Прочетен: 2406 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2012 23:36
Написаното посвещавам на Г/н Ростислав за мнение по него
и на тези, които ме критикуват за мнението ми за Ванеса Меи
с пожелание да се запознаят с цитираните от мен симфонии на Моцарт.
ЕДИН ОТ ПОДАРЪЦИТЕ НА МОЦАРТ
Едва ли има човек, образован в музиката и докоснал се до този гений да не е повлиян от него? Моцарт е ярък пример на сливане на телесното и духовното начало, на човешкото и божественото. В тази богата личност има двойнственост, има душевна борба, но след нея винаги настъпва равновесие както при хармонията след разрешаване на дисонансите.
Аз, като човек, повлиян в голяма степен от Моцарт, поместих в блога си статия за произведенията му за кларинет и обясних, защо те са така значителни, както и за най-скромните му по състав камерни произведения. Сега обаче ще се спра на неговите три последни симфонии, които са дали направление за развитието на симфонията след него. Една от тези симфонии ми е любимата и според мен тя е най-важната симфония на света. И най съвършенната!
Моцарт не принадлежи към творците, които са били обезпечени материално, за да имат възможност изцяло да се отдадат на работата си както Хайдн или Бетховен. Животът му никак не е бил лек. Моцарт е трябвало да пише творби, които са му били заплащани. От тези поръчки, от уроците, от това Моцарт е получавал средствата с които да живее. Освен това той е бил канен из цяла Западна Европа да изнася концерти или да напише творби за определен театър. Моцарт е пътувал много. За да изнася концерти като гост в други градове или дъжави Моцарт е написал произведения, с които да се изявява. Така възникват първите му шест клаврни сонати. По време на пътуването Моцарт е замислял произведенията си и като гостуващ артист в страноприемницата ги е записвал. Част от клавирните му сонати се наричат „Парижки”, една симфония се нарича „Пражка”, друга – „Линцка”. Моцарт е бил масон и като такъв е пишел музика и за масоните. Най-значителното му масонски произведение е операта Вълшебната флейта. Братята му по вяра са го подпомагали материално когато той е бил в крайна нужда, но пък Моцарт с няколко творби богато им се е отблагодарил.
Повлиян от великия си предшественик Хайдн, Моцарт променя значението на симфонията. До Хайдн симфонията има скромна задача - да се изпълни в началото на някакъв концерт или преди друга музикална изява. Като форма и музика симфонията тогава е била съвсем скромна. Давам пример с Бах, където той започва Втората си партита за пиано с първа част Симфония, нещо като увертюра към Партитата му. От Симфонията без пауза започва следващата част. Това е симфонията до средата на XVIII век. Хайдн обаче, бащата на съвременната симфония, я премества от периферията в центъра на музикалната изява. От тези позиции на симфонията с четвърт век по-младият от него геналиален събрат по музика Моцарт възвисява смфонията на нови, още по-високи нива. Неговите ранни симфонии не са значителни с изключение на Симфонията в сол минор К 183, но през 1783 г. Моцарт се заема сериозно и с този жанр. Първата му истинска виенска симфония, която по стойност вече се равнява на тези на Хайдн е неговата Линцка симфония, която той пише на един дъх, пътувайки от Залцбулг за Виена. Изпълнена ли е била тази симфония в Линц, писана ли е била там – не всичко за Моцарт е известно. Възможно е Моцарт да е успял да си организира академия в Линц и там да е било първото й изпълнение. Академии – така са се наричали концертите на Моцарт, при които той представял свои нови творби. Симфонията е в тоналност до-мажор и е повлияна от достиженията на Хайдн в този жанр. Тя е четиричастна, като започва с бавно встъпление - Адажио преди Алегрото. Третата част е Менует, както е при симфониите на Хайдн. Така започва пътя си и Бетховен, създавайки Първата си симфония също в до мажор, твърде силно повлияна от Хайдн-Моцарт. Който проявява интерес към Линцката симфония може да я намери по номера й според каталога на Кьохел, К 425.
От висотата на достиженията си в този жанр – Линцката симфония, Моцарт продължава напред. Той получава поръчка от Прага да напише за чехите нова симфония и да я представи за първо изпълнене в Прага. Моцарт създава за техния театър една от най-великите симфони на света, Симфонията в ре мажор с номер К 504. И тази симфония започва с бавна част, Адажио, след кото следва Алегро. Симфонията бива наричана „Симфонията без Менует”, защото е тричастна, Третата й част липсва. Трите й части обаче са достатъчно продължтелни и Моцарт вероятно съзнателно не е написал към нея Менует. Симфонията обаче не е по италианския маниер, макар да е тричастна, а е истинска виенска симфония. Първата част е дълбоко полифончна, но полифонията звучи ефирно. В разработката напрежението нараства, темата се провежда канонично.
Втората част – Анданте – е близка по тема с арии от операта Дон Джовани, която Моцарт пише почти по същото време.
Третата част е една от най-съвръшенните творби на Моцарт в жанра на симфонията. Тази част ме натъжава, подобно на последния му Концерт за пиано в си-бемол мажор К 595 въпреки светлата си тоналност. Краят на Моцарт идва...
Достигнатото от Моцарт в областта на симфонията до този момент го е подтикнало може би да напише още такива произведения, но да ги напише и представи в някой театър не е имало. Моцарт не е бил добре материално, от неговия труд е зависело дали той ще получава небходимото за живот на четиричленното си семейство.
