся нищо, всичко е в главата ми, но трябва да го напиша.