Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2009 02:40 - СТАРА ПЛАНИНА, ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ -И НЕГО ГО НАМЕРИХ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3987 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.09.2009 22:09


       И НЕГО  ГО  НАМЕРИХ! 

          Берковица и Беровският Балкан  са ми добре познати,тях считам за свой туристически район.Имах обаче едно бяло петно в него и поради това понякога ме бъзваше манафчето да запълня това бяло петно със съдържание.

          Известно е,че на един хълм  от дясната страна на Берковската  река има останки от римска крепост,наречена Калето.Като се тръгне по отклонението от улица Св.Св.Кирил и Методий,която минава покрай Берковската река,се достига до едно отклонение от ляво отново покрай река,която слиза от планината.Тази улица се казва Кестенарска,а реката-Шабовица.Там пък има римска баня,запазена като старина.Няма начин да има тук римска крепост и римска баня,доказателство за римско присъствие,а да няма и останал някъде римски път до тях.А аз да не съм го намерил!

      Преди да кажа,къде го открих искам да се спра на две много красиви за туристите места,удобни да достигане от гр.Берковица.Първото от тях е Синият вир,на около 3 км.от Берковица.Той се намира по течението на река Шабовица и е лесен за откриване.Има само един възлов момент,когато се пресича шосето за х.Ком.От него се тръгва покрай реката,преминава се една обширна ливада и се достига вира.Той ми напомня един друг Син вир,този на Бяла река до Мъжкия манастир над Калофер.Скалите са сивосини,има заоблени камъчета с преобладващ син цвят.Реката се засилва на два пъти преди да скочи във вира,но за това не мога да кажа,че са водопади.Местността е много красива.

          Вторият интересен за туристите обект е Хайдушкият водопад на Берковската река,но по- точно е определението Хайдушките водопади,защото те са четири.Долината на тази река е едно чудо на природата.Тя отводнява един голям алпийски рид,слизащ от Ком и високата част на втори рид,макар и не толкова висок,но много дълъг и поради това наречен Дълги дел.Водосборнта зона обаче не е толкова обширна колкото тази,която се отводнява от река Бързия.

            Долината на река Берковска  в началото има просторни поляни,вече изоставени пасища и ниви,но постепенно тя се свива и двата планински ската към нея я притискат до задушаване.От двете страни слизат малки рекички и потоци.Последното уширение е при една ливада,където днес има екотабела,указваща къде са Хайдушките водопади.Екотабелата е така неграмотно и грозно направена,че този,който я е изработил трябва да го издърварят за работата му и да го накарат да върне парите.Скицата представлява нещо като фалос с три тестеса,като от някакво място половината от фалоса е отцепена и срязана по дължината му.Трите тестеса сигурно са трите реки,които се събират при водопадите,Средна,Сливашка и Ценкова,но те не са надписани на това уникално творение.От тук долината се стеснява съвсем,върви се по шосе /тип майка плаче/ и се достига една беседка малко над водопадите,които са по-ниско от пътя.Има късо стръмно слизане по скали и по корени от дърветата по ската и така се достигат водопадите.На Средната река те са три и са разположени каскадно.Най-висок стълб има долният водопад,при който водата пада на два пъти и образува красив вир.Следващите два водопада също са красиви,но са съвсем различни.Най-красив за мен е водопадът на дясната река,Сливашка.При него веднаж водата пада под ъгъл в един вир и втори път скача от вира долу на едни големи камъни.Такъв водопад с наклонена падаща вода е Дуршиният под вр.Копрен и Бабското пръскало под вр.Триглав.Водопадите въпрки всичко са много красиви,но доколко могат те да впечатлят мен,който посетих стотина водопада само В Централен Балкан и още много много по Балкана,Родопите и къде ли не.Поради това не се спирам на красотата им.Който ги посети,ще я усети.

          На времето имаше хубав път  до водопадите и се пътуваше  с кола,те са на 9 – 10 км.отдалечени  от Берковица.Днес този път  е заебан.Ползват го разни коли на Водоснабяване да си подържат съоръженията,които намаляват дебита на водопадите,но не знам как издраскват по него.Пътят е за мутромотори /АТВ-та/ или мутрешки джипове тип офроут.От трите водопада нагоре имаше пътека,днес тя е проходима само до третия водопад.Сега е обрасла е като интимното място на жена-съдия,произвеждаща тестостерон колкото дивизион войници.То са бодили,то са хлъзгави скатове,покрити с изгнили листа,коприви,коварни препятствия,защото не виждаш къде стъпваш в гъстака.А реката е десетина метра под теб.Паднало е яко крадене на парите от ЕС за екопътеката.Понякога си мисля,че нямах достатъчно късмет.Едва ли има някой,ходил по пътища,вървища и пътеки повече от мен,защо по този повод не станах някакъв пътен фактор в министерството на транспорта.Ако бях такъв,дадат ли ми пари за строеж на път,веднага щях да ги открадна и да кажа,че съм направил пътя бързо,та да ми дадат и премия.И кредити щях да вземам допълнително за пътищата и за реклами,като всичките щях да усвоявам до евроцент.Как завиждам на пътните проститути,аз по-разбирам от пътища от тях,а те краднат като за световно.Като Анал Етем,чрез всичките си телесни отверстия.

