Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2012 23:03 - СЮЖЕТ ЗА РАЗКАЗ ОТ ЯПОНИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1455 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                            СЮЖЕТ  ЗА  РАЗКАЗ  ОТ  ЯПОНИЯ

 

    Софийската опера бе чест гост в Япония до скоро, но в последно време там нейни гастроли няма. Причината не е земетресението в Япония, а конкуренция в бизнеса и подли удари под кръста.

    През времето за почивка в града, където операта ще изнася спектакли, нашите артисти са били водени от любезните домакини да се запознаят със забележителностите му. Едно от тези посещения запомних защото ми направи впечатлене и го помествам в блога си. Моя приятел обаче, който ми го разказа, обоистът, не бе запомнил всичко, не бе направил и снимки. Въпреки това сюжетът е доста силен:

    На една гара японците са показали на артистите ни от Операта като забележителност на града им бронзова фигура, която представлява паметник на куче, свързало живота си с гарата. Името на гарата прятелят ми не е запомнил, името на собственика на кучето и на самото куче - също. Но паметника на кучето на гарата се е превърнал в забележителност на града и го показват на гостите. Историята му е следната:

    Един професор идвал на гарата сутрин за да отпътува за работа. Кучето му неизменно го изпращало и при качването във влака на стопанина му то издавало тъжни звуци. През целия ден кучето оставало на гарата и чакало стопанина си, който привечер се връщъл отново с влака. Кучето го посрещало с радостни звуци. Хората от града свикнали с кучето, обикнали го. Една сутрин професорът и кучето отново идват, но кучето така се държи, че не дава на професора да се качи във влака. Дърпа го, взело от децата една топка и я носи на професора, иска той да му я подхвърля и да си играят, но да не се качи на влака. Заминал човекът на работа. Кучето доста по-упорито от друг път надавало жалостиви звуци след като стопанинът му отпътувал. През целия ден то обикаляло неспокойно гарата вместо да стои на обичайното си място.

     Привечер професорът не слязъл от влака. Кучето се разплакало и останало на гарата да го чака със следващя влак. Отново го няма. Защото този ден професорът катастрофирал на път за работата си и загинал на място. Кучето повече не го видяло но продължило да стои на гарата и да го чака. Хората започнали да се грижат за него, то пък започнало да се прибира в къщата, където са живяли със стопанина си, но винаги вечерта идвало за влака и като не виждало любимия си човек се разплаквало. Хората свикнали и с тази му изява, кучето не ги дразнело, те проявявали състрадание към него и продължили да се грижат за него. Девет години след смъртта на стопанина си кучето продължило да идва на гарата по разписанието на влака, с който стопанинът му се прибирал от работа и да се надява, че най-после той ще се завърне. Натъжено, остарало, кучето се сграмолясало след отпътуването на поредния влака и починало там, на перона на гарата. Хората го погребали в района на гарата, а скоро се намерил и скулптор, който му направил паметник.

      Обоистът, който е бил много пъти с Операта в Япония каза, че японците са добри хора и чрез този паметник са решили да увековачат любовта, нищо че тя е между човек и куче. Бронзовият паметник на кучето бил в естествена големина, а излъчването на кучото - безкрайно тъжно. За да бъде историята по-лесно достъпна, тя била описана с няколко думи на японски и на английски език на малка плочка на паметника.

      Добре са си японците. Я да имаше на гарата един самонастанил се там циганин и наблизо - склад на НАДИН, не кучето, а те щях да гледат тъжно... заради предадения за скраб на цветни метали паметник.

 

 



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - Привет, Коста!
02.01.2012 23:24
Чела съм за тази дружба, увековечена в паметник и смятам, че по света навсякъде има такова приятелство - между човек и животните. Има, за съжаление и хора, които всячески показват отрицателно отношение към тях! Какво повече да се каже - нещата се променят толкова бързо пред очите ни - измират с хиляди птици, делфини, морски птици навлизат в други ширини, за да намират прехрана. Само от нас зависи как да запазим крехкото равновесие...
цитирай
2. анонимен - Наистина тази история те кара да се ...
12.01.2012 14:16
Наистина тази история те кара да се замислиш.
И в Краков има паметник на куче, което чакало стопанина си години, след като умрял.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7164136
Постинги: 3082
Коментари: 8197
Гласове: 15140
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930