Въпреки тежкото си материално положение обаче това, което е било в главата на Моцарт е станало причина той да направи един от най-големите подъръци на човечеството в областта на музиката. През лятото на 1788 г. Моцарт без никакъв повод или поръчка сяда и пише трите си последни симфонии. Първата за мен е най-важната симфония на света въобще. Написана е в масонската тоналност ми-бемол мажор, в която са написани операта Вълшебната флейта, триото с виолата и кларинета. Изрзявам лично мнение: Тази симфония е посветена на братята му масони, за чиято кауза Моцрт работи активно. Има писмо на Моцарт до баща му малко преди той да започне да пише симфонията, в което той казва, че смъртта е приятел на човека и човек не трябва да се страхува пред лика й. Макар не като Бах, който се явава евангелист на Господа с музиката си, Моцарт също е дълбоко религиозен. Тази тоналност и на мен ми въздейства най-силно. Симфонията започва с бавна час, Адажио, след което следва Алегро. Мощ, оркестрова палитра, дисонанси, които по-късно Бетховен ползва за конценриране на напрежението в Третата симфония, новата роля на тимпана, която са възложили на оркестъра в своите симфонии романтиците – това е гениално произведение, което е повлияло всички композитори след Моцарт, а на обичащите музиката така го е забил в сърцето им, че докато си живи, симфонията ще си остане в него.
Втората част на симфонията е много красиво Анданте. Третата пък е един прекрасен менует, като тези, които Хайдн е утвърдил във виенските симфонии. То е веселба, танци, пищна обстановка. Миг от вечността. Финалът е весел - след такава мощ трябва малко отпускане.
В тази симфония в оркестъра няма обои. И още нещо за нея: Тя е написана за две седмици. За сравнение ппривеждам времето, през което е писана Първата симфония на Брамс – петнадесет години.Никак не намалявам стойността на симфнията на Брамс, чиято музика обичам и ценя особено високо.
Първият „ученик”, ползвал опита на Моцарт при тази и симфония е Хайдн. До тук Моцарт се учи от „добрият Татко Хайдн” но пък най- добрият му ученик Моцарт - макар той никога да не го е учил, го надминава. След това от тази симфония идеи черпи Бетховен в Третата си симфония, написана дори в същата тоналност, но притежаваща вече романтични и програмни черти.
След тази симфония на Моцарт се налага да напише спешно няколко творби по предварителни ангажименти и той сторва това, като през следващите две седмици написва още шест произведения!?! И се заема със последните си две симфонии за да каже последната си дума в този жанр. Оркестровият състав на симфоничния оркестър пак е различен. В следващата си Симфония в сол минор в оркестъра няма тимпан, няма и медни духови. Има две валдхорни с различен строй – В и G. В последната си симфония, наречена „Юпитер” Моцарт не ползва в оркестъра кларинети, любимите на масонте инструменти.
Сол-минората симфония К- 550 е едно от най-популярните произведения на Моцарт. Тя звучи камерно. Шуман намира смелост да критикува това гениално произведение. Има нещо закодирано в музиката, което няма обяснение, но на мен, като изключителен привърженик на Шуман и под въздействие и на неговата музика точно тази симфония от Великата триада на Моцарт ми въздейства по-слабо от останалите две.
Последната имфония на Моцарт в до мажор, наречена „Юптер” заради величието й, пред което всеки се прекланя, е последата дума на Моцарт в този жанр. Четвъртата част според мен е фуга на три теми, но музиковедите считат тази част за соната с фугирани раздели в главната партия, разработка и кода. Аз, като обичащ музиката пък винаги мога да възпроизведа трите теми и да споря с всеки, че това е фуга на три теми, които се провеждат в разработката така, както гласовете в една фуга на три гласа. Колкото и да е сложна тази разработка, тя звучи ефирно, защото Моцарт казва за себе си: На твореца трябва да е трудно, а на слушателя - лесно.
Трябвало ли е тази триада от симфониите да представлява един цикъл, приготвил ли е симфониите Моцарт за своя академия, не е известно. Моцарт през този период е в много трудно материално положение. Ако той е могъл да намери аудитория за своите академии, вероятно щеше да сътвори поне още 10 клавирни концерти. Но става така, че последния си Клавирен концерт, месеци преди да почине, Моцарт изнася в един ресторант, където главното действащо лице е някакъв си кларинетист. Моцарт на втори план. Виенчани вече не харесвт такива творци, искат си тъпа, лесна за смилане музика, писана от онуйвремешните Кондювци и Азисовци. Този процес при виенчани до толкова се задълбочава, че Шуман, който отива там да търси работа със съпругата си напуска възмутен Виена от ужасните им вкусове към музиката по това време. Появят се Щраусите /букети/ - баща и син, Целер /брояч/, Лехар – всичките - въздух под налягане, чиято чалга звучи до днес от залата Музикферайн по Нова Година. И която за да могат да чуят снобите от цял свят плащат цяло състояние за чалгабилет. Но пък ще чуят Пицикато-полка, Увертюра към „Леката кавалерия” , валс от Щтраус и други подбрани простотии.
Сигурно е, че Моцарт не е успял да организира академия, на която да бъдат изпълнени тези симфонии. Той, както Бетховен ги е чул само с вътрешния си слух. За кого са били написани, към кого са били отправени тези безсмъртни произведения? Втората част на въпроса има отговор: Към вечността? Към нас! И към обичащите музиката като мен. Аз познавам добре тези симфонии и те са оказали много голямо значение не само върху музикалните ми възприятия, но и върху това, що за човек съм аз днес.
Един истинск подарък на Човеците от един Гений, чиято стойност никога няма да избледнее! Непознаващият тази триада ще бъде по-беден!
Но пък аз посочих номерата им, сигурно ги има в Ю-туб.
Много ми хареса написаното за Моцавт,научих нови неща за гениалният музикант!!!