         А сега повече за това,как  намерих след толкоз години  римския път:

         Този път гледах много внимателно,повече гледах отколкото ходех.Направи ми впечатление,че скалите за разширяване на пътя са разбивани на два етапа и това бе достатъчно основание да съм убеден,че този път съм попаднал на вярна следа.Освен това забелязах и останки от подпорни стени,каквито са строили римляните за пътищана си,но не можех да ги разгледам от страни заради стръмнито място.Точно така,покрай реката долу,а после по билата са строили пътищата си римляните.До водопадите попаднах на нещо,което за мен бе улики за трасе на римски път,но по коя ли от трите реки той е продължавал нагоре.Огледах реките,набелязах тази,която е с най-просторна долина и поех по нея.Късметът ми проработи ведно с опитът,който съм натрупал в тази област.Насипван с мраморни отпадъци импровизорен сечищен път ми даде първия сигнал.Започваха дялани скали,в хоризонталната част около метър и осемдесет,така могат да ги дялат само римските роби.Вече бях убеден,пътят е минавал през тази долина.Навлязох в гъста букова гора,където пътищата се запазват най-добре и пред мен се появи участък от няколко стотин метра от римския път,напълно запазен.Големи камъни,заклещени един към друг,от двете страни пътят се обрамчва от две ленти с още по-големи камъни.С излизането от гората пътят се изгуби.Вероятно торфът,образуван върху тях от времето на император Октавиан Август,по чието време се ражда Исус Христос и са строени тези пътища ги е покрил.Нагоре към Дълги дел не съм търсил пътя,но всяко нещо си има логика,мисля,че съм схванал логиката на древните строители на пътищата през планината.Пътят е достигал със сигурност билото на Дълги дел,после го е следвал,отивал е при връх Сребрен и се е спускал в днешното село Комщица.Там също има останки на много участъци от него,започвайки още от заставата над селото.

          След доста усилия и упоритост от моя страна,намерих този път.Аз-доволен!!!Мисля да опиша всички римски пътища,които познавам и които пресичат Балкана в отделно писание в блога ми.Те самите не са интресни,но пък през какви места минават,само аз и може би още няколко души знаем.А защо тези хора де не са повече?Едни имат хоби да изпиват напр.каса бира и с часове да слушат чалга,други - да ходят по планините.Разликата между тях е голяма и е в полза на вторите.

         

           Двата туристически обекта са  достъпни от гр.Берковица за  туристите,които са там по някакъв повод и имат време или са отишли специално за това.За тях да не пропусна да кажа,че на тази улица покрай Берковската река през 1989 и 1900 г.е живял Дядо Вазов.Къщата,в която той е живял днес е музей.През лятото обаче Вазов почива по Искърския пролом и пише стихосбирка и за него,Скитнишки песни.Там хората го свързват с дъщерята на една фамилия,Данговци,махалата на които е малко над днешната Гара Бов.С творчеството си докато е учител в Берковица Вазов е осмял или обидил берковските чорбаджии,създавайки творби с тематика от техния край.Ще спомена поемата Грамада,пиесата Митрофан и Дормидолски.Но и чорбаджиите са му отговорили по начин,при който той буквално е бил изгонен от Берковица.Историята е с една хубава туркиня,омъжена,с име Захре.Какво точно е станало не е известно,но чорбаджиите изгонили Вазов от града си с обвинението,че той треснал Захрето,абсолютно недопустимо за един учител.Изглежда обаче е имало нещо,защото Вазов в стихосбирката си Майска китка от това време има едно стихотворение,На Фатма.Дали Фатма е била Захрето,но той е сменил името й,можем само да гадаем.

          Днес Берковица е един цигански  град.Цигани бъкат,щъкат,прескачат  се.Обират кестените и орехите на хората,секат за горене кестеновите дървета,ограбват домовете на хората и реколтата им.Но според мен за да не става етническо напрежение,не трябва да им се прави дори забележка.Трябва да се оставят да правят каквото си щат,да им се плащат социални,безработни,детски,а не да им се искат пари за ток,вода,градски транспорт.И като стане въпрос за цигани се сещам за Иван Костов,а покрай него и за заместника му Евгени Бакърджиев,но този път не за това,че брадавиците са му на носа,а не на едно място,което би го направило много по-привлекателен за жените.И така след извършения преход можете да се изкъпите в банята на Евгений Бакърджиев до къщота на Иван Вазов.По линията на работническо-мениджърските дружества Бакъра дал някакви бонови книжки на хората там,преметнал ги и им гепнал банята.Днес тя се води на един човечец,който като си пийне,казва,че той баня няма,тя е на Валяка.Но който влезе да се изкъпе име опастност да излезе от банята както го е майка родила.Не само касиерът е циганин,а и останалият персонал.В тяхно име Валякът си е намерил майсторите.Твърдят,от 100 изкъпани само един получавал билет,останалите мангизи си ги прибират мангалите,а Валякът има и друг бизнес.На едно обиране на къщата му олеква с по 400 000 лв.Освен парите,ромперсоналът прибира и други работи,дето са оставили по кабинките си кандидатите да се почистят след прехода в планината.На слука! 

                                                                                     Товарищ  Пропойцев

                
 
 
 
 
 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6862214
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14662
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031